№ 189/30.6.2020г.
гр. Девня
В ИМЕТО НА
НАРОДА
ДЕВНЕНСКИ РАЙОНЕН СЪД, ПЪРВИ СЪСТАВ, в публично
заседание на двадесет и пети февруари две хиляди и двадесета година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ДИМО ЦОЛОВ
при протоколист Светла
Горчева, като разгледа докладваното гр.
дело №1513/2019 г. по опис на РС Девня, за да се произнесе, взе предвид
следното:
Предявен е осъдителен иск с правно основание чл.207, вр.
чл.211 КТ. Ищецът „Топливо” АД гр. София, ЕИК *********, твърди, че за периода 14.06.2018 г. – 19.11.2018 г.
ответницата Н.Л.П., ЕГН **********, била служител в ищцовото дружество на длъжност
продавач-консултант в база Девня. Сочи, че в това качеството същата била МОЛ на
база Девня. Сочи още, че със заповед №РДИН-56 от 08.10.2018 г. е извършена
инвентаризация на обект база Девня с МОЛ Н.П., в резултат на което е установена
липса и издаден Акт за начет №007 от 19.10.2018 г. в размер 2882.53 лв, за
която е отговорна Н. П. в качеството на МОЛ на обекта. Излага, че сумата
2882.53 лв представлява констатирана липса на касова наличност на стойност
510.55 лв и липси на стоково-материални ценности на стойност 2371.98 лв.
Заявява, че със Заповед №РД-19-02-111 от 19.11.2018 г. трудовият договор на Н. П.
е прекратен на основание чл.326, ал.1 КТ – по подадена от лицето молба. Твърди,
че при прекратяване на трудовия договор Н. П. не е възстановила дължимата сума,
установена с ревизия от 08.10.2018 г. и издаденият въз основа на същата Акт за
начет №007 от 19.10.2018 г., както и към настоящия момент задължението не е
погасено, поради което предявил в РС Девня заявление по чл.410 ГПК за издаване
на заповед за изпълнение на парично задължение срещу отв. Н. П. и образувано ч.
гр. дело. Моли съда, да постанови решение, с което да осъди отв. Н. П. да
заплати сумата 2882.53 лв, представляваща дължима сума по Акт за начет №007 от
19.10.2018 г., ведно със законната лихва върху главницата, считано от датата на
подаване на исковата молба, до окончателното изплащане на задължението.
Претендира разноски.
В срока по чл.131 ГПК не е постъпил отговор от ответника.
След преценка на събраните доказателства съдът
направи следните фактически констатации:
Видно от приобщените документи: трудов договор №РД
19-01-68 от 14.06.2018 г.; заповед №РДИН-56 от 08.10.2018 г.; акт за бракуване
на материални запаси; компенсационна таблица; сравнителна ведомост на склад
Девня към 08.10.2018 г.; декларация; акт за начет №007 от 19.10.2018 г.; докладна
записка от Б. Тодорова; докладна записка от П. Янева; извечение от сметка 444,
ответницата Н. П. е била в трудово правоотношение с ищцовото дружество от
14.06.2018 г. на длъжност продавач-консултант в база Девня като със Заповед
№РДИН-56 от 08.10.2018 г. на изп. директор при работодателя било разпоредено
провеждане на пълна инвентаризация на склад Девня с МОЛ отв. Н. Петрова,
извършена от Б. Тодорова – ревизор при работодателя, която установила количествена,
стойностна и касова липса в общ размер 2882.53 лв, от която 2277.69 лв
количествена липса, 94.29 стойностна липса и 510.55 лв липса на касова
наличност, въз основа на което спрямо ответницата, в качеството на МОЛ на
обекта, бил съставен акт за начет №7 от 19.10.2018 г. и в последствие, със
Заповед №РД1902-111 от 19.11.2018 г. трудовото правоотношение на ищцата било
прекратено по с предизвестие инициатива на отвеницата на основание чл.326, ал.1 КТ.
При така визираните фактически констатации, съдът
нарави следните правни изводи:
Приобщените доказателства сочат категорично
наличие на вземане срещу ответницата по надлежно съставен акт за начет въз
основа на проведена пълна инвентаризация след сравнение на констатираните в
обекта наличности спрямо счетоводните записвания по партидата на склад Девня с
приспадане на установени фири. Тези констатации не са и надлежно оспорени от
ответната страна при предоставената възможност за представяне на отговор на
исковата молба като липсват и надлежно представени и приобщени доказателства,
които да опровергават констатациите по съставения акт за начет. При така
изтъкнатите съображения, предявеният иск се явява доказан по основание и размер
и следва да бъде уважен.
При този изход на спора и съобразно отправената молба
с представен списък на разноски, съобразно чл.78, ал.1 ГПК ответницата следва
да бъде осъдена да заплати на ищеца сумата 277.65 лв. При наличие на влязъл в
сила отказ на заповедния съд за издаване на неправомерно претендирана заповед
за изпълнение и последващо предявяване на осъдителен иск, насрещната страна не
дължи обезвреда на неоснователно сторените от заявителя разноски по заповедното
производство.
Водим от гореизложеното, съдът
РЕШИ:
ОСЪЖДА Н.Л.П., ЕГН **********,
ДА ЗАПЛАТИ на „Топливо”
АД гр. София, ЕИК *********, сумите: 2882.53 лв (две хиляди
осемстотин осемдесет и два лева, 53 ст.), ведно със законната лихва върху
главницата, считано от датата на предявяване – 10.05.2019 г. до окончателното
плащане, представляваща дължима стойност по Акт за начет №007 от 19.10.2018 г.;
277.65 лв (двеста седемдедесет и
седем лева, 65 ст.), представляваща обезщетение за сторени разноски; на основание чл.207, вр. чл.211 КТ и чл.78, ал.1 ГПК.
РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване пред ОС Варна в двуседмичен срок от
съобщаването.
РАЙОНЕН
СЪДИЯ: