Решение по дело №1219/2023 на Административен съд - Пазарджик

Производството е по реда на 145 от и сл. от Административнопроцесуалния кодекс, във връзка с чл. 118 от Кодекса за социалното осигуряване.

Делото е образувано по жалба на М. А. Р., от [населено място], [улица], против Решение № 1012-12-259#1/20.11.2023 г., издадено от директора на ТП на НОИ – Пазарджик, с което е потвърдено Разпореждане № 122-00-1023-6 от 09.10.2023 г. на ръководителя на осигуряването за безработица, с което жалбоподателят е задължен да възстанови недобросъвестно полученото парично обезщетение за безработица за периода от 25.08.2022 г. до 11.01.2023 г. в размер на 6 526,74 лв. - главница и 647,77 лв. - дължима лихва от датата на неоснователно полученото парично обезщетение до датата на разпореждането.

Жалбоподателят – М. А. Р. – прави искане за отмяна на обжалваното решение. Излага съображения за нарушение на материалния закон и съществени нарушения на административнопроизводствените правила. Поддържа жалбата чрез процесуалния си представител в проведените съдебни заседания и в представена писмена защита.

Ответникът по оспорването – директорът на ТП на НОИ – Пазарджик – оспорва жалбата чрез процесуалния си представител в проведените съдебни заседания. Сочи доводи за законосъобразността на оспорения административен акт. Заявява претенция за разноски и възразява за прекомерност на насрещната претенция.

Жалбата е допустима, като подадена в законоустановения срок от лице, засегнато от разпореденото с оспореното решение и потвърденото с него разпореждане.

Разгледана по същество жалбата е неоснователна.

Административното производство е започнало на 01.09.2022 г. с подадено от жалбоподателя заявление в Дирекция „Бюро по труда“, гр. Велинград за отпускане на парично обезщетение за безработица, като в него е декларирал, че последното му правоотношение с работодател от Ирландия е прекратено на 25.08.2022 г. Жалбоподателят е представил заявление за удостоверяване на осигурителен период и доходи от друга държава членка на ЕС (в което е декларирал причина за прекратяване на трудовата си дейност "изтичане срока на договора"); декларация за пребиваване и други документи от Ирландия, както и преносим документ U1, издаден на 21.09.2022 г. От Ирландия е изискано предоставяне на информация относно периода на трудовото правоотношение и възнаграждението на Р. за периода от 17.01.2022 г. до 24.08.2022 г. С Разпореждане № 122-00-1023-1 от 21.09.2022 г. на ръководителя на осигуряването за безработица е спряно производството по отпускане на парично обезщетение за безработица до получаване на структурираните електронни документи от компетентната институция на Ирландия. На 28.09.2022 г. от там са получени структурирани електронни документи U017 № 459315 и U004 № 459316 с потвърдени: период на осигурена заетост: от 17.01.2022 г. до 24.08.2022 г.; причина за прекратяване на заетостта - „дата на изтичане на договора“; доход за периода от 17.01.2022 г. до 24.08.2022 г. в размер на 15 619 евро - брутен доход. Поради това производството е било възобновено. Съответно, с Разпореждане № 122-00-1023-3 от 19.10.2022 г. на основание чл. 54ж, ал. 1 и във връзка с чл. 54а. ал. 1 и чл. 54б, ал. 1 и чл. 54в, ал. 1 от КСО на жалбоподателя е отпуснато парично обезщетение за безработица за периода от 24.08.2022 г. до 24.02.2023 г. (шест месеца) в размер на 85,71 лв. дневно.

С писмо с изх. №1030-12-1309 от 26.06.2023 г. от работодателя „Keelings Softfruits“ е изискано предоставяне на информация за периода на работа и основанието за прекратяване на заетостта. Получен е отговор, че М. Р. е била нает в „Keelings Softfruts“, като работник във ферма за градинарство на срочен договор, като е работил в „Keelings“ между 17.01.2022 г. и 24.08.2022 г., подал е молба за напускане и е напуснал преди изтичане на договора му на 01.10.2022 г. Изискано е удостоверяване на периода на осигурена заетост и причината за прекратяване на трудовата заетост на жалбоподателя за времето от 17.01.2022 г. до 24.08.2022 г. В отговор е получен структуриран електронен документ U002 № 742773 / 18.09.2023 г. от компетентната институция на Ирландия, като е потвърден периодът 17.01.2022 г. - 24.08.2022 г. Посочената причина за прекратяване на заетостта е „напускане на служителя“.

С оглед изложеното с Разпореждане № 122-00-1023-5 от 02.10.2023 г,, ръководителят на осигуряването за безработица в ТП на НОИ - Пазарджик, на основание чл. 54ж, ал. 2, т. 1 от КСО е отменил Разпореждане № 122-00-1023-3 от 19.10.2022 г. за отпускане на парично обезщетение за безработица.

Последвало е издаването на Разпореждане № 122-00-1023-6 от 09.10.2023 г. на ръководителя на осигуряването за безработица, с което жалбоподателят е задължен да възстанови недобросъвестно полученото парично обезщетение за безработица за периода от 25.08.2022 г. до 11.01.2023 г. в размер на 6 526,74 лв. - главница и 647,77 лв. - дължима лихва от датата на неоснователно полученото парично обезщетение до датата на разпореждането.

Ръководителят на осигуряването за безработица е издал и Разпореждане № 122-00-1023-7 от 09.10.2023 г, с което на жалбоподателя е отпуснато парично обезщетение за безработица за периода от 25.08.2022 г. до 24.12.2022 г. в размер на 18 лв. дневно. То е обжалвано по административен ред от жалбоподателя, като ответникът го е потвърдил с Решение № 1012-12-258#1/20.11.2023 г. (с което е потвърдено и Разпореждане № 122-00-1023-5 от 02.10.2023 г.) Съответно, Административен съд - Пазарджик с влязло в сила Решение № 2470/24.06.2024 г. е отхвърлил жалбата на Р. против решението и двете разпореждания.

М. Р. е обжалвал по административен ред и Разпореждане № 122-00-1023-6 от 09.10.2023 г., като директорът на ТП на НОИ – Пазарджик е постановил настоящото обжалвано Решение № 1012-12-259#1/20.11.2023 г., с което е потвърдил разпореждането с мотива, че жалбоподателят е бил недобросъвестен, тъй като е бил наясно, че трудовият му договор с „Keelings Softfruts“ не е изтекъл към 25.08.2022 г. но независимо от това е декларирал пред компетентната институция на Ирландия и впоследствие е представил в ТД на НОИ - Пазарджик - преносим документ U1, с посочена причина за прекратяване на трудовото му правоотношение - "изтичане срока на договора", в резултат на което е получил осигурителни плащания за по-дълъг период и в по-голям размер.

При тази така установена фактическа обстановка, съдът намира жалбата за неоснователна.

Разпоредбата на чл. 54б, ал. 3 от КСО предвижда, че безработните лица, чиито правоотношения са били прекратени по тяхно желание или с тяхно съгласие, или поради виновното им поведение на основание чл. 325, т. 1 и 2, чл. 326, 330 и 331 от Кодекса на труда, получават минималния размер на паричното обезщетение за безработица за срок 4 месеца. Причината за прекратяване на трудовото правоотношение е възприета от законодателя като основен критерий при определяне на срока и размера на обезщетението. Съответно чл. 114, ал. 1 от КСО изисква възстановяване, ведно с лихвата, на недобросъвестно получените суми за осигурителни плащания от получилите ги лица.

Съгласно нормата на чл. 6, ал. 3 от Наредбата за отпускане и изплащане на паричните обезщетения за безработица, когато по реда на чл. 54ж, ал. 2 КСО се определи парично обезщетение за безработица в по-малък размер, по отношение на неоснователно получените суми се прилагат чл. 114 и 115 от КСО. Изложеното означава, че в случая разпореждането за отмяна на разпореждането за отпускане на парично обезщетение за безработица, дори да не е влязло в сила, и при установяване на недобросъвестност, представлява основание за издаване на разпореждане за възстановяване на неоснователно полученото обезщетение.

В КСО липсва легално определение за понятието "недобросъвестност" при получаване на осигурителни плащания, но в съдебната практика е установено тълкуването на това понятие в смисъл на получаване на осигурително плащане от лицето, въпреки знанието от негова страна на факти и обстоятелства, които представляват пречка за получаването на това плащане, както и невярното деклариране на релевантни факти и обстоятелства. Недобросъвестността се състои в конкретното психично отношение на осигурения към дължимостта на сумите в момента на тяхното получаване и се обуславя от субективното му убеждение, че няма право на тях. Добросъвестността се предполага до доказване на противното, а недобросъвестността на жалбоподателя е необходимо да бъде безспорно установена, като тежестта за доказването й лежи върху административния орган, който в конкретната хипотеза е доказал този факт с правно значение.

Както към момента на подаване на заявлението за отпускане на обезщетение за безработица, така и при получаване на процесното парично обезщетение, Р. е бил наясно, че трудовото му правоотношение с работодателя - “Keelings Softfruits” е сключено като срочно до 01.10.2022 г. (с оглед подписания от него трудов договор) и прекратяването му е станало преди изтичането на уговорения срок, поради подадена от него молба за напускане. Между страните няма спор, че след 24.08.2022 г., той не е изпълнявал задълженията си по договора, респективно, че последният е прекратен на тази дата. Декларирал е осигурителен период в Ирландия от 17.01.2022 г. до 24.08.2022 г. и причина за прекратяване на трудовата си дейност „изтичане срока на договора“. Така декларираната причина очевидно не отговаря на обективната действителност. Изтичането на срока като юридически факт по своето правно естество е юридическо събитие. Прекратяването на трудов договор с определен срок става с изтичане срока на действието му. В случая срокът на договора безспорно не изтича на 24.08.2022 г. и по делото нито се твърди, нито се доказва промяна на уговорките по договора след неговото сключване или предсрочното прекратяване на трудовото правоотношение да е станало по инициатива и по воля на работодателя Keelings Softfruits, или по други, независещи от Р. причини.

Съгласно чл. 1, ал. 1, т. 1 от Наредбата за отпускане и изплащане на паричните обезщетения за безработица към заявлението за отпускане на парично обезщетение за безработица се прилага акт за прекратяване на правоотношението. Жалбоподателят не е представил заповед, нито друг документ, удостоверяващ причината за прекратяване на трудовия му договор, нито в административното, нито в съдебното производство. Пред административния орган е депозирал преносим документ U1 с посочена причина за прекратяване на трудовото правоотношение „изтичане срока на договора“, т.е. с различна от действителната причина за прекратяване на трудовото правоотношение. В чл. 5, § 3 от Регламент(ЕО) № 987/2009 на Европейския парламент и на Съвета от 16.09.2009 г. за установяване процедурата за прилагане на Регламент (ЕО) № 883/2004 за координация на системите за социална сигурност е предвидено, че по силата на параграф 2, когато има съмнение относно предоставената от заинтересованите лица информация, валидността на даден документ или подкрепящи доказателства, или относно точността на фактите, на които се основават съдържащите се в съответния документ сведения, институцията по мястото на престой или пребиваване извършва доколкото е възможно, по искане на компетентната институция, необходимата проверка на тази информация или документ.

В случая от компетентната администрация в България е била предприета именно такава проверка, в хода на която с писмо от 26.06.2023 г. от работодателя Keelings Softfruits е била получена нова, конкретна информация относно причината за прекратяване на заетостта на Р. в Ирландия през м. август 2022 г, а именно, напускане на работника по негова инициатива. Тези данни са удостоверени и в документ U002 № 742773 / 18.09.2023 г. , издаден от администрацията в Ирландия и по никакъв начин не са опровергани в хода на съдебното производство, независимо че доказателствената тежест за това се носи от субекта, претендиращ отпускане на обезщетение за безработица. Напротив, представените пред административния орган документи U017 № 459315 и U004 № 459316 и преносим документ U1, издаден на 21.09.2022 г., сочещи причина за прекратяване на заетостта - „дата на изтичане на договора“, не само, че са издадени по-рано и впоследствие се коригирани от компетентната институция на Ирландия, а и изцяло са основани на декларираното от жалбоподателя невярно обстоятелство, че правоотношението му е прекратено поради изтичане на срока на договора (което обстоятелство изрично е удостоверено в Писмо № 1052-40-132 от 10.06.2021 г, на Дирекция "Европейски регламенти и международни договори").

Това налага извода, че Р. е действал недобросъвестно при получаването на паричното обезщетение за безработица в първоначално определените му продължителност и размер, тъй като се установява, че трудовото му правоотношение е прекратено по различна от декларираната от него обективна причина - изтичане на срока. Съответно той е действал недобросъвестно при получаването на сумата (получена в по-голям размер от нормативно предвиденото за неговия статут) и дължи нейното връщане.

Неоснователни са възраженията на жалбоподателя.

Несъстоятелни са доводите, че не следва да бъде кредитирано писмото от „Keelings Softfruits“, тъй като не представлява официален удостоверителен документ и не е подписано от лице с представителна власт и в него не е посочено, че жалбоподателят е подал оставка. Писмото има функцията на удостоверителен документ, тъй като представлява отговор на официално изисканата от НОИ информация. То е подписано от служител на дружеството и е изпратено от официалната електронна поща на същото и следователно последното носи отговорност за декларираните в писмото факти. Освен това в писмото ясно се сочи, че жалбоподателят "подаде молба за напускане от позицията".

Несъстоятелно е и възражението, че административният орган е обвързан от удостоверената със структурирани електронни документи причина за прекратяване на заетостта - "дата на изтичане на договора", за който документи няма данни да са отнети или обявени за невалидни. Действително компетентната институция на Ирландия е издала както структурирани електронни документи сочещи причина за прекратяване на заетостта - „напускане на служителя“, така и причина - "дата на изтичане на договора". Но компетентната институция се основава на декларираните от лицето обстоятелства. Причината за прекратяване на правоотношението е известна преди всичко на работодателя и той категорично декларира, че жалбоподателят "подаде молба за напускане от позицията". Този факт се потвърждава и от сключения срочен трудов договор, който е прекратен преди изтичане на срока не по инициатива на работодателя. Следователно, установеният факт, че жалбоподателят доброволно е прекратил правоотношението си се основава на множеството, събрани по делото писмени доказателства, които преценени в своята съвкупност не оставят място за съмнение.

Неоснователни са и възраженията за допуснати съществени нарушения на административнопроизводствените правила.

Противно на твърденията на жалбоподателя, оспорените административни актове са издадени при проведено пълно административно производство и след събиране на множество относими доказателства, с които правилно е изяснена фактическата обстановка.

Не са нарушени принципите на уведомяване и участие в административното производство и принципа на истинност на същото. Напротив, административното производство е инициирано по заявление на жалбоподателя и обжалваните разпореждания са част от това производство по отпускане на обезщетение за безработица. Жалбоподателят ефективно е участвал в него, като е бил уведомяван за движението му и за необходимостта от представяне на различни документи. В пълна степен е упражнил правото си на защита.

Административното производство по отпускане на обезщетение е протекло при пълно спазване на принципа на истинност. Това е така доколкото от първоначалните данни е преценено, че жалбоподателят има право на по-голямо по размер обезщетение, но впоследствие след проверка и снабдяване с множество други документи, преценката е коригирана и на жалбоподателя е отпуснато минималното предвидено в закона обезщетение и е определено да възстанови неоснователно полученото такова. Изводите на административния орган са законосъобразни и справедливи и са основани на принципите на истинност и обективност при преценката на доказателствата.

Възможността за отмяна или изменение на влязло в сила разпореждане за отпускане на парично обезщетение за безработица е изрично предвидена в специалната разпоредба на чл. 54ж, ал. 2 от КСО и не е ограничена със срок. Следователно, е неоснователно възражението, че за отмяната или изменението са приложими разпоредбите за възобновяване, предвидени в чл. 99 и сл. от АПК.

Не на последно място, несъответни на събраните по делото доказателства са твърденията, че жалбоподателят е бил добросъвестен, тъй като работодателят (противно на първоначалните уверения, че или ще бъде изпълнен срока на договора или ще бъде съкратен) го е уведомил, че трябва да напусне поради липса на работа и той се е съгласил, тъй като не му е оставен друг избор. По делото категорично се установи, че Р. е подал молба за напускане и е напуснал преди изтичане на договора, а впоследствие, претендирайки по-голям размер обезщетение недобросъвестно е декларирал неверният факт, че правоотношението му е било прекратено поради "изтичане срока на договора". Несъмнено е също (както е посочено по-горе) че първоначално издадените от ирландската институция структурирани електронни документи, сочещи погрешна причина за прекратяване на правоотношението са издадени единствено въз основа на невярното деклариране на жалбоподателя. Следователно, именно неговата недобросъвестност е причината за първоначалното неточно удостоверяване на релевантния за спора факт от компетентната институция на Ирландия. В тази връзка неправилно е и възражението, че ответникът не е следвало да игнорира първоначално издадените СЕД, доколкото ирландската институция не ги е обявила за невалидни, нито ги е оттеглила. Напротив, правилно не са кредитирани първоначалните структурирани документи, тъй като същите се основават на недобросъвестното деклариране на жалбоподателя, а и след това са издадени други СЕД, удостоверяващи вярната причина за прекратяване на правоотношението. Нещо повече, ответникът правилно се е позовал на документите, издадени от работодателя, който безспорно е най-добре запознат с причината за прекратяване на договора, а и носи отговорност за удостоверените от него факти.

Следователно, обжалваното решение и потвърденото с него разпореждане са издадени при спазване на материалноправните разпоредби и на административнопроизводствените правила. Оспореният акт е издаден от компетентен административен орган, във формата на писмено мотивирано решение и със законосъобразната законова цел - да бъде възстановено недобросъвестно получено осигурително плащане.

С оглед изхода на делото е основателна претенцията за разноски на ответника. Доколкото не е посочен размер на претендираното юрисконсултско възнаграждение, следва да му бъде присъден минималният такъв, предвиден в закона, а именно, 100 лв.

Водим от горното, съдът

 

РЕШИ:

 

Отхвърля жалбата на М. А. Р., от [населено място], [улица], против Решение № 1012-12-259#1/20.11.2023 г., издадено от директора на ТП на НОИ – Пазарджик, с което е потвърдено Разпореждане № 122-00-1023-6 от 09.10.2023 г. на ръководителя на осигуряването за безработица, с което жалбоподателят е задължен да възстанови недобросъвестно полученото парично обезщетение за безработица за периода от 25.08.2022 г. до 11.01.2023 г. в размер на 6 526,74 лв. - главница и 647,77 лв. - дължима лихва от датата на неоснователно полученото парично обезщетение до датата на разпореждането.

Осъжда М. А. Р., от [населено място], [улица] да заплати на ТП на НОИ - Пазарджик разноски по делото в размер на 100 лв. (сто лева).

Решението подлежи на обжалване с касационна жалба, подавана чрез настоящия съд, пред Върховния административен съд, в 14-дневен срок от съобщаването му на страните.