РЕШЕНИЕ
№ 18825
гр. София, 20.10.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 153 СЪСТАВ, в публично заседание на
двадесет и трети септември през две хиляди двадесет и пета година в следния
състав:
Председател:СВЕТЛАНА Т. ПАНАЙОТОВА
при участието на секретаря МОНИКА СТ. ТОПУЗОВА
като разгледа докладваното от СВЕТЛАНА Т. ПАНАЙОТОВА Гражданско
дело ..241110112105 по описа за 2024 година
Предявени са обективно кумулативно съединени осъдителни искове от „.“ ЕАД срещу
А. З. В. с правно основание чл. 79, ал. 1, пр. 1 ЗЗД, вр. с чл. 149 ЗЕ и чл. 86, ал. 1 от ЗЗД за
осъждане на ответника да заплати сумата от 809.01 лева, представляваща цена на
топлинната енергия доставена до имот в гр..., за периода от м.07.2020г. до м.04.2023г, ведно
със законната лихва от 05.03.2024г до окончателното плащане, сумата от 98.57 лева –
мораторна лихва за периода от 15.09.2021г до 26.01.2024г върху цената на топлинната
енергия, сумата от 52.74 лева – цена на услугата дялово разпределение за периода от
м.07.2020г. до м.04.2023г, ведно със законната лихва от 05.03.2024г. до окончателното
плащане, и сумата от 8.89 лева – мораторна лихва за периода от 16.10.2021г до 26.01.2024г
върху цената на услугата дялово разпределение.
Ищецът твърди да е налице облигационно отношение, възникнало с ответника В. в
качеството и на собственик въз основа на договор за продажба на топлинна енергия при
Общи условия, чиито клаузи съгласно чл. 150 ЗЕ са обвързали потребителя, без да е
необходимо изричното им приемане. Поддържа, че съгласно тези общи условия е доставил
за процесния период на ответника топлинна енергия, като купувачът не е заплатил
дължимата цена, формирана на база прогнозни месечни вноски и изравнителни сметки,
изготвени по реда за дялово разпределение. Твърди, че съгласно общите условия купувачите
на топлинна енергия са длъжни да заплащат дължимата цена в 45-дневен срок след изтичане
на периода, за който се отнася, като дължимите от ответника суми за исковия период не били
заплатени. Посочва, че съгласно общите условия клиентите заплащат услугата „дялово
1
разпределение“, извършвана от избрания от тях търговец на продавача на топлинна енергия.
Претендира установяване на вземанията, за които е издадена заповедта за изпълнение.
Ответникът, редовно уведомени, не депозират отговор на исковата молба. Не вземат
становище по предявените искове.
С молба с вх. № 257718/28.07.2025г. ищецът уведомява съда, че ответникът е
заплатил всички дължи суми по предявените искове, в това число законни лихви върху
двете главници и разноски за заплатена държавна такса, поради което се моли за присъждане
на юрисконсултско възнаграждение.
В проведено открито съдебно заседание ответникът В. се явява лично и заявява, че е
погасил всички претендирани от него суми.
Съдът, като съобрази доводите на страните и обсъди събраните по делото
доказателства поотделно и в тяхната съвкупност, намира за установено от фактическа
и правна страна следното:
За да бъдат уважени предявените искове ищецът следва да докаже кумулативното
наличие на следните материалноправни предпоставки: наличието на облигационно
правоотношение по договор за продажба на топлинна енергия между страните през исковия
период за процесния имот, количеството на реално доставената от него по договора
топлинна енергия за процесния период и нейната стойност. При установяване на посочените
обстоятелства, в тежест за ответника е да докаже, че е погасил изцяло задълженията си.
Съгласно чл. 153, ал. 1 от Закона за енергетиката /ЗЕ/, в редакцията, действаща за
исковия период, всички собственици и титуляри на вещно право на ползване в сграда -
етажна собственост, присъединени към абонатна станция или към нейно самостоятелно
отклонение, са клиенти на топлинна енергия /респ. потребители на топлинна енергия
съгласно предишната редакция на закона/. Разпоредбата императивно урежда кой е страна по
облигационното отношение с топлопреносното предприятие, като меродавно е единствено
притежанието на вещно право върху имота - собственост или вещно право на ползване.
С оглед плащането на задълженията (което представлява конклудентно признание),
съдът счита за безспорни всички елементи от фактическия състав на процесното вземане по
отношение на ответника В. (включително и качеството на ответника „потребител“, респ.
„клиент на топлинна енергия“).
Освен гореизложеното следва да се посочи, че наличието на облигационно
правоотношение между „.“ ЕАД и ответника се установява и от представените по делото
Нотариален акт .., том., нот. дело ...г за собственост върху апартамент по чл. 55 ЗПИНМ за
имот гр..., от който е видно, че топлоснабденото жилище е било собственост на З. В. Х..
Същевременно съгласно прието по делото удостоверение за наследници № .г. след смъртта
си през 2007г е оставил за свои наследници сина си - ответника А. В. и съпругата си П. Х.а,
която съгласно приложената по делото справка /л.66 от делото/ също е починала и е била
наследена от сина си А. В.. Именно следва да се приеме, че ответникът В. през исковия
период е бил единствен собственик на процесния имот, като дори е подал заявление за
2
откриване на партида до ищцовото дружество на свое име, с което още веднъж е потвърдил
наличието на облигационна връзка между него и „.“ ЕАД.
Именно поради това и ответникът е заплатил всички задължения за исковия период за
топлоснабдения имот, предмет на настоящото производство, с което още веднъж признава
качеството си потребители на топлинна енергия за целия топлоснабден апартамент.
Страните не спорят, че процесните вземания предмет на разглежданите искове са
погасени изцяло от ответника В. в хода на производството по делото, като ищецът изрично е
признал това обстоятелство. Това обстоятелство следва да бъде съобразено по аргумент от
чл.235, ал. 3 ГПК.
Съдът намира, че с оглед изявленията на страните и правилото на чл. 76, ал. 1, ЗЗД, се
налага извод, че с извършеното плащане са погасени изцяло и претендираните вземания по
отношение на абонатен номер 207321 за главница за топлинна енергия, мораторна лихва
върху главницата за топлинна енергия, главница за дялово разпределение, мораторна лихва
върху главницата за дяловото разпределение и законни лихви върху двете главници.
Следва да бъде отбелязано, че за съдебните разноски не се прилагат правилата за
поредност на погасяване на задълженията, уредени в чл. 76, ал. 2 ЗЗД, като същите могат да
бъдат събирани по поредността на чл. 76, ал. 2 ЗЗД, само когато бъдат признати за
основателни със сила на пресъдено нещо в съдебния процес. Въпреки това в настоящата
хипотеза ищецът изрично признава, че ответникът В. е погасил и разноските дължими за
държавна такса.
По така изложените съображения исковете следва да бъдат отхвърлени поради
погасяването им чрез плащане в хода на исковото производство.
По разноските:
Ищецът претендира единствено разноски за юрисконсултско възнаграждение в
настоящото производство. Съдът намира, че въпреки отхвърлянето на предявените искове
поради погасяването им чрез плащане в хода на процеса, всеки ответник дължи
претендираните от ищеца разноски за юрисконсултско възнаграждение, доколкото са станали
повод за завеждане на исковете.
Предвид разпоредбата на чл. 78, ал. 8 от ГПК /в редакция Изм. - ДВ, бр. 8 от 2017г/,
настоящият състав намира, че съдът е компетентен да определи размера на
юрисконсултското възнаграждение съобразявайки вида и количеството извършена работа /по
аргумент от чл. 37, ал. 1 от Закона за правната помощ/, като не е обвързан с претенцията на
юридическото лице, а единственото законово ограничение е определеният размер да не
надвишава максималния размер съобразно нормата на чл. 25, ал. 1 от Наредбата за
заплащане на правната помощ. Предвид това, Софийски районен съд счита, че
юрисконсулското възнаграждение може да бъде определено и под посочения в наредбата
минимум. С оглед на това и съобразявайки, че по делото от страна на „.“ ЕАД извършените
процесуални действия се изразяват единствено в подаване на искова молба, без техен
процесуален представител да се яви в проведеното открито съдебно заседание, съдът счита,
3
че размерът на присъденото възнаграждение следва да бъде общо 50 лева.
Така мотивиран, Софийски районен съд
РЕШИ:
ОТХВЪРЛЯ предявените от „.“ ЕАД, ЕИК .., със седалище и адрес на управление гр.
.., срещу А. З. В., ЕГН **********, с адрес в гр.., осъдителни искове с правно основание чл.
79, ал. 1, пр. 1 ЗЗД, вр. чл. 149 ЗЕ и чл. 86, ал. 1 ЗЗД, за осъждане на А. З. В., ЕГН
**********, да заплати на „.“ ЕАД, ЕИК .., сумата от 809.01 лева, представляваща цена на
топлинната енергия доставена до имот в гр..., за периода от м.07.2020г. до м.04.2023г, ведно
със законната лихва от 05.03.2024г до окончателното плащане, сумата от 98.57 лева –
мораторна лихва за периода от 15.09.2021г до 26.01.2024г върху цената на топлинната
енергия, сумата от 52.74 лева – цена на услугата дялово разпределение за периода от
м.07.2020г. до м.04.2023г, ведно със законната лихва от 05.03.2024г. до окончателното
плащане, и сумата от 8.89 лева – мораторна лихва за периода от 16.10.2021г до 26.01.2024г
върху цената на услугата дялово разпределение.
ОСЪЖДА А. З. В., ЕГН **********, с адрес в гр..., да заплати на „.“ ЕАД, ЕИК ..,
със седалище и адрес на управление гр. .., на основание чл. 78, ал. 1 ГПК сумата в размер на
50 лева– разноски в исковото производство пред СРС за юрисконсултско възнаграждение.
Решението е постановено при участието на третото лице помагач „.“ ЕООД на
страната на ищеца.
Решението може да бъде обжалвано с въззивна жалба пред Софийски градски съд в
двуседмичен срок от връчването му на страните.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
4