Р Е Ш Е Н И Е
№ 2678
23.10.2019 година град Бургас
В И М Е Т О Н А
Н А Р О Д А
Бургаски районен съд пети граждански състав
На двадесет и шести септември през две хиляди и деветнадесета
година
в публично заседание в състав:
Председател: Магдалена Маринова
и при секретаря Анелия Такова,
като разгледа докладваното от съдия Маринова гражданско дело № 4 793 по
описа на Бургаски районен съд за 2019 година, за да се произнесе, взе
предвид следното:
Производството
по делото е образувано по повод искова молба от М.Г.Г.,
ЕГН **********, с адрес: ***, със
съдебен адрес:***, адвокат И.И.,***, против
Главна дирекция „Гранична полиция“ МВР,
представлявана от Главен комисар, със седалище и адрес на управление: град
София, бул. „Княгиня Мария Луиза“ № 46, за осъждане на ответника да плати на
ищеца сумата 1 185, 43 лева, от
която сумата 1 093, 00 лева, представляваща дължимо допълнително
възнаграждение за положен извънреден труд в размер на 161 часа за периода от
20.05.2017 година до 14.06.2019 година, получен в резултат на преизчисляване на
положения нощен труд с коефициенти 1, 143 и сумата 92, 43 лева, представляваща
общ размер на лихва за забава върху посочените суми, считано от падежа на всяко
едно от задълженията до датата на подаване на исковата молба, ведно със
законната лихва върху главницата, считано от датата на подаване на исковата
молба до окончателното й плащане, както и за присъждане на разноските,
направени по водене на делото.
Исковата
молба е основана на следните фактически твърдения:
Ищцата,
чрез процесуалния си представител, излага, че през периода от 20.05.2017 година
до 14.06.2019 година е работила на длъжност мл. инспектор/ полицай в ГКПП „Аерогара
Бургас“ , при Гранично полицейско управление „Летище Бургас“ към Регионална дирекция
„Гранична полиция“ – Аерогари София, която е на структурно подчинение към
Главна дирекция „Гранична полиция“ – София. Поради това и съгласно ЗМВР в
исковата молба е изложен довод, че ищцата е със статут на държавен служител..
По
приложението на материалния закон в исковата молба ищцата, чрез процесуалния си
представител, е изложила подробни доводи за приложението на чл.176 от ЗМР, 197 ЗМВР, чл.178 от ЗМВР, Наредбата за
структурата и организацията на работната заплата, КТ и ЗДСл. Направен е извод,
че следва да бъде определен коефициент 1,143 като нормалната продължителност на
8 часовия дневен труд се раздели на нормалната продължителност от 7 часа нощен
труд.
Поради
изложените фактически твърдения и при тези правни доводи ищецът предявява
исковете си. В исковата молба е посочил доказателства.
В
преклузивния едномесечен срок по чл. 131 от ГПК
ответникът Главна дирекция „Гранична полиция“ МВР, представлявана от директора,
чрез юрисконсулт Красимира Иванова, е дал писмен отговор на предявения иск. По
отношение на претенциите за главница процесуалният представител на ответника
заявява, че го оспорва по основание и по размер.
В
писмения отговор са изложени следните фактически твърдения и правни доводи:
За
процесния период ищецът е изпълнявал служебните си
задължения на 12- часови /дневни и
нощни/ работни смени , съгласно месечни графици, като отработеното време се е
изчислявало сумарно. В резултата на това
сумарно изчисляване е направено
изчисление на отработеното време за процесния период и е
формиран резултат , който при превишение на нормата
на отработените часове му е заплащан на основание чл.178, ал.1, т.3 от ЗМВР като извънреден труд.
Посочено е още, че на основание чл.187, ал.9 от ЗМВР
редът за организацията и разпределението на работното време и неговото
отчитане, за компенсиране на работата на държавните служители извън редовното
работно време, режимът на дежурството, времето за отдих и почивките за
държавните служители се определят с наредба на министъра на вътрешните работи.
В писмения отговор е изложено в тази насока, че с Наредба № 8121з-407 от
11.08.2014 г. за реда за организацията и разпределянето на работното време, за
неговото отчитане, за компенсирането на работата извън редовното работно време,
режима на дежурство, времето за отдих и почивките на държавните служители в
Министерството на вътрешните работи /ДВ, бр.69 от 19.08.2014 г., отм. ДВ, бр.40
от 2.06.2015 г., в сила от 1.04.2015 г./ Министърът на вътрешните работи е
регламентирал реда, касаещ спорния въпрос за периода
от 19.08.2014 година до 02.08.2016 година. Съгласно чл.31, ал.2 от Наредбата №
8121з-407 от 2014 година при сумарно
отчитане на отработеното време общият брой часове положен труд между 22,00 и
6,00 часа за отчетния период се умножава
по 0,143. Полученото число се сумира с общия брой отработени часове за отчетния период. За останалата част от
периода редът е регламентиран с Наредба № 8121з-776 от 29.07.2016 г. и Наредба № 8121з-776 от 29.07.2016г. за реда за
организацията и разпределянето на работното време, за неговото отчитане, за
компенсирането на работата извън редовното работно време, режима на дежурство,
времето за отдих и почивките на държавните служители в МВР. Предвид посочената
нормативна база процесуалният представител на ответника посочва, че
изчерпателно са уредени основанията и редът за изплащане на възнагражденията за
нощен труд. Поради това счита, че не следва да намира приложение Наредбата за
структурата и организацията на работната заплата , издадена на основание КТ.
Конкретизира, че тези нормативни актове се прилагат само по отношение на
субекти, работещи по трудово правоотношение, какъвто ищцата не е , предвид
посоченото по – горе качество на държавен служител.
Поради изложеното от името на
ответната страна е отправено искане за отхвърляне на предявения иск.
В
съдебно заседание ищецът не се представлява. В писмена молба предприема
изменение на иска на основание чл. 214 от ГПК. В писмени бележки излага
подробни фактически и правни доводи за основателност на предявения иск.
В
съдебно заседание ответникът, чрез процесуалния си представител – юрисконсулт
Иванова, поддържа становището по предявените искове, дадено в писмения отговор.
Не се противопоставя на предприетото изменение на иск, но заявява, че отправя
искане за присъждане на разноските, съобразно прекратената част. В заседание по същество на спора и в писмени
бележки излага подробни фактически и правни доводи за неоснователност на
предявения иск.
В
съдебно заседание е прието на основание чл.214 от ГПК изменение на иск за
осъждане на ответника да заплати на ищеца главница, представляваща възнаграждение за положен извънреден труд,
чрез намаляването му, като искът се счита предявен за сумата 869,34 лева, а
искът за лихва се счита предявен за сума в общ размер от 87,41 лева. За разликата между посочените
стойности до първоначално предявените размери на исковете производството по
делото е прекратено.
Предявените искове са иск с правно основание чл. 187 от ЗМВР вр. чл.150 от КТ и чл.
86 от ЗЗД.
От събраните по делото
доказателства, обсъдени поотделно и в тяхната съвкупност, се установява
следното от фактическа и правна страна:
По фактите между страните не е
спорно, установява се и от приетата като писмено доказателство кадрова справка,
че за периода, посочен в исковата молба
-20.05.2017 година – 14.06.2019 година ищцата е бил в
служебно правоотношение с Главна
дирекция „Гранична полиция“ МВР като е заемала посочената в исковата молба
длъжност. Страните не спорят, че е полагала нощен труд в този период.
От
заключението на вещото лице, изготвило допуснатата по делото съдебно –
икономическа експертиза, което съдът приема за обосновано, а и не е оспорено от
страните, се установява, че за периода от 20.05.2017 година до 14.06.2019 година
ищцата е положила 904 часа нощен труд,
който преизчислен с коефициент 1, 143 е равен на 1033,25 часа дневен труд
/съгласно изявлението на вещото лице от съдебно заседание/. Разликата между
двете стойности е 129,25 часа. Възнаграждението за тях, съгласно методиката, по
която се изплаща извънредния труд при ответника, е 869,34 лева.
Страните
не спорят, че тази сума не е платена.
Спорът
по делото е относно приложимия материален закон
относно заплащане на възнаграждение за този труд.
При тази фактическа
обстановка се налагат следните правни изводи:
Съгласно чл.176 от Закона
за МВР брутното месечно възнаграждение
на държавните служители на МВР се състои от
основно месечно възнаграждение и допълнителни възнаграждения.
Съгласно чл. 178, ал.1, т.3 от ЗМВР към основното месечно възнаграждение на държавните служители се изплащат
допълнителни възнаграждения за извънреден труд.
В чл.187 от ЗМВР нормалната продължителност на работното време на държавните служители
в МВР е 8 часа дневно и 40 часа седмично при
5-дневна работна седмица.
В чл.140, ал.2 от КТ е посочено, че нощен е трудът, който се
полага от 22,00 часа до 06,00 часа. Съгласно ал.1, изречение второ, нормалната
продължителност на работното време през
нощта при 5 – дневна работна седмица е 7 часа. В чл. 187, ал.3 от ЗМВР е
посочено, че при работа на смени е възможно полагането на труд
и през нощта между 22,00 и 6,00 ч., като работните часове не следва
да надвишават средно 8 часа за
всеки 24-часов период.
Съгласно чл.187, ал.9 от ЗМВР редът за организацията
и разпределянето на работното време, за неговото отчитане,
за компенсирането на работата на
държавните служители извън редовното работно време, режимът на дежурство,
времето за отдих и почивките за държавните служители
се определят с наредба на министъра
на вътрешните работи.
На посоченото основание са приети следните наредби:
В чл.31,
ал.2 от Наредба № 8121з-407 от 11.08.2014г. е предвидено, че при сумирано отчитане на отработеното време
общият брой часове, положен нощен труд за отчетния период, се умножава по 0.143.
Тази наредба е отменена с §4 от ЗР на Наредба № 8121з-592 от 25.05.2015г.,
обнародвана в ДВ бр.40 от 02.06.2015 година. Наредбата от 25.05.2015 година е
отменена с Решение № 8585/11.07.2016г. по адм. дело №
5450/2016г. на ВАС, петчленен състав. Решението не подлежи на обжалване.
Третата
наредба, приета хронологично във времето, е Наредба № 8121з-776 от 29.07.2016г.
е обнародвана в ДВ бр.60 от 02.08.2016г.
В
периода от отмяната на 02.06.2015 година до издаването и обнародването на
третата Наредба – на 02.08.2016г., отново приложима е била първата, предвиждаща
преизчисляване на нощния труд в дневен с коефициент.
В
Наредба № 8121з-592 /обн. в ДВ бр.40 от 02.06.2015г./
и в Наредба № 8121з-776 /обн. в ДВ бр.60 от
02.08.2016г./ липсва норма в смисъла, вложен в чл.31, ал.2 от Наредба №
8121з-407, за преобразуване на часовете положен нощен труд с коефициент 0.143.
С оглед приложимите закони
настоящият състав приема, че за периода от 01.07.2016 година до 30.06.2019
година, в който попада и периода, посочен в исковата молба, не е съществувала
изрична нормативна регламентация за възможността положения извънреден труд да
бъде възмезден с възнаграждение, определено с посочения коефициент.
Въпреки
че не се съдържа изрична закона регламентация, приложение субсидиарно
следва да намери Наредбата за
структурата и организацията на работната заплата, предвид наличието на законова
празнота, на основание чл.46, ал.2 от ЗНА. Съгласно чл.9, ал.2 от Наредбата,
издадена по приложението на КТ, при сумирано изчисляване на работното време
нощните часове се превръщат в дневни с коефициент, равен на съотношението между
нормалната продължителност на дневното и нощното работно време, установени за подневно отчитане на работното време за съответното работно
място.
Следователно и предвид цитираните по – горе норми на ЗМВР и КТ коефициентът за преизчисляване на нощния труд
в дневен е 1.143, получен от съотношението 8:7, както е посочено в исковата
молба.
Неприлагане
субсидиарно на правилата на КТ и Наредбата за
структурата на работната заплата би
поставила служителите в МВР в по-неблагоприятно положение от другите държавни
служители и от лицата, работещи по трудови правоотношение, по отношение
заплащането на допълнителните възнаграждения, а това противоречи на целта и
духа на закона.
При това положение
настоящият състав приема, че предявеният иск е
доказан по основание и размер.
Главницата следва да бъде
присъдена ведно със законната лихва, считано от датата на подаване на исковата
молба на 14.06.2019 година до окончателното й плащане.
По иска с правно основание
чл. 86 от ЗЗД настоящият състав приема:
Възнаграждението за извънреден
труд е част от задължението за заплащане на
трудово възнаграждение, за което е установен
срок,
поради което ответникът е изпаднал в забава
след изтичането на срока, в който
е следвало да заплати дължимото се възнаграждение. При съобразяване
на заключението на вещото лице,
съдът приема, че дължимата се
лихва за забава върху неизплатеното
възнаграждение за извънреден труд от 869,34 лв. за период с начална
дата от 30.07.2017 г. до
14.06.2019 г., изчисляван върху всяко тримесечно начисление от първо
число на следващото тримесечие, възлиза общо, с натрупване, на сумата от 87,41 лв. Поради изложеното, искът се явява основателен
и доказан, поради което следва да
бъде уважен изцяло.
При този изход от спора и
съгласно чл.78 от ГПК ответникът следва да бъде осъден да плати на ищеца и
разноските, направени по водене на делото.
Видно от приложения договор за правна защита и съдействие платеното
възнаграждение е в размер на 350 лева. Съответно на уважената част от иска, с
оглед изменението на претенцията и частичното прекратяване на това основание,
настоящият състав приема, че ответникът дължи на ищеца и разноски за платено
адвокатско възнаграждение от 300 лева,
съгласно посочените правила.
Съгласно чл.78, ал.4 от ГПК ответникът има право на разноски и при прекратяване на делото. При това положение следва да се приеме, че
съответно на размера на претенцията, който е уважен, в съотношение с размера на
претенцията по отношение на която производството по делото е прекратено, ищецът
дължи разноски в размер на 100 лева. На основание чл.78, ал. 8 от ГПК, предвид
частичното прекратяване на производството по делото, ищецът следва да заплати
на ответника и юрисконсултско възнаграждение в размер
на 100 лева, съгласно размера, посочен в чл.23 от Наредбата за заплащането на правната
помощ.
На основание чл.78, ал.6
от ГПК ответникът следва да бъде осъден да плати по сметка на Бургаски районен
съд държавна такса в размер на 50 лева за иска за осъждане на ответника да
плати главница и сумата 50 лева за иска за осъждане на ответника да плати
лихва., съобразно минималния размер, дължим на основание чл.1 от Тарифата за
държавните такси, които се събират от съдилищата по ГПК. На основание чл. 78, ал.6 от ГПК и чл.83,
ал.1, т.1 от ГПК в тежест на ответника следва да бъдат възложени и разноските
за извършване на експертизата, които са
в размер от 200 лева.
Мотивиран от
горното и на основание чл.235 от ГПК, Бургаският районен съд
Р Е Ш И :
ОСЪЖДА Главна дирекция „Гранична полиция“ МВР,
представлявана от Главен комисар, със седалище и адрес на управление: град
София, бул. „Княгиня Мария Луиза“ № 46, да плати на М.Г.Г.
ЕГН **********, с адрес: ***, със
съдебен адрес:***, сумата 869,34 лева /осемстотин шестдесет и девет лева, тридесет и
четири стотинки/, представляща дължимо и неизплатено допълнително
възнаграждение за извънреден труд от общо 129,25 часа, получени след преизчисляване с коефициент 1.143 на положения от нея за периода от 20.05.2017 година до 14.06.2019 година
нощен труд, ведно със законната лихва върху главницата, считано от датата на подаване на исковата молба на 14.06.2019
година до окончателното й плащане, сумата
87,41 лева /осемдесет и седем
лева ,четиридесет и една стотинки/, представляваща общ размер на лихви за
забава, начислени от първо число на тримесичието,
следващо тримесечието, за което възнаграждението е дължимо, до 14.06.2019
година, както и сумата 300 лева /триста
лева/, представляваща разноски, направени по водене на делото, съответно на
уважената част от иска, съобразно първоначално предявения размер.
ОСЪЖДА Главна дирекция „Гранична полиция“ МВР, представлявана от Главен комисар,
със седалище и адрес на управление: град София, бул. „Княгиня Мария Луиза“ №
46, да плати по сметка на Бургаски районен съд разноски в размер от 300 лева /триста лева/.
ОСЪЖДА М.Г.Г. ЕГН **********, с адрес: *** да плати на Главна
дирекция „Гранична полиция“ МВР, представлявана от Главен комисар, със седалище
и адрес на управление: град София, бул. „Княгиня Мария Луиза“ № 46, сумата 100 лева /сто лева/, представляваща
разноски на ответната страна в размер на юрисконсултското
възнаграждение.
ОТХВЪРЛЯ претенцията от М.Г.Г. ЕГН **********, с адрес: ***
за осъждане на Главна дирекция „Гранична полиция“ МВР, представлявана от Главен
комисар, със седалище и адрес на управление: град София, бул. „Княгиня Мария
Луиза“ № 46, да плати разн оски
в размер разликата между присъдената на това основание сума от 300 лева /триста лева/ до пълния предявен
размер на претенцията от 350 лева /триста и петдесет лева/.
Решението подлежи на обжалване
пред Бургаски окръжен
съд в
двуседмичен срок от получаване на съобщение за изготвянето му от страните пред Бургаски
окръжен съд.
РАЙОНЕН СЪДИЯ:/п/
Вярно с оригинала
А.Т.