РАЗПОРЕЖДАНЕ
№ 955
гр. Перник, 28.08.2023 г.
ОКРЪЖЕН СЪД – ПЕРНИК, ТРЕТИ ВЪЗЗИВЕН ГРАЖДАНСКИ
СЪСТАВ, в закрито заседание на двадесет и осми август през две хиляди
двадесет и трета година в следния състав:
Съдия:Борислава П. Б.а-Здравкова
като разгледа докладваното от Въззивно гражданско дело № 20231700500559
по описа за 2023 година
за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на чл. 258 и сл. ГПК.
С Решение № 789/12.07.2023 г., постановено по гр.д. № 5720 по описа за 2022 г.
Районен съд - П. е осъдил Община П. с БУЛСТАТ: *********, с адрес гр. П., пл. Св. Иван
Рилски № 1А, да заплати на Ц. Г. Т., с ЕГН: ********** и адрес: гр. ***, сумата от 1479.65
лева, представляваща главница за наемоподобен доход за периода от 07.11.2020 г. –
07.11.2022 г., вкл. – за ½ идеална част от втори етаж от сграда на два етажа с идентификатор
55871.504.976.5 /или имот с идентификатор 55871.504.976.5.2/ по КККР на гр. П., одобрени
със заповед № РД-18-91/13.10.2008 г. на изпълнителния директор на АГКК, която попада и е
изградена частично в поземлен имот с идентификатор *** и частично в поземлен имот с
идентификатор ***, със застроена площ от общо около 105 кв.м., като на скицата на
поземления имот на АГКК, СГКК-гр.П. този имот е с идентификатор ***, със застроена
площ от 149 кв.м., отбелязана като сграда за търговия, с брой етажи 2 и с адрес гр. *** която
сума ответната община е спестила, доколкото не е направила разходи за наем на имота, но
ищцата Ц. Т. за сметка на това е обедняла като не е реализирала доходи от ползване на
имота, както и законната лихва върху посочената сума от датата на предявяване на иска –
08.11.2022 г. до окончателното й изплащане. За разликата над уважения размер до пълния
размер на претенцията от 3 343 лева искът е отхвърлен поради неоснователност в тази част.
Със същото решение са отхвърлени изцяло като неоснователни исковете на Ц. Г. Т., с
ЕГН: **********, и адрес: гр. ***, против Община П., с БУЛСТАТ: *********, с адрес гр.
П., пл. Св. Иван Рилски № 1А, за осъждане на ответната община да заплати на ищеца Ц. Т.
сумите, както следва: 1. Сумата от 3065 лева – наемоподобен доход за периода от 07.11.2020
г. до 07.11.2022 г. вкл. – за ½ идеална част от сграда – постройка с идентификатор № *** по
1
КККР на гр. П., одобрени със заповед № РД-18-91/13.10.2008г. на изпълнителния директор
на АГКК, със застроена площ 102 кв.м., с брой етажи 1, с предназначение по скицата на
АГКК – сграда за търговия и сграда – постройка с идентификатор 55871.504.976.3 със
застроена площ 5 кв.м., с брой етажи - 1, с предназначение по скицата на АГКК-
селскостопанска сграда, с обща застроена площ на постройката от 107 кв.м., находящи се в
гр. ***; 2. Сумата от 3013 лева – наемоподобен доход за периода от 07.11.2020 г. –
07.11.2022 г., вкл. – за ½ идеална част от първи етаж от сграда на два етажа с идентификатор
№ *** по КККР на гр.П., одобрени със заповед № РД-18-91/13.10.2008г. на изпълнителния
директор на АГКК или имот с идентификатор ***, която попада и е изградена в поземлен
имот с идинтификатор *** и в поземлен имот с идентификатор ***, със застроена площ от
общо около 105 кв.м., като на скицата на поземления имот на АГКК, СГКК-гр. П. този имот
е с идентификатор ***, със застроена площ от 149 кв.м., отбелязана като сграда за търговия,
с брой етажи 2 и с адрес гр. ***; 3. Сумата от 2620 лева – наемоподобен доход за периода от
07.11.2020 г. – 07.11.2022г. вкл. – за ½ идеална част от поземлен имот с идентификатор ***
по КККР на гр. П., одобрени със заповед № РД-18- 91/13.10.2008 г. на изпълнителния
директор на АГКК, с площ на незастроената част от имота от около 929 кв.м., в която се
включва незастроена част от самия поземлен имот в размер на 892 кв.м.,заедно с площта на
вече несъществуващата сграда с идентификатор *** с посочена по скицата на поземления
имот площ от 5 кв.м. и на разграбената и унищожена сграда с идентификатор *** с площ от
32 кв.м. и с адрес на поземления имот: гр. ***, които суми ответната община е спестила,
доколкото не е направила разходи за наем на имотите, но ищцата за сметка на това е
обедняла като не е реализирала доходи от ползване на имотите, както и законната лихва
върху посочените суми от датата на предявяване на иска – 08.11.2022 г. до окончателното
им изплащане.
На осн. чл. 78, ал. 1 и ал. 3 от ГПК в тежест на страните са възложени разноските по
делото съобразно уважената и отхвърлената част на исковете.
В законоустановения срок по чл. 259 от ГПК е депозирана въззивна жалба от Ц. Г. Т.,
с ЕГН: **********, и адрес: гр. ***, чрез пълномощника й адв. Б., с която се обжалва като
неправилно и необосновано решението на първоинстанционния съд в неговите
отхвърлителни части, а именно в отхвърлителната част по отношение на претендирания
наемоподобен доход, респективно отхвърлителната част по отношение на дължимата се
законна лихва, както и в частта, с която не са присъдени изцяло сторените от ищцата
разноски, както и в частта, с която разноски са присъдени на ответната страна.
Твърди се, че районният съд е достигнал до правилни и съответстващи на събраните
доказателства правни изводи, че ищцата е придобила собствеността на ½ ид.ч. от
поземления имот и на същата идеална част от попадащите в имота сгради, но въпреки това
неправилно е отхвърлил исковете в обжалваната част, като са изложени подробни
съображения в подкрепа на подържаната теза. Сочи се, че съдът не е обсъдил по същество
свидетелските показания на разпитаните по искане на ищцата свидетели, които според
жалбоподателя излагат собствени, ясни и последователни възприятия. Излага се, че в
2
нарушение на процесуалните правила и на материалния закон съдът е приел като условие за
ангажиране на отговорността на ответника обстоятелството дали процесният поземлен имот
е включен в списъка на ДМА и ответната страна е реализирала приходи от него и го
отдавала на трети лица, както и е игнорирал факта и правните последици на същия, че
ответната страна без завършено отчуждение е завзела имота на ищцата и е изградила без
основание – без съгласие и без строителни книжа, тези сгради. Твърди се, че районният съд
не е обсъдил представения от жалбоподателката и приет като доказателство по делото
отговор от Община П. по гр.д. № 4763/2021 г., съдържащ признание, че процесният имот и
сгради са собственост на ответника, както и приетите две заповеди № 155 от 01.02.2012 г. и
№ 329 от 23.02.2012 г., в които е признала, че не е собственик на имота и сградите.
Възразява срещу изводите на съда относно ползването на сградите от трето за делото лице,
както и относно позоваването на оспорения от жалбоподателката нотариален акт № 175, том
IV, рег. № 4763, нот. дело № 651/2008 г. Навеждат се доводи, че съдът не е съобразил, че при
исковете по чл. 59, ал. 1 ЗЗД връзката между обедняването и обогатяването на ответника не
следва да се окачествява като причинна, а обедняването и обогатяването може да са
последица от друг факт или факти. Излага се, че в случая обедняването на ищцата е
следствие от незаконното отнемане и застрояване на имота й и наличието на специалната
материално-правна уредба на чл. 2, ал. 2 от ЗВСВОНИ и чл. 2, ал. 6 от ЗОСОИ,
предвиждаща конкретна отговорност на извършилия без законно основание промени в
имота, който поради това отнемане и застрояване не само си е спестил разходи, но и е
лишил ищцата от ползване. Оспорва се и извода на съда относно кредитирането на
първоначалната СТЕ, изготвена от вещото лице Ал. Цветков, а не на повторната експертиза,
изготвена от вещото лице Р. Ненков.
По изложените съображения се иска отмяна на първоинстанционното решение и
постановяване на ново, с което предявеният иск да бъде уважен в претендирания размер,
ведно със законната лихва върху сумата, считано от предявяването на иска до окончателното
изплащане. Прави се искане за присъждане на сторените разноски пред двете инстанции.
С въззивната жалба не се представят и не се сочи необходимост от събирането на нови
доказателства.
В срока по чл. 263, ал. 1 ГПК не е постъпил отговор от въззиваемата страна.
При извършената по реда на чл. 267, ал. 1, изр. първо ГПК служебна проверка, съдът
установява, че въззивната жалба е допустима (подадени са против подлежащ на въззивно
обжалване съдебен акт, в срока по чл. 259 ГПК, от процесуално легитимирана страна, имаща
правен интерес от обжалването) и е съобразена с изискванията за редовност по чл. 260 и чл.
261 ГПК.
Страните не са поискали събиране на нови доказателства във въззивното производство
за факти, които са от значение за спора и представляват нововъзникнали или новооткрити
обстоятелства по смисъла на чл. 266, ал. 2 ГПК, поради което за въззивния съд не възниква
задължение да се произнесе служебно с определението по чл. 267 ГПК.
Предвид изложеното и на основание чл. 267, ал. 1 ГПК, съдът
3
РАЗПОРЕДИ:
ДОКЛАДВА делото така, както е посочено в мотивите на разпореждането.
УКАЗВА на страните, че мотивите на настоящото разпореждане имат характер на
окончателен доклад на жалбите и отговора по реда на чл. 268, ал. 1 от ГПК.
НАСРОЧВА делото за разглеждане в открито заседание на 20.09.2023 г. от 10,40 часа,
за когато да се призоват страните, като им се връчи препис от настоящото разпореждане.
Разпореждането не подлежи на обжалване.
Съдия при Окръжен съд – Перник: _______________________
4