РЕШЕНИЕ
№ 100 / 27.11.2017г., гр.Разград
В ИМЕТО НА НАРОДА
Окръжен
съд Разград
На
тридесети октомври, две хиляди и седемнадесета година
В
публичното съдебно заседание в следния състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: АНЕЛИЯ Й.
ЧЛЕНОВЕ: ИРИНА ГАНЕ.
ДИЛЯНА НИКОЛОВА
Секретар:
Д.Г.
Прокурор:
Като
разгледа докладваното от съдия Ирина ГанЕ.
ВГрД №
234 по описа на съда за 2017г.,
за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на
чл.258 и сл. ГПК.
Постъпила е въззивна жалба от К.Д.Р.
и Е.В. Г., подадена чрез пълномощник, и допълнителна жалба, подадена лично от
жалбоподателите, против решение № 195 / 29.06.2017г. по гр.д. № 1319 / 2016г.
по описа на РС Разград, с което е прието за установено по отношение на тях, че Р.Й.И.
е собственик по давностно владение на поземлен имот в с.Балкански,
ул.“А.Тодоров“ № 8 – дворно място и построената в него жилищна сграда и е
отменен констативен НА № 101 / 27.11.2015г. на нотариус с район на действие РС
Разград на основание чл.537 ал.2 ГПК. В жалбата са изложени оплаквания за незаконосъобразност
на съдебния акт. Жалбоподателите молят съда да го отмени, като вместо това отхвърли
предявения против тях установителен иск за собственост. В съдебно заседание
жалбата се поддържа от явилата се жалбоподателка К.Р. и от упълномощения от
двете жалбоподателки адвокат.
Въззиваемата Р.Й.И. е депозирала
писмен отговор чрез пълномощник, в който изразява становище за неоснователност
на въззивната жалба и моли съда да потвърди решението на РС Разград. В съдебно
заседание поддържа изразеното становище.
Съдът, след преценка на
събраните доказателства и становищата на страните, констатира следната
фактическа обстановка: На 20.08.2956г. Р.В.Р.– дядо на ответницата Е. Г. и
свекър на ответницата К.Р., се е снабдил с НА № 145, т.1, дело № 446 / 1956г.
на Разградски народен съдия, по силата на който е признат за собственик на
дворно място от 1 300кв.м. в с.Балкански, представляващо парцел ІІ-498 в
кв.73 по плана на селото, по наследство от неговия баща В.Р.Хр., който като
бездомник е заел, застроил и изплатил на местния народен съвет съответното
място. Ищцата твърди, че Р.И.Р.– неин свекър, заплатил пари на Р.В.Р.за покупка
на горния имот и заедно със семейството си се нанесъл да живее в него през
шестдесетте години на миналия век, без сделката да е оформена по нотариален ред.
Горният факт се установява от разпитания по делото свидетел Т.И.. Във
въззивната жалба е наведено оплакване за изнесени неверни данни от този
свидетел. Липсват обаче доказателства, които да опровергават неговите
показания. От момента на установяване на фактическата власт върху имота, Р.И.Р.е
живял в него заедно със семейството си. След неговата смърт и смъртта на
неговата съпруга в имота останали да живеят ищцата Р.И. и съпругът й И.Р.И..
Последният е починал на 8.11.2005г. в с.Балкански. След неговата смърт в имота
останала да живее ищцата, който е нейно жилище и до настоящия момент. Горните
факти се установяват безпротиворечиво от всички разпитани по делото свидетели Т.И.,
Е. Г., Р.К. и И.И.. По делото се съдържат данни, че в периода 2005 – 2015г.
ищцата е била на работа за известно време в Гърция, като през това време
нейните деца са обитавали имота – така св.показания на И.И..
На 27.11.2015г. ответниците К.Р.
и Е. Г. (фамилните имена Г. и Р. са на едно и също лице, видно от представеното
пред въззивния съд удостоверение), са се снабдили с НА № 101, т.3, рег.№3050,
дело № 358 / 2015г. на нотариус с район на действие РС Разград, по силата на
който са признати за собственици по наследство и давностно владение на имота,
ведно с построената в него жилищна сграда. Представената по делото нотариална
преписка съдържа протокол за извършена обстоятелствена проверка, съставен на
27.11.2015г., в който е отбелязано, че един от тримата призовани за разпит
свидетели не се е явил и разпитът е отложен с един час. Този свидетел отново не
се е явил, а двамата явили се свидетели са заявили, че имотът не се владее от К.
и Е. Раданови, а в него живеят от дълги години други хора. Единият от тези
свидетели е и разпитаният в съдебното производство св.И.И., който потвърждава
пред съда, че свекърът на ищцата възстановява имота през 1957г., който до този
момент е бил безстопанствен и оттогава до настоящия момент в мястото живеят
последователно Р.И.Р.със своето семейство, а след смъртта им имотът е останал
на Р.И. и нейният съпруг. От приложеното в досъдебното производство решение от
20.12.2016г. на състав на дисциплинарната комисия на Нотариалната камара, в
което са възпроизведени обясненията на нотариуса, е видно, че свидетелите по
обстоятелствената проверка са доведени в нотариалната кантора в следобеден час,
а нотариалният акт е съставен и представен за вписване в СВ при РС Разград
преди техния разпит. За горното нарушение на нотариуса е наложено дисциплинарно
наказание.
При така установената
фактическа страна, съдът направи следните правни изводи: въззивната жалба е
неоснователна. По делото няма спор, че Р.И. упражнява самостоятелно
фактическата власт върху процесния имот в десетгодишен период – от смъртта на
нейния съпруг на 8.11.2005г. до 8.11.2015г. В предходен период тя е
осъществявала владението заедно със своя съпруг, а преди това последният го е
получил от своите родители. Според
презумпцията на чл.69 ЗС владелецът държи вещта като своя, докато не се докаже,
че я държи за другиго. Презумпцията на закона в полза на владелеца се изразява
в това, че щом като е доказан фактът на осъществено владение, намерението за
своене съществува и не се нуждае от доказване. Презумпцията е оборима, като в
този случай доказателствената тежест се размества и страната, която я оспорва,
т.е. ответниците, трябва да я оборят. Същите са изложили твърдение, че техният
наследодател и наследодателят на ищцата са били в облигационни договорни
отношения по повод безсрочен и безвъзмезден наем на имота. Във връзка с това
твърдение обаче не са ангажирали доказателства и не са успели да оборят
законовата презумпция.
Владението, осъществено от
ищцата, е било непрекъснато. Независимо, че същата в определен период от време
е била в Гърция, е осъществявала владението чрез своите близки, които са се
грижили за имота през времето на отсъствието й. Жалбоподателите навеждат
твърдение във въззивното производство,
че ищцата е само един от наследниците на своя съпруг, наред с нейните деца,
като във връзка с това тя е собственик само на идеална част от имота, а не на
целия имот. Твърдението е неотносимо към повдигнатия правен спор, тъй като
същият не се развива между наследниците на И.Р.И. и неучастващите такива не са
обвързани със субективните предели на решението.
Неотносими са и твърденията на
ответниците за прекъсване на владението на Р.И. по повод извършени техни действия
в кметството на с.Балкански по снабдяване с документи. Очевидно тези действия
не попадат в посочените в чл.116 ЗЗД и не водят до прекъсване на придобивната
давност в полза на ищцата. Що се отнася до отправената до ищцата нотариална
покана за напускане на имота, следва да се добави още, че поканата е изпратена
след изтичане на десетгодишното владение над имота от Р. И.– давността е
изтекла към 8.11.2015г., а поканата е достигнала до ищцата на 12.07.2016г.,
поради което не влияе върху изложения извод за непрекъснатост на владението.
Във въззивната жалба е изложено
твърдение, че владението е упражнено от ищцата по скрит начин, което не се
споделя от въззивния съд. С
постановеното по реда на чл. 290 ГПК решение № 262 от 29.11.2011 г. по гр.д.№
342/2011 г., ГК, ІІ г.о. на ВКС е разяснено, че в хипотеза, когато се завладява
чужд имот (т.е., дори и в разглеждания случай да се приеме за неустановено
основанието, на което Р.И.Р.е започнал да владее имота), не се изисква
уведомяване на собственика за намерението за своене на имота, а единствено
упражняваното владение да е постоянно, непрекъснато, явно – не по скрит начин,
така че да може да бъде узнато от собственика, и спокойно. При положение, че Р.И.,
а преди това и нейните наследодатели, са живели фактически в имота десетки
години и това е било известно както на ответниците, които не оспорват този
факт, така и на техния наследодател, не е било налице основание ищцата да извършва
някакви изрични действия, с които да противопостави своето владение на
ответниците. Ищцата не е била длъжна да извършва активни действия, с които
нарочно да уведоми К.Р. и Е. Г. за намерението за своене и липсата на такова
уведомление не се приравнява на владение по скрит начин. Това е така, защото според
презумпцията на чл. 69 ЗС се предполага, че упражняващият фактическа власт
държи вещта за себе си.
В жалбата се излага твърдение
за наличие на право на собственост върху имота в полза на ответниците по силата
на наследствено правоприемство от Р.В.Р.. Последният
е владял имота към 1956г., когато се е снабдил с констативния нотариален акт №
145 от същата година. Впоследствие обаче, владение е започнал да осъществява Р.И.Р.,
след него съпругът на ищцата и самата ищца, а от 8.11.2005г. владението е
осъществявано самостоятелно от Р.И.. Същевременно Р.В.Р.е изгубил владението
над имота. Позоваването
на придобивна давност след изгубване на владението за повече от 6 месеца не
може да ползва правоприемниците на Р.В.Р.поради прекъсването на давността с
изгубване на владението и юридическото заличаване с обратна сила на изтеклия
период на давностния срок в полза на наследодателя на ответниците. При това
положение, ответниците не могат да се позовават на собственост по силата на
наследствено правоприемство, защото владението на Р.В.Р.е било изгубено и
съответно не е включено в наследственото имущество, получено от К.Р. и Е.Г..
Безспорно, в полза на Р.И. е
изтекла десетгодишна придобивна давност в периода от 8.11.2005г. до 8.11.2015г.
Същата се позовава на нея в предявената искова молба. Следва да бъде признато
за установено, че ищцата е собственик на процесния имот по давностно владение.
По отношение на издадения в
полза на ответниците НА № 101 / 27.11.2015г., т.3, рег.№3050, дело № 358 /
2015г. на нотариус с район на действие РС Разград, следва да се отбележи
следното: издаването на констативен нотариален акт за собственост е
предшествано от проверка на нотариуса дали молителите са собственици на имота. Обстоятелствената
проверка включва разпит на трима свидетели (чл.587 ал.2 ГПК). След преценка на
тези доказателства нотариусът прави своя извод относно принадлежността на
правото на собственост, като издава мотивирано постановление, а въз основа на
него, ако признава собствеността, издава нотариален акт. Правният извод на
нотариуса за съществуването на това право се счита за верен до доказване на
противното с влязло в сила решение. Съгласно чл. 537 ал.2 ГПК, нотариалният акт
се отменя, когато бъде уважена претенция на трето лице срещу титулярите на
акта, т.е. когато по исков път бъде доказана неверността на извършеното
удостоверяване на правото на собственост. В разглеждания случай правният извод
на нотариуса за принадлежност на правото на собственост в полза на К.Р. и Е. Г.
не е бил предшестван от надлежна обстоятелствена проверка – видно е, че пред
него са се явили само двама свидетели. Отделно от това, същите са заявили, че
имотът се владее от други лица. Констативният нотариален акт е издаден в противоречие
с установените в закона правила, поради което нотариусът е бил санкциониран
дисциплинарно. Направеният от нотариуса правен извод е опроверган и от
събраните в настоящото съдебно производство доказателства, които еднозначно
сочат, че в периода от 8.11.2005г. до момента на издаване на акта (а и след
това), владението над имота е осъществено от Р.И., която го е придобила по
давност и че имотът не е бил част от наследственото имущество, получено от К.Р.
и Е. Г.. Предвид горното, НА № 101 / 27.11.2015г. следва да бъде отменен по
реда на чл.537 ал.2 ГПК.
Като е достигнал до същите
правни изводи, районният съд е постановил правилен и законосъобразен съдебен
акт, който следва да бъде потвърден.
Страните претендират присъждане
на деловодните разноски пред въззивната инстанция. С оглед изхода от правния
спор такива се следват в полза на ищцата Р.И.. В съдебното производство пред
окръжния съд същата е заплатила адв.възнаграждение в размер 600лв. и ДТ в
размер 5лв. за издаване на съдебно удостоверение. На основание чл.78 ал.1 ГПК
ответниците следва да бъдат осъдени да й заплатят сумата 605лв.
Водим от горното, съдът
Р
Е Ш И :
Потвърждава решение № 195 /
29.06.2017г. по гр.д. № 1319 / 2016г. по описа на РС Разград.
Осъжда К.Д.Р. и Е. В. Г. да
заплатят на Р.Й.И. сумата 605лв. за направените деловодни разноски във
въззивното производство.
Решението подлежи на обжалване
пред Върховния касационен съд в едномесечен срок от връчването му на страните.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: 1.
2.
ДГ