№ 350
гр. Варна , 18.02.2021 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН СЪД – ВАРНА, III СЪСТАВ в публично заседание на девети
февруари, през две хиляди двадесет и първа година в следния състав:
Председател:Юлия Р. Бажлекова
Членове:Даниела С. Христова
Светлана К. Цанкова
при участието на секретаря Елка Н. Иванова
като разгледа докладваното от Светлана К. Цанкова Въззивно гражданско
дело № 20213100500022 по описа за 2021 година
Производството е образувано по въззивна жалба депозирана от Е. М. Д.,
ЕГН:**********срещу решение № 260144 /25.08.2020 год., постановено по гражданско дело
№ 20034 по описа на съда за 2019 година на ВРС, в частта с което :
ОСЪЖДА Е. М. Д., ЕГН:********** да заплати на П. В. Р., ЕГН:**********
следните суми:
1) сумата от 500.00 лева представляваща депозит (кауцион), заплатен от ищеца на
основание чл. 18 от Договора за наем от 09.04.2019 г., ведно със законната лихва върху
главницата, считано от датата на подаване на исковата молба до окончателното изплащане;
2) сумата от 133.33 лева представляваща пропорционална част на заплатения
наем за периода от 02.11.2019 г. до 09.11.2019 г., ведно със законната лихва върху
главницата, считано от датата на подаване на исковата молба до окончателното изплащане.
ОСЪЖДА Е. М. Д. ЕГН:********** да заплати на П. В. Р.
ЕГН:********** сумата в размер на 467.66 лева, представляваща, направени от ищцата
съдебно-деловодни разноски, на основание чл.78, ал. 1 от ГПК.
Твърди се ,че обжалванато решение е неправилно и законосъобразно по изложени
подробни доводи във въззивната жалба. Претендира се неговата отмяна и се претендира
постановяване на друго,с което предявения иск бъде уважен изцялро. Претендират се
разноски
1
Въззиваемата страна е депозирала писмен отговор ,в който изразява становище
за неоснователност на депозираната въззивна жалба. Претендират се разноски.
Съдът, след преценка на събраните доказателства, касаещи предмета на
спора, по вътрешно убеждение и въз основа на закона, предметните предели на
въззивното производство, очертани с жалбата, намира, че жалбата е подадена в срока
по чл. 259, ал. 1 от ГПК, от легитимирано лице, съдържа необходимите реквизити, не
страда от пороци, поради което съдът я намира за допустима.
Съдът на осн. чл. 269 от ГПК, след като извърши служебна проверка, намира
обжалваното решение за валидно и допустимо.
Обжалваното решение подлежи на проверка за правилност по наведените в
жалбата оплаквания, поради което и за да се произнесе съдът взе предвид следното:
Ищецът П. В. Р. е предявил искове с право основание чл. 79 от ЗЗД за осъждане
на ответницата Е. М. Д. да заплати на ищеца следните суми:
1) сумата от 500.00 лева представляваща депозит (кауцион), заплатен на
основание чл. 18 от Договора за наем;
2) за заплащане на сумата от 450.00 лева представляваща пропорционална част на
заплатения на 08.10.2019 г. наем за месец октомври и реално ползване на имота от
наемателя до 11.10.2019 г.
Законната лихва върху главницата, считано от датата на подаване на исковата
молба до окончателното изплащане.
Ищецът твърди, че на 09.04.2019 г., като наемател, е сключил договор за наем с
ответника на недвижим имот, находящ се в гр. Варна, бул. „Сливница“ № 187, вх. Г, ет. 6,
ап. 28 с уговорен месечен наем в размер на 500.00 лева, платим до десето число на текущия
месец. Посочва, че е заплатил депозит в размер на 500.00 лева в деня на подписване на
договора за наем. По искане на ответника наетият имот е бил освободен, считано от
11.10.2019 г., като след това ищецът изпратил до ответника покана за прекратяване на
наемния договор и приложен екземпляр от Анекс за прекратяване на договора. Връчването
на поканата е неуспешно. Ответникът дължи на ищеца сумата от 1450.00 лева,
представляваща: 500.00 лева депозит (кауцион), заплатен на основание чл. 18 от Договора за
наем и 500.00 лева представляваща обезщетение за неспазено предизвестие за
прекратяването на договора на основание чл. 23, б. „б“ от Договора за наем; сумата от 450.00
лева, представляваща пропорционална част на заплатения на 08.10.2019 г. наем за цял месец
и реално ползване на имота от наемателя до 11.10.2019 г., на която е прекратен договора.
Ответникът е депозирал писмен отговор в срока по чл. 131 от ГПК,с който
оспорва предявените искови претенции . Твърди, че ищецът уведомил ответника в края на
2
септември, че напуска имота, като това е осъществено на 11.10.2019 г. Твърди, че не са
заплатени наемите за м. 09 и 10.2019 г., поради което не следва да връща сумата от 450.00
лева за месец 10.2019 г.Твърди, че договорът за наем не е прекратен ( и към настоящия
момент), вкл. с предизвестие при неспазен срок за предизвествие, тъй като уведомлението
не е било получено от ответника, а едва с получаване на исковата молба и приложенията
към нея, поради което и не се и дължи връщане на депозита, както и обезщетение за
неспазено предизвестие. Дори и да е прекратен договора – то това е било по инициатива на
самия ищеца. Депозитът не следва да се връща, поради това, че ищецът не е заплатил
дължимите от него консумативни разноски, свързани с ползването на имота, както и че са
причинени вреди на самия имот, свързани с прокарването на интернет.Моли за отхвърляне
на претенциите. Претендират разноски.
Съдът намира за установено от фактическа и правна страна следното:
На 09.04.2019 г., между страните е сключен договор, по силата на който
ответницата, в качеството й на наемодател, е предоставила за временно и възмездно
ползване на ищеца, в качеството му наемател, недвижим имот, находящ се на бул. Сливница
№ 187 г, вх. 1, за срок от 12 месеца с уговорен месечен наем в размер на 500.00 лева, платим
на 10-то число на текущия месец, за който се дължи наема. При сключване на договора,
ищецът е заплатил депозит в размер на 500.00 лева/ видно и от разписка, подписната от
двете страни, а отделно от това – и от чл. 18 от Договора за наем/.
От банкови документи от 08.10.2019 г. и 03.09.2019 г. за превод на сумата от по
500.00 лева за месеците м.09.2019 г. и м.10.2019 г. по сметка на К.Д.Д.; кореспонденция
между страните чрез мобилното приложение „Вайбър“ / чието авторство с установява от
приетата от съда експертиза/ се установява, че ищецът е заплатил на ответницата дължимия
наем за м.септември и октомври 2019 год.Заплащането на наема е извършено на трето лице
К.Д.Д., по указание на ответницата . К.Д.Д. е лице, което въз основа на недвусмислени
обстоятелства се явява овластено да получи изпълнението по смисъла на чл. 75, ал. 2 от ЗЗД
Правилно и законосъобразно, въз основа на събраните по делото доказателства,
ВРС е приел,че ищецът е погасил задължението си за заплащане на дължимия наем за
месеците м.09 и м.10.2019 г., като е без значение какви са вътрешните отношения между
ответницата и третото лице.
Правилно и законосъобразно ВРС е приел,че не са налице условията на чл. 19, б.
в от Договора за наем, която дава правото на наемодателя да задържи заплатения
депозит,още повече че не са представени доказателства от ответника, че са причинени
щети върху имота по време на ползването му.
Ето защо ответницата е длъжна да върне на ищеца пълния размер на депозита в
размер на 500.00 лева, на основание чл. 21 от Договора,поради което и предявения иск в
тази част е основателен и доказан, а решението на ВРС,като правилно и законосъобразно
3
следва да се потвърди
Между страните не съществува спор, че наемателят е освободил имота на
11.10.2019 г. Видно от приложената по делото „Вайбър“ кореспонденция (л.90), на
01.10.2019 г. ищецът е уведомил ответницата, че прекратява договора за наем с едномесечно
предизвестие. Предизвестието е изтекло съответно на 01.11.2019 г., поради което наемното
правоотношение между страните е прекратено на считано от 02.11.2019 г. Тъй като ищецът е
заплатил месечен наем за периода от 09.10.2019 г. до 09.11.2019 г. в размер на 500.00 лева,
ответникът дължи връщане на част от наема в размер на 133.33 лева, заплатен за периода от
02.11.2019 г. до 09.11.2019 г.,за която сума предявеният иск е основателен и доказан.
В обобщение, решението на ВРС,като правилно и законосъобразно в обжалваната
част следва да се потвърди.
В останалата част решението не е обжалвано и е влязло в законна сила.
С оглед изхода на правния спор пред настоящата инстанция, въззивникът следва
да заплати на въззиваемата страна направените по делото разноски в размер на 500 лв,видно
от представения списък и доказателства за извършването им
Водим от горното, съдът
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА решение № 260144 /25.08.2020 год., постановено
по гражданско дело № 20034 по описа на съда за 2019 година на ВРС, в частта с което :
ОСЪЖДА Е. М. Д., ЕГН:********** да заплати на П. В. Р., ЕГН:**********
следните суми:
1) сумата от 500.00 лева представляваща депозит (кауцион), заплатен от ищеца на
основание чл. 18 от Договора за наем от 09.04.2019 г., ведно със законната лихва върху
главницата, считано от датата на подаване на исковата молба до окончателното изплащане;
2) сумата от 133.33 лева представляваща пропорционална част на заплатения
наем за периода от 02.11.2019 г. до 09.11.2019 г., ведно със законната лихва върху
главницата, считано от датата на подаване на исковата молба до окончателното изплащане.
ОСЪЖДА Е. М. Д. ЕГН:********** да заплати на П. В. Р.
ЕГН:********** сумата в размер на 467.66 лева, представляваща, направени от ищцата
съдебно-деловодни разноски, на основание чл.78, ал. 1 от ГПК.
ОСЪЖДА Е. М. Д. ЕГН:********** да заплати на П. В. Р.
ЕГН:********** сумата в размер на 500 / петстотин / лева, представляваща, направени от
4
ищцата съдебно-деловодни разноски, на основание чл.78, ал. 1 от ГПК.
В останалата част решението на ВРС е влязло в законна сила
Решението е окончателно и не подлежи на обжалване пред Върховен касационен
съд ,на осн.чл.280 ГПК.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
5