РЕШЕНИЕ
№ 70
гр. Разлог, 17.06.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – РАЗЛОГ в публично заседание на двадесет и втори
февруари през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:
Председател:Велина Ив. Полежанова
при участието на секретаря Анелия Р. Татарска
в присъствието на прокурора ТО-Разлог към РП-Благоевград
разгледа докладваното от Велина Ив. Полежанова Административно
наказателно дело № 20211240200260 по описа за 2021 година
Производството по делото е по реда на чл.59 от ЗАНН. Образувано е по жалба, подадена от
„М.Х.“АД, ЕИК*, с адрес: г.С., р.„Л.“, у.„Л.В.“№9, е.6, представлявано от В.Ч., чрез адв.
С.П., със съд. адрес: г.Р., у.„Я.С.“№34, против НП №31/16.04.2021 г. на Директора на РЗИ-
Б., с което на жалбоподателя е наложено адм. наказание: „имуществена санкция" от 500.00
лева, за нарушение на т.11 от Заповед №РД-01-677/25.11.2020 г., изм. и доп. със Заповед
№РД-01-718/18.12.2020 г. на министъра на З., във вр. с чл.63, ал.4 от ЗЗ.
Жалбоподателят - редовно призован за съдебно заседание, представлява се от адв. П., която
поддържа жалбата.
Административно-наказващият орган - редовно призовани за съдебно заседание, явява се
юрисконсулт Я.-П.. Оспорват жалбата и се моли НП да бъде потвърдено.
РП-Б., ТО-Р. не изпраща представител и не изразява становище по жалбата.
Жалбата е допустима предвид обстоятелството, че е подадена от санкционираното лице в
законоустановения 7-дневен срок от връчването му на оспореното НП.
След преценка на събрания по делото доказателствен материал, съдът прие от фактическа
страна следното:
На 27.12.2020 г. в 16:30 часа е извършена проверка във връзка със Заповед №РД-01-
1172/23.12.2020 г. на директора на РЗИ-Б., съвместно с представители на РУ-МВР-Б.,
представител на РСПБЗН-Б., представител на ОДБХ-Б., относно спазване на
противоепидемичните мерки, въведени със Заповед №РД-01-675/25.11.2020 г., Заповед
№РД-01-677/25.11.2020 г. и Заповед №РД-01-718/18.12.2020 г. на министъра на З. с оглед
ограничаване разпространението на COVID-19, в обект с обществено предназначение: лоби
бар към хотел „П.х.П.“, находящ се в г.Б., о.Б., м.„К.“. Проверката е извършена от Д.Л.Г. -
инспектор при РЗИ-Б. и в присъствието на К.Ч. и Д.З. - представители на РУ-Б., Г.Г. -
представител на РСПБЗН-Б., инж. Ц.М. - представител на ОДБХ-Б. и Г.М. - управител на
обекта, който се стопанисва от фирма „М.Х.“АД, при която е констатирано, че лоби бар към
хотел „П.х.П.“-Б., м.„К.“ упражнява дейност и се обслужват клиенти - трима на брой, които
били седнали на маса в лоби бара и консумирали кафе, чай и безалкохолни напитки, с което
е нарушена т.11 от Заповед №РД-01-677/25.11.2020 г., изменена и допълнена със Заповед
1
№РД-01-718/18.12.2020 г. на министъра на З., съгласно която се преустановяват
посещенията във всички заведения за хранене и развлечения по смисъла на чл.124 от ЗТ.
Като резултат от извършената проверка е съставен АУАН №10 от 14.01.2021 г., в който е
отбелязано, че са нарушени разпоредбите т.11 от Заповед №РД-01-677/25.11.2020 г., на
министъра на З., във вр. с чл.63, ал.4 от ЗЗ. АУАН е връчен на жалбоподателя в деня на
съставянето му. Възражения не са постъпили в законоустановения срок.
Въз основа на АУАН №10/14.01.2021 г. е издадено и атакуваното НП за нарушение на т.11
от Заповед №РД-01-677/25.11.2020 г., изм. и доп. със Заповед №РД-01-718/18.12.2020 г. на
министъра на З. във вр. с чл.63, ал.4 от ЗЗ.
Посочените в акта обстоятелства се потвърждават от разпита на свидетелите Д.Г. –
актосъставител, д-р Т.Д. свидетел при съставянате на акта, свидетелите К.Ч., Д.З., Г.Г.,
Ц.М., които потвърждават възприетата по-горе и описана в акта фактическа обстановка.
Свидетелите твърдят, че когато влезли в Лоби бара, на обекта имало трима посетители които
консумирали чай, кафе и безалкохолни напитки. Самоличността на лицата, които
консумирали напитка в лоби бара не била снета от проверяващите.
По искане на жалбоподателя е разпитан свидетеля Г.М. който твърди, че към момента на
проверката Лоби бара не е работил. По това време там били собственика на хотела, заедно
със съпругата му и дъщеря му и консумирали кафе и напитки. Самоличността им не била
снета.
С оглед така установената фактическа обстановка, съдът прие от правна страна следното:
Жалбата е подадена в срок от процесуално легитимно лице – наказания с НП, поради което е
процесуално допустима, а разгледана по същество съдът намира същата за основателна,
поради което атакуваното постановление е незаконосъобразно и следва да бъде отменено по
следните съображения:
Съгласно разпоредбата на чл.63, ал.1 от ЗЗ, при непосредствена опасност за живота и
здравето на гражданите от епидемично разпространение на заразна болест по чл.61, ал.1, с
цел защита и опазване живота и здравето на гражданите, се обявява извънредна епидемична
обстановка. В ал.3 са предвидени хипотези на непосредствена опасност за живота и здравето
на гражданите, а ал.4 предоставя правомощие на министъра на З. да въвежда със заповед
временни противоепидемични мерки по предложение на главния държавен здравен
инспектор за територията на страната или за отделна област, при обявена извънредна
епидемична обстановка по ал.1. Със заповед №РД-01-677/25.11.2020 г. на министъра на З., в
сила от 27.11.2020 г., в т. I е предвидено, че се въвеждат следните противоепидемични
мерки на територията на Р.Б., считано от 23.30 ч. на 27.11.2020 г. до 21.12.2020 г., а с т.1 -
"преустановяват се посещенията във всички заведения за хранене и развлечения по смисъла
на чл.124 от ЗТ. Допускат се само доставки или взимане на храна за дома и офиса. Със
Заповед №РД-01-718/18.12.2020 г. на министъра на З., е изменена и допълнена Заповед
№РД-01-677 от 25.11.2020 г., както следва: „1. Удължавам срока на въведените временни
противоепидемични мерки на територията на Р.Б., считано от 22.12.2020 г. до 31.01.2021 г.“.
Към момента на установяване на нарушението 27.12.2020 г., процесните заповеди №РД-01-
677 от 25.11.2020 г. и №РД-01-718/18.12.2020 г. на министъра на З. са създавали задължение
и непосредствено засягали права, свободи и законни интереси на неопределен брой лица,
поради което следва да се приеме, че е налице осъществено от страна на жалбоподателя адм.
нарушение. За да санкционира жалбоподателя, административно-наказващият орган е
приложил разпоредбата, като е наложил имуществена санкция от 500.00 лева на основание
чл.209а, ал.2 от ЗЗ, която предвижда, че когато нарушението по ал.1, е извършено от ЕТ или
юридическо лице, се налага имуществена санкция от 500.00 до 2`000.00 лв.
Настоящият съдебен състав приема, че е налице основание за отмяна на обжалваното НП,
поради неправилно приложение на материалния закон при квалифициране на деянието с
оглед на приетата в АУАН и НП фактическа обстановка. Разпоредбата на чл.63, ал.4 от ЗЗ в
приложимата към процесния период редакция, предвижда при обявена извънредна
2
епидемична обстановка по ал.1 министърът на З. да въвежда със заповед временни
противоепидемични мерки по предложение на главния държавен здравен инспектор за
територията на страната или за отделна област. Същата обаче, не предвижда конкретно
дължимо поведение от страна на правните субекти. Конкретното деяние, вменено на
дружеството-жалбоподател, съставлява според настоящия състав, адм. нарушение по
смисъла на чл.209а, ал.1 от ЗЗ, а не нарушение на заповедите на министъра на З. и
разпоредбите на чл.63, ал.4 от ЗЗ, както е посочил административно-наказващият орган.
С констатираните нарушения административно-наказващият орган е допуснал съществено
нарушение на санкционната процедура по индивидуализиране и очертаване на деянието от
правна страна, а оттук и несъмненост от обективната му страна. Недопустимо е
определянето на санкциониращата правна норма да се извлича по тълкувателен път от
данните по преписката, предвид правораздавателния характер на НП. Неточното посочване
и описване на значими съставни части на деянието, каквото е определяне на разпоредбата,
която е нарушена, представлява винаги съществено нарушение. И това е така, защото НП е
акт на правораздаване, който очертава фактите и обстоятелствата, формиращи състава и
правната квалификация на конкретното нарушение, което прави невъзможен адекватния
контрол по същество и адекватното и пълно упражняване право на защита по същество.
Констатираното нарушение представлява неправилно приложение на Закона, както при
съставяне на АУАН, така и при издаване на обжалваното НП относно подвеждане на
фактическите обстоятелства на нарушението към приложимата правна норма, уреждаща
състава на процесното адм. нарушение, което винаги съставлява неотстранимо в съдебното
производство съществено нарушение на процесуалните правила, тай като е опорочило
производството по ангажиране административно-наказателната отговорност на наказаното
лице и води до отмяна на издаденото НП като незаконосъобразно.
С оглед тези съображения, подадената жалба се явява основателна и следва да бъде уважена,
а атакуваното с нея НП, като незаконосъобразно - отменено.
С оглед изхода на спора, разноските следва да бъдат присъдени в полза на жалбоподателя в
размер на заплатеното от страната адвокатско възнаграждение, а именно 300,00 лева,
съобразно представения договор за правна защита и съдействие и списък за разноски.
С оглед гореизложеното и на основание чл.63, ал.1 от ЗАНН, съдът
Р Е Ш И:
ОТМЕНЯ НП №31/16.04.2021 г. на Директора на РЗИ-Б., с което на „М.Х.“АД, ЕИК*, с
адрес: г.С., р.„Л.“, у.„Л.В.“№9, е.6, представлявано от В.Ч., чрез адв. С.П., със съд. адрес:
г.Р., у.„Я.С.“№34, е наложено адм. наказание: „имуществена санкция" от 500.00 лева, за
нарушение на т.11 от Заповед №РД-01-677/25.11.2020 г., изм. и доп. със Заповед №РД-01-
718/18.12.2020 г. на министъра на З., във вр. с чл.63, ал.4 от ЗЗ.
ОСЪЖДА Директора на РЗИ-Б. да заплати на „М.Х.“АД, ЕИК*, сумата от 300,00 лева,
представляващи разноски за процесуално представителство.
Решението на съда подлежи на касационно обжалване в 14-дневен срок от съобщението на
страните пред Бл.АС.
Съдия при Районен съд – Разлог: _______________________
3