Р
Е Ш Е Н И Е
№ ……… 13.02.2023 година град Стара Загора
В ИМЕТО НА НАРОДА
СТАРОЗАГОРСКИЯТ РАЙОНЕН СЪД VІІІ ГРАЖДАНСКИ състав
На тридесет и
първи януари 2023 година
В публично
заседание в следния състав:
Председател: АНТОНИЯ ТОНЕВА
Секретар: МАРИЯН КРЪСТЕВ
Прокурор:
като разгледа докладваното от СЪДИЯ
АНТОНИЯ ТОНЕВА
гр.дело № 6894 по описа за 2019 година и за да се произнесе,
съобрази:
Предявени са обективно съединени искове с правно основание чл.178 ал.1 т.3 ЗМВР и чл.86 ЗЗД.
Ищецът И.С.К. твърди в исковата си
молба, че е държавен служител в системата на МВР. През претендирания
период от 23.12.2016г. до 23.12.2019г. полагал труд в ОД на МВР - Стара Загора
на длъжност “Ст. полицай“ с местоизпълнение на
служебните задължения във Второ РУ - Стара Загора. Естеството на работата му
било такова, че полагал труд през деня и през нощта, на смени по график на 8ч.,
при което се получавал размер над законово установения, както за работната
седмица, така и за отчетния период, съобразно разпоредбите на ЗМВР в тази
връзка. Съгласно чл.176 от ЗМВР брутното месечно възнаграждение на държавните
служители на МВР се състояло от основно месечно възнаграждение и допълнителни
възнаграждения. На следващо място ЗМВР изрично разграничил заплащането за
извънреден и за нощен труд в чл. 178 и чл. 179, като по силата на чл. 178, ал.
1, т. З към основното месечно възнаграждение на държавните служители се
изплащали допълнителни възнаграждения за извънреден труд, а според чл. 179, ал.
1 от ЗМВР на държавните служители се изплащали допълнителни възнаграждения
освен за другите предвидени в текста и за полагане на труд през нощта от 22.00
до 6.00ч. Нормалната продължителност на работното време била регламентирана в
чл.187 от ЗМВР, като съгласно ал.1 от същия член тя била с продължителност 8
часа дневно и 40 часа седмично при 5-дневна работна седмица.
Съгласно чл. 187, ал. З от ЗМВР работното време на държавните служители се
изчислявали в работни дни – по дневно, а за работещите на 8-, 12- или 24-часови
смени - сумирано за тримесечен период, като съгласно ал. 5, т. 2 работата извън
редовното работно време се компенсирала с възнаграждение за извънреден труд за
отработени до 70 часа на отчетен период, а в ал. 6 се уреждало правилото за
плащане на извънредния труд по ал. 5 с 50 на сто увеличение върху основното
месечно възнаграждение. В ал. 9 на този член било предвидено, че редът за
организацията и разпределянето на работното време,
за неговото отчитане, за компенсирането на работата на държавните служители
извън редовното работно време, режимът на дежурство, времето за отдих и
почивките за държавните служители се определяли с Наредба на министъра на
вътрешните работи.
По отношение на иска по чл. 178, ал. 1, т. З от ЗМВР ищецът твърди, че за
периода от 23.12.2016г. до 23.12.2019г. действали две наредби, имащи връзка с
чл.187, ал.9. Последната от тях, която била актуална и към момента била Наредба
№ 8121з-776/29.07.2016г. Тя била в сила от 02.08.2016г. и била издадена от
Министъра на вътрешните работи, като урежда реда за организацията и
разпределянето на работното време,
за неговото отчитане, за компенсирането на работата извън редовното работно
време, режима на дежурство, времето за отдих и почивките на държавните
служители в МВР. Текста на чл. З, ал. З указвал, че при работа на смени било
възможно полагането на труд и през нощта между 22.00ч. и 6.00ч., като работните
часове не следвало да надвишават средно 8 часа за всеки 24-часов период. Тази
Наредба отменяла предходната с № 81231з-592/25.05.2015г. на Министъра на
вътрешните работи /в сила от 01.04.2015г./, като съдържанието и на нейния чл. 3,
ал. 3 било идентично с последвалата я Наредба № 18213-776/29.07.2016г. Преди процесния период действала и Наредба №
1821з-407/11.08.2014г. за реда за организацията и разпределянето на работното
време, за неговото отчитане, за компенсирането на работата извън работното работно
време, режима на дежурство, времето за отдих и почивките на държавните
служители в МВР. Според нейния чл. 8, за всеки отработен нощен час или част от
него между 22.00ч. и 6.00ч. на работниците и служителите се заплащало
допълнително трудово възнаграждение за нощен труд в размер не по-малък от 0,25
лева. Единствено в тази наредба, съобразно нейния чл. 31, ал. 2 било изрично
предвидено, че при сумирано отчитане на отработеното време общият брой часове
положен труд между часовете 22.00ч. и 6.00ч. за отчетния период се увеличавал с
коефициент от 0,143. Тези две разпоредби следвало да се прилагат едновременно,
т.е.нощните часове се превръщали в дневни чрез умножаване с коефициент 1,143 и
за същите тези нощни часове се заплащало и допълнително трудово възнаграждение
за нощен труд от по 0,25 лева за всеки нощен час или част от него. Както било
посочено по-горе, в последващите я две Наредби с №
81231з-592/25.05.2015г. и № 8121з-776/29.07.2016г. липсвала изрична
регламентация за преизчисляването на нощния труд в дневен. Това обаче,
съобразно съдебната практика не означавало законово установена забрана за
преизчисляването на положените от служителите в МВР часове нощен труд в дневен,
а се явявало празнота в специалната уредба, касаеща
служителите в МВР, която следвало да се преодолее чрез субсидиарно
прилагане на общата Наредба за структурата и организацията на работната
заплата/обн. в ДВ от 26.01.2007г./.
В чл. 9, ал. 2 от същата Наредба било предвидено, че при сумирано
изчисляване на работното време /каквато била и фактологията
в процесния случай/, нощните часове следвало да се
превръщат в дневни чрез коефициент, равен на отношението между нормалната
продължителност на дневното и нощното работно време, установен за подневното отчитане на работното време за съответното
работно място. Във връзка с гореописаното, предвид неизпълнението на тази
разпоредба от страна на работодателят било налице неизплатено възнаграждение за
положен от него извънреден труд, формиран след преизчисляването на положения от
него нощен труд с коефициент 1.143 /8 часа нощен труд х 1.143 = 9.144 часа
дневен/ и съответното му увеличаване с 50% /чл. 187, ал. 6 от ЗМВР/, както и
неизпълнение на парично задължение в размер на законовата лихва върху тази сума
от момента на падежа.
Относно иска по чл. 86 от ЗЗД - Организацията и разпределението на
работното време, както и неговото отчитане и компенсиране на работа извън
редовното време, за процесния период се уреждало от
Наредба 8121з- 776/29.07.2016г.
Съгласно разпоредбата на „Раздел IV“, чл. 18 ал. 3 от Наредбата „В
случаите, когато служител, работещ на смени, при обичайно изпълнение на
служебните си задължения надвиши нормативно установения брой часове за отчетен
едномесечен период, този труд се комперсира като труд
извън редовното работно време и се отчита с протокол /приложение 1/, без да се
издава заповед по ал. 1, който се изготвя и утвърждава по реда на чл. 23.“.
Съгласно разпоредбата на чл. 24, ал. 2 „Положения труд извън редовното работно
време от държавните служители, работещи на смени, се отчита в часове за месеца,
през който е положен, с протокол /приложение 3/. На основание чл. 31, ал. 1 от
Наредбата „Отработеното време между 22.00 часа до 06.00 часа ...се отчитат с
протокол /приложение 6/„.
В изпълнение на разпоредбата на чл. 33, ал. 1 от Наредбата –
„Възнаграждението за труд извън работното време се включва в месечното
възнаграждение и се изплаща в месеца, следващ месеца в който е положен трудът,
при своевременно предоставянето на протокол във финансова служба.“ В този
смисъл, счита че работодателят при едно коректно изпълнение на приравняването
на отработеното от него време за периодите от 22.00 часа до 06.00 часа,
следвало да отчете и заплати отработеното от него време над редовното, като
това следвало да се извърши в месеца в който този труд бил положен и съответно
следвало същия да се заплати с дължимото му възнаграждение за положен труд,
през месеца следващ месеца, в който бил положен извънредния труд. Счита, че
работодателят изпаднал в забава от изтичането на месеца следващ месеца, в който
бил положен от него труд и от първо число на следващия месец дължи обезщетение
за това.
Ищецът твърди, че през исковия период 23.12.2016г. до 23.12.2019г. е
положил по 56 часа всеки месец от
м.12.2016г. до м.12.2019г., който преизчислен с коефициент 1,413 възлиза на по
8 часа за всеки месец от м.01.2017г. до м.11.2019г., както и че
преизчисляването на нощния труд към дневен води до извънреден труд, който
следва да му бъде допълнително заплатен от ответника с увеличение 50%, или за процесния период претендира сумата от общо 1996,80лв.
/подробно посочена по размер и начин на формиране в исковата молба/. Счита
също, че ответникът е в забава в изплащането на горната сума, поради което
претендира и лихва за забава за процесния период общо
в размер на 248,41лв./подробно посочена по размер и период в исковата молба/.
В хода на делото по искане на ищеца на основание чл.214 ГПК с протоколно
определение от 31.01.2023г. е допуснато изменение на претенциите за главница,
като същите да се считат заведени в общ размер 5016,80лв. вместо първоначално
претендираните 1996,80 лв.
Моли съда да постанови решение, с което да осъди работодателя ОБЛАСТНА
ДИРЕКЦИЯ на МВР Стара Загора да му заплати неизплатено възнаграждение за
положен извънреден труд за периода 23.12.2016г. до 23.12.2019г. общо в размер
на 5016,80 лв., ведно със законната лихва от завеждане на исковете до
окончателното плащане, както и лихва за забава общо в размер на 248,41 лв.,
подробно посочени по месеци, размер и период в исковата молба. Претендира
направените по делото разноски.
Ответникът Областна дирекция на МВР Стара Загора представя писмен отговор в
срока по чл.131 ГПК, в който взема становище, че исковите претенции са допустими, но неоснователни.
Не оспорва, че през периода 23.12.2016г. до 23.12.2019г. ищецът заемал
длъжността старши полицай в група ООР на сектор ОП към Второ РУ - Стара Загора,
т.е. ищецът бил държавен служител по чл.142, ал.1, т.1 от ЗМВР. През това време
полагал труд на смени по график. При полагането на труда за периода 23.12.2016г.
до 23.12.2019г. по утвърдения за месеца график служителят изпълнявал служебните
си задължения, като действително в работната му смяна било налице полагане на
нощен труд от 22.00ч. до 6.00ч. Именно въз основа на положеният труд от 22.00ч.
до 6.00ч. в рамките на работната му смяна била обоснована настоящата искова
претенция.
Ответникът счита, че в процесния случай
приложение намират нормите на Закона за Министерство на вътрешните работи.
Съгласно чл.142, ал.1 от ЗМВР служителите на МВР били: 1.държавни служители -
полицейски органи и органи по пожарна безопасност и защита на населението; 2.държавни
служители; 3. лица, работещи по трудово правоотношение. Изрично в ЗМВР бил
уреден статута на категориите служители в министерство, като по отношение на
държавни служители по чл.142, ал.1, т.2 бил приложим ЗДСл, по отношение на
лицата, работещи по трудово правоотношение КТ и ЗМВР, а за държавните служители
по чл.142, ал.1, т.1 бил приложим ЗМВР. Съгласно втората алинея на чл.142 от ЗМВР статутът на държавните служители по ал.1, т.1 се уреждал със ЗМВР. Това
означавало, че за държавните служители - полицейски органи, какъвто бил и
ищецът, приложение по отношение на нормите, регламентиращи труда и работното
време намирали специалните разпоредби на ЗМВР. Специалните разпоредби на ЗМВР и
издадените въз основа на него подзаконови актове за държавните служители по чл.
142, ал. 1, т. 1 от ЗМВР изключвали приложението на общите разпоредби по
отношение на посочената категория служители, не само относно работното време,
но и цялостната регламентация на техния статут. Разпоредбите на ЗМВР и
подзаконовата нормативна база уреждали в цялост статута на служителите по чл.
142, ал. 1, т. 1, като при препращане към други законови норми, това изрично
било регламентирано. В подкрепа на изложеното било и упомената регламентация на
работещи по трудово правоотношение, като при тях бил приложим КТ и ЗМВР, тоест
налице било общо препращане към нормите на КТ, докато при служителите по чл.142,
ал. 1, т.1 статута се уреждал единствено със ЗМВР, без да било предвидено
препращане към общото трудово законодателство /КТ/. Целта на законодателя била
именно със ЗМВР да се уреждало в цялост статута на държавни служители -
полицейски органи и органи по пожарна безопасност и защита на населението.
Уреждането на статута на държавните служители по чл.142, ал.1, т. 1 от ЗМВР със
специален закон дерогира приложението на общия закон,
в случая КТ. КТ бил приложим спрямо всички гражданскоправни
субекти, а специалния - ЗМВР, спрямо определен кръг субекти, като в случая това
било с оглед извършваната от служителите в МВР специфична служебна дейност,
предполагаща и специфична законова регламентация /Решение № 55 от 07.04.2015г.
по гр. д. № 5169/2014г., Г.К. III Г.О. на ВКС/. Предвид специфичната служебна
дейност било оправдано прилагането на различен метод на правно регулиране на
служебните правоотношения на служителите в МВР, който бил различен от общата
правна мярка. Посоченото било относимо не само по
отношение на работното време, а и например по отношение на дисциплинарната
отговорност, основанията за прекратяване на правоотношението, обезщетения,
отпуски, извънреден труд и други. В ЗМВР било налице множество делегиращи
законови норми, които възлагали уреждането на конкретни въпроси да стане с
подзаконов акт и в тази връзка било налице многобройна нормативна база
/наредби, инструкции и др./ в МВР.
В конкретният случай относима била разпоредбата
на чл. 187, ал.9 от ЗМВР, която предвиждала редът за организацията и
разпределянето на работното време, за неговото отчитане, за компенсирането на
работата на държавните служители извън редовното работно време, режимът на
дежурство, времето за отдих и почивките за държавните служители се определяли с
наредба на министъра на вътрешните работи. От страна на министъра на вътрешните
работи била издадена Наредба № 8121з-776 от 29.07.2016г. за реда за
организацията и разпределянето на работното време, за неговото отчитане, за
компенсирането на работата извън редовното работно време, режима на дежурство,
времето за отдих и почивките на държавните служители в Министерството на
вътрешните работи, която била приложима за държавните служители по чл.142,
ал.1, т.1 и по §86 от ПЗР на ЗИДЗМВР /ДВ бр. 14/2015 год./ Съгласно чл.З, ал.1
от посочената наредба - за дейностите, чието изпълнение изисквало непрекъсваемост на работния процес, работното време се
организирало в 8-, 12- или 24-часови смени, в която хипотеза попадала и
организацията на работното време на ищеца. В ал.З на същия текст била
предвидена възможността държавните служители в МВР да полагали на труд и през
нощта между 22.00 и 6.00 ч., като работните часове не следвало да надвишават
средно 8 часа за всеки 24-часов период. Тук следвало да се обърне внимание на
следното: 1.Съгласно първото изречение на ал.3 на първо място: допустимо било
полагането на труд през нощта - тоест уреждало се възможността за полагане на
нощен труд и на второ място между 22.00ч. - 06.00ч. - продължителността на
нощния труд, а именно 8 часа, от 22.00ч. до 06.00ч.; 2. Във второто изречение
на ал.3 било предвидено и ограничението, а именно - нощният труд не следвало да
надвишава средно 8 часа за всеки 24-часов период. Посочената подзаконова
регламентация напълно съвпадала с разпоредбата на чл.187, ал.3 от ЗМВР. Тоест в
случая и законът и наредбата регламентирали по един и същ начин полагането на
нощен труд от служителите, чиито статут се уреждал със ЗМВР. Предвиждането на
възможността да бъдел положен нощен труд в рамките на определен часови
интервал, а именно от 22.00ч. до 06.00ч., определял и неговата продължителност
- 8 часа. Тук се проявявала и специфика при уредбата по отношение на
служителите по ЗМВР, като чрез специалния закон се въвеждала различна правна
уредба спрямо общите разпоредби на КТ - чл.140, ал.1 - нормалната
продължителност на седмичното работно време през нощта при 5-дневна работна
седмица била до 35 часа. Нормалната продължителност на работното време през
нощта при 5-дневна работна седмица била до 7 часа. Именно въз основа и на
последният текст и съобразно относимата подзаконова
база била обоснована претенцията на ищеца по настоящото производство.
Посоченият текст на чл.9, ал.2 от Наредба за структурата и организацията на
работната заплата /НСОРЗ/, а също и в цялост същата наредба, като и нормите на
КТ не били приложими по отношение на държавните служители по чл.142, ал.1, т.1 от ЗМВР. За тази
категория служители намирали приложение разпоредбите на ЗМВР и издадените въз
основа на него подзаконови актове, които били специални и дерогирали
приложението на общите трудови норми. Не можели да говорят за непълнота на
нормативната уредба по смисъла на чл.46 ал 2 от ЗНА в конкретния случай.
Напротив изрично била уредена продължителността на нощния труд при работа на
смени за държавните служители по ЗМВР, налице била и изрична разпоредба по
отношение на полагащо се допълнително възнаграждение за положен труд през
нощта, не било налице разпоредба даваща възможност за преизчисление
на положеният нощен труд в дневен. Прилагането на разпоредби, които се отнасят
до подобни случаи, според ЗНА, било допустимо само ако това отговаряло на целта
на непълния акт. При положение, че ЗМВР и Наредба № 8121з-776 от 29.07.2016г.
регулирали изцяло работното време на държавните служители по чл. 142, ал.1, т.1
от ЗМВР, то липсата на подобна разпоредба на описаната НСОРЗ, не означавала не
пълнота, а неприложимост. Дори самата последно посочена наредба в чл.2, ал.2
предвиждала нейната приложимост само за работниците и служителите по трудово
правоотношение. Служителите по чл.142, ал.1, т.1 от ЗМВР били държавни
служители по служебно правоотношение, чиито статут се уреждал със ЗМВР. Ищецът
бил държавен служител и неговото служебно правоотношение било уредено в
специалния ЗМВР. Правилото за преизчисляване на часовете положен нощен труд към
дневни часове се прилагали за работещите по трудово правоотношение, защото в КТ
било регламентирана различна нормална продължителност на дневния и на нощния
труд. Нормалната продължителност на работното време през деня била до 8 часа
(чл. 136, ал. 3 КТ), а на работното време през нощта при 5-дневна работна
седмица била до 7 часа (чл. 140, ал. 1, изречение второ КТ). Съгласно
специалния закон - ЗМВР нормалната продължителност на работното време на
държавните служители в МВР била 8 часа дневно и 40 часа седмично при 5-дневна
работна седмица (чл. 187, ал. 1 ЗМВР). Съгласно ал. 3 на същата разпоредба при
работа на смени било възможно полагането на труд и през нощта между 22.00ч. и
6.00 ч., като работните часове не следвало да надвишават средно 8 часа за всеки
24-часов период, от което следвало, че нормалната продължителност на работното
време през нощта била 8 часа и не било налице твърдяната от ищеца празнота на
правната уредба. Да се извършило преизчисляване на часовете нощен труд към
дневни такива с коефициента, посочен от ищеца и получен от съотношението на
продължителността на дневния труд и продължителността на нощния труд,
регламентирана в КТ и приложима за лица, работещи по трудово правоотношение, би
означавало с неприложим към материята подзаконов акт да бъдело дерогирано действието на законовата норма, в случая чл.
187, ал. 3 ЗМВР, която регламентирала специалната 8-часова продължителност на
нощния труд за лицата, назначени по ЗМВР и работещи на смени, което било
недопустимо и противоречало с принципа на йерархия на нормативните актове. С оглед
характера на служебното правоотношение на ищеца, относно изчисляването на
положения от него труд, следвало да се прилагали специалните правила на ЗМВР и
издадените въз основа на него подзаконови нормативни актове. Следователно
неправилно ищецът посочил, че за процесния период
следвало да се приложи субсидиарно Наредба за
структурата и организацията на работната заплата, в която съгласно разпоредбата
на чл.9, ал.2 при сумарно изчисляване на работното време нощните часове се
превръщали в дневни, като никъде в наредбата не бил посочен коефициент 1.143.
Ограничението в Наредба №8121з—776/2016г. било служителите работещи на смени да
не полагали повече от 8 часа нощен труд, което било равно на коефициент 1, а не
на посочения коефициент 1,143. Следователно напълно необосновано било
препращането по аналогия към чл.9, ал.2 от Наредба за структурата и
организацията на работната заплата, съгласно която при сумарно изчисляване на
работното време нощните часове се превръщали в дневни с коефициент равен на
отношението между нормалната продължителност на дневното и нощното работно
време, установени за по дневно отчитане на работното време за съответното
място, тъй като нормалната продължителност на работното време била осем часа, а
в наредбата посочена по-горе нормалната продължителност на нощния труд била 8
часа /8:8 равно на 1/. В случая не било налице
празнота в нормативната уредба, която да можела да обоснове препращане по
аналогия, тъй като в процесния период действал
подзаконов нормативен акт - наредба, издадена от министъра на вътрешните
работи, в която изрично съществувала разпоредбата, че за всеки отработен час
през нощта /между 22-6 часа/ на държавните служители се заплащало нощен труд в
размер на 0.25 лева, т.е налице била специална нормативна уредба по отношение
на отчитане и заплащане на нощния труд на държавните служители в МВР, която
изключвала общия ред. В ЗМВР в чл. 187, ал. 3, законодателят определил
продължителност на нощния труд от 8 часа. Затова счита, че не било налице
празнота, а имало специфична законова уредба, различна от общата, с която била
допусната продължителност на нощния труд от 8 часа.
От изложеното дотук следвало, че нямало основание да се приложи общата
разпоредба за структурата и организацията на работната заплата, а специалната
разпоредба на чл. 187, ал. 1 и ал. 3 от ЗМВР и издадената наредба в изпълнение
на същия закон. Нормалната продължителност на дневното работно време на
държавните служители в МВР било 8 часа (чл. 187, ал.1 от ЗМВР), а положения
труд през нощта бил 8 часа за всеки 24-часов период. Следователно съотношението
на нормалната дневна продължителност на работното време (чл. 187, ал.1 ЗМВР)
към нормалната продължителност на нощния труд по ЗМВР (чл. 187, ал. 3) било 8
часа: 8 часа, което било равно на коефициент 1, а не както било по КТ - 8 часа
: 7 часа, което било равно на 1,143. За държавните служители, чиито служебни
правоотношения били уредени от ЗМВР, какъвто бил ищецът, когато положеният
нощен труд бил в рамките на 8 часова продължителност, той не се трансформирал в
дневен такъв, а се заплащал по смисъла на Заповед № 8121з-791/28.10.2014г. и
заповед № 8121з-1429/23.11.2017г. на министъра на вътрешните работи по 0,25
лева на час (приложени като доказателство). В този смисъл, че не било
необходимо трансформиране на часовете положен нощен труд било и виждането на
министъра на вътрешните работи в хода на процедурата по издаване на Наредба №
8121з-592/25.05.2015 г. /отм./, възприето от Докладната записка peг. № 8121р-20741 от 30.04.2015г., изготвена от дирекция
„Правно-нормативна дейност“ в МВР, която представят като доказателство.
Действително за период от около девет месеца, който бил извън процесния и през който действала Наредба №
8121з—407/11.08.2014г. за реда за организацията и разпределянето на работното
време, за неговото отчитане, за компенсирането на работата извън редовното
работно време, режима на дежурство, времето за отдих и почивките на държавните служители
в МВР (Обн. ДВ, бр. 69 от 19.08.2014 г., в сила от
19.08.2014 г.) се извършвало преизчисляване на часовете положен нощен труд към
дневни, което било в несъответствие с ЗМВР. Това било поправено с Наредба №
81213—592/25.05.2015г. Същият подход бил възприет и при създаването на сега
действащата Наредба № 8121з-776 от 29.07.2016г., както и при сега действащата
наредба.
Счита, че твърденията на ищеца за приложимост на НСОРЗ към предмета на този
спор са несъстоятелни, а искът - неоснователен. В чл.176 ЗМВР изрично било
посочено, че възнаграждението на държавните служители в МВР се състояло от
основно възнаграждение и допълнителни възнаграждения. В чл.178 ЗМВР били
посочени допълнителните възнаграждения, които се изплащали на служителите, като
сред тях в т. 3 било и възнаграждението за извънреден труд. ЗМВР правело ясно
разграничение между извънреден и нощен труд. Правото на изплащане на
допълнително възнаграждение за нощен труд било регламентирано в чл. 179, ал. 1
от ЗМВР. В ал. 2 на същия член било посочено, че размерът на допълнителните
възнаграждения за нощен труд се определяли със заповед на министъра на
вътрешните работи, докато размерът на допълнителните възнаграждения за
извънреден труд бил определен в чл. 187, ал. 6 ЗМВР.
В ал. 5 на същата разпоредба изрично било посочено, че извънредният труд
представлявал работа извън редовното работно време до 280 часа годишно, което
за служителите от категорията на ищеца — служители, работещи на смени, се
компенсирали с възнаграждение за извънреден труд в размер на 50 на сто
увеличение върху основното месечно възнаграждение. Видно от изложеното,
законодателят ясно разграничавал извънреден от нощен труд, като
възнагражденията за извънреден труд били посочени в закона, а тези за нощен
труд - в заповед на министъра на вътрешните работи. Заповедта на министъра на
вътрешните работи, в която бил посочен размера на възнаграждението за нощен
труд през процесния период била заповед №
8121з-791/28.10.2014г. и заповед № 8121з-1429/23.11.2017г. В т. 1 и на двете
заповеди било посочено, че „за всеки отработен нощен час или за част от него
между 22.00 и 6.00 часа на държавните служители се изплаща допълнително
възнаграждение за нощен труд в размер на 0,25 лева”.
Счита, че ищецът не прави разграничение между извънреден и нощен труд,
както и че допълнителните възнаграждения за двата вида труд се изплащат по
различен ред. В случая, ищецът неправилно обосновавал своята претенция с текста
на чл. 187, ал. 6 ЗМВР, като търсел допълнително възнаграждение за нощен труд в
размер, получен при увеличение с 50% върху основното месечно възнаграждение,
което не му се следвало, защото по този ред се формирал размера на
допълнителното възнаграждение за извънреден труд. Сочи, че извънреден е този
труд, който се полагал от служителя по разпореждане или без, но със знанието и
без противопоставянето на работодателя и който труд попадал извън установеното
за служителя работно време. Полагането на нощен труд, когато е в рамките на
установеното работно време, не се явява извънреден труд и с оглед неговата
продължителност от 8 часа не се преобразува в дневен, умножен по съответния
коефициент (в случая равен на 1), а се заплащал като нощен по смисъла на т.1 от
Заповед № 8121з-791/28.10.2014г. и заповед № 8121з-1429/23.11.2017г. на
министъра на вътрешните работи. За да има извънреден труд и за да е налице
право на държавния служител на заплащане на допълнително възнаграждение за
извънреден труд, било необходимо служителят да полагал дневен/нощен труд
над/извън установеното работно време. Заплащането на нощния труд в рамките на
установеното работно време (график) от 8 часа бил по смисъла на Заповед №
81213-791/28.10.2014г. и заповед № 8121з-1429/23.11.2017г. на министъра на
вътрешните работи и доколкото при каквото и да било трансформиране на часовете
нощен труд към дневен, последните щели да бъдат умножени по коефициент 1, не се
явявали допълнителни часове за заплащане. Нещо повече, дори при общата хипотеза
(КТ, НСОР) било налично разбирането, че часовете в повече, които се получавали
при преобразуването на нощен в дневен труд не се явявали извънреден такъв. Тези
часове в повече се заплащали също по реда, определен за заплащане на нощен
труд, като компенсация се явявали именно тези часове в повече, заплатени обаче
по реда за заплащане на нощния труд. При разглеждане на казуса следвало да се
вземе предвид и писмо изх. № 94-НН-198 от 29.08.2011г. на МТСП относно:
увеличеното заплащане на нощния труд при сумарно изчисляване на работното време
се извършвало ежемесечно, което представят и молят съда да приеме като доказателство
по делото. В посоченото писмо, публикувано в „Сиела“,
изрично било записано, че получените часове в повече при преизчисляване на
дневния и нощния труд създавали неточно разбиране за наличието на извънреден
труд. Според МТСП извънреден труд бил налице само ако работниците и служителите
действително работели извън установеното за тях работно време, което не било
налице в конкретния случай. Отново според тълкуването на МТСП превръщането на
нощните часове в дневни било установено с цел увеличеното заплащане на нощния
труд /в конкретния случай с 0,25 лева на час допълнително възнаграждение/, а не
за заплащането на извънреден труд. ОДМВР - Стара Загора заплащала на ищеца
допълнително възнаграждение за положен нощен труд, което се установявало от
представените платежни бележки - разпечатка от АИС ТРЗ.
Ищецът подчертавал в молбата си, че претендира възнаграждение за положен
нощен труд, а както вече било посочено по-горе, размерът на последното се
определяло със Заповед № 8121з-791/28.10.2014г. и Заповед № 8121з-1429/23.11.2017г.
на министъра на вътрешните работи и било в размер на 0,25 лева на час или за
част от него положен труд между 22.00 и 6.00ч. В този смисъл и следвало да се
извърши преценката относно правилността на заплатеното на ищеца. Положеният от
ищеца през процесния период нощен труд бил правилно
отчетен, полагащото му се допълнително възнаграждение било правилно определено
и заплатено, което се доказвало с представените от ответника към този отговор
писмени доказателства - платежни бележки за възнаграждението на ищеца. За
положения от ищеца нощен труд същият получил допълнително заплащане по 0,25
лева на час, следователно не следвало да се прави преизчисление
и прехвърляне на нощен труд в дневен, тъй като щяло да се получи дублиране на
заплащането. Счита, че труда положен между 22.00-6.00ч. следва да бъде отчетен
само като нощен, както бил отчетен и заплатен, а не да се трансформирал в
дневен. Независимо от горното, дори и в случай, че се приложи неотносимата Наредба за структурата и организацията на
работната заплата, следва да се има предвид писмо с изх. № 94-НН-198 от
29.08.2011г. на МТСП относно увеличеното заплащане на нощния труд при сумирано
изчисляване на работното време, съгласно което превръщането на нощните часове в
дневни било установено с цел увеличено заплащане на нощния труд, а не за
заплащане на извънреден труд. Според писмото получените часове в повече при
преизчисляването на дневния и нощния труд създавали неточно разбиране за
наличие на извънреден труд, който би бил налице само ако работниците и
служителите действително работели извън установеното работно време. Изрично било пояснението, че разпоредбата на
чл.9, ал.2 от Наредбата определяло правилото за превръщане на нощните часове в
дневни с използване на коефициент, целта на който било да определи
възнаграждението така, че когато работникът или служителят работел 7 часа през
нощта, да получавал възнаграждение за 8 часа. Това правило се прилагало, тъй
като според Кодекса на труда било различна нормалната продължителност на дневното
и нощното работно време. Според специалната нормативна уредба за държавните
служители в МВР, цитирана по-горе, нормалната продължителност и на дневното, и
на нощното работно време било 8 часа. Разпределението на работното време за
заеманата от ищеца длъжност било организирано в работни смени, определени в
месечен график, изготвен от специално натоварен служител и утвърден от
началника на районното управление. Отработените часове за времето от 22.00 до
6.00 часа били отчетени с протоколи, Приложение № 6 към чл.31, ал.1 от
Наредбата, изготвени от специално натоварен служител. Екземпляр от протоколите
бил изпращан в сектор „Финансово осигуряване, управление на собствеността и
социални дейности” за изплащане. През исковия период действали последователно
подзаконови нормативни актове - заповед № 8121з-791/28.10.2014г. и заповед №
8121з-1429/23.11.2017г., издадени от министъра на вътрешните работи, с чл.1, на
които било изрично разпоредено, че за всеки отработен
час през нощта или за час от него между 22.00 часа и 6.00 часа на държавните
служители се изплащали допълнително възнаграждение за нощен труд в размер на
0,25 лева. Предвид горното и претендирания в исковата
молба размер на възнаграждението за положен нощен труд е необоснован и
недоказан, както по основание, така и по размер. Позовава се на съдебна
практика, която цитира в отговора си, както и на правната консултация на проф.
Васил Мръчков относно прилагането на чл.187, ал.1 във вр. с ал.З от ЗМВР и
Наредба № 8121з-776/29.07.2016г. за реда за организацията и разпределянето на
работното време, за неговото отчитане, за компенсирането на работата извън
редовното работно време, режима за дежурство, времето за отдих и почивките на
държавните служители в МВР във връзка с полагане на нощен труд от държавните
служители по чл.142, ал.1, т.1 от ЗМВР и преобразуване на положените часове
нощен труд в дневен.
Моли съда да постанови решение, с което да отхвърли предявените искове като
неоснователни и недоказани. Претендира направените по делото разноски.
Съдът като обсъди събраните по делото доказателства поотделно и в тяхната
съвкупност и като взе предвид становищата и доводите на страните, приема за
установена следната фактическа обстановка:
По делото не е спорно, че през исковия период 23.12.2016г. до 23.12.2019г. ищецът
И.С.К. е в служебно правоотношение с ответника, като е заемал длъжността „старши
полицай в група ООР на сектор ОП към Второ РУ
Стара Загора.
Не е спорно също и се установява от представените писмени доказателства, че
в периода 23.12.2016г. до 23.12.2019г. ищецът е работил на смени по утвърден
график с продължителност от 24 часа и 12 часа, като в т.ч. е полагал труд и
през времето от 22,00ч. до 06,00ч.
Със Заповед №8121з-791 от 28.10.2014г. на Министъра на вътрешните работи и Заповед №8121з-1429
от 23.11.2017г., на основание чл.179 ал.2 вр. ал.1 от ЗМВР, е определено за всеки
отработен нощен час или част от него между 22,00ч и 06,00ч на държавните
служители да се изплаща допълнително възнаграждение за нощен труд в размер на 0,25
лв.
По делото да представени платежни бележки за периода м.12.2016г. до
м.12.2019г. за изплатени на ищеца възнаграждения, вкл. и за нощен труд.
От заключението на назначената съдебно-икономическа експертиза, което не е
оспорено от страните се установява, че за периода 23.12.2016г. до 23.12.2019г. ищецът
е изпълнявал служебните си задължения на сменен режим на работа, като е полагал
труд на смени по график; положения от него по график труд е бил както през
светлата част на денонощието, така и през нощта от 22,00ч до 06,00ч.; положеният
от ищеца нощен труд по график от 22,00ч до 06,00ч за периода 23.12.2016г. до
23.12.2019г. е в общ размер 2011 часа. Вещото лице сочи, че нощният труд не е
бил преизчисляван с коефициент 1,143 за превръщането му в дневен; за периода 23.12.2016г.
до 23.12.2019г. след преизчисление на нощния труд в
дневен с коефициент 1,143 се получава 287 часа разлика; дължимото
възнаграждение за положен извънреден труд възлиза на 1839,92 лв.
Като взе предвид така обсъдените доказателства съдът
намира, че по делото не е спорно, че ищецът през исковия период е полагал труд
по служебно правоотношение с ответника като държавен служител в системата на
МВР, работещ на 12-часови и 24-часови смени при сумирано изчисляване на
работното време за тримесечен период, както и че е полагал труд и през нощта
между 22,00ч и 06,00ч.
Спорен по делото е въпроса за приложение на правилото на чл.9 ал.2 от Наредбата
на структурата и организацията на работната заплата /НСОРС/, съгласно което при
сумирано изчисляване на работното време нощните часове се превръщат в дневни с
коефициент, равен на отношението между нормалната продължителност на дневното и
нощното работно време, установени за подневно
отчитане на работното време за съответното работно място, по отношение
служебното правоотношение на ищеца.
Съдът намира, че в настоящия случай посоченото по-горе правило не намира
приложение.
Ищецът е държавен служител по чл.142 ал.1 т.1 ЗМВР и статутът му се урежда
със ЗМВР /чл.142 ал.2 ЗМВР/, който е специален спрямо КТ. Работното време на
държавните служители е регламентирано в чл.187 от ЗМВР и приетата на основание
чл.187 ал.9 ЗМВР. Чл.187 ал.1 ЗМВР предвижда, че нормалната продължителност на
работното време на държавните служители в МВР е 8 часа дневно и 40 часа
седмично при 5-дневна работна седмица. За работещите на 8-, 12- или 24-часови
смени работното време се изчислява сумирано, за тримесечен период; при работа
на смени е възможно полагането на труд и през нощта между 22,00ч и 06,00ч, като
работните часове не следва да надвишават средно 8 часа за всеки 24-часов период
/чл.187 ал.3 ЗМВР/. В чл.187 ал.5 ЗМВР предвидена компенсация за работата извън
редовното работно време до 280 часа годишно.
За периода от 19.08.2014г. до 01.04.2015г. по отношение редът за
организацията и разпределянето на работното време, за неговото отчитане, за
компенсирането на работата на държавните служители извън редовното работно
време, режимът на дежурство, времето за отдих и почивките за държавните
служители е действала Наредба №8121з-407/11.08.2014г. (отм,
бр.40 от 02.06.2015г., в сила от 01.04.2015г). От 01.04.2015г. до 29.07.2016г. е
действала Наредба №8121з-592/25.05.2015г. /отменена с Решение №8585 от
11.07.2016г. на ВАС по адм.д. №5450/2016г., обн. в ДВ бр.59 от 29.07.2016г./ От 02.08.2016г. действа
Наредба №8121з-776 от 29.07.2016г. /обн., ДВ бр.60 от
02.08.2016г., в сила от 02.08.2016г/. И в трите Наредби, в чл.3 ал.3 е предвидено, че за държавните служители в
МВР е възможно полагането на труд и през нощта между 22,00ч и 06,00ч, като
работните часове не следва да надвишават средно 8 часа за всеки 24-часов
период.
В Наредба № 8121з-407/11.8.2014г. /неприложима към настоящия случай, тъй
като е отменена преди процесния период/, в чл.31 е
било предвидено, че отработеното време между 22,00 ч. и 6,00 ч. се отчита с
протокол; при сумирано отчитане на отработеното време общият брой часове
положен труд между 22,00 и 6,00 ч. за отчетния период се умножава по 0,143.
Полученото число се сумира с общия брой отработени часове за отчетния период. В
Наредба №8121з-592/25.05.2015г. и в Наредба №8121з-776/29.07.2016г. тази
регламентация липсва. Предвидено е, че отработеното време между 22,00 и 06,00
часа се отчита с протокол, като са посочени лицата, които го изготвят,
сроковете за това и начинът на отчитане на броя отработени часове. Наредбите са
издадени на основание чл.187 ал.9 ЗМВР, който е специален спрямо общата уредба
в КТ. Настоящия състав счита, че липсата в последващите
Наредби на изрична норма за преобразуване на часовете нощен труд с коефициент 1,143
в дневен представлява нова специална уредба, отчитаща спецификата на дейността
на държавните служители, а не празнина и не съставлява липса на регламент за
служителите на МВР /каквото е твърдението на ищеца/. Напротив в ЗМВР и
приложимите Наредби ясно са уредени продължителността, отчитането, заплащането
на труда, полаган от държавните служители. Не е налице празнота в правото,
която по силата на чл.46 ал.2 от ЗНА да бъде запълнена от общата трудова норма
на чл.9 ал.2 от НСОРЗ.
Освен това кумулативно изискуемите предпоставки за приложението на чл.9
ал.2 от НСОРЗ са: подневно отчитане на работното
време; работа на смени; продължителност на нощното работно време, по-малка от
продължителността на дневното; трудово възнаграждение, заработено по трудови
норми. В настоящия случай две от тези кумулативно изискуеми предпоставки не са
налице. Не е налице продължителност на нощното работно време, по-малка от
продължителността на дневното – в КТ продължителността на работното време през
нощта е 7 часа /чл.140 КТ/, а в ЗМВР – 8 часа /чл.187 ал.3 ЗМВР/. Разлика в
общата и в специалната нормативната уредба относно продължителността на нощния
труд спрямо дневния обуславя и различната уредба в изчисляването и заплащането
му, и обяснява правило в чл.9 ал.2 от НСОРЗ и получаващия се коефициент от
1.143, с който се умножава броя часове нощен труд на работниците по трудово
правоотношение, който алгоритъм на преизчисляване е неприложим към служебното
правоотношение на ищеца по ЗМВР. Не е налице и работа по трудови норми за
определяне на трудовото възнаграждение. В този смисъл е и правното становище от
27.09.2019г. на проф.Васил Мръчков, което настоящият съдебен състав напълно
споделя.
Изложените по-горе изводи не се разколебават и от уредбата на чл.188 ал.2 ЗМВР, съгласно който държавните служители, които полагат труд за времето между
22,00ч и 06,00ч., се ползват със специалната закрила по КТ. Специалната закрила
по КТ се изразява в допълнителни права и повишени изисквания към условията на
труда по отношение на някой категории работници и служители с оглед особените
им качества – непълнолетни, бременни жени, кърмачки, майки с деца до 3 години и
лица с намалена работоспособност, но не и към заплащането на труда. По
отношение на една от тези категории - бременни работнички или служителки, както
и работнички и служителки в напреднал етап на лечение ин-витро, нощния труд е
изцяло забранен /чл.313а вр. с чл.140 ал.4 КТ/.
Предвид гореизложеното съдът намира, че предявените обективно съединени
искове за главница се явяват неоснователни и недоказани и следва да бъда отхвърлени.
На основание чл.78 ал.3 и ал.8 ГПК ищецът следва да бъде осъден да заплати
на ответника разноски за юрисконсултско възнаграждение в размер на 100,00лв.
Водим от горните мотиви, съдът
Р Е Ш И :
ОТХВЪРЛЯ предявените от И.С.К., ЕГН **********, с адрес гр.***против ОБЛАСТНА
ДИРЕКЦИЯ НА МВР Ст.Загора, ЕИК *********, гр.Ст.Загора, ул.Граф Игнатиев №16,
обективно съединени искове с правно основание чл.178 ал.1 т.3 ЗМВР за сумата от
общо 5016,80лв., представляваща неизплатено възнаграждение за положен
извънреден труд, формиран след преизчисляването на положения нощен труд с
коефициент 1.143 и съответното му увеличаване е 50%, за периода 23.12.2016г. до
23.12.2019г. и за сумата от общо 248,41 лв. лихва за забава, като неоснователни
и недоказани.
ОСЪЖДА И.С.К., ЕГН **********, с адрес гр.***да заплати на ОБЛАСТНА ДИРЕКЦИЯ НА
МВР Ст.Загора, ЕИК *********, гр.Ст.Загора, ул.Граф Игнатиев №16, разноски за
юрисконсултско възнаграждение в размер на 100,00лв.
Решението подлежи на въззивно обжалване в двуседмичен срок от връчването му на
страните, пред Старозагорски Окръжен съд.
РАЙОНЕН СЪДИЯ: