№ 15994
гр. София, 05.10.2023 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 164 СЪСТАВ, в публично заседание на
девети май през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:
Председател:ГЕРГАНА В. НЕДЕВА
при участието на секретаря ЕВА ЮЛ. ИВАНОВА
като разгледа докладваното от ГЕРГАНА В. НЕДЕВА Гражданско дело №
20211110131136 по описа за 2021 година
за да се произнесе взе предвид следното:
Предявени са установителни искове с правно основание чл. 422, ал. 1 ГПК, вр. чл.
79, ал. 1 ЗЗД, вр. чл. 150 ЗЕ и чл. 422, ал. 1 ГПК, вр. чл. 86, ал. 1 ЗЗД.
Ищецът „...“ ЕАД, ЕИК ...., твърди, че ответниците Л. В. Н., ЕГН **********, Т. В.
М., ЕГН ********** и Л. Л. К., ЕГН **********, като съсобственици на недвижим имот,
находящ се на адрес: ..., с присъединен аб. № ..., дължат в условията на разделност по 1/3
ид.ч. сумата от 1144,84 лв., представляваща цена на доставена от дружеството топлинна
енергия за периода от 01.05.2017 г. до 30.04.2019 г., ведно със законна лихва от 22.03.2021 г.
до изплащане на вземането; сумата от 159,16 лв., представляваща мораторна лихва върху
главницата за ТЕ за периода от 15.09.2018 г. до 08.10.2020 г. , сумата от 47,17 лв.,
представляваща цена на извършена услуга за дялово разпределение за периода от 01.09.2017
г. до 30.04.2019 г. , ведно със законна лихва от 22.03.2021 г. до изплащане на вземането, и
сумата в размер на 9,82 лв., представляваща мораторна лихва върху главницата за ДР за
периода от 31.10.2017 г. до 08.10.2020 г., при следните квоти:
1/3 ид.ч. за Л. В. Н., ЕГН **********, или сумата от 381,61 лв., представляваща цена
на доставена от дружеството топлинна енергия за периода от 01.05.2017 г. до 30.04.2019 г. ,
ведно със законна лихва от 22.03.2021 г. до изплащане на вземането; сумата от 53,05 лв.,
представляваща мораторна лихва върху главницата за ТЕ за периода от 15.09.2018 г. до
08.10.2020 г., сумата от 15,72 лв., представляваща цена на извършена услуга за дялово
разпределение за периода от 01.09.2017 г. до 30.04.2019 г. , ведно със законна лихва от
1
22.03.2021 г. до изплащане на вземането, и сумата в размер на 3,27 лв., представляваща
мораторна лихва върху главницата за ДР за периода от 31.10.2017 г. до 08.10.2020 г.
1/3 ид.ч. за Т. В. М., ЕГН **********, или сумата от 381,61 лв., представляваща цена
на доставена от дружеството топлинна енергия за периода от 01.05.2017 г. до 30.04.2019 г. ,
ведно със законна лихва от 22.03.2021 г. до изплащане на вземането; сумата от 53,05 лв.,
представляваща мораторна лихва върху главницата за ТЕ за периода от 15.09.2018 г. до
08.10.2020 г., сумата от 15,72 лв., представляваща цена на извършена услуга за дялово
разпределение за периода от 01.09.2017 г. до 30.04.2019 г. , ведно със законна лихва от
22.03.2021 г. до изплащане на вземането, и сумата в размер на 3,27 лв., представляваща
мораторна лихва върху главницата за ДР за периода от 31.10.2017 г. до 08.10.2020 г. и
1/3 ид.ч. за Л. Л. К., ЕГН **********, или сумата от 381,61 лв., представляваща цена
на доставена от дружеството топлинна енергия за периода от 01.05.2017 г. до 30.04.2019 г. ,
ведно със законна лихва от 22.03.2021 г. до изплащане на вземането; сумата от 53,05 лв.,
представляваща мораторна лихва върху главницата за ТЕ за периода от 15.09.2018 г. до
08.10.2020 г., сумата от 15,72 лв., представляваща цена на извършена услуга за дялово
разпределение за периода от 01.09.2017 г. до 30.04.2019 г. , ведно със законна лихва от
22.03.2021 г. до изплащане на вземането, и сумата в размер на 3,27 лв., представляваща
мораторна лихва върху главницата за ДР за периода от 31.10.2017 г. до 08.10.2020 г.
Заявява, че топлоснабденият имот се намира в сграда-етажна собственост, в която
разпределението на топлинна енергия било извършвано от „...“ ЕООД съобразно сключения
между това дружество и сградата в етажна собственост договор. Ищецът моли съда да
признае за установено, че ответниците му дължат заявените суми. Правният интерес от
предявените искове ищецът обосновава с подаденото от ответниците възражение по чл. 414
ГПК срещу издадената за посочените суми в негова полза заповед за изпълнение по чл. 410
ГПК и с даденото указание от съда в разпореждане по ч. гр. д. № 16208/2021 г. по описа на
СРС. Претендира разноски.
Ищецът моли за допускането на съдебно-техническа експертиза и съдебно-
счетоводна експертиза, които да отговорят на поставени в исковата молба въпроси, касаещи
топлоснабдяването и заплащането на отоплителната услуга през процесния период.
Представя писмени доказателства.
Ищецът моли на негова страна, като трето лице-помагач, да бъде конституирано
дружеството за дялово разпределение „...“ ЕООД, като обосновава правен интерес от това
привличане.
Ответникът Л. Л. К., ЕГН **********, с отговор на исковата молба в срока по чл. 131
ГПК признава иска в размер на 453,66 лв., съответстващ на 1/3 ид.ч. от претендираната
сума. Счита иска за основателен. Не сочи доказателства и не прави доказателствени
искания.
В срока по чл. 131 от ГПК ответниците Л. В. Н. и Т. В. М. не подават отговор на
исковата молба. В хода на производството, ответника Т. М. е починала /на 21.10.2021 г./ и е
2
била заместена от наследниците си по закон – М. В. М. и В. В. Б., които въпреки
предоставената им възможност да вземат становище по исковете, не заявяват такова.
Съдът, след като взе предвид признанието на исковете, заявено от един от
ответниците и липсата на писмен отговор от страна на останалите двама, в т.ч.
изричното искане на ищеца за произнасяне с решение при признание на иска и с
неприсъствено такова по отношение на двете ответници, след оценка на събраните по
делото доказателства, намира следното:
Съдът е обявил с доклада по делото, приет за окончателен без възражения от страните,
че всички въведени от ищеца с исковата молба твърдения по отношение на ответника Л. Л.
К., ЕГН **********, за 1/3 от претендираното вземане, са безспорни и не се нуждаят от
допълнително доказване.
В хода на производството, ответницата Л. Н. се явява и лично, заявява че не оспорва
исковете, както и готовност да заплати дължимите на ищеца суми, припадащи се на нейната
1/3 ид.ч. от собствеността върху процесния топлоснабден имот.
От името на ответника Т. М. не е подаден отговор по чл.131 от ГПК, същата не е
заявила възражения и оспорвания и не е ангажирала доказателства, оборващи твърденията
на ищеца. Конституираните на мястото на починалата Т. М. нейни наследници също не са
заявили възражения по исковете.
Ответниците К. и Н., в съдебно заседание от 10.05.2022 г. и 01.11.2022 г. са заявили
твърдения че са заплатили претендираните от тях /тримата ответници/ суми, като не са
посочили доказателства за тези си твърдения, но са поискали от страна на ищеца да се
изготви справка за постъпилите суми, след което производството да бъде прекратено.
Ищецът е признал, че е получил частично плащане на дължимите му се суми, като
делото е било неколкократно отлагано, за да се даде възможност на ответниците да погасят
изцяло задълженията си и евентуално ищеца да оттегли претенциите си, а производството
да се прекрати.
С молба от 11.11.2022 г. ищецът е заявил, че след проверка в дружеството не
са постъпили плащания, нито на каса, нито по банков път и към този момент, задълженията
на ответниците все още възлизат на сума в общ размер от 1593,21 лв. В с.з. на 17.03.2023 г.,
ответниците, с изключение на Л. К., не се явяват и не се представляват. Ответникът К. е
заявил, че не са знаели, че всички вземания, които са съдебни могат да бъдат погасени
единствено на каса на дружеството-ищец, а не през касите на ... или по банков път, което се
оказало, че е единствената причина да не са погасили до момента задълженията си. Поискал
е още веднъж отлагане, за да могат да изчистят задълженията си.
Въпреки това, в последното съдебно заседание, ответниците се явяват с упълномощен
представител в лицето на адв. С., който в хода по същество, оспорва исковете и излага
пространни мотиви и съображения, които обаче в случая са ирелевантни, тъй като са
преклудирани и не следва да се обсъждат от съда.
3
В проведеното на 09.05.2023 г., ищецът е поискал съдът да се произнесе с решение, с
което да съобрази признанието на иска, заявено в срока по чл.131 от ГПК от страна на
ответника К., както и липсата на подадени отговори от останалите две ответници,
предпоставка за постановяване на неприсъствено решение. Представя списък по чл.80 от
ГПК и претендира присъждане на сторените в производството разноски, в т.ч.
юрисконсултско възнаграждение в настоящото исково производство в минимален размер от
100 лв.
Съгласно разпоредбата на чл.237, ал.1 от ГПК, когато ответникът признае иска, по
искане на ищеца съдът се произнася с решение съобразно признанието, като в мотивите е
достатъчно да се укаже, че то се основава на признанието на иска. В настоящия случай,
съобразно с изискването на чл.237, ал.3 от ГПК, признатото право не противоречи на закона
или на добрите нрави и е от вида права, с които страната може да се разпорежда. От друга
страна пълномощника на ответника е упълномощен с всички права по чл.34, ал.3 от ГПК, в
това число и за признание на иска. Предвид изложеното, съдът намира, че са налице
предпоставките за произнасяне с решение при признание на иска, поради което и следва да
уважи предявения от ищеца иска, така както е заявен, основавайки се на признанието на
ответната страна – К. в срока за отговор по чл.131 от ГПК, а Н. в първото съдебно заседание,
в което се явява лично.
По отношение на третия ответник Т. М., починала в хода на производството и
заместена от наследниците си по закон М. М. и В. Б., предвид направеното от процесуалния
представител на ищеца изрично искане за постановяване на неприсъствено решение, съдът
намира, че са налице предпоставките по чл. 238 и сл. ГПК за постановяване на такова.
Ответникът не е представил в срок отговор на исковата молба и редовно призован не
изпраща представител в първото заседание по делото, като не е направил искане за
разглеждането му в негово отсъствие. Съдът е надлежно сезиран от ищеца с молба за
постановяване на неприсъствено решение срещу ответника. На ответника са указани
последиците от непредставянето на отговор на исковата молба и от неявяването в съдебно
заседание. От представените доказателства се установява и вероятната основателност на
предявените от ищеца искове.
Всички заявени в последното о.с.з. на 09.05.2023 г. възражения и оспорвания от
страна на упълномощения от ответниците адв. Д. С. от ВрАК са преклудирани и не следва
да се обсъждат по същество от съда. Съобразно с разпоредбата на чл.237, ал.4 от ГПК
признанието на иска не може да бъде оттеглено, а съгл. чл.133 от ГПК, когато в установения
срок ответникът не подаде писмен отговор, не вземе становище, не направи възражения, не
оспори истинността на представен документ или не упражни правата си по чл.211, алр.1,
чл.121 и чл.219 от ГПК, той губи възможността да направи това по-късно, освен ако
пропускът не се дължи на особени непредвидени обстоятелства. В случая такива нито се
твърдят, нито се установяват.
Ето защо исковете по чл. реда на чл.422, ал.1 от ГПК с пр. основание чл. 79, ал. 1, пр.
1 ЗЗД, вр. чл. 150 ЗЕ и чл. 86, ал. 1 ЗЗД следва да бъдат уважени изцяло, така както са зявени
4
от ищеца в ИМ, съобразявайки признанието им от страна на част от ответниците, липсата на
отговор от страна на третия ответник, както и липсата на представени доказателства от
ответниците, чиято е доказателствената тежест за този факт, за плащане на задълженията, до
приключване на съдебното дирене.
По разноските:
С оглед изхода на делото право на разноски има само ищеца, който е претендирал и
доказва такива в размер на 175,00 лв. за настоящото исково производство и 77,22 лв.
разноски от заповедното производство по ч.гр.д. № 16208/2021 г. по описа на СРС.
Съгласно задължителните указания на ВКС, дадени с т. 12 от Тълкувателно решение
№ 4 от 18.06.2014г., постановено по тълк.д. № 4/2013г. ОСГТК, съдът, който разглежда
иска, предявен по реда на чл. 422, респ. чл.415, ал.1 ГПК, следва да се произнесе за
дължимостта на разноските, направени и в заповедното производство, като съобразно
изхода на спора разпредели отговорността за разноските както в исковото, така и в
заповедното производство.
Предвид горното, на осн. чл.78, ал.1 от ГПК на ищеца се дължат изцяло сторените от
него разноски от двете фази на производството.
Така мотивиран съдът, на осн. чл.237, ал. и чл.239, ал.1 от ГПК:
РЕШИ:
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО, на осн. чл.422, ал.1 от ГПК вр. чл. 79, ал. 1, пр. 1
ЗЗД, вр. чл. 150 ЗЕ и чл.86 от ЗЗД, че Л. В. Н., ЕГН **********, Л. Л. К., ЕГН ********** и
Т. В. М., ЕГН ********** /починала на 20.10.2021 г./, заместена в производството от своите
наследници по закон М. В. М. с ЕГН ********** и В. В. Б. с ЕГН **********, като
съсобственици на недвижим имот, находящ се на адрес: ..., с присъединен аб. № ..., дължат в
условията на разделност по 1/3 ид.ч. от сумата в общ 1144,84 лв., представляваща цена на
доставена от дружеството топлинна енергия за периода от 01.05.2017 г. до 30.04.2019 г. ,
ведно със законна лихва от 22.03.2021 г. до изплащане на вземането; сумата от 159,16 лв.,
представляваща мораторна лихва върху главницата за ТЕ за периода от 15.09.2018 г. до
08.10.2020 г., сумата от 47,17 лв., представляваща цена на извършена услуга за дялово
разпределение за периода от 01.09.2017 г. до 30.04.2019 г. , ведно със законна лихва от
22.03.2021 г. до изплащане на вземането, и сумата в размер на 9,82 лв., представляваща
мораторна лихва върху главницата за ДР за периода от 31.10.2017 г. до 08.10.2020 г., а
поотделно, съобразно с квотите, сумите както следва:
Общо 1/3 ид.ч. от М. В. М. с ЕГН ********** и В. В. Б., с ЕГН **********, заместили
починалата в хода на производството Т. В. М. , ЕГН ********** /починала на 20.10.2021 г./
или всяка от тях по 1/6 ид.ч. от сумата: общо 381,61 лв., представляваща цена на доставена
от дружеството топлинна енергия за периода от 01.05.2017 г. до 30.04.2019 г. , ведно със
законна лихва от 22.03.2021 г. до изплащане на вземането; сумата от общо 53,05 лв.,
представляваща мораторна лихва върху главницата за ТЕ за периода от 15.09.2018 г. до
5
08.10.2020 г., сумата от общо 15,72 лв., представляваща цена на извършена услуга за дялово
разпределение за периода от 01.09.2017 г. до 30.04.2019 г. , ведно със законна лихва от
22.03.2021 г. до изплащане на вземането, и сумата в общ размер на 3,27 лв., представляваща
мораторна лихва върху главницата за ДР за периода от 31.10.2017 г. до 08.10.2020 г.
1/3 ид.ч. от Л. В. Н., ЕГН ********** или сумата от 381,61 лв., представляваща цена
на доставена от дружеството топлинна енергия за периода от 01.05.2017 г. до 30.04.2019 г. ,
ведно със законна лихва от 22.03.2021 г. до изплащане на вземането; сумата от 53,05 лв.,
представляваща мораторна лихва върху главницата за ТЕ за периода от 15.09.2018 г. до
08.10.2020 г., сумата от 15,72 лв., представляваща цена на извършена услуга за дялово
разпределение за периода от 01.09.2017 г. до 30.04.2019 г. , ведно със законна лихва от
22.03.2021 г. до изплащане на вземането, и сумата в размер на 3,27 лв., представляваща
мораторна лихва върху главницата за ДР за периода от 31.10.2017 г. до 08.10.2020 г. и
1/3 ид.ч. от Л. Л. К., ЕГН **********, или сумата от 381,61 лв., представляваща цена
на доставена от дружеството топлинна енергия за периода от 01.05.2017 г. до 30.04.2019 г. ,
ведно със законна лихва от 22.03.2021 г. до изплащане на вземането; сумата от 53,05 лв.,
представляваща мораторна лихва върху главницата за ТЕ за периода от 15.09.2018 г. до
08.10.2020 г., сумата от 15,72 лв., представляваща цена на извършена услуга за дялово
разпределение за периода от 01.09.2017 г. до 30.04.2019 г. , ведно със законна лихва от
22.03.2021 г. до изплащане на вземането, и сумата в размер на 3,27 лв., представляваща
мораторна лихва върху главницата за ДР за периода от 31.10.2017 г. до 08.10.2020 г., за
които суми има издадена заповед за изпълнение от 29.03.2021 г. по ч.гр.д. № 16208/2021 г.
на СРС, 164-и състав.
ОСЪЖДА, на основание чл. 78, ал. 1 вр. с ал.8 от ГПК, Л. В. Н., ЕГН **********, Л.
Л. К., ЕГН ********** и М. В. М. с ЕГН ********** и В. В. Б. с ЕГН **********,
заместили починалата в хода на производството своя наследодателка Т. В. М. , ЕГН
********** да заплатят разделно на „...“ ЕАД, ЕИК .... сумата от общо 175 лв. за
настоящото исково производство и 77,22 лв. за заповедното производство по ч.гр.д. №
16208/2021 г. по описа на СРС, или първите двата по 1/3 ид.ч. от горните суми, а последните
двама – по 1/6 ид.ч. от сумите, представляващи съдебни разноски за производството пред
СРС.
Решението е постановено при участието на трето лице- помагач на страната на ищеца
„...“ ЕООД, ЕИК ...., със седалище в гр. София, ....
Решението подлежи на обжалване пред Софийски градски съд в двуседмичен
срок от връчването му на страните.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
6