Р Е Ш
Е Н И Е
№ ………
В ИМЕТО НА НАРОДА
гр. Плевен, 14.06.2019г.
Плевенският районен съд, ДЕВЕТИ
наказателен състав в публично заседание на
пети юни през две хиляди и деветнадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: БОРИСЛАВА ЯКИМОВА
при секретаря Валя Стоянова като
разгледа докладваното от съдия Якимова НАХД №960 от 2019 година по описа на
Плевенския районен съд, за да се произнесе съобрази следното:
Производство по реда на чл.
59 и сл. от ЗАНН.
Обжалвано е
Наказателно постановление № 17-0938-006569 от 03.01.2018 година на Началник Сектор към О.М.П.
„ПЪТНА ПОЛИЦИЯ“, с което на Х.В.С., с ЕГН ********** ***, на основание
чл.185 е наложена Глоба в размер на 20,00
лева за нарушение на чл.24 ал.1 от ЗДвП; на основание чл. 175 ал.1 т.5 от ЗДвП
е наложена Глоба в размер на 50,00 лева
и лишаване от право да управлява МПС за срок от
един месец, за нарушение на чл.123 ал.1 т.3 б.“в“ от ЗДвП и на основание
чл. 183 ал.1 т.1 от ЗДвП е наложена Глоба в
размер на 10,00 лева, за нарушение на чл.100 ал.1 т. 1 от ЗДвП.
Недоволен от така
наложеното административно наказание е останал жалбоподателят, който чрез
наказващия орган е подал жалба до Районен съд
Плевен, с която моли съда да отмени наказателното постановление като
незаконосъобразно.
Ответникът по
жалбата – Началник на сектор „Пътна полиция” – Плевен при ОДМВР – Плевен,
редовно призован за съдебното заседание, не се явява, не се представлява и не
взема становище по жалбата.
В съдебно
заседание жалбоподателят се явява лично и
с упълномощен от него процесуален представител - адв. Ч.. В
жалбата си моли съда да постанови решение, с което да бъде отменено процесното
наказателно постановление, като се излагат доводи в тази насока.
Съдът, като прецени събраните
доказателства и провери изцяло законосъобразността на обжалваното НП, намери за
установено следното:
Жалбата е
с правно основание чл.59, ал.1 от ЗАНН, подадена в преклузивния срок по ал.2 от
този текст, от легитимиран субект и при наличие на правен интерес от обжалване,
поради което е процесуално допустима.
Административнонаказателното
производство започнало със съставяне на АУАН бл.№484216 от 15.12.2017г. затова,
че на 15.12.2017г. в гр.***“, като водач на л.а. ***предприема
рязко спиране, без това да е необходимо, не се съобразява с интензивността на
трафика, всл. на което реализира ПТП с движещият се след
него л.а. ***. Водача
на л.а. „***“ напуска мястото на
възникналото ПТП без да уведоми органите на МВР и при извършената в
последствие проверка, същият не носи
контролен талон към СУМПС-
нарушение на чл.24 ал.1 от ЗДвП; нарушение на чл.123 ал.1 т.3 б.“в“ от ЗДвП и нарушение на чл.100 ал.1 т. 1 от ЗДвП.
Въз основа на съставения
АУАН е издадено обжалваното НП, с което на Х.С. са наложени на основание чл.185 -Глоба в
размер на 20,00 лева за нарушение на
чл.24 ал.1 от ЗДвП; на основание чл. 175 ал.1 т.5 от ЗДвП е наложена Глоба в
размер на 50,00 лева и лишаване от право да управлява
МПС за срок от един месец, за нарушение
на чл.123 ал.1 т.3 б.“в“ от ЗДвП и на основание чл.
183 ал.1 т.1 пр.2 от ЗДвП е наложена Глоба в размер на 10,00 лева, за нарушение на
чл.100 ал.1 т. 1 от ЗДвП.
Описаната
фактическа обстановка се установява по безспорен и категоричен начин от
показанията на св.
С.Г.С. – актосъставител, Д.П.А. - свидетел и участник в ПТП и
К.Ч.П. - втори свидетел, полицейски служител при установяване на нарушението и
съставяне на акта. Съдът кредитира тези показания като
обективни, последователни, непротиворечиви и кореспондиращи с писмените
доказателства по делото.
От
показанията на свидетелите се установява, че нарушението на чл.24, т.1 от ЗДвП
е установено от дошлите на мястото на произшествието пътни полицаи – св.С.С. и
св. К.П.,които не са присъствали при нарушението,а са
посетили незапазено, разговаряли със св. Д.А. –участник в произшествието, който е управлявал л.а. ***/огледали автомобила/, и се е движел
след л.а. „***“ с рег. № ЕН 6316ВТ, управляван от
жалбоподателя.
Д.А. изслушан от съда като
свидетел твърди, че произшествието е възникнало през м.декември. Той се движел в кв.„***“,а пред него имало автомобил „Рено”, който дошъл от бензиностанция OMV. Подминавайки ресторант
„***“-то набил рязко спирачки и св.А. се ударил в него. Спрелите два автомобила предизвикали задръстване
и се разбрали водачите им да преместят автомобилите в дясно посока „софийско
шосе“, за да освободят трафика докато
дойде полицейски екип. Св.А. огледал автомобила си, а другият водач-
жалбоподателя „изчезна“, т.е. напуснал мястото на ПТП. А. го
изчакал около пет минути, но водача на „Рено“-то не се върнал на
местопроизшествието. Тогава св.А. се
обадил на застрахователите си и на тел.112. Екип на сектор „ПП“ пристигнал, а водача се върнал заедно с
друго лице, което не е било по
време на произшествието. В разговор, св.А. разбрал, че това лице е баща на водача на
„Рено“-то и пред полицейските органи
двете лица обяснили, че именно бащата
е шофирал. Св.А. се противопоставил на това твърдение.
Тогава екипите на „ПП“
отишли до бензиностанция OMV
откъдето свалили записите на камерите. От тези записи съвсем ясно се видял
водача на автомобила „Рено –Меган“, както и човека до него. Тези твърдения бяха изложени и от св. С. и св. П.. На записът ясно се виждало, че водачът на л.а. „***“ е жалбоподателя Х.С.. Отделно
от това, двамата свидетели – С. и П. заявяват, че водача лъхал на алкохол,но не го
изпробвали за алкохол,т.к. не го били заловили в момента на управлението на
автомобила.
Св.А. твърди още,че се е движел с
нормална скорост, по негово виждане , а дистанцията между двата
автомобила била повече от 5м-7м . АУАН бил съставен и на
свидетеля А.– участник в ПТП-то за
неспазване на необходимата дистанция.
При така установената фактическа
обстановка, съдът прави следните правни изводи:
По допустимостта на жалбата:
Жалбата е с правно основание чл.59, ал.1 от ЗАНН, подадена в преклузивния срок
по ал.2 от този текст, от легитимиран субект /срещу който е издадено
атакуваното НП/, при наличие на правен интерес от обжалване и пред компетентния
съд/ по местоизвършване на твърдяното нарушение /, поради което е процесуално
ДОПУСТИМА.
Разгледана по
същество същата се явява ОСНОВАТЕЛНА.
По същество на спора: За да се произнесе по съществото на правния
спор / по основателността на жалбата /, съдът съобрази, че настоящото
производство е от административно - наказателен характер и същественото при
него е да се установи има ли извършено административно нарушение от лицето
посочено в АУАН и НП. Следва
да бъдат спазени и изискванията на ЗАНН за съставянето на акта и издаването на
Наказателното постановление, както и сроковете за реализиране на
административно наказателното преследване.
Едва когато НП е
законосъобразно и се
докаже извършването на съответното нарушение може да бъде разгледан и въпроса
за съответствието на наложената санкция с тежестта на нарушението / само когато
размерът на административното наказание или имуществената санкция може да бъде определен в някакви граници, а
не е фиксиран в закона /.
Като прецени изложената
фактическа обстановка с оглед нормативните актове, регламентиращи процесните
отношения и при цялостната служебна проверка на акта, на основание чл.313 и
чл.314 от НПК, вр. чл.84 от ЗАНН, настоящият състав намира, че атакуваното
наказателно постановление е съставено при особено съществено нарушение на
установените в ЗАНН процесуални правила за съставяне на АУАН и
съответно този акт не може да се ползва с установената в чл.189, ал.2 от ЗДвП
доказателствена сила.
Описаната фактическа
обстановка се подкрепя от актосъставитетеля
и свидетелите, които в хода на съдебното следствие възпроизвеждат
написаното в АУАН и НП и твърдят, че ПТП-то не било запазено,там се намирал само
единият участници в нето, имало спор кой е управлявал напусналият автомобил,кой
е бил виновен за настъпването на ПТП-то. Дори пред съда св.А.
отново изказа несъгласието си с това,че е съставен акт
и на него. Според показанията на полицейските органи, същите
не установили свидетели на инцидента, от които да се снемат обяснения за
начина, по който е настъпило произшествието.
При
тези фактически данни съдът намира,
че приобщените по
делото писмени доказателства и свидетелските показания не установяват по
несъмнен и безспорен начин наличието на виновно извършено от жалбоподателката
нарушение, като АНО не ангажира доказателства в подкрепа на установената в НП
фактическа обстановка. НП е издадено при неизяснена
фактическа обстановка на извършеното ПТП. За да направи този извод,
съдът отчита факта, че АУАН е съставен от полицейски служител С.С., пристигнал
на място след съобщение за ПТП, който не е очевидец, а вписания като свидетел
по акта свидетел К.П. също не е
очевидец, а е само такъв по съставяне на акта.
Втория вписан по акта свидетел – Д.П.А. е участник в
ПТП, и като такъв също не може да бъде свидетел по АУАН, тъй като се явява
заинтересован от изхода на случилото се.
Според
разпоредбата на чл.
40, ал.1 от ЗАНН, съгласно който АУАН
следва да бъде съставен в присъствието на свидетели, присъствали при
извършването или констатирането на нарушението, а когато липсват такива
свидетели – очевидци /които обаче не са участници в ПТП/, актът следва да бъде
съставен в присъствието на други двама свидетели, като това обстоятелство
съгласно нормата на чл. 40, ал.3 от ЗАНН се отразява изрично
в самия акт. Присъствието на свидетели при съставянето
на акта не е необходимо единствено в хипотезата, когато самото нарушение е
установено, въз основа на официални документи /чл. 40, ал.4 от ЗАНН/. Законът изисква още в акта да са посочени трите имена и точните
адреси на свидетелите и техните ЕГН, като поне един от свидетелите да подпише
акта. Според съда при съставянето на АУАН е нарушена
разпоредбата на чл. 40, ал. 3
от ЗАНН. Тъй като в случая и актосъставителят и свидетелят по
акта не са очевидци на нарушението, актосъставителят е следвало да осигури
присъствието на двама свидетели, което обстоятелство изрично е следвало да се
отбележи в акта. Това не е сторено. Липсата на втори
свидетел, с оглед обстоятелството, че втория свидетел по акта е участник в ПТП,
и като такъв не може да бъде свидетел по АУАН, води до липса на втори свидетел
в АУАН, а липсата на втори свидетел се явява съществено нарушение на
административно наказателната процедура и е основание за отмяна на НП, като
незаконосъобразно.
Освен това
в АУАН и в НП липсва описание на обстоятелствата, при които
е извършено нарушението, което също е нарушение на чл. 57, ал.
1, т. 5 от ЗДвП. Не е посочено също и дали от ПТП-то са настъпили имуществени
вреди, за което обстоятелство не е внесена яснота и от разпитаните свидетели .
Актът за установяване на
административно нарушение е официален документ, издаден от изрично посочени от закона
длъжностни лица по установен ред и форма. Той е основният
процесуален документ, който очертава една необходима и незаменима фаза от
развитието на административно наказателното производство. До съставянето
на акта се стига чрез извършване на предварителна дейност по изясняване на
основните въпроси на производството: наличие на деяние, съставлява ли същото
нарушение, кой е неговия автор и дали е извършено виновно. Тази
предварителна дейност е свързана със събирането по надлежния ред на допустими и
относими доказателства за релевантните за спора факти. Под доказателства се разбират всички фактически данни, които се
използват за установяване на обстоятелствата по административнонаказателното
производство в съответствие с принципа на обективната истина. В зависимост от характера на източника, от който постъпва
доказателствената информация, доказателствата се подразделят на първоначални и
производни. Първоначални са тези, които се явяват
първоизточник на информация за установяване на обстоятелства по
административнонаказателното производство. В случая такива годни,безспорни първоначални доказателства по
административнонаказателната преписка не са събрани. От
всички материали по административнонаказателната преписка и от показанията на
полицейските органи в съдебно заседание се установява, че механизма на
настъпване на ПТП е установен само и единствено въз основа на показанията на
двамата водачи, единият от които е наказаното лице, а другият-пострадалият от
ПТП. Ето защо, протоколът за ПТП и АУАН са съставени само и единствено
въз основа на обяснения на лица, които изцяло са заинтересовани от случая , както и въз основа
на субективната преценка на контролните органи за евентуалните причини за ПТП,
което поставя под съмнение тяхната доказателствена стойност.
От друга страна, нито актосъставителят,
нито свидетелят по съставяне на акта, са очевидци на настъпилото ПТП и не са имал преки и
непосредствени впечатления за деянието. Същевременно, протоколът за ПТП, в
който е отразена схема на механизма на деянието, не е съставен в условията на
запазено местопроизшествие, тъй като по данните от делото и двата автомобила били
преместени,заради трафика, преди мястото на произшествието да бъде посетено от
полицейските служители. Достоверността на тези факти, както и причините за
това, не са изследвани в рамките но проведеното производство, което е
допълнителен аргумент в подкрепа на извода, че НП е издадено, без да се изяснят
в пълнота всички факти и обстоятелства, относими за отговорността на наказаното
лице. Не е ясно дали двамата водачи-участници в ПТП са дали
писмени обяснения, такива не са приложени по делото, нито има доказателства в
хода на разследването на спорните обстоятелства да е проведен разпит на други
очевидци. Следователно, когато контролните органи на
полицията са посетили мястото на произшествието, разположението на автомобилите
не е било запазено, поради което и при липса на свидетели очевидци, не са могли
да бъдат направени категорични изводи за механизма на неговото настъпване.
Контролния орган, в случаят
актосъставителят С.С. се е задоволил да посочи, че мястото на което е станало
нарушението е ***като не е посочил водачите на двата автомобила. Следва да се
има предвид и че не са положени усилия да се установи дали на мястото на ПТП е
присъствал очевидец/ освен вторият участник в ТПТ/. Нарушена
е и разпоредбата на чл.42, т.9 от ЗАНН, като не са посочени имената и точните
адреси, както и ЕГН на лицата, които са претърпели имуществени вреди от
нарушението. С оглед обстоятелството, че е реализирано
ПТП, безспорно имуществени вреди са настъпили, обаче не е ясно какви.
Вписването в акта, че от деянието се претърпени имуществени вреди описани в
протокол за ПТП, не санира допуснатото нарушение по чл.42, т.9 от ЗАНН, тъй
като тази обстоятелства следва да се надлежно изложени в описателната част на
акта, а не да се извличат от приложени по делото писмени доказателства. С
неизясняването на тези съществени факти, които да се установят по един законов
ред от контролните органи и да се подкрепят със съответните за това
доказателства, се е стигнало до необоснованост на издадените административни
актове, което съставлява нарушение на изискванията на посочените по – горе
задължителни законови разпоредби, касаещи изискването за форма. Неспазването на тези
изисквания е довело до съществено ограничаване на правото на защита на
нарушителя, който има правото да знае защо е приет за извършител, как е
установено неговото конкретно участие в извършеното административно нарушение и
от кое негово неправомерно поведение произлиза търсената му административно –
наказателна отговорност.
Ето защо съдът намира, че
липсват годни, събрани по надлежния ред доказателства за обстоятелствата във
връзка с извършеното нарушение, които да послужат за съставяне на акта. Самото съставяне на акта представлява единствено официална
констатация за извършеното нарушение, за неговия автор и за доказателствата,
които го установяват. Именно в това се изразява така
наречената констативна функция на акта. Самият акт ,
обаче, не може да бъде доказателство в подкрепа на един или друг извод, при
липса на първични такива, които да носят достоверна информация за релевантните
за спора факти.
При тези
данни, се налага извод, че актът и НП са постановени при неизяснена фактическа
обстановка и при непълнота на доказателствата. Актосъставителят и свидетелят на
съставяне на акта не са очевидци,а протоколът за ПТП е
съставен от контролните органи, без да е запазено местопроизшествието. Други писмени доказателства не са приобщени по
административнонаказателната преписка, а свидетели-очевидци не са разпитвани,
тъй като няма данни такива да са присъствали.
Липсата на безспорни
доказателства за деянието
не означава само по себе си, че не е извършено това нарушение, но
е основание за повишена процесуална активност от страна на АНО с цел обективно,
всестранно и пълно установяване на фактическата обстановка. Липсата
на първични доказателства, установяващи извършеното нарушение, прави издаденото
НП необосновано, което е основание за неговата отмяна.
За пълнота следва да се
отбележи,относно вмененото нарушение по чл. 100, ал. 1, т. 1 ЗДвП,коята разпоредба предвижда задължение
за водача на МПС да носи свидетелство за управление на моторното превозно
средство и контролен талон към него, че такова нарушение не може да се вмени на
водача,по същата причина, поради която и полицаите не са го изпробвали за
алкохол, въпреки съмнението за това. В момента на проверката жалбоподателя С. не
е бил водач на МПС,а е бил пътник. МПС-то
е пристигнало на местопроизшествието управлявано от неговият баща / както
единодушно се твърди от изслушаните свидетели/ и следователно С. не е имал
задължение да носи у себе си соченият документ.
По изложените съображения, съдът
Р Е Ш
И :
ОТМЕНЯ Наказателно
постановление № 17-0938-006569 от 03.01.2018 година на Началник Сектор към О.М.П.
„ПЪТНА ПОЛИЦИЯ“, с което на Х.В.С., с ЕГН ********** ***, на основание
чл.185 е наложена Глоба в размер на
20,00 лева за нарушение на чл.24 ал.1 от ЗДвП; на основание чл. 175 ал.1
т.5 от ЗДвП е наложена
Глоба в размер на 50,00 лева и лишаване от право да управлява МПС за срок
от един месец, за нарушение на чл.123
ал.1 т.3 б.“в“ от ЗДвП и на основание чл. 183 ал.1 т.1
от ЗДвП е наложена Глоба в
размер на 10,00 лева, за нарушение на чл.100 ал.1 т. 1 от ЗДвП,като
НЕПРАВИЛНО И НЕЗАКОНСЪОБРАЗНО.
Решението подлежи на обжалване пред АС –Плевен на основанията в
НПК, в 14-дневен срок от получаване на съобщението до страните за
постановяването му.
РАЙОНЕН
СЪДИЯ: