РЕШЕНИЕ
№ 16994
гр. София, 18.09.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 45 СЪСТАВ, в публично заседание на
десети юли през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:
Председател:ГЕРГАНА К. ГЕОРГИЕВА
при участието на секретаря СИЛВИЯ К. ЗЛАТКОВА
като разгледа докладваното от ГЕРГАНА К. ГЕОРГИЕВА Гражданско дело №
20241110167010 по описа за 2024 година
Производството е образувано по искова молба на
****************** (с предишно наименование
„*********************), с която срещу А. Н. Л., са
предявени установителни искове с правна квалификация
чл. 422 ГПК, вр. чл.79, ал.1 ЗЗД, вр. чл.92, ал.1 ЗЗД за
установяване съществуване на парично вземане за сумата
от 107,17 лева, представляваща дължими и неплатени
месечни абонаментни такси за потребление на мобилни
услуги за период от 05.08.2022 г. до 04.10.2022 г. по договор
за мобилни услуги от 06.06.2022г. за ползване на мобилен
номер ******************, ведно със законната лихва за
периода от 17.06.2024 г. - датата на подаване на заявление за
издаване на заповед за изпълнение на парично задължение
по чл. 410 ГПК до изплащане на вземането, сумата в размер
1
на 356,67 лева, представляваща неустойка за предсрочно
прекратяване на договорен абонамент от дата 06.06.2022г. за
мобилен номер ******************, с който на абоната е
предоставено ползване на устройство, за което е подписана
застрахователна полица от 06.06.2022г., ведно със законната
лихва за периода от 17.06.2024 г. - датата на подаване на
заявление за издаване на заповед за изпълнение на парично
задължение по чл. 410 ГПК до изплащане на вземането, за
които суми е издадена заповед за изпълнение на парично
задължение от 05.07.2024 г. по чл.410 ГПК по ч.гр.д.№
36534/2024 г. по описа на СРС, І ГО, 45 състав.
В исковата молба ищецът твърди, че между него и
ответника е възникнало договорно правоотношение по
договор за мобилни услуги от 06.06.2022г. за ползване на
мобилен номер ****************** от 06.06.2022г. с избран
абонаментен план Тотал Макс 39.99 с първоначален срок
на действие 24 месеца до 06.06.2024г., като абоната се е
възползвал от представената му възможност и е взел
моблино устройство Realme Модел: С 11 32 GB Blue на
преференциална цена /с отстъпка от 297,91 лева/, заплатена
в брой, както и застрахователна полица от 06.06.2022г. за
мобилен номер ******************. Твърди, че за периода
от м.09.2022г. до 04.10.2022г. длъжникът не изпълнил
задължението си да заплати дължимите месечни
абонаментни такси, съответно стойността на изпълзваните
услуги по фактури № **********/05.09.2022г. и №
**********/05.10.2022г. Посочва, че поради прекратяване на
2
договора за мобилни услуги по вина на абоната претендира
и неустойка за предсрочно прекратяване в размер на 356,67
лева, начислена на основание чл. 11 от договорите. Моли за
уважаване на исковете и претендира разноски.
В срока по чл. 131 ГПК не е постъпил отговор от
ответната страна.
В съдебно заседание ищецът ****************, редовно
призован, не се представлява. С молба с вх. №
231610/02.07.2025г. поддържа исковата молба и моли за
уважаване на исковете. Прави искане ако е направено
признание на иска, съдът да постанови решение при
признание на иска.
В съдебно заседание ответникът А. Н. Л., редовно
призован, не се явява, не се представлява. С молба с вх. №
210065/16.06.2025г., чрез процесуалния си представител -
адвокат Д. от САК признава иска и моли за решение по
признание на иска. Отделно с молба с вх. №
210065/16.06.2025г. моли на ответника да не се присъждат
разноски с оглед направеното признание на иска.
Съдът, след като взе предвид становищата на страните,
събраните по делото писмени доказателства и като ги
обсъди в тяхната съвкупност, съгласно изискванията на чл.
235 ГПК и чл. 12 ГПК приема за установено от фактическа
и правна страна следното:
3
Предявените искове са допустими, като предявени при
наличието на правен интерес от легитимна страна в полза
на която е издадена Заповед за изпълнение на парично
задължение по чл. 410 от ГПК в производството по ч.гр.д.
№ 36534/2024г. по описа на СРС, 45-ти състав, в срока по
чл. 415 от ГПК, при дадени изрични указания от съда за
предявяване на иск при подадено в срок възражение по чл.
414 от ГПК от ответника.
Ищецът, чрез процесуалния си представител, направи
искане съдът да постанови решение по реда на чл.237, ал.1
ГПК – при признание на иска.
Разпоредбата на чл. 237 от ГПК предвижда
възможността ищецът да поиска от съда да прекрати
съдебното дирене и да поиска постановяването на решение
при признание на иска. В този случай съдът постановява
решението си, като в мотивите му е достатъчно да се укаже,
че същото е постановено при признание на иска.
Съдът намира, че в конкретния случай са налице
предпоставките за произнасяне с решение по чл.237, ал.1 от
ГПК. Ответникът в срока по чл. 131 от ГПК не оспорва
осъществяването на релевантните за спора факти и
обстоятелства и с изрично волеизявление прави признание
на иска. С оглед представените, като доказателство по
делото заверени копия от процесните договори, ОУ към тях
и издадените фактури, искът се явява основателен. Спазени
4
са и изискванията на чл.237, ал.3 ГПК, тъй като признатото
право не противоречи на закона или на добрите нрави, а от
друга страна е такова, с което страната може да се
разпорежда, доколкото волеизявлението за признаване на
иска, изхожда от представител, който видно от приетото по
ч.гр.д. № 36534/2024г. по описа на СРС, 45-ти състав
пълномощно има изричен мандат за извършване на
действия по разпореждане с предмета на спора, каквото е
действието по признание на иска. С оглед направеното
признание на иска, съдът намира предявените искове с
правна квалификация чл. 422 ГПК, вр. чл.79, ал.1 ЗЗД, вр.
чл.92, ал.1 ЗЗД за основателни и като такива следва да
бъдат уважени.
Ето защо, съдът постановява настоящото решение при
признание на иска, като на основание чл.237, ал.2 ГПК не е
необходимо да излага мотиви за това.
При този изход на спора право на разноски се поражда
в полза на ищеца. С молба с вх. № 210065/16.06.2025г.
ответникът моли да не се присъждат разноски в негова
тежест, предвид направеното признание на иска. Това
искане съдът намира за неоснователно, доколкото не са
налице кумулативно дадените в чл. 78, ал.2 от ГПК
предпоставки – ответникът не само да е признал иска, но и
да не е дал повод за образуване на делото. По делото не са
налице доказателства, индикиращи, че ответникът не е дал
повод за образуване на делото, поради което следва да
5
понесе отговорността за разноски. Така на ищеца в
заповедното производство следва да му бъдат присъдени
разноски в размер от 505,00 лева, съгласно издадената
заповед за изпълнение и изхода на спора. В исковото
производство на ищеца също следва да му бъдат присъдени
разноски в общ размер от 505,00 лева, от които 480,00 лева
адвокатско възнаграждение и 25,00 лева, заплатена
държавна такса.
Водим от горното, Съдът
РЕШИ:
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО в отношенията между
страните по предявените от ***************, ЕИК
**************** срещу А. Н. Л., ЕГН **********,
положителни установителни искове с правна
квалификация чл. 422 ГПК, вр. чл.79, ал.1 ЗЗД и чл. 422 от
ГПК, вр. чл.92, ал.1 ЗЗД, че А. Н. Л. дължи на
****************, сумата в размер на 107,17 лева,
представляваща дължими и неплатени месечни
абонаментни такси за потребление на мобилни услуги за
период от 05.08.2022 г. до 04.10.2022 г. по договор за мобилни
услуги от 06.06.2022г. за ползване на мобилен номер
******************, ведно със законната лихва за периода
от 17.06.2024 г. - датата на подаване на заявление за
издаване на заповед за изпълнение на парично задължение
6
по чл. 410 ГПК до изплащане на вземането, сумата в размер
на 356,67 лева, представляваща неустойка за предсрочно
прекратяване на договорен абонамент от дата 06.06.2022г. за
мобилен номер ******************, с който на абоната е
предоставено ползване на устройство, за което е подписана
застрахователна полица от 06.06.2022г., ведно със законната
лихва за периода от 17.06.2024 г. - датата на подаване на
заявление за издаване на заповед за изпълнение на парично
задължение по чл. 410 ГПК до изплащане на вземането, за
които суми е издадена заповед за изпълнение на парично
задължение от 05.07.2024 г. по чл.410 ГПК по ч.гр.д.№
36534/2024 г. по описа на СРС, І ГО, 45 състав.
ОСЪЖДА А. Н. Л., ЕГН ********** ДА ЗАПЛАТИ на
********************, ЕИК ****************, сумата в
размер на 505,00 лева, деловодни разноски в заповедното
производство на основание чл. 78, ал.1 от ГПК.
ОСЪЖДА А. Н. Л., ЕГН ********** ДА ЗАПЛАТИ на
*********************, ЕИК ****************, сумата в
размер на 505,00 лева, деловодни разноски в исковото
производство на основание чл. 78, ал.1 от ГПК.
Решението подлежи на обжалване пред Софийски
7
градски съд в двуседмичен срок от връчването на препис от
същото на страните.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
8