Р Е Ш Е Н И Е
№
гр. Нова Загора, 02.10.2020 год.
В
И М Е Т О Н А Н А Р О Д А
НОВОЗАГОРСКИЯ РАЙОНЕН СЪД, в публично заседание на шестнадесети септември през две хиляди и двадесета година в състав:
РАЙОНЕН СЪДИЯ: РОСИЦА НЕНОВА
при секретаря
Мария Димитрова, като разгледа
докладваното от съдията Ненова АНД № 304 по описа за
2020 г., за да се произнесе съобрази следното:
Производството е с правно основание чл.59 и следващите
от ЗАНН.
Образувано е по жалба на М.Г.П. с ЕГН **********, с
адрес *** против наказателно постановление № 10-0306-000759/15.07.2020 г. на Началник
група към ОД МВРР Сливен към РУ Нова Загора, упълномощен със Заповед № 343з-478/04.04.2016
год. на Директор ОДМВР Сливен, с което на жалбоподателя е наложено
административно наказание „Глоба” в размер на 250 лева на основание чл.638, ал.1
т.1 от Кодекса за застраховането /КЗ/.
В жалбата се навеждат доводи, че липсва вина от страна
на жалбоподателя, т.е. деянието не е осъществено от обективна страна. В същата
се сочи, че жалбоподателя има хронична обструктивна белодробна болест – ХОББ,
което заболяване е от група хронични заболявания, които протичат със затруднено
дишане и причина за заболяемост и смъртност от респираторни заболявания. Поради
притеснението му по повод пандемията от Ковид-19, бил пропуснал да поднови
застраховката си, което направил още същия ден сутринта в 08.56 часа, за което
прилага застрахователна полица. Твърди
се, че с оглед ниската степен на обществена опасност на извършеното
административно нарушение, както и липсата на настъпили вредни последици
случаят се явявал маловажен. Това
обстоятелство жалбоподателят извежда от
обстоятелството, че след констатиране на нарушението на 07.07.2020 г. 05.00 ч.
още на същия ден в 08.56 часа същият сключил изискуемата задължителна
застраховка „Гражданска отговорност“. Същият сочи, че е справедливо да се
приложи чл. 28 от ЗАНН и да не му се налага наказание.
На основанията изложени подробно в жалбата се иска
отмяна на наказателното постановление, като се поддържа, че същото е неправилно
и незаконосъобразно, постановено при нарушение на материалния закон и
съдопроизводствените правила.
В съдебно заседание жалбоподателят М.Г.П., редовно
призован лично се явява.
Въззиваемата страна ОДМВР Сливен, редовно призована,
не се явява представител в съдебно заседание.
Районна прокуратура Нова Загора редовно уведомена за
съдебно заседание, не изпраща представител.
След преценка на доводите на жалбоподателя и с оглед
събраните по делото доказателства, съдът прие за установено от фактическа страна следното:
На 07.07.2020 г. в 05.00 часа в община Нова Загора на
път Втори клас № 55, жалбоподателя П. като водач на лек автомобил „Фиат Панда”
с рег. № СН 0843 АС, държава България
при обстоятелства: км. 82+500 в посока юг-север, управлява лек автомобил „Фиат“
с рег. № СН0843АС лична собственост. При извършена му проверка от свидетелите полицейски
служители – Т.Н.Т. и Ж.В.В. се установило, че за управлявания от него автомобил
няма сключена валидна застраховка „Гражданска отговорност” на автомобилистите.
Поради това против жалбоподателя бил съставен АУАН с бл. № - сер. GA 246574,
за нарушение, което било квалифицирано като такова по чл.638, ал.1 КЗ, като
липсват данни, при личното предявяване на акта, както и в срока по чл.44, ал.1 ЗАНН да са били направени или депозирани възражения против него.
Въз основа на акта за установяване на административно
нарушение е издадено атакуваното пред настоящата инстанция наказателно
постановление № 20-0306-000759/15.07.2020 год., с което
административно-наказващият орган е възприел изцяло
фактическите констатации в акта и правната квалификация на нарушението по
чл.638, ал.1 КЗ. За нарушението, на същото законово основание на възз. М.П. е
било наложено административно наказание „Глоба” в размер на 250 лева.
Гореописаната фактическа обстановка се установява от
събраните по делото доказателства по административно наказателната преписка,
събраните в хода на съдебното производство писмени и гласни доказателства,
които са последователни, взаимно обвързани и безпротиворечиви и анализирани в
съвкупност не налагат различни изводи.
При така установената по делото фактическа обстановка
и въз основа на задължението на съда за цялостна проверка на издаденото
наказателно постановление относно законосъобразността му, обосноваността му и
справедливостта на наложеното административно наказание, съдът прави следните правни изводи:
Въззивната жалба е депозирана в законния срок и от
легитимиран субект, лице което е било санкционирано, поради което е процесуално допустима, а
разгледана по същество се преценява като неоснователна.
Съгласно чл.647, ал.2 КЗ, за
нарушенията по чл.638, ал.1 КЗ, наказателните постановления се издават от директора на областната дирекция на
Министерството на вътрешните работи, в чийто район е установено нарушението,
или от оправомощено от него длъжностно лице.
Съдът намира, че наказателно постановление № 20-0306-000759/15.07.2020
г. е издадено от компетентен орган – началник на група към ОДМВР Сливен, РУ
Нова Загора, съгласно Заповед № 343з-478/04.04.2016 год. на Директор ОДМВР
Сливен.
Наказателното постановление е било издадено в
шестмесечния преклузивен срок, като същото е съобразено с нормата на чл.57 ЗАНН. В същото, както и в акта, се съдържат всички минимално изискуеми по
силата на закона реквизити. Вмененото във вина на възз. М.Г.П. нарушение е
индивидуализирано в степен, позволяваща му да разбере в какво е обвинен и срещу
какво да се защитава. Посочена е нарушената материално правна норма, като
наказанието за нарушението е индивидуализирано. Съставомерните признаци на
нарушението са описани с необходимата конкретика, като изрично е посочено кой е
собственик на превозното средство. Липсват данни при съставяне на акта и в
срока по чл.44, ал.1 ЗАНН да са били депозирани възражения, откъдето следва
извод, че не са били налице спорни обстоятелства, които да се нуждаят от
разследване. Поради това съдът намира, че в хода на производството не са
допуснати съществени процесуални нарушения и по никакъв начин не е накърнено
правото на защита на жалбоподателя.
Съдът намира, че правилно административно-наказващият
орган е констатирал нарушение по чл.638, ал.1 КЗ, като е отнесъл фактите към
хипотезата на тази правна норма. От доказателствата по делото, гласни и писмени
такива - АУАН с бл. № - сер. GA № 246574/07.07.2020 г., съставен по предвидения в
закона ред и форма, досежно отразените в него констатации, които не се
опровергават от ангажирани от въззивника доказателства, се установява, че жалбоподателя
М.Г. П. е управлявал автомобил във
връзка с чието използване към момента на извършаване на проверката не е имал
валиден договор за сключена застраховка „Гражданска отговорност”. Обстоятелство
което всъщност въззивника не оспорва, доколкото с въззивната жалба липсват
твърдения за противното. Съдът намира за неоснователни и възраженията за
неправилно приложение на материални закон. Разпоредбата на чл.638, ал.1 КЗ
сочи, че лице, което е собственик и
управлява МПС, във връзка с чието притежаване и използване няма сключен и
действащ договор за задължителна застраховка „Гражданска отговорност” се
санкционира. В случая всички съставомерни фактически обстоятелства на тази
норма са били налице – въззивника е управлявал автомобил, който е бил негова собственост и за който не е имало
сключена валидна застраховка „Гражданска отговорност”. Ето защо и като
съобрази, че наказанието по чл.638, ал.1 КЗ се налага на лице, което е
собственик на автомобила, нарушило задължения уредени в самата санкционна
норма, съдът намира, че санкционната норма съдържа в себе си и нарушеното
правило за поведение. Самата норма на чл.638, ал.1 КЗ въвежда задължително
поведение за лице водач на моторно превозно средство. В този смисъл правилно е
прието от наказващият орган, че с деянието си жалбоподателят е извършил
нарушение по чл.638 ал.1 т.1 от КЗ.
Фактическите обстоятелства, свързани с настоящия
случай, не указват на маловажност по смисъла на чл.28 ЗАНН, особено като се има
предвид характерът на този вид административно нарушение. За да е налице
„маловажен случай” на административно нарушение, то следва извършеното
нарушение с оглед на липсата или незначителността на вредните последици или с
оглед други смекчаващи отговорността обстоятелства да представлява по-ниска
степен на обществена опасност в сравнение с обикновените случаи на нарушение от
съответния вид. По делото не бяха ангажирани доказателства, които да
обосновават подобен извод у съда, твърденията че е сключил застраховка
гражданска отговорност по-малко от месец след като е изтекла предходната не
сочат на маловажност на деянието, поради което настоящия съдебен състав намира,
че правилно наказващия орган не е приложил посочената по-горе разпоредба и е
санкционирал въззивника за извършено от него нарушение по чл.638 ал.1 КЗ. /след
нарушението има платена ГО/
Правилно наказващият орган е наложил на възз. М.Г.П. „Глоба”
в императивно предвидения и определен от закона размер от 250 лева към датата
на установяване на нарушението, като
съдът не установи да са настъпили по-благоприятни за жалбоподателя изменения в
санкцията на нормата на чл.638 ал.1 КЗ.
С оглед изложеното дотук, съдът намира, че жалбата следва
да бъде оставена без уважение, а атакуваното наказателно постановление следва
да бъде потвърдено като правилно и законосъобразно.
Така мотивиран и на основание чл.63, ал.1 ЗАНН, съдът:
Р Е
Ш И:
ПОТВЪРЖДАВА наказателно постановление № 20-0306-000759 от 15.07.2020 г. на Началник група към ОДМВР Сливен, РУ Нова Загора, упълномощен със Заповед № 343з-478/04.04.2016 год. на Директор ОДМВР Сливен, с което е наложено административно наказание „Глоба” в размер на 250.00 лева на основание чл.638, ал.1 т.1 от Кодекса за застраховането на М.Г.П., с ЕГН ********** и с адрес: ***, като правилно и законосъобразно.
РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване пред Административен съд гр. Сливен по реда на АПК в 14-дневен срок от получаване на съобщението.
РАЙОНЕН СЪДИЯ: