Р Е Ш Е Н И
Е
№ /31.07.2020г.
гр. Варна
В И М Е Т О
Н А Н А Р О Д А
ВАРНЕНСКИЯТ ОКРЪЖЕН СЪД, ГРАЖДАНСКО ОТДЕЛЕНИЕ, в открито
съдебно заседание, проведено на четеринадесети юли през две
хиляди и двадесета година, в състав:
я
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
Деспина Георгиева
ЧЛЕНОВЕ: Златина Кавърджикова
Иванка
Дрингова
при секретар Доника Христова,
като разгледа докладваното от съдията Дрингова
въззивно гражданско дело № 1094 по описа
за 2020г.,
за да се произнесе взе предвид следното:
Производството
е по реда на чл.258 и сл. от ГПК.
Образувано е
по въззивна жалба вх. №
24056/03.04.2020г. на „Енерго - Про Продажби“ АД, ЕИК *********, със
седалище и адрес на управление гр. Варна, бул. „Владислав Варненчик” № 258,
Варна Таурс – Г, чрез пълномощника адв. Н.Б., срещу решение № 1021 от
27.02.2020г., постановено по гр.дело № 14823/2019г. на Варненския районен съд,
ХХVI-ти състав, в частта, с която е прието за установено,
че Д.Х.К., ЕГН **********,
с адрес: *** не дължи на въззивното
дружество сумата от 2490,28 лева, представляваща корекция на
потребена, неотчетена и неплатена стойност на електроенергия за периода
от 14.09.2017г. до 29.06.2018г. за обект, находящ се в гр. Варна, ул. „Васил
Кънчев“ №13, ап.9, аб. № **********, кл. № **********, на основание чл. 124, ал. 1 ГПК.
В жалбата е
изложено становище за неправилност, незаконосъобразност и необоснованост на
обжалваното решение, като постановено в разрез със събрания доказателствен
материал. Сочи се, че е налице правно основание за възникване на вземането му,
което представлява цената на потребеното в обекта на въззиваемия количество ел.
енергия, дължимо на осн. чл.50 от ПИКЕЕ. При извършена проверка е установено,
че в скрития регистър 1.8.3. има
натрупано количество електроенергия, което не се визуализира при редовен отчет
и съответно не е заплатено от потребителя. Отправеното искане е да се отмени
изцяло обжалваното решение и да се постанови друго, с което да се отхвърли
исковата претенция, както и за присъждане на направените съдебно – деловодни
разноски.
В срока по
чл.263, ал.1 от ГПК е постъпил отговор от насрещната страна по жалбата, в който
е изразено становище за неоснователност на оплакванията срещу постановеното
решение, което намира за правилно и законосъобразно. Моли за потвърждаване на
решението и за присъждане на направените пред въззивната инстанция съдебно
–деловодни разноски.
За да се
произнесе по спора, съдът съобрази следното:
Производството пред ВРС е образувано по предявен иск с правно основание
чл.124, ал.1 от ГПК от Д.Х.К. срещу „Енерго- Про Продажби”
АД за приемане за установено в отношенията между страните, че ищецът не дължи
на ответника сумата от 2490,28 лева, представляваща корекция на потребена, неотчетена и неплатена стойност на
електроенергия за периода от 14.09.2017г. до 29.06.2018г. за обект,
находящ се в гр. Варна, ул. „Васил Кънчев“ №13, ап.9, аб. № **********, кл. №
**********.
В исковата молба се излага, че ищцата е потребител на ел. енергия за обект, находящ
се в гр. Варна, ул. “Васил Кънчев“ №13, ап.8, аб. № **********, кл. № **********.
Титуляр на партидата e бил
починалият съпруг на ищцата - Р.А.К.. Твърди се, че ищецът е установил, че му е
начислена сумата от 4980,56 лева, след като служители на „Енерго-Про Мрежи“ АД са
направили проверка, съставили констативен протокол и е извършена корекция на
общо начисленото количество електрическа енергия. Ищецът твърди, че сумата е
начислена неправомерно. Оспорва констативния протокол, както да е доставено и
потребено посоченото количество ел. енергия.
По делото е
постъпил отговор от ответната страна в срока по чл.131 от ГПК, с който оспорва
предявения иск като недопустим и неоснователен. Твърди се, че искът е
недопустим предвид, че получател на фактурата за процесната сума, начислена
като корекция, е лице, различно от ищеца. Сочи се, че ищецът не твърди да е
собственик на имота, както и че не е единствен наследник на починалия Р.А.К..
Твърди, че процесната сума е стойността на реално потребено количество
електрическа енергия, за което е извършена служебно коригиране на сметката на
основание чл.50 от ПИКЕЕ. Сочи се, че на 29.06.2018г. е извършена проверка в
обекта на ищеца, за която е съставен констативен протокол, съгласно който е отчетена
електроенергия в регистър 1.8.3.
С
обжалваното решение е уважен предявения отрицателен установителен иск.
Варненският окръжен съд, с оглед наведените
оплаквания и след преценка на събраните доказателства, в предметните предели на
жалбата, приема за установено от фактическа страна следното:
От представения по делото констативен протокол
№ 1104360/29.06.2018г. се установява, че на същата дата служители на
„Енергоразпределение Север” АД са извършили техническа проверка на
измервателната система в обект с аб. № **********, кл. № **********, находящ се
в гр. Варна, ул. “Васил Кънчев“ №13, ап.8, при която е отразено, че е
демонтиран електромер с фабр. № 1114021162042940 с вписани в протокола
показания по всички регистри и е изпратен за метрологична експертиза в БИМ.
Съгласно констативен протокол
№1632/05.07.2019г. от метрологичната експертиза на БИМ, ГД „Мерки и
измервателни уреди”, РО – Варна при софтуерно четене е установена намеса в
тарифната схема на електромера; наличие на преминала енергия на тарифа 1.8.3. в
размер на 26772,7 квтч, която не е визуализирана на дисплея.
Въз основа на констатациите от проверката и
извършената техническа проверка от „Електроразпределение Север” АД е изготвено
становище за начисляване на електрическа енергия от 09.07.2019г., с което е
одобрено да се начисли допълнително общо количество ел. енергия в размер на
26 772 кВТч. за аб. № **********, кл. № **********, за периода от
14.09.2017г. до 29.06.2018г., като корекцията е извършена на основание
софтуерен прочит на паметта на СТИ, при което е установено точното количество
неотчетена ел. енергия.
Издадена е фактура № **********/12.07.2019г.,
с издател „Енерго- Про Продажби” АД и получател Р.А.К. на стойност 4980,56
лева, представляваща отчетена ел. енергия за обект с аб. № **********, кл. №
**********, за периода от 14.09.2017г. до 29.06.2018г.
От удостоверение за наследници на Р.А.К. се
установява, че същият е починал на 30.08.2018г. и е оставил за наследници Д.Х.К.
(съпруга) и Александър Руменов Ковачев (син).
От заключението на вещото лице по изготвената
в хода на производство съдебно-техническа експертиза, неоспорено от страните,
и което съдът кредитира като обективно и компетентно дадено, се
установява, че процесният електромер е преминал първоначална метрологична проверка
през 2011г., а метрологичната му годност е шест години, налице е натрупано
количество електроенергия в невизуализирания регистър 1.8.3, налице е софтуерно
препрограмиране на СТИ, отчетените количества са преминали през измервателната
схема на електромера.
Гореизложената фактическа обстановка обуславя
следните правни изводи:
Съгласно
чл.269 от ГПК въззивният съд се произнася служебно по валидността на решението,
а по допустимостта – в обжалваната му част. По отношение на неправилността на
първоинстанционния съдебен акт, съобразно разпореждането на чл.269, ал.1
изр.второ ГПК, въззивният съд е ограничен от посочените в жалбата оплаквания.
Решението на
първоинстанционния съд съдържа реквизитите по чл. 236 ГПК и е действително,
произнасянето съответства на предявеното искане и правото на иск е надлежно
упражнено, поради което производството и решението са допустими.
За
уважаването на предявения отрицателен установителен иск е необходимо ответникът
да докаже факта, от който произтича вземането му, а ищецът - възраженията си
срещу вземането, поради което отрича съществуването на спорното право, т.е
фактите, които изключват, унищожават или погасяват спорното право.
Безспорно
между страните е, че ищцата е потребител на ел. енергия по смисъла на ОУ и че
страните са обвързани от валидно облигационно правоотношение, основано на
договор за продажба на ел. енергия. От събраните доказателства по делото се
установява, че СТИ отговаря на изискванията за точност при измерване на ел.
енергия, а фактурираните количества ел. енергия са остойностени правилно.
В чл. 50 от ПИКЕЕ /в редакцията му към датата на процесната проверка/ е
предвидена възможност за корекция при несъответствие между данните за параметрите на
измервателната група и въведените в информационната база данни за нея, водещо
до неправилно изчисляване на използваните от клиента количества електрическа
енергия, т.е. при разлика в данните от паметта на електромера и данните в
отчетните регистри на доставчика. В случая се установи, че начислената сума представлява стойност на доставена и
потребена на обекта ел. енергия, която не е била фактурирана, тъй като при
редовния месечен отчет се снемат показанията само на откритите регистри на СТИ.
Горното е установено при извършването на проверката и на метрологична експертиза,
чрез използване на специален софтуер, показващ стойностите на скритите
регистри, при която е констатирана неотчетена ел. енергия по скрития регистър
1.8.3. Неизяснено е каква електроенергия се отчита по този скрит регистър,
доколкото липсват данни абонатът да е пожелал да му се отчита ел. енергия,
различна от дневна и нощна тарифа. Липсват данни за показанията на сумарния
регистър 1.8.0 към датата на монтажа на СТИ, както и към датата на проверката,
от които да се направи извод за отчетена в повече от енергията по двете
визуализирани тарифи.
На следващо място следва да се съобрази, че
разпоредбите на чл. 1-47 и чл.52–56 от ПИКЕЕ, регламентиращи процедурата по установяване на неточното
измерване, както и последиците при констатирано такова, са отменени с решение № 1500 от 6.02.2017г.
на ВАС по адм. д. № 2385/2016г. (обн. ДВ, бр. 15/14.02.2017г.). С решение №
13691 от 08.11.2018г. на ВАС по адм. д. № 4785/2018г. /обн. ДВ,
бр.97/23.11.2018г./ са отменени и останалите разпоредби на ПИКЕЕ /чл.48-чл.51/,
регламентиращи корекционните процедури. На основание чл. 195, ал. 1 във вр. чл.
194 от АПК, подзаконовият нормативен акт се смята за отменен от деня на
обнародването на съдебното решение. В конкретния случай, проверката е извършена
на 29.06.2018г. Следователно, липсва нормативна уредба, регламентираща
процедура по извършване на проверки за метрологична, функционална и техническа
изправност на СТИ и тяхното документиране.
С оглед
изложеното съдът намира, че ответникът не е установил основанието на
претенцията си, а именно, че ищцата му дължи сумата от 2490,28 лева,
съобразно наследствената й квота, претендирана като стойността на начислена без правно
основание електроенергия за периода от
14.09.2017г.
до 29.06.2018г., което обуславя
извод за основателност на предявената претенция.
Предвид съвпадението на правните
изводи на двете инстанции решението на ВРС следва да бъде потвърдено.
Съобразно отправеното искане и на основание чл.78, ал. 3 от ГПК
въззивникът следва да заплати на въззиваемата страна сторените разноски пред
настоящата инстанция, които представляват заплатено адвокатско възнаграждение в
размер на 400 лв. Срещу последното процесуалният представител на въззивника е
релевирал възражение за прекомерност, което съдът, съобразно предмета и
сложността на делото, преценя за основателно. В случая спорът е между
потребител и търговско дружество - доставчик на ел. енергия, по който е налице
трайна съдебна практика, разрешаваща еднозначно подобни спорове. Производството
е приключило в едно съдебно заседание, като между страните не е имало спор по
фактите, а по правото. Изложеното обуславя извод за невисока правна и
фактическа сложност на делото. Ето защо заплатеният адвокатски хонорар следва
да бъде намален до минималния размер, изчислен по правилата на Наредба №
1/2004г., в редакцията ѝ към датата на сключване на договора за правна
защита и съдействие – 21.05.2020г., а именно 290 лв.
Воден от горното съставът на Варненски окръжен
съд
Р Е Ш И :
ПОТВЪРЖДАВА
решение № 1021 от 27.02.2020г., постановено по гр.дело № 14823/2019г. на
Варненския районен съд, ХХVI-ти
състав, с което е прието за установено, че Д.Х.К.,
ЕГН **********, с адрес: *** не дължи на „Енерго-Про
Продажби” АД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление: гр. Варна,
бул. „Владислав Варненчик” № 258, Варна Тауърс – Г сумата от 2490,28 лева, представляваща
корекция на потребена, неотчетена и неплатена стойност на електроенергия за периода от 14.09.2017г. до
29.06.2018г. за обект, находящ се в гр. Варна, ул. „Васил Кънчев“ №13, ап.9,
аб. № **********, кл. № **********, на основание чл. 124, ал. 1 ГПК.
ОСЪЖДА „Енерго-Про Продажби” АД, ЕИК
*********, със седалище и адрес на управление: гр. Варна, бул. „Владислав
Варненчик” № 258, Варна Тауърс – Г да заплати на Д.Х.К., ЕГН **********, с
адрес: *** сумата от 290
лв.
/двеста и деветдесет лева/,
представляваща разноски пред въззивната инстанция, на осн. чл.78, ал.3 от ГПК.
Решението не подлежи на касационно обжалване,
съгласно разпоредбата на чл. 280, ал. 2 от ГПК.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: