Р
Е Ш Е
Н И Е
гр.ЛОВЕЧ, 08.07.2015 г.
В
ИМЕТО НА НАРОДА
ЛОВЕШКИЯТ РАЙОНЕН СЪД, гражданска колегия ,
четвърти състав, в публично заседание на шести ноември през две хиляди и четиринадесета година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ИВАНЕТА
МИТОВА
при
секретаря И.В., като разгледа докладваното от
съдията гражданско дело № 2125 по описа за 2012 г. на същия съд , и за да се произнесе,
съобрази:
ОСИ
за пропуснати ползи по чл.31,ал.2 от ЗЗД ;чл.55
ал.1 от ЗЗД,чл.59 от ЗС и по чл.86 от ЗЗД – частично предявени:
Подадена е
искова молба от ОБЩИНА ЛОВЕЧ, представлявана от Кмета МИНЧО СТОЙКОВ
КАЗАНДЖИЕВ Булстат ********* , чрез адв.Г.,***
, против „СРУЖЕНИЕ
ТУРИСТИЧЕСКО ДРУЖЕСТВО СТРАТЕШ” ЕФН ********** – със седалище и адрес на
управление : гр. Ловеч , ул. "Васил
Караконовски
" №2 , представлявано от С.И.Г. , ЕГН ********** *** , и цена 10 000,00 лева като частичен
иск от сумата в размер на 56 031,78 лева
, от които : сумата 9000,00 лева – главница като частичен иск от сумата в
размер на 46 874,79 лева – обезщетение за ползване на недвижим имот за
периода м.август
В графата „Забележки" било вписано, че в имота
е построена двуетажна масивна сграда върху 206.02 кв.м застроена площ и 364.24 кв.м разгъната застроена площ,
като от тях: 205.10/364.24 идеални
части от сградата са собствени на ответното Дружество, а 159.19/364.24 идеални части - на Община Ловеч.
Впоследствие и на основание чл. 59, ал. 1 ЗОС и във
връзка със Заповед № РД-1 8-1 0/1 7.04.2007 г. на
Изп.директор на АГКК - гр. София, изменена със Заповед № КД- 14-11-6/03.01.201
В него имотът бил описан, както
следва: ПОЗЕМЛЕН ИМОТ с идентификатор 43952.212.18 /единен класификатор на населените места - четиридесет и три хиляди
деветстотин петдесет и две, кадастрален район-двеста и дванадесет, имот № осемнадесет/ по кадастралната
карта на гр. Ловеч с площ от 5202 /пет хиляди двеста и два/ кв.м; начин на трайно
ползване: за спортен терен; граници на имота: поземлени имоти с идентификатори
43952.212.19; 43952.212.21; 43952.212.29; 43952.212.25 и 43952.212.12 по
кадастралната карта на гр. Ловеч, както и построените в него: 1. РЕСТОРАНТ, надстроен с жилищен етаж с идентификатор
43952.212.18 - 108.90/314 идеални части от него в собственост на Община Ловеч -
цялата със застроена площ от 157 кв.м и 314 кв.м разгъната застроена площ, двуетажна, масивна. Година на
построяване: 1960 , пристроена
Излага се ,че с Писмо № ИП-4455/27.10.2004 г. на
Община Ловеч от ответното Сдружение било поискано плащане на обезщетение на
основание чл. 31, ал. 2 ЗС в размер на 108.84 лева месечно за ползването на
съсобствения имот, описан подробно по-горе. Това искане било напомнено с Писмо № ИП-4723/16.12.2004
г. на Община Ловеч.
Искането за заплащане на обезщетение
било прекратено с Решение № 375/24.03.2005 г. Общински съвет - Ловеч, с което било прието да се учреди
безвъзмездно право на ползване на ответното
Сдружение за срок от 10 години върху имот частна общинска собственост, описан в
АОС № 51671 за възстановяване и
експлоатация, като било възложено на Кмета на Община Ловеч да сключи договор за
право на ползване. Такъв договор бил сключен на 29.04.2005 г., допълнен с Анекс
от 10.01.2005 г..С Решение № 508/21.07.2008 г. по гр.д. № 1014/2007 г. по
описа на Ловешкия районен съд
посочения по-горе Договор бил прекратен.С Писмо № ФБ/888/26.02.2010 г., ответното
Сдружение било уведомено, че поради прекратяване
на Договора от 29.04.2005 г. за учредяване на безвъзмездно право на ползване на
имота с влязлото в сила съдебно Решение на 24.06.2008 г., посочено по-горе,
същото следва да заплаща обезщетение за ползване на съсобствения имот, считано
от тази дата, както следва: за периода
от 01.08.2008 г. до 31.12.2008 г. - 1 765 лева; за периода от 01.01.2009 г. до
31.12.2009 г. - 4 560 лева и от 01.01.2010 г. - месечно по 383 лева, платими до
10-то число на текущия месец. Това обезщетение било изчислено на база
нормативните базисни цени, определени от Общински съвет - Ловеч в свое Решение № 599/2006 г. и Решение № 760/2006 г..Подробно по месеци
задължението за обезщетение на ответното Сдружение към Община Ловеч било описано в Извлечение по аналитична
партида № 1589 - длъжник СТД „Стратеш" гр. Ловеч по с/ка 48876 „Вземания от други
дебитори-наеми". За периода от м. август
В производство по чл.129 , ал.4 от ГПК , след
депозиране на писмен отговор и възраженията по него, е постъпила молба вх. №995
/04.02.2013 г. , с която :
В обстоятелствената част на иска признават
съсобственост с ответника върху РЕСТОРАНТ, надстроен с жилищен етаж с
идентификатор 43952.212.18.1 - 108.90/314
идеални части от него в собственост на
Община Ловеч - цялата със застроена площ от 157 кв.м и 314 кв.м разгъната застроена площ, двуетажна, масивна.
Година на построяване: 1960 , пристроена
В законоустановения срок е постъпил писмен отговор от
ответника по делото вх. №327 /14.01.2013
г. , в който се правят възражения за нередовност на исковата молба и посочва:
,че в обстоятелствената част на исковата молба се обсъждат и цитират актове за държавна и общинска собственост като е преписано част от
съдържанието им. Цитирани са следните актове за общинска собственост:
- АОС
№ 51906/14.05.2003г. - В този акт е описан имот от 6.096 дка за " спортен
терен" и построен в него
ресторант - 1 етаж. със застроена площ от 36.28 кв.м. Впоследствие площта на
имота е коригирана на 5.202 дка. В този акт, в графа " забележки" е
описана друга застроена площ на ресторанта;
- АОС
№ 53210/01.07.2011г.- В този акт фигурира описание на имот с площ от 5.202 дка
и пет сгради, една от които
е ресторанта;
- АОС
№ 51671- Този акт е цитиран в решение на Общински съвет- Ловеч №
375/24.03.2005г. като е посочено, че се отнася за ресторанта
"Юзината", за земя с площ 6096 кв.м. , представляваща имот № 000323 в землището на гр. Ловеч и за плувен
басейн, находящ се извън регулация в
местността "Баш бунар".При толкова документи, все актове за общинска
собственост, с различно описание на земя и сгради, а като се притури към тях и
акта за държавна собственост, в който е описана само сграда с площ от 36.28 кв.м., представляваща ресторант от две
помещения, която всъщност е
деактувана от Областен управител – Ловеч. Според ответника от горните не е възможно да се отговори на въпроса кой е този имот собствен на
Общината и едновременно съсобствен с дружеството,
за който Общината има претенция да получи обезщетение за пропуснати ползи. Не може да се отговори и на въпроса за
какво се иска обезщетение за пропуснати ползи от дружеството - дали само за земя, дали за земя и сгради, както
и за кои точно сгради, както и за коя
точно квадратура на тези сгради. Изтъква се ,че "описания по - горе", т.е. в исковата молба
имот, така както е посочено в петитума на исковата молба, не им дава възможност да разберат кой от
всички описани имоти в различните
актове за общинска собственост е този, който е " собствен на Общината и съсобствен с ответното сдружение". Поради тази причина считат, че следва да се
остави без движение исковата молба като
се дадат указания на Община Ловеч да конкретизира по квадратура и вид имотите,
за които има претенция да получи визираното в петитума
обезщетение за пропуснати ползи .Счита
се още , че така предявеният иск е
допустим, но неоснователен и недоказан по размер по следните
съображения като се твърди :че Община Ловеч не е собственик на описаните в горепосочените актове за общинска собственост
недвижими имоти
и оспорват всички представени
актове за общинска собственост - АОС № 51906/14.05.2003г. и АОС № 53210/ 01.07. 2011г. относно тяхната вярност и
се моли на основание чл. 193 от ГПК да открие производство по оспорване на истинността им. Изтъква се , че в нито един от тези актове не са посочени придобивните основания, на които
се позовава Община Ловеч, за да може да
докажат собствеността си върху описаните в тях имоти.В
чл.2 ал. 1 т.9 от ЗОС, действал към 14.05.2003г. е посочено, че общинска
собственост са: обектите на инфраструктурата с местно значение,
предназначени за административните потребности на общините,
както и за здравно, образователно, културно, търговско, битово, спортно или
комунално обслужване на населението на съответната
община." , но на територията на Община Ловеч има много обекти с културно, търговско,
битово, спортно предназначение, но от това не следва,
.че са общинска собственост. Ищецът сочи ,че липсват
данни Община Ловеч да е придобила собствеността както върху терена, така и
върху ресторанта и другите сгради чрез способ , годен да я направи собственик. Теренът според ищецът се актува за пръв път
с акт № 51906/14.05.2003г. като основание за това е записването му върху скица, изготвена от "Агрогеометьр"- ЕАД
като собственост на Общината, а липсва в тази скица
цитиран документ за собственост, а и тя не може да бъде титул за собственост на терена
в полза на Общината Ловеч.Твърди се ,че теренът никога не е бил актуван
като държавна собственост. Той не е и предмет на заповедта за деактуване, поради което липсва каквато и да било причина да
се счита този терен за общинска собственост. Липсват каквито и да било доказателства за придобиване на собствеността,
въз основа на годно правно основание
от страна на Община Ловеч както по отношение на терена, така и по отношение
на сградите. Що се отнася до ресторанта ,моли да се съобрази и следното : За него е съставен акт за държавна
собственост № 273/02.07.1963г., който счита ,че е негодно писмено доказателство
и моли на основание чл.193 от ГПК да се открие производство
по оспорване на неговата вярност и автентичност. Изтъква ,че
този акт не е подписан от съставител и
свидетели, поради което и той не може да бъде доказателство за
установяване на фактите, посочени в него. В този акт е записано, че се съставя на основание чл.21 от Правилника за
държавни имоти и чл.6 от Закона за собствеността
като се заема държавен имот, който е бивша собственост на държавата. Очевиден
е правният абсурд на така отразената фактология в този акт. Ответникът твърди от
своя страна, че ресторант Юзината с
прилежащия му терен от 5.202 дка и
басейна са собственост на дружеството. Предоставени са на Община Ловеч
множество документи, от които може да се установи по
безспорен начин чия е собствеността върху този недвижим имот. В общинската администрация обаче до настоящия
момент липсва обективен и безпристрастен прочит на документацията, поради което
и без основание се претендира обезщетение от дружеството за пропуснати
ползи от този имот . Позовава се ищецът и на важен юридически
факт ,че
от основаването си до настоящия момент сдружение туритическо
дружество " Стратеш" не е прекъсвало
дейността си, нито регистрацията си
като сдружение с идеална цел.То е вписано в регистър на туристически, ловни, женски, културни и
др. дружества на 24.02.1923г. и от тогава досега не е
заличавана регистрацията му и за установяване на тази фактология прилагат като доказателства : извадка от регистъра
на туристически, ловни, женски, културни и др. дружества; удостоверение № ОК-181/06.08.1998г.; удостоверение от БТС; удостоверение,
издадено от Министерство на Правосъдието
№031/05.06.2003г.; решения на Окръжен съд - Ловеч. Изтъкват по отношение
правото на собственост на дружеството върху сградата " ресторант юзината",
басейна и прилежащият им терен: че дружеството разполага с безспорни доказателства, от
които се установява, че през 1933г. ,именно то инициира, организира,
финансира,изгражда и експлоатира плувен басейн с необходимите спомагателни съоръжения и обекти към него
като построява и бюфет, който по -
късно е наречен ресторант ''Юзината", както и че владее терена около
ресторанта. Действията на дружеството, свързани с изграждане на бюфета и владението му сочат,
че то е имало и има отношение на собственик към този имот. За установяване на тази фактология прилагат като
доказателства следните документи: протокол № 1/05.07.1935г.;
протокол № 2/14.05.1936; протокол № 5/26.03.1937г.: протокол № 6/06.04.1937г.; протокол № 7/15.04. 1939г.; протокол №
8/20.05.1939г.; протокол № 3/25.05.1942г.; протокол №3/ 20.04.1943г.- всичките
на ръководството на ТД "Стратеш". протокол на Общо годишно събрание
на Ловешки клон "Стратеш" към БТС от 04.06.1939г,; договор от
05.06.1958г..Считат, че
с
изброените документи се установява,че дружеството е упражнявало правомощията си на
собственик върху ресторант "Юзината" от момента на построяването му до 1963г.. На 02.07.1963г. е съставен горецитираният акт за държавна
собственост №273, с който е актуван
като държавен бюфета на дружеството. Той е описан в акта като "ресторант застроен върху 36.28 кв.м. състои
се от две помещения." За Този акт се сочи ,че не е подписан,отразява
неверни факти и обстоятелства относно правото на собственост върху имота. В него невярно е посочено, че имотът
е бил държавен към момента на съставяне на
акта. Невярно е посочено и че ресторантът е построен през 1960г.. Във
връзка с изложеното твърдят, че към настоящия момент дружеството е собственик на ресторант „Юзината"
на основание чл.2 ал.2 от Звсвони, съгласно която :"(2) (нова - дв, бр. 107 от
Изпълнена е и процедурата по чл.140
от ГПК:
В съдебно
заседание ищеца,
редовно призован, се представлява от адв. Г. , който поддържа иска и
представя подробна писмена защита.
Ответникът по делото , редовно
призован, се представлява от Св. Г. – Управител и адв. С. , който моли да се
отхвърли иска като неосонвателен и недоказан .Прилага писмени бележки.
Ищецът е депозирал молба вх. №1022
/03.02.2014 г. , връчена на ответника на 07.02.2014 г. , и с оглед на
възраженията му по нея ,му е дал възможност да вземе отношение по същата по
реда на чл.131 от ГПК , но в срока не е
постъпил писмен отговор по нея .
Допусната е поправка по същата , поправка
по чл.253 от ГПК по проекто – доклада и Въз онова на молбата е
допуснато изменение по исковата молба както следва :
„В
обстоятелствената част на исковата молба са отбелязали, че с Писмо №
ФБ/888/26.02.2010 г., ответното Сдружение е било уведомено, че поради
прекратяване на Договора от 29.04.2005 г. за учредяване на безвъзмездно право
на ползване на имота с влязло в сила съдебно Решение на 24.06.2008 г., същото
следва да заплаща обезщетение за ползване на съсобствения имот, считано от тази
дата, както следва..., като сме конкретизирали периодите и сумите, които
считаме, че се дължат за същите. Следователно и предвид
указанията на съда, именно това Писмо следва да сочи началната дата, когато сме
поканили и от която следва да се плаща обезщетението за ползване в частност и
на съсобствена вещ, а именно посочената в него такава - 24.08.2008 г..
Наред с
горното и в допълнение към исковата молба и допълнителните такива, уточняваме,
че заявяват
собствеността на сградите извън тези с идентификатори 43952.212.18 /поземления
имот/ и 43952.212.18.1 - /съсобствения ресторант/ и на основание чл. 92 ЗС. Тях
заедно с първите два имота ответното Сдружение отдава под наем на трето лице и
реализира доходи от същите /отдаването под наем не се оспорва от ответника/.
Пак с
оглед указанията на съда и различната правна квалификация, която дава на
исковете, молим да допуснете следното тяхно конкретизиране:
1. Молим да постановите
решение, с което да осъдите „СДРУЖЕНИЕ ТУРИСТИЧЕСКО ДРУЖЕСТВО СТРАТЕШ",
ЕФН **********, гр. Ловеч, ул. „Васил Караконовски" № 2, представлявано от
С.И. ***, ЕГН ********** ***, БУЛСТАТ *********, представлявана от Кмета МИНЧО
СТОЙКОВ КАЗАНДЖИЕВ сумата в размер на 6 000 /шест хиляди/ лева - като частичен
иск от сумата в размер на 31 249.86 лева, представляваща обезщетение за
ползване ПОЗЕМЛЕН ИМОТ с идентификатор 43952.212.18 /единен класификатор на
населените места - четиридесет и три хиляди деветстотин петдесет и две,
кадастрален район-двеста и дванадесет, имот № осемнадесет/ по кадастралната
карта на гр. Ловеч с площ от 5202 /пет хиляди двеста и два/ кв.м; начин на
трайно ползване: за спортен терен; граници на имота: поземлени имоти с
идентификатори 43952.212.19; 43952.212.21; 43952.212.29; 43952.212.25 и
43952.212.12 по кадастралната карта на гр. Ловеч, както и построения в него
РЕСТОРАНТ, надстроен с жилищен етаж с идентификатор 43952.212.18.1 -108.90/314
идеални части от него в собственост на Община Ловеч - цялата със застроена площ
от 157 кв.м и 314 кв.м разгъната застроена площ, двуетажна, масивна. Година на
построяване: 1960 , пристроена
3.Молим да
осъдите ответното Дружество да заплати на Община Ловеч и сумата в размер на 700
/хиляда/ лева, представляваща частична мораторна лихва от сумата в размер на 6
000 лева върху главница в размер
на 31 249.86 лева за периода от м. август
Моли да се осъдите ответното Сдружение да
заплати и дължимата законна лихва върху частично предявените главници, считано
от датата на завеждане на исковата молба и да се осъди ответното Сдружение да заплати на Община Ловеч
и направените по делото разноски.
От събраните по делото доказателства : Удостоверение за актуално
състояние; 3. АДС № 273/02.07.1963 г.; 4. Заповед № 108/21.01.1999 г. на
Областен управител Ловеч; 5. Заповед № 170/24.04.2003 г. на Областен управител
Ловеч; 6. АЧОС №51906/14.05.2003 г.; 7. Скица №Ф00954 от 10.04.2003 г. на
„Агрогеометър” ЕАД; 8. Експертна оценка придружена със скица 1 брой и лиценз;
у-ние № 77 от 05.04.1995 г. на Инвестрой ЕООД;
9. АЧОС № 53210/01.07.2011 г.; 10. Заповед № КД-14-11—6/03.01.2011 г.;
11. Скица на ПИ№ 34060/12.11.2012 г. – 2 стр.; 12.Скица№ 27/03.01.2011 г.; 13.
Удостоверение за данъчна оценка изх. № ДО012799 от 08.11.2012 г.; 14. Заповед №
1653/24.09.1997 г.; 15. Договор за учредяване на право на пристрояване и
надстрояване върху държавна земя от 06.02.1998 г.; 16. Разрешение за строеж №
207 от 15.06.1998 г.; 17. Разрешение за ползване № 819 от 10.09.1999 г. ; 18.
Нотариален акт № 75, том ХІ, рег. № 10364, д. 825 от
Съставен ,
на осн.чл.6 от ЗС и чл.21 от Правилника за държ. Имоти, е АДС №
273/02.07.1963 г., с който се одържавява имот : 100% - ресторант застроен върху 36,28 м2 ,
състои се от две помещения, застроена сграда –
С договор
от 20.02.1996 г. , за срок от пет години , сключен между ответника и ЕТ «БИС» МЕТОДИ
ТОТЕВ , наемодателя е предоставил на наемателя ресторант Юзината , плувния
бассейн срещу юзината и прилежащия район около тях , собственост на ТД”СТРАТЕШ”
с обща квадратура 9 дка .
Със Заповед №1653 /24.09.1997 г. на ОБЛАСТЕН УПРАВИТЕЛ – ЛОВЕЧ, на осн. Чл.59, ал.1 от ЗДС ,във вр.с с чл.102 и чл.103 от
ППЗДС , по повод молба №3700 /28.07.1997 г. , от ТД”СТРАТЕШ”, е учредено възмездно право на строеж на ТД”СТРАТЕШ” , за
пристрояване и надстрояване към съществуваща сграда собственост на
горепоменатото дружество , наход. се в м. „Баш-Бунар" гр. Ловеч съгласно архитектурен проект
№68 /1997 г. с площ 205,10 м2.
Стойността на учр.право на строеж 708830
лева като е уточнен размери за внасяне , сметки данъци , срок е определен –
едномесечен , с оглед на представяне на платежните документи в У- е »ДС» , за
сключване на Договор за учредено право на пристрояване и надстрояване.
Съставен е Договор за учредяване на право на
пристрояване и надстрояване върху държавна земя от 06.02.1998 г. , между ОБЛАСТЕН
УПРАВИТЕЛ – ЛОВЕЧ , от една страна и ТД”СТРАТЕШ” – строител с предмет :
учредява се право на строеж върху държавна – частна собственост от 205.10 кв.м.
за пристройка и надстройка на собствена туристическа база , находяща се в м.
„Баш Бунар” , община – Ловеч съгл. одобрен архитектурен план /проект/ ;
стойност на правото на строеж 708 830 /нед./лева; срок – 5 год. , считано
от датата на подписване на договора; последният е подписан от у-л на Лов. обл. .
Издадено е и разрешение за строеж №207 /15.06.1998 г. на
ТД”СТРАТЕШ”.
Със Заповед №108/21.01.1999г. , на
ОБЛАСТЕН УПРАВИТЕЛ – ЛОВЕЧ „ на осн. чл.15 , ал. ІІ , ППЗДС , тъй като нямало достатъчно
доказателства за наличие на някое от условията за отписване на имота от
актовите книги по чл.152 от същия правилник - , „няма данни , че ресторанта е построен от
молителя ТД”СТРАТЕШ” и АДС 273 /02.07.1963 г.” е отказано отписване от актовите книги за
държавни имоти : ресторант , застроен върху 36,28 кв.м. , състоящ се от две
помещения , находящ се в м. „Трай Дянко” /Ресторант Юзината / в земл. на гр.
Ловеч , актуван с АДС №
273/02.07.1963 г..
Издадено
е разрешение за ползване от ДНСК – РДнск – гр. Ловеч № 819 /10.09.1999 г. на строеж «реконструкция и надстрояване на
ресторант «Юзината» в ресторант и туристическа база в Ловеч , алея Башбунар.
Отбелязано е , че строежът е изпълнен в съответствие с разрешение за строеж
№207 /15.06.1999 г. .
Със Заповед
№170/24.04.2003г. , на
ОБЛАСТЕН УПРАВИТЕЛ – ЛОВЕЧ „ на осн. чл.78 , ал. І от ЗДС във вр. с чл.2 , ал.1
, т.9 от ЗОС и предложение №РД 977 /17.04.2003 г. от Кмета на ОБЩИНА – ЛОВЕЧ ,
е наредил да се отпише от актовите книги за държавна собственост и предаде на
ОБЩИНА – ЛОВЕЧ ,недв. имот , представляващ : Ресторант – едноетажна сграда ,
състояща се от две помещения , със застроена площ 36,28 кв.м. , попадащ в м.
„Трай Дянко” , гр. Ловеч , актуван с АДС № 273/02.07.1963 г..
Издаден е Акт
за общинска собственост № 51906/14.05.2003 г., на осн. чл.2
, ал.1 , т.9 от ЗОС и Заповед №170/24.04.2003г. , на
ОБЛАСТЕН УПРАВИТЕЛ – ЛОВЕЧ, в
който е описан имота , както следва: Имот № 000323 в землището на гр. Ловеч, местност „Баш-Бунар" с
площ от 6.096 дка за „спортен терен" и построен в него ресторант - 1 -ет.,
масивна сграда със застроена площ от 36.28 кв.м.
Добавено е и ръкописно : След замерване от
лицензиран оценител площта на имота била коригирана на 5.202 дка. с подпис гл.
експерт «ОС», скица №Ф0042 / 22.04.2005 г. .
Посочено е : т.4 - бивш собственник на имота –
държавен;
- т. 5 – съсобственици - ТД”СТРАТЕШ” - зап.
1653 / 24.09.97 г. на УПРАВИТЕЛ – ЛОВЕЧ.
т.7 – местонах.:гр. Ловеч , местност „Баш-Бунар" , извън регулация имот № 000323;
т.8 : Като граници на имота са описани: изток-имот 000321-бързоточен канал, запад - имот
000521-отводящ канал,
север-имоти: 000521 и 000869-асфалтова алея и юг-река Осъм.
т. 10 - графа
„Разпореждания с имота" е отбелязано: Учредено е безвъзмездно право
на ползване в полза на ответника, произтичащо от Договор от 29.04.2005 г. за
срок от 10 години. както и прекратяването на този Договор на основание Решение № 873/02.1
т.13- графата „Забележки"
било вписано, че: « след възложено замерване от лицензирана фирма
«ИНВЕСТРОЙ»ООД – ЛОВЕЧ , имотът е
двуетажна масивна сграда върху
206.02 кв.м застроена площ и 364.24 кв.м разгъната застроена площ, като от тях:
205.10/364.24 идеални части от сградата - за ТД”СТРАТЕШ”-
Ловеч;
159.19/364.24 идеални части за Община Ловеч.
В тази графа е отбелязано
и преактуван с АЧОС№ 53210
/01.07.2011г..
За имота е съставена скица
Скица №Ф00954 от 10.04.2003 г. на „Агрогеометър” ЕАД, по който
имота е отбелязан като собствен на ОБЩИНА
– ЛОВЕЧ, спортен терен, с площ 6,096 дка при г-ци : № 000321 друго произв. Тер. На „НЕК ЕАД
ВЕЦ – група Рила” № 000869, ул. „Алея” на Община гр. Ловеч, № 000521
друга производствена територия на „НЕК
ЕАД ВЕЦ – група Рила”, № 000305 вътрешна
река на МООС /ВТ/.
Съставен е Нотариален акт № 75, том ХІ, рег. № 10364, д. 825
от
С писмо изх. №ИП
– 4455/27.10.2004 г. , изх. от ОБЩИНА –
ЛОВЕЧ до ответника е поискано обезщетение в размер на 108,84 лева без ДДС ,
поради лишаване от право на ползване на съсобствен имот.
С писмо изх. №Б2 /11.11.2004 г. до Кмета на
Община – Ловеч са поставени
въпроси във връзка с плувния бассейн.
С
писмо изх. № ИП 4723/16.12.2004 г. ,изх. от ОБЩИНА – ЛОВЕЧ до ответника
е уведомен втория , че за строежите в имота няма попълнен кадастър , и че
искането за ликвидиране на съсобствеността може да се подаде след издължаване
на обезщетението до момента в месечен размер на 108,84 лева , считано от
27.10.2004 г..
С
Решение № 375/24.03.2005 г. ,на
Общ.съвет – ЛОВЕЧ , е учредено на ответника безвъзмездно право на ползване за
срок от 10 год. , върху имот ЧОС , съставляващ земя 6 096 кв.м. , 159/14
/364,24 ид.ч. от сграда – ресторант «Юзината»
и плувен бассейн , находящ се извън регулация в м. „Баш-Бунар", имот №000323 в земл. на гр. Ловеч ,
актуван с АОС №51671 .
Сключен е и Договор за учредяване на безвъзмездно право
на ползване върху имот ЧОС от 29.04.2005
г. за срок от 10 год. както следва : земя 5 202,00 кв.м. , 159,14
ид.ч. от общо 364,24 разгърната застроена площ , ресторант «Юзината» и плувен
бассейн.
Сключен
е и Анекс от 10.01.2006 г. към
договор за учредено право на безвъзмездно ползване на недвижим имот от
29.04.2005 г.
С
докладна записка ИП – 5182 /16.11.2005 г. , от У-ля на „БИС”ООД във връзка с изграждане и оборудване на
„Плувният басейн” са поставени въпроси
до ОБЩИНА - ЛОВЕЧ
С
Анекс към договор от 20.02.1996 г. от 31.08.2007 г. , сключен между ответника и ЕООД «БИС – МЕТОДИ ТОШЕВ», е
предоставен на наемателя ресторант «Юзината» с Нотариален акт № 75, том ХІ, рег. № 10364, д. 825 от
С
Решение № 508/21.07.2008 г. ,
постановено по гр.д. № 1014/2007 г. по описа на Ловешкия районен съд е развален , на осн. чл.87, ал.3 от ЗЗД, Договор
за учредяване на безвъзмездно право на ползване върху имот ЧОС от 29.04.2005 г..Същото е влязло в зак.сила като необжалвано в
законоустановения срок.
С Писмо №
ФБ/888/26.02.2010 г., ответното Сдружение било уведомено, че поради прекратяване на Договора от 29.04.2005 г. за
учредяване на безвъзмездно право на ползване на имота с влязлото в сила съдебно
Решение на 24.06.2008 г., посочено по-горе, същото следва да заплаща
обезщетение за ползване на съсобствения имот, считано от тази дата – 01.08.2008 г. както следва: за периода от 01.08.2008 г. до 31.12.2008 г. - 1 765
лева; за периода от 01.01.2009 г. до 31.12.2009 г. - 4 560 лева и от 01.01.2010
г. - месечно по 383 лева, платими до 10-то число на текущия месец. Това
обезщетение било изчислено на база нормативните базисни цени, определени от Общински съвет - Ловеч в свое Решение № 599/2006 г.
и Решение № 760/2006 г..
Подробно по месеци задължението за обезщетение на
ответното Сдружение към Община Ловеч
било описано в Извлечение по аналитична партида № 1589 - длъжник СТД
„Стратеш" гр. Ловеч по с/ка 48876
„Вземания от други дебитори-наеми". За периода от м. август
Месечните различия в сумите се дължели на това, че
към дължимото обезщетение е включвано и обезщетение за ползването през
пролетно-летните месеци на годината на навесите, които са изключителна
собственост на Община Ловеч. Това е
ставало през месеците от април до септември включително за периода от
По същия начин и за
същия период в Извлечението помесечно били описани и дължимите лихви, които възлизат на сума в размер на 9
156.99 лева.
За доказване на размера на иска
ищецът ангажира и съдебно – икономическа експертиза – з-е от 22.08.2013г. на
в.л. Хр. Д. като във връзка с оспорването й о искане на ответника е допусната
при условията на чл.201 от ГПК нова е-за – съд.-техническа с вещо лице инж. К.
със з-е от 11.11.2013 г.,неприето от ответната страна,довело до нова съдебно
–техническа е-за на в.л. инж.Н.Й.
До ответника са отправени от ОБЩИНА – ЛОВЕЧ : писма
№ ФБ/888/26.02.2010 г. – 2 стр., известие за доставяне АО - 312 ,получено на 04.03.2010 г. ; 28.
Писмо № ФБ/888/13.05.2010 г.; 29. Писмо № Р/1844/11.07.2011 г. – 3 стр. с известие
за доставяне № 1844 връчено на 12.07.2011г. .
Издадена е , на основание чл. 59, ал. 1 ЗОС и във връзка със Заповед № РД-1 8-1 0/1 7.04.2007 г. на Изп.директор на АГКК - гр. София, Заповед № КД- 14-11-6/03.01.2011 г. на Началника на СГКК - гр. Ловеч, с която е
одобрено изменението в кадастралната карта и кадастралните р-ри, състоящо се
нанасяне на нови обекти в КККР:
- пет сгради , подробно описани: 43952.212.18.2 ; 43952.212.18.3; 43952.212.18.4; 43952.212.18.5;
43952.212.18.6, ато същата важи и за имоти : 43952.212.18. : площ 5 202
кв.м. , начин на ползване: спортно игрище , собственост на ОБЩИНА – ЛОВЕЧ , въз
основа на АЧОС 51906 /14.05.2003 г. , сграда с идентификатор 43952.212.18.1 с
площ 157 кв.м. , предназначение : сграда за битови услуги , собственост на ТД
„Стратеш" въз основа на АЧОС №51906 от 14.05.2003 г. .
Въз основа на тази заповед са издадени и скици на АГКК
– Ловеч на ПИ 43952.212.18. : №27
/03.01.2011 г. , в която са посочени и сградите
и №34060 /12.11.2012 г. на АГКК – Ловеч.
Съставен е Акт
за частна общинска собственост /АЧОС/ № 53210/01.07.2011 г..
В него имотът е описан, както следва: ПОЗЕМЛЕН ИМОТ с идентификатор
43952.212.18 /единен класификатор на
населените места - четиридесет и три хиляди деветстотин петдесет и две,
кадастрален район-двеста и
дванадесет, имот № осемнадесет/ по кадастралната карта на гр. Ловеч с площ от
5202 /пет хиляди двеста и два/ кв.м; начин на трайно ползване: за спортен
терен; граници на имота: поземлени имоти с идентификатори 43952.212.19;
43952.212.21; 43952.212.29; 43952.212.25 и 43952.212.12 по кадастралната карта
на гр. Ловеч, както и построените в него: 1.
108.90/314 идеални части от сграда - РЕСТОРАНТ, надстроен с жилищен етаж с идентификатор 43952.212.18 -
108.90/314 идеални части от него в собственост на Община Ловеч - цялата със
застроена площ от 157 кв.м и 314 кв.м разгъната застроена площ, двуетажна, масивна. Година на
построяване:
2. СГРАДА
- тоалетна с идентификатор 43952.212.18.3, със застроена площ 20 /двадесет/
кв.м, едноетажна, масивна.
Година на построяване
3. СГРАДА-НАВЕС с идентификатор 43952.212.18.4 със
застроена площ от 59 /петдесет и девет/
кв.м, едноетажен, полумасивен. Година на построяване:
4. СГРАДА ОБСЛУЖВАЩА с идентификатор 43952.212.18.5
със застроена площ 4 /четири/ кв.м, едноетажен, полумасивен. Година на
построяване:
5.
СГРАДА-НАВЕС с идентификатор 43952.212.18.6 със застроена площ от 98
/деветдесет и осем/ кв.м, едноетажен, полумасивен. Година на построяване:
В т.7 са посочени съсобственици : ТД „Стратеш" е собственник на 205,10 /314
ид.ч. от сградата с идентиф. 43952.212.18.1 – ресторант , надстроен с жилищен
етаж , двуетажна , массивна със ЗП от 157 кв.м. и РЗП от 314 кв.м. , съгласно Нотариален акт № 75, том ХІ, рег. № 10364, д. 825
от
По
искането на ищеца за оспорване истинността на
съдържанието на представените в ръкописен текст Протоколи – документи, копието
на гърба на регистър на Туристически
женски и др. дружества
За
да се претиндира наем от процесния имот ищецът по такъв иск следва да докаже ,че е собственик на отдадената под наем
вещ или ,че с разрешението на собственика е отдал вещта на другиго ,т.е я е
пренаел в такъв случай може да е владелец /държател;
Наемателят
може да е собственик , но не и съсобственик и ползвател. Ответникът е
формулирал главно възражение ,че не дължи
обезщетение на ищеца защото е изключителен
собственик на имота и сградите , изградени върху него.
В случая ищецът твърди ,че е
собственик на процесния имот и находящите се в него сгради , изключая - че е съсобственик с ответника по отношение на сградата
РЕСТОРАНТ, надстроен с жилищен етаж с идентификатор 43952.212.18.1 – от които
108.90/314 идеални части от него в собственост на Община Ловеч - цялата със
застроена площ от 157 кв.м и 314 кв.м разгъната застроена площ, двуетажна,
масивна. Година на построяване: 1960 , пристроена
Във връзка с това обстоятелство съдът е задължил ищеца да
проведе пълно и главно доказаване ,че е
собственик /съсобственик на процесния имот както и затова го е задължил : да
представи досиетата във връзка с издаването на оспорените актове за общинска
собственост – с оглед обосноваването на фактическото и правното основание
на собствеността в полза на ОБЩИНА – ЛОВЕЧ ;
досието или Преписката във връзка с подписването на Договора за учредяване безвъзмездно право
на ползване върху имот ЧОС от 29.04.2005 г. и Анекс към този договор от
10.01.2006 г.,с оглед и на оспорването им ; да представи архитектурен и друг вид проект , съхранявани
при него за ресторант ,застроен на 36,28 кв.м , състоящ се от две помещения ;
реконструкция и застрояване на ресторант „Юзината“ в ресторант и туристическа
база в Ловеч , алея „Баш Бунар“ , да представи доказателства във връзка с твърдяната
собственост досежно процесния терен
№ 43952.212.18.; във връзка с претендираната собственост на
Общината в тези сгради 2, 3, 4, 5 и 6 - да представи документи, стр. книжа, договори и
други които са налице при тях досежно изграждането им , да представи извадка по всички
планове действали и действащи до
настоящия момент, от разписните
листи , с
цел установяването на факта : фигурира ли някъде записан този имот, кога за
пръв път се появява графично отразен и на кой се води по разписния лист към
съответния план. Отразен ли е той по КВС или с
кадастрален план и регулационен, действал ли е до одобряване на кадастралната
карта и до попълване на кадастралната
карта със Заповед № КД-14-11-6 от 03.01.2011 г. на АГККгр. Ловеч.
Въпреки
неколкократните вменените задължения на ищцовата страна ,в този смисъл доказателства не са представени в хода на производството, даващо основание за прилагане на чл.161 от ГПК досежно фактите : придобивното
основание за издаването на актовете за общинска собственост ; статута на имота
и отбелязванията по него за собствеността му по разписен лист , наличие в полза на Община – ЛОВЕЧ на
документи, стр. книжа, договори и други които са налице при тях за
строителството на сгради 43952.212.18.2, съответно - 3, 4, 5 и 6 - поставени в тежест за доказаване от ищеца
тъй като той черпи от тях изгодни за себе си правни последици.За установяване
на тези факти се допуснаха и съдебно – технически експертизи , допълнителни
задачи и служебно изискване на доказателства.
Или,
ищецът предявявайки
облигационния си иск за пропуснати ползи,
се
легитимира като собственик на процесния имот и прилежащите в него сгради
посредством Актове за общинска собственост : №51906 /14.05.2003 г. и АЧОС 53210/01.07.2011г. , които са констативни и както твърди
ответната страна нямат конститутивно действие – не създават, нито изменят или
прекратяват вещни права .
Съгласно съдебната практика те са официални документи ,
съставени от длъжностни лица по определен ред и форма , с които се удостоверява възникване ,
изменение , погасяване на държавната /общинска собственост. По същество те
нямат правопораждащо действие , а констатират придобитото по някои от
способите на чл.77 от ЗС - право на собственост. Затова в тях следва да се посочи и основанието въз основа на което имотът е
станал държавна /общинска собсктвеност. Т.е тези актове се ползват с
доказателствена сила , но тя може да бъде оборена от заинтересованото лице . От тази
възможност се е възползвала ответната страна , която в писмения отговор ги е оспорила . За
нея е налице и интерес от производството
о чл.193 от ГПК с оглед
твърдението й ,че е собственик на
процесния имот,че владее същите непрекъснато след предаването на дружеството на
владението върху тях през
Приемайки за разглеждане възражението на ответника ,че е
собственик на имота , съдът няма да го разглежда подробно
с оглед обстоятелството ,че ответника с Решение
от 27.09.1991 г. по ф.д.541 /
Достатъчно е според настоящия състав
, с допустимите по ГПК средства , да се обори официалната доказателствена
сила на легитимационните документи:АДС ,АОС и АЧОС , тъй като съгласно практиката – „За
да отпадне легитимиращото действие на акта е необходимо да се докаже ,че
титуляра по акта не е собственик”.
Или - в тежестна ищеца е да докаже
придобивното си основание/правно и
фактическо/ .
С оглед документите ,които се представят от ищеца и обосновават собствеността / съсобствеността му
в имота : АДС №273 /02.07.1963 г., АОС
№51906 /14.05.2003 г. и АЧОС №53210/01.07.2011г., по допуснато производство ,
на осн. чл.193 от ГПК с доказтелствена тежест – на ответника , съдът излага
следните , и
в някои части, общи съображения:
- за верността
на съдържанието и автентичността на
АДС №273 /02.07.1963 г.: Съдът обсъжда в
това производство представения с писмо изх. №ДС – 39 от 25.02.2013 г. на Обл.
администрация АДС с отметката за отписването му. Констатира се ,че акта не е подписан от съставителя и свидетелите. Такива са
посочени по него.
Съгласно практиката на съдилищата
,Актът за държавна собственост няма правопораждащо действие. Касае се за
вътрешнослужебен административен акт, който няма конститутивен характер.
Вписването или отписването на даден имот в актовите книги за държавна
собственост е техническо действие, свързано с отчета, регистрацията и управлението
на държавните имоти.
Основанието за издаването му е чл.6 от ЗС /по това време
редакция ДВ бр.92 от 1951 / - съгласно
който : „Държавни стават и имотите , които държавата придобива съгласно
законите , а така също и имотите , които нямат друг собственик.”
и чл.21 от
Правилника за държавните имоти - / ПДИ отм. Редакция ДВ бр.66 от
21. (Изм. - Изв., бр. 66 от
Актовете се съставят за имоти в градовете - от службите за жилищното стопанство и
държавните имоти при градските народни
съвети на депутатите на трудещите се, а за имотите в селата - от същите
служби при окръжните народни съвети на депутатите на трудещите се.
Държавните учреждения и предприятия, на които са
предоставени новопридобити държавни недвижими имоти, са длъжни в месечен срок
от заемането на имота да уведомят съответната служба за жилищното стопанство и
държавните имоти за съставянето на съответен акт.
Съставените актове се подписват от председателя на изпълкома на съответния народен съвет на депутатите
на трудещите се.Няма положен и
този подпис , следващ се от разпоредбата на правилника по приложение на Закона.
Липсва посочване по т.2 за
основанието за одържавяване или от коя дата се счита държавен – 100% , а е
отбелязано ,че е било държавно : ресторант застроен върху 36,28 кв.м. през
Свидетелските
показания са категорчини ,че 36 година на место е имало бюфет , а едва след 58
година е започнало да се нарича ресторант. Вещото лице инж. Й. е дало
заключение за съответната идентичност на процесния имот и този по АДС.
По т.3 от акта, свързана с
отбелязване за отчуждаване не е посочено на какво основание , а само 100% - В същата
е следвало да се опише имота с местонахождението му и границите му, т.е акта е и
непълен.
Твърденията на ответника за
отчуждаването на имота от страна на държавата от Ловченския клон на БТС – гр.
София имат резон с оглед обстоятелството , че с редица нормативни актове ,приети
за периода 1945 –
Държавата в лицето на ОБЛАСТНИЯ
УПРАВИТЕЛ – ЛОВЕЧ ,отново и писмено
прави изявления по собствеността си и като
принципал върху този обект – ресторант ,видно от Заповед №108 / 21.01.1999г. , с
която по искане на ответника отказва да го
отпише от актовите книги за държавни имоти – към този момент обекта е ресторант
от 36,28 кв.м. в м. , актуван с горния АДС /ресторнт Юзината/ в землището на
гр. .
- за верността на съдържанието и автентичността на Акт за
общинска собственост : №51906 /14.05.2003 г.:
До
Оспорения акт
обаче е издаден
е с основание :
-
чл.2 , ал.1 ,т.9 от ЗОС / редакция ДВ
бр. 26 /2000 г. – съгласно
който общинска собственост са – т.9 –„ обектите на инфраструктурата с местно
значение, предназначени за административните потребности на общините, както и
за здравно, образователно, културно, търговско, битово, спортно или комунално
обслужване на населението на съответната община, както и
-Заповед №170 /24.04.2003 г. на Областен управител , по която е деактуван само ресторанта с площ 36,28 кв.м. ,попадащ в м. „Трай Дянко” , актуван с
АДС №273 /02.07.1963 г. ; Съгласно
практиката вписването или отписването на
даден имот от актовите книги за държавна собственост е вътрешно служебен акт ,
част от сложен фактически състав , само по себе си техническо действие ,
свързан с отчета ,регистрацията и управлението на държавните имоти.
-
т.4 от АОС сочи ,че бивш собственик е : държавата.
Следва да се съобрази ,че чл.2 ,ал.3 от ЗОС изрично постановява
, че не са общинска собственост сградите и постройките на кооперативните организации
и на сдруженията с идеална цел,
чието строителство е извършено от тях до 13 юли
Във връзка със т.13
в АОС – забележка - приема съставеното и издаденото на ОБЩИНА – ЛОВЕЧ
удостоверение изх. №77 /05.04.2005г. от ИНВЕСТРОЙ” ЕООД – гр. Ловеч досежно базисна
цена на недвижим имот по гл. VІІ от ППЗДС ,по което е посочено ,че стойността
159,14 /364,24 ид.ч. от срадите собственост на Община Ловеч е 8 745 лева. В
Акта е възпроизведена и тази ид.част за ищеца и съответно 205,10 /364,24 ид.ч.
от сградата – за ответника.
- за верността на
съдържанието и автентичността на Акт за общинска собственост : №53210/01.07.2011г.: Във връзка с издаването му съдът приема
приложената към делото от ищеца експетна пазарна оценка по искане на ОБЩИНА
ЛОВЕЧ от Ценка Мерджанова извършена на
09.03.2005 г. върху обект сграда , самостоятелно изградена, двуетажна сграда
използваема към оценката като: ресторант , която сочи застроена площ 206,02 кв.м. ; разгърната
застроена площ 364 ,24 кв.м.; разгъната полезна площ 298,01 кв.м. ; общинска
ид.част от разгънатата застроена площ – 159,14 кв.м ; общинска ид.част от
полезната плащ – 133,94 кв.м. .
Вписани
основания по акта са :
-
чл.59 от ЗОС – редакция ДВ, бр. 15 от
- във вр. с
Заповед №КД – 14 – 11 – 6 /03.01.2011 г. на Н-ка на СГКК – Ловеч; изменена със Заповед № КД – 14 – 11 –
6 /03.01.2011 г. на на Н-ка на СГКК, на която заповед е оспорена на
верността на съдържанието й от ответната страна в частта в която е посочено ,че
имота от 5202 кв.м. е собственост на
ОБЩИНА - ЛОВЕЧ
. Съгласно съдебната практиката в този случай съдът следва да извърши „косвен ” контрол върху последната , определен
като / непряк /съдебен контрол - когато съдът ,за да реши един друг възникнал
правен спор между страните , трябва преди това да установи дали определен акт ,
от значение за спора е нищожен или не. Атакуваната Заповед е от съществено значение по делото ,с оглед на
обстоятелството ,че е издадена по заявление вх. №99 – 19152 /13.12.2010 г. на
ОБЩИНА – ЛОВЕЧ до СГКК – ЛОВЕЧ за изменение на КККР със следните искания :
предоставяне на идентификатор ; изработване на проект за промяна на КККР ,
изготвяне на скица за ПИ или сграда в урбанизирана територия и в резултата на
развитото производство е издадена заповедта № КД – 14 – 11 – 6 /03.01.2011 г. ,
с която е одобрено изменението в КККР на г. Ловеч , представляващо нанасяне на
сгради по картата на възстановената собственост за гр. Ловеч , състоящо се в нанасяне на нови обекти в КККР – петте сгради. Отбелязано е ,че изменението - Заповедта важи за имоти: 43952.212.18. , площ 5 202 кв.м.
,начин за трайно ползване : спортно игрище , собственост на Община ЛОВЕЧ въз основа на АОС №51906
/14.05.2003г. ; сграда 43952.212.18. 1. ; площ 157 кв.м. , собственост на
ТД ”СТРАТЕШ”
въз основа на на АОС №51906 / 14.05.2003г.; предназначение :битови
услуги. Разпоредено е ,че подлежи на съобщение по реда на ГПК на
заинтересованите лица ,собственици на 43952.212.18. и 43952.212.18.1. , които
могат да я обжалват пред АС – гр. Ловеч. Като извърши констатация по изисканата преписка от СГКК – гр.
Ловеч , съдът установи ,че съобщение е връчено само на ищеца , но не и на ответника както той
твърди по делото и в такъв случай възраженията на ответника са основателни , тъй като чл.61,ал.1
от АПК предвижда съобщаването на актовете на
заинтересованите лица и съответно
нарушаването на императивната разпоредба води до основание за оспорването й –
чл.146 , ал.1 т. 3 от АПК . Съгласно практиката на
административните съдилища ,в тази връзка се приема ,че срока по чл.61 , ал.1 от АПК е инструктивен и неспазването му има
за последица : по – късен срок за обжалване от страна на заинтересованото лице ,на
което не е връчен акта , поради което заповедта не е влязла в сила. Налага се извода
,че заповедта не е нищожна , но не е влязла в сила и при издаване на АЧОС , общинския
административен орган се е позовал на
невлязъл в сила индивидуален
административен акт – Заповед № КД – 14 – 11 – 6 /03.01.2011 г. , с която е
одобрено изменението в КККР на гр. Ловеч , представляващо нанасяне на
сгради по картата на възстановената собственост за гр. Ловеч , състоящо се в нанасяне на нови обекти в КР – петте сгради в имот ,вписан като собственост на Общината от
5202 кв.м.. Интересен за съда е и въпроса на кого е следвало да се
връчи въобще заповедта
като се има предвид ,че имота не е имал планоснимачен номер и квартал и
съответно отбелязване на собственик по разписния лист. В такъв случай ,при имот
извън регулация – земеделска земя , в които се нанасят сгради е следвало поне да се уведоми съсобственика на сградата – надстройка
и пристройка – ТД ”СТРАТЕШ” за издаването й – параграф 1 ,т.13 от ЗКИР . Отделно
от горното следва да се добави и съдебната практика ,че такъв тип административни актове нямат вещно правно действие и не
въздействат и променят,погасяват действително
притежаваните вещни права на заинтересованите лица,
т.е Заповедта не
легитимира ищеца като собственик
на сградите и терена само въз основа на нея.
- основанието по чл.2 , ал.1, т.3 – „общинска собственост са имотите ,
чиято собственост е възстановена на общината при условия и по ред, определени
със закон – не е цитиран изрично такъв .
Тук са възможни:
- приложение
на Чл. 25. от ЗСПЗЗ (1) ( редакция ДВ
бр. 10 от
- на чл. 19. от същия закон(1) (Изм. - ДВ, бр. 98 от
-
възможността на § 42 на ПЗР
към ЗИД на ЗОС (ДВ, бр. 96 от
- по Закона за местното самоуправление и
местната администрация ПЗР на ЗМСМА в § 7. (1) (Предишен текст на § 7 - ДВ, бр.
49 от
т.6. обектите на общинската инфраструктура с местно значение,
предназначени за административните потребности на общините, както и за здравно,
образователно, културно, търговско, битово, спортно или комунално обслужване;
В случая няма позоваване на тази
разпоредба в АЧОС , а и от
доказателствата по делото е видно ,че след влизането в сила на
ЗМСМА и по точно през 1998 година на 06.02.1998 г. , държавата по съответния ред с писмен договор ,
вписан , учредява възмездно право на
надстрояване и пристрояване на собствена туристическа база върху държавна частна земя на ответника,т.е продължава
да упражнява своите властнически правомощия и да се разпорежда с имота – терена
,включая да учредява и
ограничени вещни права върху него.
- на осн.чл.59, ал.1 от ЗДС - / Чл. 59. редакция ДВ, бр. 44 от 1996 г ., в сила от 1.06.1996 г.) - (1) Право на надстрояване или пристрояване върху недвижим имот, изграден върху държавна земя, се учредява при условията и по реда на чл. 58. редакция 1996 г . - „Право на строеж върху държавна земя се учредява със заповед на областния управител за построяване на обекти съгласно предвижданията на подробния градоустройствен план на населеното място”.
- и Заповед №1653 /24.09.1997 г. на ОБЛАСТЕН
УПРАВИТЕЛ ,в която се отстъпва право на
строеж в горепосочените му форми на съществуваща сграда , собственост на
дружеството.
-
чл.58 , ал.4 от ЗОС - Актът за общинска
собственост за имот - държавна собственост, прехвърлен безвъзмездно в собственост
на общината от държавата, както и за имот, придобит в собственост на общината
чрез покупко-продажба от държавата или чрез замяна между общината и държавата,
се съставя съгласно изискванията на ал. 1 - 3 след отписването му от актовите
книги за държавна собственост по реда на Закона за държавната собственост. В 14-дневен срок от приемане на решението
на Министерския съвет за безвъзмездно прехвърляне в собственост, съответно
- от подписването на договор за покупко-продажба или за замяна, компетентният
орган отписва имота от актовите книги за държавна собственост и предава имота
на общината.
(5) редакция ДВ, бр. 15 от
Или съдът приема ,че не се установи
по делото въз основа на кой закон конкретно и разпоредба ищеца извежда основанието за собствеността си върху
: деактувания му ресторант , терена от
Безспорно е ,че първаночално отписване
от актовите книги за процесния терен ,а и след приемане на ЗМСМА и през
Имота е извън регулацията към този
момент съгласно писмените д-ва /скица на ПИ №34060/12.11.2012 г. на СГКК
– Ловеч за ПИ 43952.212.18. /
представляващ земеделска територия , с адрес : местност «БашБунар,площ
5 202 кв.м. , спортно игрище ,стар идентификато няма ,номер по стар план 32300
.
Имота
с този номер 000323 е
индивидуализиран по скица №Ф00954/ 10.04.
Следва
да се съобрази ,че при издаването на нот.акт за собственост №75 /2003 г. на
ответника , сградата - надстройка и
пристройка е посочена като , находяща се в землището на ЛОВЕЧ ЕКАТТЕ 43952 ,местност
„СТРАТЕШ” , / „Баш – Бунар”, „ТРАЙ ДЯНКО” /
…..,находящ се в поземлен имот № 000323 с площ от 5,202 кв.м. , държавна собственост , начин на трайно
ползване – спортен терен като при съставяне на акта е представена също скица на
ПИ № Ф01094/15.12.2003 г. на Агрогеометър – ЕАД – София – клон Ловеч, т.е
същата фирма няколко месеца по късно иготвя скица , в която отразява поземления
имот като държавна собственост.
На
същата скица се е позовал по т.9 от писмо Б2 от 11.17.04. п-ля И.Илиев до Кмета
на Ощина – Ловеч.Идвете са оспорени и с оглед на това съдът сочи ,че те също
нямат вещно правно действие , а са само елемент от фактически състав , които
следва да бъде проследяван в съвкупност.
Съдът счита ,че това отбелязване за „стар имот – 32300» е категорично в противоречие с заключението на в.л. инж.Ж.
Й. , че имота е извън регулацията
– стр.8 от 28.10.2013 г. , посочило още ,че
имота е отразен графично за първи път в
плана
Т.е приема ,че скиците , изготвени
от фирма Агрогеометър – ЕАД – София – клон Ловеч са във връзка ЗСПЗЗ и ЗВСГЗГФ и са съставени по молби на различни лица и за
различни производства / от Общината при съставянето на АОС №51906 вписана в акта е скица Ф0042 /22.04.2003 г. и
ответника при съставяне на нотариалния му акт , и те си противоречат досежно титуляра на собствеността
върху терена, размера му и предназначението му,поради което също следва да се
изключат като доказателства по делото.
Обстоятелството
,че имота не е имал планоснимачен номер квартал , защото е извън регулацията ,
води и до неотразяването му в нито един
разписен лист по плановете на гр. Ловеч от 56г. ,
Също до такова противоречивост с
оспорените доказателства водят и приложенията към е-зата – скици от 1956 и
Или съдът приема ,че при обсъждането
на всички горепосочени и оспорени доказателства се налагат изводи за съществени
различия :
-
в квадратурите на застроеното и пристроеното“:
В
подкрепа на този извод следва да се съобрази заключението на в.л. от 06.06.2013 г. , включая сравнението
извършено в заключението му от 28.10.2013 г. ; констатцията по допълнителното му заключение –
последно ,че съществувалия ресторант от акта за държавна собственост попада в
сграда 43952.212.18.1. ,
кореспондиращо с Протокол на ДПК ,назначена със Заповед №62 от 23.08.1999 г. ,
на 25.08.1999 г. , по който е посочено : съществуващият ресторант „Юзината” е
едноетажен , полумасивен . Сградата е запазена като е пристроена и надстроена. Гредореда
е премахнат и е отлята стоманобетонна
междуетажна подова конструкция и т.н. , разделен на зони : А и Б. Санитарните възли са новопостроени.
Вторият етаж представлява туристическа база с 4 спални ,склад за белъо,
сан.възел, приемно помещение с достъп до втори етаж с външна стълба. Различните
в измерванията на съответните лица , цитирани по – горе в изложението ,неоспорени
по делото; включая и при производството за въвеждане в експлоатация на строеж „РЕКОНСТРУКЦИЯ И НАДСТРОЯВАНЕ НА РЕСТОРАНТ
„ЮЗИНАТА” В РЕСТОРАНТ И ТУРИСТИЧЕСКА
БАЗА” , разрешение за проучване и проектиране от 16.05.1997 г. – „хотелски етаж” находящ се в парк „Баш бунар”; становище рег. №630 – ПО от 03.06.1997 г. –
„застроена площ 180 ,5 кв.м.“ По исковата молба в сграда 1 се претендира 108.90/314 идеални части
като собствени такива на Община Ловеч,което според съда не се доказа в хода
на прозводството от същата. Налага се извода за доказаност и на възражението ,че ресторанта от 36,28 кв.м. е вграден в пристроеното и надстроеното от дружеството така ,че съгласно вещото лице
инж. Ж.Й. не може да се отдели самостоятелно и стария ресторнт не
съществува и съгласно чл.98 от Закона за собствеността
принадлежността следва главната вещ, ако не е постановено или уговорено друго.
-
в квадратурите
на терена / от 6 096 дка , 5 202 кв.м. ,
9 дка по договора за наем с третото лице , по Акта за узаконяване №10 от
19.01.1995 г., с който е узаконен построен от ТД”Стратеш” : ресторант – градина „Баш – Бунар” на един
етаж с квадратура 139,40 кв.м. на дворно място 2,2 дка; становище рег. №630 –
ПО от 03.06.1997 г. – застроена площ 180 ,5 кв.м. .
- налице
е строително разрешение съгласно в.л. Й. само за сграда 43952.212.18.3. – тоалетна,но не е за останалите : сгради
:....2,4,5 и 6. За тях би следвало да се приложи по принцип чл.92 от ЗС ,но
като самостоятелно доказване и с оглед дали са търпими строежи и очевидно не в
настоящото производство , в което се обориха
легитимационните документи в полза на общината , включая и на терена.
-
разлики в индивидуаизирането на имота като
сграда – ресторант и терен : Ответникът се домогваше в процеса да докаже
,че е налице и план от 1942 год. , във връзка с което обстоятелство е получен
отговор от ОБЩИНА – ЛОВЕЧ ,Отдел „Устройствено планиране и контрол” , съгласно
които е налице регулационен план от
Тази разлика се подкрепя с
представените писмени доказателства : протоколи : от 05.07.1935 г. – в които е
отбелязано : „баните в басейна „ ; от
14.05.1936 г. летните къпални басейни на „Баш Бунар” ; „…довършване на
басейните напълно” ; от 15.04.1939 г. – басейните и бюфета ; от 20.05.1939 г.
бюфета при къпалните басейни; 04.06.1939 г. – „приход от басейните” , ; от
20.04.1943 г. приход от басейните ; В показанията си свидетеля Л. Генов сочи
,че Общинския съвет е дал на дружество ТД „Стратеш” да построи къпалня мъжка и дамска и бюфет , който
според него е съществувал в този му вид до
Потвърди
се от свидетелите на ищеца ,че е правено преустройство 1960 год. от Ловченския
клон на БТС – гр. София по предписание : за басейна и ресторанта ; Свидетелят
Илиев заяви ,че басейна е открит на 15.07.1933 г. , през 1936 –
Вещото лице,съгласно Наредба 3 за
ССПККР и класификаторите и Приложение 2 към чл.13 , чл.14 и чл.16 , индивидуализира имота към процесния момент по вид като:
Трайно предназначение на територията – земеделска ; начин на трайно
ползване : за озеленени площи ; обществен селищен парк , градина ; сградите са
с функционално предназначение : сгради за обществено хранене; По различен начин обаче е инивидуализиран в писмените доказателства , оспорени от двете
страни по делото: парк , за спортен терен ;за спортно игрище ,земеделска
територия ; търговски обект ,търговски
обект извън населеното място УПИ 18 , кв.212 / у-ние за дан.оценка / изх.
№ДО012799 /08.11.2012г. на ОБЩИНА ЛОВЕЧ Д“МДТ“, хотелска част , туристическа
спалня; ресторант ,намиращ се извън регулацията , туристическа база ,находяща
се в м. „Баш бунар“ / в Ловеч , алея Баш Бунар,ресторант „ЮЗИНАТА“ .
Или в производството по
оспорването се доказаха и установиха съществени различия обобщени :по квадратури на сграда и терен; година на
построяване ; вид на сграда ,вид на надстроено и пристроено , характер на
терена;вид на обект, които освен за доказване на собствеността са от значение и
за размера на иска , обосновавайки и неговата недоказаност;
Ответникът прави и следните възражения
:
- че не дължи наем за ползване тъй като е твърди, че
е собственик на процесния имот : сгради и земя . В тази връзка се твърди ,че от 1990 година дружеството владее
имота ,с оглед на коео е подал за него съответаната данъчна декларация ,
заплащал е данъци на Общината ,такса сгради и смет –писмени доказателства към
делото – факти известни на ищцовата страна
и отразяващи владелческите им намерения да своят вещта за себе си като
нейн собственик. Израз на това е и обстоятелството ,че от 20.02.1996 г., сдружението
го е отдало под наем на ЕТ”БИС – МЕТОДИ ТОШЕВ” за срок от две години. С допълнително
споразумение от 12.01.1998 г. е удължен срока с 10 години , т.е до 01.02.2008
г. и с Анекс от
Твърди се ,че дружеството и преди
това е владяло имота: от 1933г. до
За собствеността и владението върху
ресторанта до 1990 година са разпитани и свидетели ,к оито потвърждават възражението ,че ищеца не
е владял процесния имот , нито е получавал средства от използването му . Следва да се изтъкне ,че свидетелят Л. Йотов
заявява ,че е имало период ,но не помни годината и когато с Решение на градския
народен съвет , плувния басейн се е предоставил на Окръжен съвет на БСФС за
физкултура , а ресторанта им - на
„Здрава храна” , което се закрило – ликвидирало се през
Съдът счита, че горните не следва да
се разглеждат изолирано от това , че :
на
първо място по делото липсват доказателства за правоприемство на ответника на
това дружество – клон на БТС – гр. София . Липсват и каквито и да е книжа по
строителството и въвеждането в експлоатация на басейна и ресторанта в полза на Ловченски
клон на Туристическо дружество „Стратеш” – Ловеч , член на Българския
туристически съюз – България със седалище гр. София, както и легитимационни документи за
собствеността му върху държавна земя
извън регулация към този момент за да се твърди ,че те биха ползвали не само
последното , но и ответника. Протоколите съдът приема като индиции , даващи
информация за начина на ползването на баните – басейна и бюфета през годините и
кой е реализирал приходите от тях , но не и даказателства за категоричен извод
за собственика и собствеността върху тях. Следва да се изтъкне ,че свидетелят
Л. Йотов посочва ,че е имало период когато с Решение на градския народен съвет
плувния басейн се е предоставил на Окръжен съвет на БСФС за физкултура , а
ресторанта им на „Здрава храна” , което се закрило – ликвидирало се през
Тук следва да се вметне
,по отношение на възражението за давност , че ако
От значение е и,че с изменението на
чл.7, ал.1 от ЗОС /дв БР.96 /05.11.1999 г. се въвежда ограничението ,че имотите
– публична и общинска собственост не могат да се придобиват по давност . След това следва да се посочи забраната за
придобиване по давност на публична и частна собственост параграф 1 на ЗИД на ЗС
/ДВ бр. 46 от
По възражението , че Договора за
учредяване безвъзмездно право на ползване върху имот ЧОС от 29.04.2005 г. и
Анекс към този договор от 10.01.2006 г. са
нищожни поради привидност на
уговореното в тях, тоест, че са сключени
с друга цел – да обезпечат бъдещо финансиране във връзка с изграждането на
басейн в имота; нищожност, тъй като сключилият го
Председател не е имал представителна власт, тоест за сключването му
липсва съгласие съобразно о устава на дружеството съдът сочи ,че са сочени по
делото доказателства в тази връзка – Устава на ТД“Стратеш и по очно
чл.21,т.10,т.13; чл.36, т.1 и т.2; докладна записка от 16.112005 до Кмета на
ОБЩИНА – ЛОВЕЧ ; писмо до последния от 11.17.2004г; Решение №375 от 24.03.2005
г. на Общински съвет
- Ловеч, с което било прието да се учреди безвъзмездно право на ползване на
ответното Сдружение за срок от 10 години върху имот частна общинска
собственост, описан в АОС № 51671 за възстановяване и експлоатация Договора от
29.04.2005 г.,анекса от 29.04.2005 г.,Решение №508/21.07.2008 г., с които се
навеждат твърдения за привидност на договоа с оглед ново строителство на
басейн, средства за които е следвало да се подсигурят от наемателя на „ЮЗИНАТА“
. В тази връзка са и гласните доказатества по делото,че усилията и действията на
всички след
Възражението за размера на иска и начина
на неговото формулиране – като месечен наем , определен с нарочна Наредба
,действаща при ищеца ,одобрена с решение №599/26.01.2006 г., при този ход на
мотивите също не следва да се разглежда тъй като съда не приема исковете за
доказани по основанията си. В този смисъл приема и възражението за липса на валидна покана до
съсобственика за изплащане на дължащото се обезщетение по чл.32, ал.2 от ЗС
само за обекта ресторант. Не разглежда и възражението за изтекла давност на
ответника за отделните суми , тъй като по същество съдът не е разгледал
претенцията за пропуснати ползи на ищеца от имота, за да формира и мотиви по
това правопогасяващо възражение.
Или съдът счита ,че следва да се
отхвърли така предявения иск като неоснователен и недоказан.
Следва да се отхвърли и акцесорния
иск за лихва от забавата до подаване на исковата молба.
По разноските :
С оглед изхода на делото , ищеца следва да бъде осъден да
плати на ответника,
разноските му по делото в размер на общо
1378,08 лева.
Водим от гореизложените мотиви,
съдът
Р Е
Ш И :
ОТХВЪРЛЯ ,предявените
от ОБЩИНА ЛОВЕЧ,представлявана от Кмета МИНЧО СТОЙКОВ КАЗАНДЖИЕВ Булстат ********* ,чрез адв. Г. *** ,обективно
съединени искове против „СРУЖЕНИЕ ТУРИСТИЧЕСКО ДРУЖЕСТВО СТРАТЕШ” ЕФН ********** – със седалище и адрес
на управление : гр. Ловеч , ул. "Васил
Караконовски
" №2 , представлявано от С.И.Г. , ЕГН ********** ***, за сумата в размер на 6 000 /шест
хиляди/ лева - като частичен иск от сумата в размер на 31 249.86 лева,
представляваща обезщетение за ползване ПОЗЕМЛЕН ИМОТ с идентификатор 43952.212.18
/единен класификатор на населените места - четиридесет и три хиляди деветстотин
петдесет и две, кадастрален район-двеста и дванадесет, имот № осемнадесет/ по
кадастралната карта на гр. Ловеч с площ от 5202 /пет хиляди двеста и два/ кв.м;
начин на трайно ползване: за спортен терен; граници на имота: поземлени имоти с
идентификатори 43952.212.19; 43952.212.21; 43952.212.29; 43952.212.25 и
43952.212.12 по кадастралната карта на гр. Ловеч, както и построения в него
РЕСТОРАНТ, надстроен с жилищен етаж с идентификатор 43952.212.18.1 -108.90/314
идеални части от него в собственост на Община Ловеч - цялата със застроена площ
от 157 кв.м и
ОСЪЖДА ОБЩИНА ЛОВЕЧ , с горните данни, да заплати на „СРУЖЕНИЕ
ТУРИСТИЧЕСКО ДРУЖЕСТВО СТРАТЕШ”,
с горните данни , сумата общо 1378,08 лева – разноските
му по делото пред настоящата инстанция.
Решението подлежи на обжалване пред
ЛОС в двуседмичен срок от връчването му на страните.
РАЙОНЕН СЪДИЯ: