№ 702
гр. Кюстендил, 11.10.2022 г.
ОКРЪЖЕН СЪД – КЮСТЕНДИЛ, I СЪСТАВ, в закрито заседание на
единадесети октомври през две хиляди двадесет и втора година в следния
състав:
Председател:Ваня Др. Богоева
Членове:Евгения Хр. Стамова
Веселина Д. Джонева
като разгледа докладваното от Евгения Хр. Стамова Въззивно гражданско
дело № 20221500500471 по описа за 2022 година
Производство по реда на чл.258 ГПК.
С решение №265/09.06.2022г., постановено по гр.д.№22/2022г. по описа на Кюстендилския
окръжен съд „*******************“ ООД, ЕИК ************ от гр.Дупница,
ул.“Саморанска“№9 е осъдено да заплати на Д. В. Н. от с.Крайници, сумата 1356.25 лв., неплатено
трудово възнаграждение за м.юни и част от август 2021г., ведно със законната лихва от
01.08.2021г. и 300.00 лв. деловодни разноски.
Съобщението е връчено на страните, както следва: на ищеца на 10.06.2022г., а на ответника
на 29.06.2022г.
В срока за въззивно обжалване, определен в чл.259, ал.1 ГПК по делото е постъпила
въззивна жалба от „*******************“ ООД, представлявано от Тихомир Валентинов Драков
– с адрес за призоваване гр.Дупница, ул.“Солун“№2, ет.3, кв.18 адв.Илияна Джоргова.В жалбата се
твърди неправилност на решението, обусловена от обстоятелството, че в съдебния акт липсват
мотиви, като задължително съдържание на акта, на основание чл.236, ал.2 ГПК разкриващи на
страните съображенията на съда за отхвърляне на иска, преценка на доказателствата по делото и
фактически констатации.Излагат се доводи и за необоснованост на акта, при постановяване на
който не са съобразени показанията на разпитан свидетел, установяващ, че в дружеството, както
той така и всички останали работници, получават трудовите си възнаграждения, два пъти месечно,
като аванс и заплата, подписвайки се при плащането във ведомост както и писмо №21072858 на
ИАГИТ, Дирекция „ИТ- гр.Кюстендил“, от което е видно, че по сигнал на Д. Н. в
„*******************“ е направена проверка, установила, че работодателят е начислил и
изплатил срещу подпис договореното с трудовия договор възнаграждение.Въззивникът счита, че
от представеното копие на платежна ведомост, четливо и ясно се вижда положен подпис на ищеца
за получаване на сумата.Сочи се допуснато от първоинстанционния съд нарушение на
съдопроизводствените правила, изразяващо се в неизвършен доклад по спора – непосочване на
1
обстоятелствата от които произтичат претендираните права и възражения, правилната правна
квалификация на правата претендирани от ищеца, на насрещните права и възражения, недадени
указания относно подлежащи на доказване факти, недадена възможност за изразяване на
становище по доклада.Ответникът счита, че споменатата платежна ведомост неправилно е била
преценена, доколкото се касае за ведомости за заплати за м.юли и август 2021г., в които е отразено
начисляване на трудово възнаграждение, изплатено на ищеца, за което е положен
подпис.Положеният подпис според въззивника свидетелства за съгласие, относно истинността на
удостовереното във ведомостта и действителното фактическо положение.За плащане на
дължимите суми според въззивника свидетелства и споразумение №007/06.01.2021г., според
отразеното в което работникът/ служителят няма претенции към работодателя свързани с
трудовото правоотношение.Преди подписване на споразумението Д. Н. се бил запознал със
съдържанието му и го подписал без възражения.Ведомостта е годно доказателствено средство за
доказване на обстоятелствата, относно начисляване на заплащане на трудово възнаграждение, а
подписът доказва получаване на сумите за работна заплата за съответния месец, както следва и от
приетото в решение №89/29.03.2013г. По гр.д.№558/2012г., ІV, г.о на ВКС.Ведомостите за заплати
са официални счетоводни документи и вписванията в тях според въззивника се ползват с
материална доказателствена сила за отразените в тях факти с правно значение.Че Д. Н. е получил
трудовото си възнаграждение за м.юли и за 5 дни от м.август 2021г-., според същия се
потвърждава и от констатация от извършена проверка от „Инспекция по труда“ гр.Кюстендил. В
съответствие с изложеното е искане за отмяна на обжалваното решение и постановяване на
съдебен акт за отхвърляне на искането.В жалбата се съдържа и искане за заплащане на деловодни
разноски.
В отговор на въззивната жалба, подаден от адв.Николай Николов се сочат допуснати от
първоинстанционния съд нарушения на съдопроизводствените правила, във връзка с извършения
доклад по спора съгласно чл.146 ГПК и липса на мотиви.Позовава се на поискано, поради
правораздаване в нарушения на съдопроизводствените правила, отстраняване на докладчика от
разглеждане на делото, за необосновано и неоснователно отхвърляне на доказателствени искания,
действия с които ищецът е лишен от възможността да докаже своите твърдения при условията на
пълно и главно доказване.Потвърждава убеждение за необходимост от доказване истинността на
твърденията ,обстоятелство характеризиращо всеки справедлив съдебен процес.В тази връзка и
поради недопускане на доказателства, на основание чл.266, ал.3 ГПК ответникът – ищец в
първоинстанционното производство, прави искане за задължаване на другата страна да представи
оригинални платежни ведомости, както и за назначаване на съдебно – счетоводна и графилогична
експертизи, които да дадат отговори на поставени в исковата молба въпроси.В отговора се
съдържа и искане за заплащане на деловодни разноски.Сочи се непълнота на решението – поради
липса на указание относно задължителното му предварително изпълнение, както и поради липса
на произнасяне по претенцията за лихви.
На основание чл.267, ал.1 ГПК - в закрито заседание въззивният съд извършва проверка на
допустимостта на жалбите при съответно прилагане на чл. 262 , произнася се по допускане на
посочените от страните нови доказателства и насрочва делото за разглеждане в открито
заседание.Разрешаването на въпросите по допустимостта на жалбите и доказателствените искания
може да стане и в първото заседание по делото, ако съдът прецени, че е необходимо да се
изслушат и устните обяснения на страните.Според ал.2 съдът може да изслуша отново свидетели и
вещи лица, ако прецени това за необходимо.При извършена на основание чл.267, ал.1 ГПК
2
преценка съдът намери жалбата за допустима – подадена от активно легитимирана страна,
насочена срещу подлежащ на обжалване съдебен акт, постъпила в законоустановения срок.
Според Тълкувателно решение № 1 от 9.12.2013 г. на ВКС по тълк. д. № 1/2013 г.,
ОСГТК,въззивният съд не следи служебно за допуснати от първата инстанция процесуални
нарушения при докладване на делото. В случай, че въззивната жалба съдържа обосновано
оплакване за допуснати от първоинстанционния съд нарушения на съдопроизводствените правила
във връзка с доклада, въззивният съд дължи даване на указания до страните относно възможността
да предприемат тези процесуални действия по посочване на относими за делото доказателства,
които са пропуснали да извършат в първата инстанция поради отсъствие, непълнота или неточност
на доклада и дадените указания.
С оглед съдържанието на постъпилите жалба и отговор, съдът намира, за необходимо да
отбележи, че не е налице непълнота на съдебния акт, изразяваща се в непроизнасяне по претенция
за заплащане на лихви.С исковата молба е заявена претенция за присъждане на лихви, считано от
01.08.2021г-. върху сумата 1085.00 лв., дължимо възнаграждение за м.юли и от 01.09.2021г. върху
сумата 271.25 лв., дължимо възнаграждение за м.август 2021г. Районният съд е присъдил и двете
суми, ведно с лихва от 01.08.2021г. т.е произнасяне има, дали същото е валидно, допустимо и
правилно е въпрос на преценка с решение по делото и всичко това е предшествано от
неотговаряща на изискванията по чл.127, ал.1 т.2 е т.4 от ГПК и чл.128 ГПК т.4 искова молба,
досежно вземането за мораторни лихви – поради липса на яснота относно размера на търсените,
като обезщетение за забава суми.
Същевременно е налице незаконосъобразност на съдебния акт, предвид липса на
постановление за предварително изпълнение на решението.Последното предвид невъзможността
за произнасяне от въззивния съд за това, налага производството да бъде прекратено и изпратено на
районния съд за постановяване на съдебен акт в съответствие с предвиденото в чл.242, ал.1 ГПК.
При съществуващите обстоятелства, съдът намира, че на първо място производството
следва да бъде прекратено, а делото върнато на районния съд за произнасяне с акт по чл.242, ал.1
ГПК, след което при връщането му отново в КнОС ще бъде разгледан въпроса за наличието респ.
отсъствието на надлежно сезиране за вземане за лихви. Приема се, че в исковото производство,
съдът е длъжен да се произнесе по всички надлежно заявени от страната искания с крайния си акт
по същество. Заедно с тях, съдът разрешава и всички други въпроси зависимост от спецификата на
спорния предмет, включвайки в решението си и други задължителни реквизити, когато те са
изрично предвидени от закона, т. е., когато самата законова норма задължава решаващия съд, дори
без да има изрично искане от страната по делото, да реши определен въпрос - служебно
произнасяне на съда по този въпрос. Именно такъв е случаят с приложението на чл. 242, ал. I от
ГПК, който предвижда, че съдът постановява предварително изпълнение на решението, когато
присъжда издръжка или обезщетение за работа.Доколкото нормата е от императивно – правен
характер, и в отговора на жалбата се сочи липсващо произнасяне в този аспект, съдът намира, че
производството по настоящото дело следва да бъде прекратено, същото изпратено на Дупнишкия
районен съд, за постановяване на определение на основание чл.242 ГПК за предварително
изпълнение на решението.
Водим от горното, съдът
3
ОПРЕДЕЛИ:
ПРЕКРАТЯВА производството по в.гр.д.№471/2022г. по описа на Кюстендилския окръжен
съд.
ИЗПРАЩА делото на Районен съд – Дупница за постановяване на определение по чл.242,
ал.1 ГПК за предварително изпълнение на решението по гр.д.№22/2022г. по описа на същия съд,
по отношение на присъденото възнаграждение за работа.
Определението не подлежи на обжалване.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
4