№ 1501
гр. Варна, 14.04.2022 г.
ОКРЪЖЕН СЪД – ВАРНА, II СЪСТАВ, в закрито заседание на
четиринадесети април през две хиляди двадесет и втора година в следния
състав:
Председател:Диана Д. Митева
Членове:Цвета Павлова
Пламен Ат. Атанасов
като разгледа докладваното от Цвета Павлова Въззивно гражданско дело №
20223100500736 по описа за 2022 година
за да се произнесе, взе предвид следното:
С решение № 262802/12.11.2022 год., поправено с решение № 260115/22.02.2022 год.,
постановено по гр.д. № 2607/2020 год., ВРС – 40-ти състав отхвърлил предявените от Р. СТ.
В., ЕГН: **********, лично като ипотекарен съдлъжник и в качеството й на ЕТ „ЕТЮД –
Р.В.“, ЕИК *********, като кредитополучател и СТ. СТ. В., ЕГН: ********** от Г.В., като
ипотекарен съдлъжник, искове с правно основание чл.55, ал.1 предл.1 ЗЗД да бъде осъдено
„Лено“ АД, ЕИК ********* със седалище и адрес на управление гр.София да им заплати
солидарно сумата от 11 236.82 лева като платена без основание сума по нищожен договор за
ипотечен кредит от 26.06.2019 год., представляваща разликата между реално предоставената
по договора сума от 13 901.18 лева и върнатата от ищците сума в общ размер на 25 138 лева
и е осъдил на основание чл.55, ал.1 предл.1 ЗЗД „Ленно“ АД да заплати на Р. СТ. В. сумата
от 11 236.82 лева като платена без основание сума по нищожен договор за ипотечен кредит
от 26.06.2019 год., представляваща разликата между реално предоставената по договора
сума от 13 901.18 лева и върнатата от ищците сума в общ размер на 25 138 лева.
Недоволен от горното е останал ответника по делото, който обжалва постановеното
решение в осъдителната му част с доводите за неговата неправилност, незаконосъобразност,
постановяването му при съществени процесуални нарушения и в противоречие с
материалния закон. Конкретните оплаквания са досежно извода на съда, че сключения
договор за заем не представлявал търговска сделка и има потребителски характер, като се
твърди, че ищцата В. е изразила волята си да участва в търговския оборот чрез
регистрирането на ЕТ „ЕТЮД-Р.В.“, а посочена заемна сума е с цел оборотни средства.
Излага се, че ответното дружество е финансова институция , която е вписана в Регистъра на
финансовите институции по чл.3а от ЗКИ, като предоставяните от дружеството кредити са
целеви, в конкретния случай – за оборотни средства. Неправилно за формиране на горния си
извод съдът се е позовал на сключени от ответното дружество с други лица договори и не е
съобразил изрично посоченото в договора – чл.2.1, б.b, т. ii, че заемът ще се използва за
1
оборотни средства на търговеца при осъществяване на неговата търговска дейност.
Поддържа, че договарянето на страните е било именно с тази цел, а сключеният между тях
договор – нотариално заверен. Счита за приложима презумцията на чл.286, ал.3 ТЗ, която
не е опровергана от насрещната страна. Изразява се и становище за неприложимост на
ЗКНИП, респективно се оспорва приетото от съда качество на ищцата В. като потребител.
Настоява се за отмяна на решението и отхвърляне на иска.
В срока по чл.263 ГПК, насрещната страна Р. СТ. В. депозира писмен отговор, с
който оспорва жалбата като счита, че решението е правилно и обосновано. Поддържа, че
субектът, който е договарял и получил сумата в заем е ищцата В. като физическо лице, а не
като едноличен търговец, а твърденията, че същата не е извършвала търговска дейност не са
опровергани от насрещната страна. Позовава се на обстоятелството, че страна по
търговските сделки е физическото лице, действащо като едноличен търговец и непрецизната
му индивидуализация в договора не може да обуслови извод за различна правоспособност.
Позовава се на съдебна практика, съобразно която физическото лице – съдлъжник по
договор за банков кредит или обезпечаващ такъв, по който кредитополучател е търговец,
може да има качеството на потребител и да се позовава на неравноправност на клаузи в
договора за кредит, ако действа за цели извън рамката на неговата търговска или
професионална дейност, което е установено по делото посредством на сключването на други
договори за кредит от ищците с цел погасяване на процесния. С оглед горното и като се
позовава на приложимия ЗКНИП поддържа доводите за доказаност на предявения иск.
Настоящият състав на Варненски окръжен съд, като съобрази предметните
предели на въззивното производство, очертани в жалбата и отговора, намери следното:
Постъпилата въззивна жалба е редовна и отговоря на изискванията на чл.260 от ГПК
– подадена е от надлежна страна, срещу акт, подлежащ на обжалване и съдържа останалите
необходими приложения, вкл. доказателство за платена държавна такса.
Съобразно преценката за допустимост на производството и на основание чл. 267
ГПК, СЪДЪТ
ОПРЕДЕЛИ:
ПРИЕМА ЗА РАЗГЛЕЖДАНЕ въззивна жалба на „Ленно“ АД, ЕИК ********* със
седалище и адрес на управление гр.София срещу решение № 262802/12.11.2022 год.,
поправено с решение № 260115/22.02.2022 год., постановено по гр.д. № 2607/2020 год., ВРС
– 40-ти състав, с което съдът е осъдил на основание чл.55, ал.1 предл.1 ЗЗД „Ленно“ АД да
заплати на Р. СТ. В. сумата от 11 236.82 лева като платена без основание сума по нищожен
договор за ипотечен кредит от 26.06.2019 год., представляваща разликата между реално
предоставената по договора сума от 13 901.18 лева и върнатата от ищците сума в общ
размер на 25 138 лева, както и за разноски по делото.
НАСРОЧВА производството по възз.т.дело № 736/2022 год. на ВОС за 01.06.2022
год. от 13.30 ч., за която дата и час да се призоват страните, ведно с препис от настоящото
определение, като на въззивника се връчи препис и от депозирания писмен отговор.
2
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
3