РЕШЕНИЕ
№ 1383
гр. Пловдив, 05.12.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН СЪД – ПЛОВДИВ, IX СЪСТАВ, в публично заседание на
двадесети ноември през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:
Председател:Николинка Г. Цветкова
Членове:Фаня Т. Рабчева Калчишкова
Радослав Хр. Георгиев
при участието на секретаря Пенка В. Георгиева
като разгледа докладваното от Николинка Г. Цветкова Въззивно гражданско
дело № 20255300502438 по описа за 2025 година
Производството е по реда на чл. 258 и сл. от ГПК.
Образувано е по въззивна жалба вх. № 29551/22.08.2025г. на „ЮРОБАНК БЪЛГАРИЯ“
АД, ЕИК ********* чрез юрисконсулт И. Б. против решение № 220 от 10.06.2025г.,
постановено по гр. д. № 1831/2024г. по описа на Районен съд Карлово, с което признава за
установено по отношение на „ЮРОБАНК БЪЛГАРИЯ“ АД, ЕИК *********, че договор за
потребителски кредит № *** от ***., сключен с Г. Я. С., ЕГН ********** е нищожен на
основание чл. 22 във вр. с чл. 11, ал. 1, т. 10 от ЗПК.Осъжда на основание чл. 38, ал.2 от ГПК
„ЮРОБАНК БЪЛГАРИЯ“ АД, ЕИК *********, да заплати на адв. В. В. М., ЕГН *** от АК
П***, сумата от 2000 лева, представляваща адвокатско възнаграждение за осъществено
безплатно процесуално представителство на Г. Я. С..Осъжда на основание чл. 78, ал. 6 от
ГПК „ЮРОБАНК БЪЛГАРИЯ“ АД, ЕИК ********* да заплати по сметка на Районен съд
Карлово ДТ в размер на 1238, 53 лева и деловодни разноски в размер на 150 лева.
Решението се обжалва като неправилно, поради неправилно приложение на
материалния закон, противоречивост и необоснованост.Оспорва се извода на районния съд,
че съдържанието на процесното кредитно споразумение не отговаря на изискванията на чл.
11, ал. 1, т. 10 от ЗПК по подробно изложени съображения.Оспорват се и изводите на
районния съд за нарушение на чл. 10а, ал. 2 от ЗПК. Моли се за отмяна на оспорваното
решение и постановяване на друго, с което да се отхвърли исковата претенция. Претендират
се разноски за двете съдебни инстанции.
1
С отговора по чл. 263 от ГПК въззиваемия чрез пълномощника си оспорва въззивната
жалба като неоснователна и моли да бъде оставена без уважение, а решението на районния
съд като правилно и законосъобразно да бъде потвърдено.Претендират се разноски за
настоящата инстанция. Прави се и възражение за прекомерност на претендираните от
другата страна разноски за адвокатско възнаграждение.
Пловдивският окръжен съд като прецени събраните по делото доказателства и взе
предвид наведените във въззивната жалба пороци на атакувания съдебен акт и възраженията
на насрещната страна, намира за установено следното:
Въззивната жалбата е подадена в срока по чл. 259 от ГПК, изхожда от легитимирано
лице – ответник, останал недоволен от постановеното съдебно решение, откъм съдържание е
редовна, поради което се явява допустима и следва да бъде разгледана по същество.
При извършената служебна проверка на решението съобразно правомощията си по чл.
269, изр. първо от ГПК въззивният съд намира, че същото е валидно и допустимо.Поради
това и съгласно разпоредбата на чл. 269, изр. 2 от ГПК следва да бъде проверена
правилността му по изложените във въззивната жалба доводи и служебна проверка за
допуснати нарушения на императивни материално-правни норми, като въззивната
инстанция се произнесе по правния спор между страните.
Относно възприетата от районния съд фактическа обстановка съгласно
задължителните указания, дадени в т. 1 на Тълкувателно решение № 1/2013г. на ОСГТК на
ВКС, въззивният съд е обвързан от онези фактически изводи, за които във въззивната жалба
и отговора към нея липсват оплаквания, т. е. настоящата инстанция не може да приеме за
установена различна фактическа обстановка без нарочни възражения в този смисъл от
страна на жалбоподателя и/или въззиваемата страна.
Предявеният пред първоинстанционния съд иск е за прогласяване нищожността на
договор за потребителски кредит **, сключен на *** на основание чл. 22 от ЗПК във вр. с
чл. 11, ал. 1, т. 10 от ЗПК.При условията на евентуалност да се прогласят за нищожни
клаузите от договора, с които се задължава ищецът да заплаща застрахователна премия и
такса ангажимент, поради противоречие с ЗПК и ЗЗП.Твърденията в обстоятелствената част
на исковата молба са, че процесния договор е сключен между ищеца и „БНП Париба
Пърсънъл Файненс С. А.“, клон България, като по същия е предоставена сумата от 20 000
лева, погасим на 84 месечни вноски, със срок до 09.02.2029г., с посочен ГПР от 6, 68 % и
ГЛП в размер на 5, 86 %. Съгласно договор за застрахователно посредничество
кредитодателят предлагал застраховки, в качеството му на застрахователен посредник/агент,
като кредитополучателят се присъединил към предлаганата от кредитодателя застраховка
„Защита на плащанията“. Така към задълженията по процесния договор била включена
сумата от 6 501, 60 лева, представляваща застрахователна премия. Уговорена била и „такса
ангажимент“ в размер на 400 лева, като така общата дължима сума по кредита ставала в
размер на 30 963, 24 лева.Ищецът твърди, че до датата на подаване на исковата молба е
извършвал частични плащания на дължимите суми по договора.Счита, че в случая е
нарушено изискването договорът да е написан по ясен и разбираем начин, като всички
2
елементи да се представят с еднакъв по вид, формат и размер шрифт, не по-малък от 12, в
два екземпляра – по един за всяка от страните, както и договорът да е подписан на всяка
страница. Договорът бил недействителен и поради това, че в него бил посочен ГПР
единствено като абсолютна процентна стойност, без да се конкретизират взетите предвид
допускания, използвани при изчисляването му с оглед изискването на чл. 11, т. 10 от ЗПК.В
случая застрахователната премия и такса ангажимент представлявали разход, който е
следвало да бъде включен в ГПР и липсата на този разход в договора при изчисляването на
ГПР било в противоречие с императивната разпоредба на чл. 11, ал. 1, т. 10 от ЗПК, водещо
до недействителност на договора на основание чл. 22 от ЗПК.
С писмения отговор на ответника по чл. 131 от ГПК е оспорено твърдението, че ищецът
е имал качеството на потребител по см. на § 13, т. 1 от ДР на ЗЗП, а по същество искът е
оспорен като неоснователен по подробно изложени съображения.
Сключването и параметрите на процесния договор не са спорни между страните.
Съгласно т. 2, изр. 3-то от общите условия към договора, посочената сума в поле
„Застрахователна премия“, е разделена на равен брой вноски, съответстващи на посочения
брой вноски в поле „Брой погасителни вноски“ и е част от всяка месечна погасителна
вноска, посочена в поле „Месечна погасителна вноска“.Кредитополучателят заплаща и такса
ангажимент, посочена в съответното поле, срещу което кредиторът сключва договора при
фиксиран лихвен процент по см. на § 1, т. 5 от ЗПК, при съдържащите се в този документ
условия, размери и срокове.Таксата се заплаща от кредитополучателя при усвояване на
кредита, като кредиторът удържа сумата, посочена в поле „Такса ангажимент“ от общия
размер на кредита.
По първоинстанционното дело е приет като писмено доказателство и договор за
застрахователно посредничество, сключен между същите страни.Съгласно т. 1 от този
договор клиентът /ищецът-потребител/ възлага срещу възнаграждение на ЗП да му
посредничи за сключването на застрахователен договор със застрахователите : „Кардиф
Животозастраховане“, клон България и „Кардиф Общо застраховане“, клон
България.Възнаграждението на ЗП се дължи от застрахователя и е част от застрахователната
премия – т. 2 от договора.
Видно от приложения Сертификат № № **** подписан от застрахования /ищецът-
потребител/ и застраховащия „Кардиф Животозастраховане“, клон България, предмета на
застраховката е определен съгласно Общи условия на застраховка „Защита на плащанията“
на кредитополучателите на потребителски паричен кредит, предоставен от „БНП Париба
Пърсънъл Файненс С. А., клон България“.
От заключението на приетата съдебно-счетоводна експертиза в първоинстанционното
производство се установява, че усвоената сума по процесния договор за потребителски
кредит № *** от *** е в размер на 19600 лева. Платените суми по кредита са в общ размер
на 10689, 93 лева, описани по дати в заключението. С тази сума е погасена главница в общ
размер 5987, 23 лева; договорна лихва в общ размер 2458, 10 лева и застраховка на кредита в
3
общ размер на 2244, 60 лева. Такса ангажимент в размер на 400 лева е включена в
изчислението на ГПР.Застрахователната премия не влиза в ГПР, тъй като не е задължителен
реквизит по кредита и не е финансирана от Банката. При включване на застрахователната
премия в размер на 6501, 60 лв. ГПР, изчислен по метода на паричните потоци, е 14, 9928 %.
ГПР, посочен в договор за потребителски кредит № **** от ***, е изчислен по формулата,
предвидена в Приложение № 1 към ЗПК.Сумите, заплатени от ищеца за застрахователна
премия, са преведени на застрахователите „Кардиф Животозастраховане“, клон България и
„Кардиф Общо застраховане“, клон България. Стойността на ГПР, изчислен върху 19600
лева по метода на паричните потоци е 6, 68 %. Стойността на изчисления от ССЧЕ ГПР в
размер на 6, 68 % и стойността на посочения в договора процент не се различава.
При решаването на спора по същество районният съд е приел, че още с представения от
ищеца СЕФ за запознаване и приемане, той е въведен в заблуждение относно
действителното фактическо положение, тъй като от една страна кандидатства за сумата от
20 000 лева, а следва да върне 30963, 24 лева, при посочен ГПР 6, 68 % и фиксирана лихва от
5, 86%, а от друга страна – за получаване на кредита или за сключването му при
предложените условия, не се изисква задължително сключване на договор за застраховка
или на друг договор за услуга.Тази първоначална информация не отговаряла на обективната
действителност, тъй като договорът за застраховка се явявал задължително условие за
получаване на кредита.Горното можело да се установи от изчисления размер на месечната
погасителна вноска в СЕФ, която съответствала на тази по сключения договор, ведно със
застраховката, в същото време в СЕФ изцяло липсвали данни за застраховка.
Решаващият районен съд е намерил още, че уговорената между страните такса
ангажимент противоречи на разпоредбата на чл. 10а, ал. 1 от ЗПК и е изложил подробни
доводи в тази насока.Намерил е също, че застрахователната премия представлява разход,
който е следвало да бъде включен в изчисляването на ГПР, като липсата на този разход в
договора при изчисляването на ГПР, е в противоречие с императивната разпоредба на чл. 11,
ал. 1, т. 10 от ЗПК. Заключил е, че от съдържанието на договора не може да се направи извод
за това кои точно разходи се заплащат и по какъв начин е формиран ГПР, нито пък е ясно
какво представлява разликата между размера на ГПР и лихвата, която е част от него.Приел е,
че договорът е недействителен на основание чл. 22 от ЗПК във вр. с чл. 26, ал.1, пр. първо от
ЗЗД.С оглед основателността на главния иск районният съд е посочил, че не дължи
произнасяне по евентуалния иск.
Настоящият състав на съда след цялостен анализ на доказателствата по делото също
намира, че в случая не е спазено императивното изискване на чл. 11, ал. 1, т. 10 от ЗПК, като
доводите на районния съд се споделят изцяло.Съгласно разпоредбата на чл. 22 от ЗПК,
когато не са спазени изискванията на посочените в нормата разпоредби, сред които и тази на
чл. 11, ал. 1, т. 10 от ЗПК, договорът за потребителски кредит е недействителен.
Не може да бъде споделено становището в жалбата, че в случая разходите за сключване
на застрахователния договор (стойността на застрахователната премия), не следва да бъдат
включени при изчисляването на ГПР. Съгласно определението, съдържащо се в чл. 3, б. „ж“
4
на Директива 2008/48/ЕД на Европейския парламент и на Съвета от 23 април 2008г. относно
договорите за потребителски кредити и за отмяна на Директива 87/102/ЕИО на Съвета,
„общи разходи по кредита за потребителя“ означава всички разходи, вкл. лихва, комисиони,
такси и всякакви други видове разходи, които потребителят следва да заплати във връзка с
договора за кредит и които са известни на кредитора, с изключение на нотариалните
разходи; разходите за допълнителни услуги, свързани с договора за кредит, по-специално
застрахователни премии, също се включват, ако в допълнение към това сключването на
договор за услугата е задължително условие за получаване на кредита или получаването му
при предлаганите условия. Застрахователните премии са изрично предвидени като част от
разходите по кредита и в § 1 от ДР на ЗПК.
В случая получаването на кредита съгласно параметрите и условията, предвидени в
процесния договор, включва заплащането на застрахователна премия в размер на 6501, 60
лева за покупка на застраховка „Защита на плащанията“.„Следователно застрахователната
премия представлява разход, който е следвало да бъде включен в ГПР и липсата на този
разход в договора при изчисляването на ГПР, е в противоречие с императивната разпоредба
на чл. 11, ал. 1, т. 10 ЗПК, водещо до недействителност на договора на основание чл. 22 от
ЗПК“ /в този см. определение № 50685/30.09.2022г. на ВКС по гр. д. № 578/2022г., III г. о.,
ГК/.
Наред с изложеното клаузата за застраховка е неравноправна на основание чл. 143, т. 19
ЗЗП, понеже не позволява на потребителя да прецени икономическите последици от
сключването на договора.При извършване на преценка по см. на посоченото в т. 44 от
решение на СЕС от 21 март 2024г. по дело С-714/22, настоящият състав взе предвид всички
разпоредби на процесния договор за кредит и общите условия на кредитодателя, както и
правния контекст и фактическите обстоятелства, в които се вписва този договор, за да
установи дали сключването му е обусловено от закупуването на предвидената допълнителна
услуга „защита на плащанията“, с оглед на което стигна до извод, че в действителност с
договорна конструкция като разглежданата се цели възнаграждението за заетата сума да
бъде отчасти изведено извън рамките на договора посредством уговорки относно тази
допълнителна услуга, така че то да не се съдържа изцяло в процесния договор за кредит и
следователно да не попада в обхвата нито на понятието „общи разходи по кредита за
потребителя“, нито в понятието „ГПР“ по см. на Директива 2008/48.И доколкото неясното
определяне на ГПР е самостоятелно основание за недействителност на договора съгласно чл.
22 от ЗПК, доводите във въззивната жалба се намират за неоснователни.
Предвид гореизложеното въззивната жалба следва да се остави без уважение, а
решението на районния съд като правилно следва да бъде потвърдено.
Предвид изхода на делото пред настоящата инстанция на пълномощника на
въззиваемия, предоставил безплатна правна помощ във въззивното производство, следва да
бъде присъдено възнаграждение, което настоящата инстанция определя в размер на 1200
лева за въззивното производство, съобразявайки вида и обема на предоставената защита,
фактическата и правна сложност на делото, която не е висока, доколктото по спорните
5
въпроси има утвърдена съдебна практика и обстоятелството, че въззивното производство е
протекло в едно съдебно заседание, без събиране на доказателства.
С оглед на изложеното Пловдивският окръжен съд
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА решение № 220 от 10.06.2025г., постановено по гр. д. № 1831
по описа за 2024г. на Пловдивски районен съд, III гр. с.
ОСЪЖДА „ЮРОБАНК БЪЛГАРИЯ“ АД, ЕИК *********, със седалище и адрес
на управление: гр. София, жк „Младост 4“, Бизнес парк, сгр. 14, представлявано от Д.
Б. Ш. – ** ** и М. – **, да заплати на адв. В. В. М., ЕГН **** от АК П., личен №
**********, служебен адрес: гр. С., ул. „Г****, сумата от 1200 лв. /хиляда и двеста
лева/ - адвокатско възнаграждение за предоставена безплатна правна помощ във
въззивното производство.
Решението подлежи на обжалване в едномесечен срок от връчването му на
страните пред ВКС.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
6