№ 17839
гр. София, 06.10.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 151 СЪСТАВ, в публично заседание на
десети септември през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:
Председател:Б В
при участието на секретаря С В
като разгледа докладваното от Б В Гражданско дело № 20241110126901 по
описа за 2024 година
за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е образувано след проведено производство по издаване на европейска
заповед за плащане по ч.гр.д. № 269/2024 г. по описа на СГС, I-18 състав.
Ищецът Н. И. Д. е предявил срещу Ф. Л. З. и Л. Д. З. осъдителни искове с правно
основание чл. 232, ал. 2 ЗЗД и чл. 92 ЗЗД, с които се иска осъждане на ответниците при
условията на солидарност да му заплатят сума в общ размер от 7255 евро, представляваща
сбор от следните суми по договор за наем от 08.12.2021 г. : 5700 евро наем за месеците юни,
юли и август 2022 г.; 855 евро неустойка за забава върху главницата за наем по чл. 2.3. от
договора за наем и 700 евро стойност на консумирана топлинна енергия от ответниците в
имота в периода м. януари 2022 г. – м. май 2022 г.
Ищецът твърди, че на 08.12.2021 г. е сключил с ответниците договор за наем, по силата
на който им е предоставил за временно и възмездно ползване апартамент, находящ се в гр.
София, ул. „Л..“ №...., ет. 2, като по силата на чл. 2.1. от договора ответниците са се
задължили да заплащат месечна наемна цена в размер на 1900 евро солидарно и между
първо и пето число на съответния месец. Сочи, че не са платили наемната цена за месеците
юни, юли и август 2022 г., както и консумативите за разходи за топлинна енергия за периода
м. януари 2022 г. – м. май 2022 г. Претендира и неустойка за забава върху неплатения наем
по силата на чл. 2.3. от договора за наем, както и направените в двете производства
разноски.
В срока по чл. 131 ГПК ответниците не са подали отговори на исковата молба.
Съдът, като прецени събраните по делото доказателства по свое убеждение и
съобразно чл. 235 ГПК във връзка с посочените от страните доводи, намира за установено
от фактическа и правна страна следното:
По предявения иск с правна квалификация чл. 232, ал.2 ЗЗД в тежест на ищеца е да
установи възникването на облигационно отношение между него и ответника, по силата на
което е престирал – предоставил за възмездно ползване уговорените вещи, и за ответника е
възникнало задължение за плащане на уговорената цена в претендирания размер, както и
разходите за потребена топлинна енергия в имота за процесния период.
По предявения иск с правно основание чл. 92 ЗЗД в тежест на ищеца е да установи, че
в процесния договор има действителна клауза за неустойка за забава и размера на
претенцията си.
1
При установяване на горните обстоятелства в тежест на ответниците е да установят, че
са заплатили претендираните суми.
От фактическа страна
По делото е приет договор за наем от 08.12.2021 г., по силата на който ищецът Н. И. Д.
в качеството на наемодател е предоставил на ответниците Ф. Л. З. и Л. Д. З. в качеството на
наематели за временно и възмездно ползване следния свой собствен недвижим имот: ап. 2,
находящ се в гр. София, район „И..“, жк „И..“, ул. „Л..“ №...., ет. 2 (първи жилищен). С
договора ответниците са се задължили да заплащат уговорената месечна наемна цена в
размер на 1900 евро или левовата й равностойност от 3716, 07 лв. по банков път по
посочената в чл. 2.1. от договора банкова сметка. Съгласно чл. 2.2 наемната цена за
съответния месец се заплаща за текущия период между 1-во и 5-то число на същия месец,
като при забава в плащането по силата на чл. 2.3. наемателите дължат неустойка за забава в
размер на 0, 5 % от дължимата сума за всеки просрочен ден, но за не повече от 30 дни.
От приетата по делото разписка от „И..“ АД от 13.07.2022 г. се установява, че ищецът е
заплатил разходи за топлинна енергия за процесния апартамент за периода м. януари 2022 г.
– м. май 2022 г. в размер на общо 1437, 93 лв.
От правна страна
Съдът намира, че от съвкупната преценка на приетите по делото доказателства се
установява при условията на пълно и главно доказване възникването на облигационно
отношение между страните по силата на валиден договор за наем, по силата на който
ищецът е предал на двамата ответници държането на процесния недвижим имот. С договора
за наем страните са уговорили месечен наем за ползване на предоставената вещ в размер на
1900 евро с левова равностойност 2274, 76 лв. С оглед установеното по делото предоставяне
ползването на наетата вещ от страна на ищеца-наемодател, в тежест на ответниците-
наематели е да установят извършването на плащания на уговорения падеж. По делото
ответниците не наведоха твърдения за извършени плащания, нито ангажираха доказателства
в тази връзка, поради което при прилагане неблагоприятните последици от
доказателствената тежест съдът приема за установено, че ответниците не са заплатили
дължимите наемни вноски за процесния период – месеците юни, юли и август 2022 г.
Същевременно, съгласно чл. 232, ал. 2 ЗЗД наемателят дължи плащане освен на наемната
цена, и на разходите, свързани с ползването на вещта. Такива разходи в случая представлява
стойността на потребената в имота топлинна енергия, която ищецът е заплатил в размер на
общо 1437, 93 лв. или 700 евро. Ответниците не ангажираха доказателства, нито наведоха
твърдения за извършено плащане и на тези задължения, поради което при прилагане
неблагоприятните последици от доказателствената тежест съдът приема за установено, че
ответниците не са заплатили стойността на потребената в наетия имот топлинна енергия за
периода от м. януари 2022 г. до м. май 2022 г. в размер на общо 700 евро.
По предявения иск за заплащане на неустойка съдът намира, че страните изрично са
уговорили неустойка за забава в чл. 2.3. от процесния договор за наем. Предвид
неплащането от страна на ответниците на дължимия наем на уговорения падеж, съдът
намира, че искът с правно основание чл. 92 ЗЗД следва да бъде уважен в пълния предявен
размер. Съгласно уговорката между страните размерът на неустойката за забава върху
съответното забавено плащане се начислява за не повече от 30 дни, което се равнява на 285
евро за всяко месечно плащане, или общо 855 евро за вноските за трите процесни месеца.
По отношение искането на ищеца за солидарно осъждане на двамата ответници, съдът
намира същото за неоснователно, тъй като в сключения договор за наем не е предвидено
солидарно задължаване на двамата наематели, а съгласно чл. 121 ЗЗД освен в определените
от закона случаи солидарност между двама или повече длъжници възниква само когато е
уговорена. В разглеждания случай солидарността не произтича нито от законова разпоредба,
нито е изрично уговорена в договора, поради което ответниците следва да бъдат осъдени
при условията на разделност и при равни квоти от по ½ в процесните задължения, а
искането за солидарно осъждане следва да бъде отхвърлено.
По разноските:
При този изход на спора на основание чл. 78, ал. 1 ГПК в полза на ищеца следва да
бъдат присъдени направените в заповедното и в исковото производство разноски, вкл.
2
разходите за извършен превод на документи от български език на френски език за връчване
на ответниците. Направените от него разноски за заповедното производство се равняват на
общо 126, 40 лв., от които 40 лв. държавна такса и 86, 40 лв. разноски за превод, а
направените в исковото производство разноски се равняват на общо 1496, 94 лв., от които
551, 94 лв. държавна такса и 945 лв. разноски за превод.
В полза на процесуалния представил на ищеца адв. Р. Х. на основание чл. 38, ал. 2
ЗАдв. следва да бъде присъдено адвокатско възнаграждение за оказаната безплатна правна
помощ в размер на общо 1677, 06 лв., определено по чл. 7, ал. 2, т. 3 от Наредба № 1 от
09.07.2004 г. за възнаграждения за адвокатска работа.
Така мотивиран, Софийски районен съд
РЕШИ:
ОСЪЖДА Ф. Л. З., френски гражданин, роден на ... г., притежаващ паспорт № ..,
издаден на 04.04.2012 г. от П. на И., В., Ф., с адрес: авеню „Л..“ №... П.., п.к. .., Ф., и Л. Д. З.,
френски гражданин, роден на .. г., притежаващ лична карта № ..., издадена на .. г., от П. на
В.. /84/, Ф., с адрес: авеню „Л..“ №... П.., п.к. .., да заплатят на Н. И. Д., ЕГН **********, със
съдебен адрес: гр. София, ул. „И..“ №..., ет. 5, ап. 8, на основание чл. 232, ал. 2 ЗЗД и чл. 92
ЗЗД при равни квоти от по ½ за всеки от тях следните суми: сума в общ размер от 7255
евро, представляваща сбор от следните суми по договор за наем от 08.12.2021 г. : 5700 евро
наем за месеците юни, юли и август 2022 г.; 855 евро неустойка за забава върху главницата
за наем по чл. 2.3. от договора за наем и 700 евро стойност на консумирана топлинна
енергия от ответниците в имота в периода м. януари 2022 г. – м. май 2022 г., като
ОТХВЪРЛЯ искането за осъждане на двамата ответници при условията на солидарност.
ОСЪЖДА Ф. Л. З., френски гражданин, роден на ... г., притежаващ паспорт № ..,
издаден на 04.04.2012 г. от П. на И., В., Ф., с адрес: авеню „Л..“ №... П.., п.к. .., Ф., и Л. Д. З.,
френски гражданин, роден на .. г., притежаващ лична карта № ..., издадена на .. г., от П. на
В.. /84/, Ф., с адрес: авеню „Л..“ №... П.., п.к. .., да заплатят на Н. И. Д., ЕГН **********, със
съдебен адрес: гр. София, ул. „И..“ №..., ет. 5, ап. 8, на основание чл. 78, ал. 1 ГПК сумата от
126, 40 лв. разноски за заповедното производство и сумата от 1496, 94 лв. разноски за
исковото производство.
ОСЪЖДА Ф. Л. З., френски гражданин, роден на ... г., притежаващ паспорт № ..,
издаден на 04.04.2012 г. от П. на И., В., Ф., с адрес: авеню „Л..“ №... П.., п.к. .., Ф., и Л. Д. З.,
френски гражданин, роден на .. г., притежаващ лична карта № ..., издадена на .. г., от П. на
В.. /84/, Ф., с адрес: авеню „Л..“ №... П.., п.к. .., да заплатят на Р. М. Х., ЕГН **********,
член на САК, с личен номер **********, с адрес: гр. София, ул. „И..“ №..., ет. 5, ап. 8, на
основание чл. 38, ал. 2 ЗАдв. сумата от 1677, 06 лв., представляваща адвокатско
възнаграждение за оказаната безплатна правна помощ на ищеца.
Решението може да бъде обжалвано пред Софийски градски съд в двуседмичен срок от
връчването му на страните.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
3