РЕШЕНИЕ
№ 235
гр. Перник, 21.07.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН СЪД – ПЕРНИК, ТРЕТИ ВЪЗЗИВЕН ГРАЖДАНСКИ
СЪСТАВ, в публично заседание на шести юли през две хиляди двадесет и
втора година в следния състав:
Председател:БИСЕР ЦВ. ПЕТРОВ
Членове:КРИСТИАН Б. ПЕТРОВ
РОМАН Т. НИКОЛОВ
при участието на секретаря ИВА Н. ЦВЕТКОВА
като разгледа докладваното от КРИСТИАН Б. ПЕТРОВ Въззивно гражданско
дело № 20211700500510 по описа за 2021 година
за да се произнесе взе предвид следното:
Производството е по реда на чл. 258 – чл. 273 ГПК.
Образувано е по жалба от адв. М.К. – в качеството й на особен представител на Л. Г.
Л., против решение № 260916/28.07.2021 г. по гр.д. № 5551/2020г. на РС - Перник, с което
по предявените от „Топлофикация- Перник”АД срещу Л. Г. Л. искове по реда на чл. 415
ГПК е признато за установено, че ответникът дължи на ищеца сумата от 946.60лв.,
представляваща неплатена главница за доставена топлинна енергия за апартамент, находящ
се на адрес: ***, от която главница 819.75лв. за периода 01.05.2018г.- 28.02.2019г., сумата от
126.85лв., обезщетение за забава за периода 10.07.2018г.- 15.06.2020г., ведно със законната
лихва върху главницата, считано от подаване на заявлението за издаване заповед за
изпълнение – 30.06.2020г. до окончателното изплащане на сумата, за които суми е издадена
Заповед за изпълнение № ***г. по ч.г.д.№ 3097/2020г. на ПРС.
В жалбата по подробни доводи и съображения се поддържа, че обжалваното решение
е неправилно, незаконосъобразно и необосновано, като се моли същото да бъде отменено и
спорът да бъде решен по същество, като бъдат отхвърлени предявените искове.
Въззиваемият изразява становище за неоснователност на жалбата и моли за
1
оставянето й без уважение и за потвърждаване на решението.
Пернишкият окръжен съд намира при извършената по реда на чл. 269, изр. 1 ГПК
служебна проверка, че обжалваното решение е валидно и допустимо – в обжалваната част.
Съдът с оглед предмета на въззивното производство, очертан от въззивната жалба,
доказателствата по делото и доводите на страните, намира от фактическа и правна страна
следното:
Нормативната уредба през исковия период предвижда две алтернативни основания за
възникване на договорното отношение по продажба на ТЕ - писмен договор по чл. 149 ЗЕ
/която форма не е за действителност, а представлява форма за доказване/ или наличие на
собственост или на вещно ползване върху самостоятелен обект в топлоснабдена сграда в
етажна собственост - чл. 153, ал. 1 ЗЕ. И в двата случая продажбата на ТЕ се осъществява
при публично известни общи условия, одобрени от КЕВР /чл. 149, ал. 2 ЗЕ, съответно чл.
150, ал. 2 ЗЕ/.
От приложения по първоинстанцинното дело НА от ***г., том ***, н.дело от 2015г.
на нотариус Р.М., се установява, че на ***г. ответникът Л. Г. Л. е дарил на съпругата си К.
С. Л. процесния апартамент, находящ се на адрес: ***, като дарителят Л. Г. Л. си е запазил
вещното право на безвъзмездно ползване върху имота предмет на дарението, докато е жив.
По делото липсват доказателства и не се твърди собственикът К. С. Л. да е сключил
договор за продажба на ТЕ за битови нужди за процесния имот директно с доставчика на ТЕ
и като страна по договора за доставка на ТЕ само „голият собственик“ да дължи цената й на
доставчика на ТЕ, а не носителят на вещното право на ползване да е страна по
облигационното правоотношение с топлопреносното дружество и да дължи заплащане на
потребената в него топлоенергия. Напротив, от представеното по делото извлечение от
сметка е видно, че в „Топлофикация Перник“ АД за процесния апартамент е открита
партида единствено на името на ответника Л. Г. Л., а не на името на К. С. Л. -негов
собственик, от което следва, че липсва постигнато между собственика и топлопреносното
дружество съгласие и оттук - липсва договор за продажба на топлинна енергия, по силата на
който собственикът на топлоснабдения имот да е длъжен да заплаща цената на доставената
ТЕ и съответно дерогиране на чл. 57, ал. 1 ЗС. Видно от направената по ч.гр.д. № 3097 по
описа на Районен съд Перник за 2020 г. служебна справка, жалбоподателят Л. Г. Л. е с
постоянен и настоящ адрес, който съвпада с адреса на топлоснабдения имот, посочен в
исковата молба.
Без значение в случая е дали ответникът - „клиент“ на ТЕ по см. на чл. 153 ЗЕ е
живял, пребивавал в процесния имот, респ. дали лично е ползвал ТЕ за битови нужди през
процесния период, тъй като съгласно чл. 153 ЗЕ за качеството на клиент на ТЕ за битови
нужди е от значение кой е собственик или титуляр на вещно право на ползване на
топлоснабдявания имот, а не фактически ползвател. Дори и ответникът да не е живял, да не
е пребивавал в процесния имот през процесния период, съответно фактически да не е
ползвал ТЕ за отопление и БГВ в процесния период, е извън предмета на доказване по
2
делото в отношенията между страните, съответно няма значение за основателността на иска.
От приложените по делото доказателства по несъмнен начин се установява, че
ищецът е изпълнил процедурата по чл. 150, ал. 1 ЗЕ, като е публикувал Общите условия за
продажба на топлинна енергия за битови нужди от "Топлофикация Перник" АД на
потребителите в ***, които ОУ са общоизвестни и са публикувани в редица издания на
периодичния печат и съгласно чл. 150, ал. 2 ЗЕ обвързват всички абонати на енергийния
снабдител, без да е необходимо изричното им приемане от страна на потребителите.
Неоснователни са възраженията за нищожност на клаузите на ОУ на основание чл. 146 и чл.
143 от ЗЗП, доколкото нормативната уредба изрично изисква потребителят да не е могъл да
влияе върху съдържанието на клаузите в ОУ. ЗЕ предвижда такава възможност за
потребителите, като липсват доказателства от ответника, че той е възразил срещу която и да
е от клаузите на ОУ, поради което не може да се приеме, че която и да е от тях е
неравноправна спрямо него. Дори и клаузите на ОУ да са нищожни на основанието
посочено от ответника, то този въпрос е ирелевантен за изхода на настоящия правен спор,
доколкото същият не влияе на това дали е потребена и заплатена доставената от ищеца и
ползвана в процесния имот ТЕ през процесния период.
Въз основа на гореустановените от писмените доказателства факти, въззивният съд
приема, че в процесния период ответникът Л. Г. Л. като титуляр на вещно право на ползване
върху процесното топлоснабдено жилище има качеството "клиент" на ТЕ за битови нужди
съгласно чл. 153 ЗЕ и следователно между ищеца – като снабдител на ТЕ, и ответника като
клиент на ТЕ за битови нужди, по силата на закона /чл. 153 ЗЕ/ в процесния период са
възникнали и са съществували облигационни отношения относно продажбата на ТЕ, по
силата на което ищецът има задължението да доставя ТЕ, а ответникът – се явява титуляр на
задължението за заплащане цената на доставената и потребена в процесния топлоснабден
имот ТЕ, чието съдържание е установено в Общите условия.
Съгласно съдебно-техническата експертиза /СТЕ/ пред РС, процесният имот се
намира в топлоснабдена сграда, както и наличието на система за дялово разпределение в
СЕС. Уредът за търговско измерване в АС (топломер) е преминал задължителните
периодични метрологични проверки, съответства на одобрения тип, годен е да се използва за
търговски измерване и показанията му могат да се счетат за достоверни, като показанията на
топломера са отчитани ежемесечно, нетното количеството ТЕ е определяно съгласно
Наредба № 16 – 334 от 06.04.2007 г., тъй като от брутната ТЕ (отчетената по показанията на
топломера) са приспаднати технологичните загуби на топлоенергия. Изпълнено е
изискването на Наредба № 16 – 334 от 06.04.2007 г. за разпределение на нетното количество
потребена ТЕ между собствениците на имоти в СЕС. През процесния период в имота не е
монтиран уред за измерване разхода на топла вода – без водомер в имота, като е начислен
разход за потребена топла вода на база на потреблението на предходен отчетен период - по
обявени 2 лица обитатели на имота. Всички отоплителни тела в имота са демонтирани и
след провеждане на задължителния годишен отчет от ФДР, разходът на ТЕ за отопление на
имота е преизчислен, като прогнозно начислените суми са сторнирани и това обстоятелство
3
е отразено в индивидуалните годишни изравнителни сметки. Разходът на ТЕ в сградната
инсталация е направен по изчислителен път, който е част от общия доход, отчетен от
топломера в абонатната станция и е пропорционален на обема на отоплявания имот.
Определените суми за компонента "сградна инсталация" са начислявани единствено за
зимния период, когато е работила абонатната станция, не са начислявани суми за услугата
"дялово разпределение", доколкото топлофикационното дружество е правило
разпределението на ТЕ в СЕС безвъзмездно. От СТЕ се установява, че общият размер на
стойността за ТЕ възлиза на 819,75 лв. и е в съответствие с действащите за процесния
период цени на ТЕ за ***.
Съдебно - счетоводна експертиза /ССчЕ/ пред РС е установила, че е начислено
задължение в общ размер на 819,75 лева, а общият размер на лихвата за забава от датата на
падежа на всяка сума поотделно до 15.06.2020г. възлиза на 126,85 лева. Няма извършени
плащания от страна на ответника.
При извършената по реда на чл. 202 ГПК оценка, въззивният съд изцяло възприема
заключенията на СТЕ и ССчЕ като пълно, ясно и обосновано изготвени, които не са
задължени да правят заключенията си единствено по приложените по делото документи, а
може и въз основа на такива, които не са представени по делото – справка и проверки в
счетоводството и ведомостите на страните или трети лица и пр., включително ако при
извършването на експертизата се открият нови материали, които имат значение по делото,
но по които не му е била поставена задача, като в последния случай вещото лице е длъжно
само да ги посочи в заключението си. СТЕ и СИЕ са изготвени въз основа на вписванията,
извършени в счетоводните книги на ищеца. По делото са събрани писмени доказателства и
заключения на вещи лица, въз основа на които следва, че извършените от ищеца вписвания
в счетоводните книги са достоверни, в т.ч., че стойността на доставената в имота ТЕ е в
размерите, посочени в счетоводните сметки. Изпълнението на това задължение на ищеца,
съчетано с приложението на чл. 182 ГПК и чл. 55 ТЗ – търговските книги на ищеца да
служат като доказателство за фактурираното и осчетоводеното от него количество и
стойност топлоенергия, налага извод, че по делото е доказано, че ищецът е изпълнил
задължението си за реално доставяне на ТЕ в процесния имот за процесния период. В
съдебно заседание, проведено на 29.06.2021 г., на което е присъствал особеният
представител на жалбоподателя-ответник са изслушани вещите лица изготвили
заключенията по СИЕ и СТЕ. В това заседание са приети и двете заключения, като адв. К.
не е поискала да се допуснат повторни или допълнителни експертизи. На зададените от нея
въпроси към вещите лица, същите са дали изчерпателни и ясни отговори, поради което и
възраженията в тази насока са неоснователни, а освен това са преклудирани. Ето защо,
неоснователно е възражението в жалбата, че изводите на РС били основани единствено на
доказателствата на ищеца и липсва преценка на всички събрани по делото доказателства в
тяхната съвкупност, както и че съдът е основал изводите си на заключението на СТЕ и СИЕ,
дадени въз основана по документи, които не са представени по делото.
Неоснователно е и възражението, че не е сключван договор с ФДР за процесния
4
период, тъй като заключението на СТЕ е изготвено и въз основа на предоставени
изравнителни сметки за дялово разпределение на потребената в имота ТЕ за процесния
период, което дялово разпределение е осъществено от ФДР „Топлофикация- Перник” ЕАД,
гр. П., въз основа на посочен от СТЕ сключен договор от ***г. и втори договор от ***г.
между СЕС и ФДР „Топлофикация- Перник” ЕАД, гр. П., т.е. налице е сключен договор по
реда на чл. 139в, ал. 2 ЗЕ. Обстоятелството, че липсват доказателства за проведен избор на
топлинен счетоводител от най-малко 2/3 от собствениците съгласно чл. 139б, ал. 2 ЗЕ, не
означава, че искът е недоказан и потребителят на ТЕ не дължи суми за нейното заплащане.
Отчитане на ТЕ и разпределение по системата за дялово разпределение е продължило да се
извършва от ФДР „Топлофикация- Перник” ЕАД, гр. П., като от СТЕ се установява, че то е
извършвано правилно, съобразно системата за дялово разпределение, поради което размерът
на задълженията за имота съответства на установеното по този ред топлинно отчитане.
Неоснователно е и възражението, че ответникът не е поръчвал ТЕ по смисъла на чл.
62 ЗЗП, тъй като съгласието за доставката и нежеланието за преустановяване й по реда на
чл.153 ал.2 ЗЕ съставлява „искане” на услугата по смисъла на чл.62 ал.1 ЗЗП, поради което
между двата закона не съществува противоречие и не може да става въпрос за приложението
на пар.1 ДР ЗЗП /така изрично ТР № 2/25.05.2017 г. по т. д. № 2/2016 г. на ОСГК на ВКС/.
Предвид изложеното, въззивният съд приема, че всички възражения в жалбата
относно материалната легитимация на ответника, стойността и начинът на начислената ТЕ
са неоснователни и че по делото е доказано количеството на реално доставената до
процесния имот ТЕ.
Следователно за процесния период в полза на ищеца срещу ответника е възникнало
вземане от 819.75лв. за периода 01.05.2018г.- 28.02.2019г. - главница за стойността на ТЕ, за
който размер и период сумите са установени от заключенията на СТЕ и ССчЕ. По делото е
установена дължимостта на цялото главно вземане, като липсват обосновани и конкретни
доводи в жалбата относно лихвата за забава, поради което и претенцията за лихва е
установена по основание и размер за процесния период в размер на 126.85лв. за периода
10.07.2018г.- 15.06.2020г., съгласно заключението на ССчЕ.
Страните не са навели други конкретни и обосновани доводи за въззивна ревизия с
оглед изискванията на чл. 269, изр. 2 ГПК, поради което въззивният съд не дължи служебна
проверка на различни от сочените основания за неправилност на решението.
С решението си РС е достигнал до идентични правни изводи и краен резултат с тези
на въззивния съд и следва да бъде потвърдено, включително и в частта за разноските,
правилно разпределени между страните при спазване на правилата по чл. 78 ГПК.
Въззивната жалба е неоснователна.
По разноските
С оглед резултата от обжалването, на жалбоподателя не се дължат разноски в
настоящото производство. Съобразно изхода на въззивното дело, жалбоподателят следва да
заплати минималната дължима държавна такса по въззивната жалба от 25 лв. по сметка на
5
ОС – Перник /т. 7 от ТР № 6 от 6.11.2013 г. на ВКС по тълк. д. № 6/2012 г., ОСГТК/.
Въззиваемият доказва разноски пред въззивната инстанция 300 лв. - депозит за
възнаграждение на особ. представител и претендира ю.к. възнаграждение, което с оглед
правната и фактическа сложност на делото и фактът, че въззивното дело е разгледано в
рамките на едно съдебно заседание, съдът определя на 100 лв., съгласно чл. 78, ал. 8 ГПК,
вр. чл. 37, ал.1 ЗПП, вр. чл.25, ал. 1 от НЗПП (съгласно представените доказателства и
списък по чл. 80 ГПК), която обща сума от 400 лв. му се дължи от жалбоподателя изцяло,
предвид неоснователността на жалбата.
По изложените мотиви, Пернишкият окръжен съд
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА решение № 260916/28.07.2021 г. по гр.д. № 05551/2020г. по описа
на Районен съд – Перник.
ОСЪЖДА Л. Г. Л., ЕГН ********** от ***, да заплати по сметка на Окръжен съд -
Перник сумата 25 лева - държавна такса за въззивната жалба.
ОСЪЖДА Л. Г. Л., ЕГН ********** от ***, да заплати на „Топлофикация – Перник“
АД, ЕИК *********, ***, сумата 400 лв. - разноски по въззивното производство.
РЕШЕНИЕТО не подлежи на касационно обжалване, съгласно чл. 280, ал. 3, т. 1, пр.
първо от ГПК.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
6