Решение по дело №435/2022 на Районен съд - Севлиево

Номер на акта: 14
Дата: 22 февруари 2023 г.
Съдия: Станислав Иванов Цветков
Дело: 20224230200435
Тип на делото: Административно наказателно дело
Дата на образуване: 6 декември 2022 г.

Съдържание на акта

РЕШЕНИЕ
№ 14
гр. Севлиево, 22.02.2023 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – СЕВЛИЕВО в публично заседание на четиринадесети
февруари през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:
Председател:Станислав Ив. Цветков
при участието на секретаря Рефузе Як. Османова
като разгледа докладваното от Станислав Ив. Цветков Административно
наказателно дело № 20224230200435 по описа за 2022 година
за да се произнесе взе предвид следното:
Жалбоподателят И. Б. И. от с.М., обл.Силистра е обжалвал наказателно
постановление № 35-0001146 от 31.10.2022 год. на Директора на Регионална дирекция „АА”
гр.Плевен, с което за извършено нарушение по чл.18, т.4 от Наредба № Н-8 от 27.06.2008
год. на МТ и на основание чл.93, ал.1, т.1 от ЗАвт.П / Закона за автомобилните превози / му
е наложено наказание глоба в полза на държавата в размер от 2 000.00лева.В жалбата се
твърди, че НП е необосновано и незаконосъобразно, в подкрепа на което се излагат
подробно развити в същата съображения.
ИСКАНЕТО е съдът да отмени наказателното постановление изцяло.
Ответникът по жалбата – Директор на Регионална дирекция „АА” гр.Плевен, редовно
призован, не се явява представител при разглеждане на делото.
По делото се събраха писмени и гласни доказателства, от съвкупната преценка на
които съдът установи следната фактическа обстановка:
Жалб.И. Б. И. работел в „Ферматъ“ ООД гр.София като водач на МПС по силата на
Трудов № 9 от 27.10.2021 г.Със Заповед от 07.10.2022 г. бил командирован за период от пет
работни дни във фирма „Дуло Алфа“ ООД, считано от 10.10.2022 г. до 14.10.2022 г. да
извършва превоз по зададени маршрути от ръководството на фирмата.На 10.10.2022 г.
жалб.И. управлявал товарен автомобил „Мерцедес Атего“ от категория N2 с рег. № ***,
собственост на „Порше Лизинг БГ“ ЕООД.С посоченият автомобил извършвал превоз на
товари за собствена сметка /месни продукти/, за което били съставени стокови разписки №
N0000082069 и № ********** от 10.10.2022 г.Управляваният от него товарен автомобил бил
с поставена на предно обзорно стъкло табела „Превоз за собствена сметка“.Около 08.45
часа, с управляваното от него МПС, посочено по-горе, се движел по Главен път Е772.До
входа на завод „Хамбергер“, в землището на общ.Севлиево, бил спрян за проверка от
свид.В. К. Г. – главен инспектор и свид.С. Д. Д. – инспектор в Регионална дирекция „АА”
гр.Плевен.При извършената проверка жалб.И. предоставил на контролните органи всички
документи, изискуеми от закона и подзаконовите нормативни актове, с изключение на
заповед на заповед на едноличния търговец или управляващия юридическото лице, за чиято
сметка се извършва превозът, или на упълномощено от тях със заповед лице.На същата дата
1
– 10.10.2022 г. свид.Г., в присъствието на свид.Д., съставил против жалбоподателя И. Б. И.
Акт за установяване на административно нарушение /АУАН/ за това, че на 10.10.2022 год.,
около 08.45 часа, на главен път Е772 гр.Севлиево /вход на завод „Хамбергер“ / извършва
превоз за собствена сметка /месни продукти/, видно от стокови разписки № N0000082069 и
********** от дата 10.10.2022 г. и табела „превоз за собствена сметка“, поставена на предно
обзорно стъкло с товарен автомобил „Мерцедес Атего“ от кат. N2 с рег. № ***, собственост
на „Порше Лизинг БГ“ ЕООД.В хода на проверката се установи, че водачът И. И. извършва
гореописания превоз без да представя заповед на / лицето / едноличният търговец или
управляващият юридическото лице, за която сметка се извършва превоза, с което е нарушил
разпоредбите на чл.18, т.4 от Наредба № Н-8/27.06.2008 г. на МТ.При съставяне на АУАН и
след запознаване със съдържанието жалбоподателят не е направил възражения.Възражения
от страна на жалб.И. не са направени и в срока по чл.44, ал.1 от ЗАНН.
Въз основа на така съставения АУАН е издадено обжалваното наказателно
постановление на Директора на Регионална дирекция „АА” гр.Плевен с № 35-0001146 от
31.10.2022 г.Същото е издадено против И. Б. И. от с.М., обл.Силистра, ***, за това, че на
10.10.2022 г., около 08.45 часа, на главен път Е772, гр.Севлиево / вход на завод „Хамбергер“
/ извършва превоз за собствена сметка / месни продукти / видно от стокова разписка №
N0000082069, ********** от дата 10.10.2022 г. и табела „превоз за собствена сметка“,
поставена на предно обзорно стъкло с товарен автомобил „Мерцедес Атего“ от кат. N2 с рег.
№ ***, собственост на „Порше Лизинг БГ“ ЕООД.В хода на проверката се установи, че
водачът И. И. извършва гореописания превоз без да представя заповед на / лицето /
едноличният търговец или управляващият юридическото лице, за която сметка се извършва
превоза.Наказващият орган е приел, че жалб.И. е извършил нарушение по чл.18, т.4 от
Наредба № Н-8/27.06.2008 г. на МТ, за което му е наложил наказание по реда на чл.93, ал.1,
т.1 от ЗАвт.П глоба в полза на държавата в размер от 2000.00лева.
Гореизложената фактическа обстановка съдът намира за установена от показанията
на свидетелите В. К. Г. и С. Д. Д. и писмените доказателства – АУАН № 329774 от
10.10.2022 г.; Трудов договор № 9/27.10.2021 г.; Заповед за командировка от 07.10.2022 г.;
НП № 35-0001146 от 31.10.2022 г. на Директора на Регионална дирекция „АА” гр.Плевен;
Заповед № РД-08-30 от 24.01.2020 г. на Министъра на транспорта, информационните
технологии и съобщенията.
При така установената фактическа обстановка, въз основа на събраните писмени и
гласни доказателства, съдът достига до следните правни изводи:
Препис от обжалваното наказателно постановление е връчен на жалбоподателя на
09.11.2022 г.От клеймото на пощенският плик, с който жалбата е изпратена, се установява,
че същата е подадена на 22.11.2022 г., тоест в законноустановения срок, поради което
същата е допустима и следва да се разгледа по същество.
НП е издадено от компетентен орган, във връзка с което е представено заверено
копие от Заповед № РД-08-30 от 24.01.2020 г. на Министъра на транспорта,
информационните технологии и съобщенията.АУАН е съставен от лице, което е
оправомощено за това по силата на чл.92, ал.1 във вр. с чл.91 от ЗАвтП, предвид заеманото
от него длъжностно качество.
АУАН и издаденото в последствие въз основа на него НП са за извършено нарушение
на разпоредбата на чл.18, т.4 от Наредба № Н-8/27.06.2008 г. на МТ.Разпоредбата на чл.18,
т.4 от Наредба № Н-8/27.06.2008 г. на МТ за условията и реда за извършване на превоз на
пътници и товари за собствена сметка гласи: “При извършване на превози на товари за
собствена сметка водачът представя при поискване от контролните органи следните
документи: заповед на едноличния търговец или управляващия юридическото лице, за чиято
сметка се извършва превозът, или на упълномощено от тях със заповед лице; в заповедта се
посочват датата или периодът за извършване на превоза, часовете на тръгване и маршрутът
на движение, както и видът на товара”.
2
Административно-наказващият орган на осн. чл.93, ал.1, т.1 от ЗАвт.П е наложил на
жалб.И. наказание глоба в размер от 2000.00лева.Съгласно посочената разпоредба: „Водач
на моторно превозно средство, който извършва обществен превоз или превоз за собствена
сметка на пътници и товари без издадено за моторното превозно средство удостоверение за
обществен превоз на пътници или товари, заверено копие на лиценз на Общността,
разрешение, документ за регистрация или други документи, които се изискват от регламент
на европейските институции, от този закон и от подзаконовите нормативни актове по
прилагането му, се наказва със: глоба 2000 лв. - при първо нарушение”.
По делото не се спори, че на 10.10.2022 г., с управляван от него товарен автомобил,
жалб.И. е извършвал превоз на товар.Няма спор, че при извършена от контролните органи
проверка било установено, че извършва превоза без да може да им представи заповед на
едноличния търговец или управляващия юридическото лице, за чиято сметка се извършва
превозът, или на упълномощено от тях със заповед лице.
Жалбоподателят, редовно призован, не се явява в съдебно заседание.Не се явява и
неговия процесуален представител.В жалбата се твърди, че НП е необосновано и
незаконосъобразно, в подкрепа на което се излагат няколко съображения.
Излага се на първо място твърдението, че субект на нарушението по чл.18, т.4 от
Наредба № Н-8/27.06.2008 г., съответно на санкционната норма на чл.93, ал.1, т.1 от
ЗАвтПр. Можело да бъде само едноличен търговец или юридическо лице.
Съдът не споделя така изложеното твърдение.Субект на нарушението, съгласно
разпоредбата на чл.18 от Наредба № Н-8 от 27.06.2008 г. на МТ, може да бъде единствено
водач, извършващ превоз на товари за собствена сметка.Според легалната дефиниция на
чл.4 от Регламент (ЕО) № 561/2006 на Европейския парламент и на Съвета "водач означава
всяко лице, което управлява превозно средство дори за кратък период от време или което се
намира на борда на превозното средство като част от неговите задължения да бъде на
разположение за управление при нужда".
Не може да бъде споделено и твърдението, че в случая не било установено по
категоричен и несъмнен начин обстоятелството, че жалб.И. е извършвал превоз за собствена
сметка.Както в АУАН, така и в НП, изрично е посочено, че това обстоятелство е установено
въз основа на представените по време на проверката от страна на водача стокови разписки
№ N0000082069 и ********** от дата 10.10.2022 г. – датата на която се е осъществявал и
въпросният превоз.Това обстоятелство се потвърждава и от свидетелските показания на
служителите на РД „АА“, дадени в хода на съдебното производство.В потвърждение на това
е и констатацията, че на предно обзорно стъкло на автомобила е била поставена табела
„превоз за собствена сметка“.Не на последно място следва да се отбележи, че тези
констатации не са били оспорени от страна на жалбоподателя при предявяване на АУАН и
запознаване със съдържението му, който той е подписал без възражения.Възражения в тази
насока не са били направени и в срока по чл.44, ал.1 от ЗАНН.
Настоящият съдебен състав намира, че при съставянето на акта и при издаването на
наказателното постановление не са допуснати съществени процесуални нарушения.АУАН и
3
наказателното постановление съдържат изискуемите в чл.42 и чл.57, ал.1 от ЗАНН
реквизити.Както в акта, така и в наказателното постановление пълно и точно е описано
нарушението, датата и мястото на извършване, обстоятелствата, при които е било
извършено и законовите разпоредби, които са нарушени.Не са налице формални
предпоставки за отмяна на НП, тъй като при реализирането на административно
наказателната отговорност на жалбоподателя не са били допуснати съществени процесуални
нарушения, които да водят до опорочаване на производството.
Нарушението, в което с АУАН е обвинен жалбоподателят, е на формално извършване
– законодателят не изисква настъпването на каквито и да са съставомерни
последици.Изложеното до момента обосновава извод, че жалбоподателят е имал
задължението по чл.18, т.4 от Наредба № Н-8 от 27.06.2008 г. да представи на контролните
органи изискания документ, тъй като е притежавал качеството "водач, извършващ превоз на
товари за собствена сметка".
Съгласно чл.27, ал.1 от ЗАНН административното наказание се определя в границите
на наказанието, предвидено за извършеното нарушение.В случая наказващият орган е
приложил санкционната разпоредба на чл.93, ал.1, т.1 от ЗАвтП, която, както вече бе
посочено по-горе, предвижда наказание от 2000.00 лева за водач на моторно превозно
средство, който извършва обществен превоз или превоз за собствена сметка на пътници и
товари без издадено за моторното превозно средство удостоверение за обществен превоз на
пътници или товари, заверено копие на лиценз на Общността, разрешение, документ за
регистрация или други документи, които се изискват от регламент на европейските
институции, от този закон и от подзаконовите нормативни актове по прилагането
му.Съгласно санкционната разпоредба на чл.93, ал.2 от ЗАвП водач на моторно превозно
средство, който извършва обществен превоз или превоз за собствена сметка на пътници и
товари и не представи в момента на проверката издадения лиценз, заверено копие на лиценз
на Общността, разрешението, документа за регистрация или други документи, които се
изискват от регламент на европейските институции, от този закон или от подзаконовите
нормативни актове по прилагането му, се наказва с глоба 100 лв.В случая при поискване от
контролните органи жалбоподателят не е представил документ по чл.18, т.4 от Наредба №
Н-8 от 27.06.2008 г. и затова приложимата санкционна разпоредба е именно тази на чл.93,
ал.2 от ЗАвП, а не чл.93, ал.1, т.1 от ЗАвП /в този смисъл Решение № 302 от 19.04.2017 г. по
к. а. н. д. № 77/2017 г. на Административен съд – София-област/.По тези съображения съдът
намира, че на жалбоподателя следва да бъде наложено определеното в абсолютен размер
наказание глоба от 100.00 лева за констатираното нарушение, което при установените
еднакви обстоятелства следва да бъде приложена санкционната норма на чл.93, ал.2 от
ЗАвтП /с каквото правомощие съдът разполага съгласно т. 1 от ТР № 8 от 16.09.2021 г. по т.
д. № 1/2020 г. на ВАС/.
Поради изложеното НП следва да бъде изменено в тази част като бъде приложена
санционната норма на чл.93, ал.2 от ЗАвтП и бъде определено по-благоприятното за дееца
административно наказание глоба в размер от 100.00 лева.
4
Настоящият съдебен състав намира, че не са налице основания и за приложението на
чл.28 ЗАНН във връзка с осъщественото нарушение.След като подзаконов нормативен акт е
предвидил какви документи следва да представи при проверка водач, извършващ превод за
собствена сметка, неизпълнението на нормативно установеното задължение, обосновава
осъществен състав на административно нарушение.Неизпълнението на нормативно
установеното задължение, за което е предвидено съответното наказание, не би могло да
обоснове маловажност на случая, даже и сравнено с други нарушения от същия
вид.Обществената опасност на нарушението не е ниска, а самото то е на формалното
извършване.С факта на непредставяне на изискуемия документ от водача, е осъществен
състава на нарушението по чл.18, т.4 от Наредба № Н-8 от 27.06.2008 г. на МТ.Налице е
нарушение на разпоредба в подзаконов нормативен акт и не е необходимо изискванията,
визирани в нормата да са закрепени и в Регламент 561/2006 и 165/2014, за да е осъществен
състава на нарушението от обективна страна.Самото нарушение няма връзка с
безопасността на движението и спазването на изискванията за определената
продължителност на управление, за да може в тази връзка да се обоснове маловажност на
случая.Извършеното нарушение засяга обществените отношения, свързани с установения
ред за отчетност пред контролните органи на водачите, извършващи превоз на товари, който
е задължителен за тях, както и минималните изисквания във връзка с документите, които те
следва да осигурят преди извършване на превоза.
От страна на процесуалния представител на жалбоподателя към съда се отправя
искане в полза на доверителят му да бъдат присъдени направените по делото разноски за
адвокатско възнаграждение.Съгласно чл.63, ал.7, т.2 от ЗАНН Районният изменя акта по
чл.58д /в случая – НП/, когато се налага да намали размера на наложеното административно
наказание или да го замени с по-леко по вид от предвидените за същото нарушение, както в
настоящият случай.Съгласно нормата на чл.63д от ЗАНН, в производствата пред районния и
административния съд, както и в касационното производство страните имат право на
присъждане на разноски по реда на АПК.Препратката е изрична и касае именно въпроса,
свързан с присъждането на разноските в процеса.Т.е. този ред се прилага и от РС, и от Адм.
съд, действащи като въззивна и, съответно, като касационна инстанция.А при липса на
конкретно уреждане на въпроса за определяне на размера, вкл. възможността за
пропорционално присъждане на разноски, на основание чл.144 от АПК са приложими
правилата на ГПК, а не на НПК.С оглед гореизложеното се налага изводът, че по отношение
на въпроса, свързан с присъждането на разноски, административнонаказателното
производство следва логиката и нормите на АПК, респективно – ГПК, по силата на
препращащите норми на чл.63д, ал.1 от ЗАНН и чл.144 от АПК.Според ал.2 на чл.63д от
ЗАНН ако заплатеното от страната възнаграждение за адвокат е прекомерно съобразно
действителната правна и фактическа сложност на делото, съдът може по искане на
насрещната страна да присъди по-нисък размер на разноските в тази им част, но не по-малко
от минимално определения размер съобразно чл.36 от Закона за адвокатурата.В случай, в
придружителното писмо, с което преписката е изпратена в съда, от страна на АНО се прави
възражение за прекомерност на претендирания адвокатски хонорар, в случай, че той
5
надвишава размера, предвиден в чл.7, ал.2, т.2 от Наредбата за минималните размери на
адвокатските възнаграждения.В случая се претендира се възнаграждение в размер на 600.00
лв., което включва изготвяне на жалба и процесуално представителство по договор за
правна защита и съдействие.Съгласно чл.18, ал.2 от Наредба № 1 от 9.07.2004 г. за
минималните размери на адвокатските възнаграждения ако административното наказание е
под формата на глоба, имуществена санкция и/или е наложено имуществено обезщетение,
възнаграждението се определя по реда на чл.7, ал.2 върху стойността на всяка наложена
глоба, санкция и/или обезщетение.Съгласно чл.7, ал.2, т.2 от Наредбата за процесуално
представителство, защита и съдействие по дела с определен интерес възнагражденията при
интерес от 1000 до 10 000 лв. са 400 лв. плюс 10 % за горницата над 1000 лв.В случая е било
наложено наказание глоба, което е в размер на 2000.00 лв., поради което възнаграждение в
размер на 500.00 лв. е съответно на невисоката фактическа и правна сложност на делото,
както и поради обстоятелството, че в случая процесуалният представител не се е явявал в
съдебно заседание.Ето защо възражението за прекомерност е основателно до посочения
размер от 500.00 лева.Предвид изхода на делото и съразмерно на изменената част от
обжалваното НП, в полза на жалбоподателя следва да бъдат присъдени направени по делото
разноски за адвокатско възнаграждение в размер на 475,00 лева.
Водим от гореизложеното и на осн. чл.63, ал.7, т.1 от ЗАНН, съдът
РЕШИ:
ИЗМЕНЯ Наказателно постановление № 35-0001146 от 31.10.2022 г. на Директора на
РД „АА” гр.Плевен, в частта му, в която, на И. Б. И. от с.М., обл.Силистра, ***, ЕГН
**********, за извършено нарушение по чл.18, т.4 от Наредба № Н-8 от 27.06.2008 г. на МТ
и на основание чл.93, ал.1, т.1 от ЗАвт.П е наложено административно наказание глоба в
полза на държавата в размер от 2000.00 / две хиляди / лева, като ПРИЛАГА закон за по-леко
наказуемо нарушение, без съществено изменение на обстоятелствената част на
нарушението, и за извършеното нарушение по чл.18, т.4 от Наредба № Н-8 от 27.06.2008 г.
на МТ, на основание чл.93, ал.2 от ЗАвт.П, НАЛАГА на И. Б. И. от с.М., обл.Силистра, ***,
ЕГН **********, глоба в размер от 100.00 / сто / лева.
ПОТВЪРЖДАВА Наказателно постановление № 35-0001146 от 31.10.2022 г. на
Директора на РД „АА” гр.Плевен в останалата му част.
ОСЪЖДА Регионална дирекция „Автомобилна администрация“ гр.Плевен, да
заплати на И. Б. И. от с.М., обл.Силистра, ***, ЕГН **********, сумата от 475.00
/четиристотин седемдесет и пет/ лева, съставляваща направени по настоящото дело разноски
за адвокатско възнаграждение.
Решението подлежи на касационно обжалване пред Административен съд гр.Габрово
в 14-дневен срок от съобщението до страните, че е изготвено.
Съдия при Районен съд – Севлиево: _______________________
6