Р Е
Ш Е Н
И Е
№ …
гр. София, 14.06.2019 г.
В ИМЕТО НА
НАРОДА
СОФИЙСКИЯТ
ГРАДСКИ СЪД, ІІ-д въззивен състав, в публичното заседание на двадесет и
втори май две хиляди и деветнадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: СИЛВАНА ГЪЛЪБОВА
ЧЛЕНОВЕ: КРАСИМИР МАЗГАЛОВ
Мл.с. БОРЯНА ВОДЕНИЧАРОВА
при
секретаря Илияна Коцева, като разгледа докладваното от съдията Гълъбова гр.д. №7929 по описа на СГС за 2017 г.,
за да се произнесе взе предвид следното:
Производството е по реда на чл.258 –
273 ГПК.
Образувано е по въззивна жалба на
ответниците Т.Х.В. и Д.Х.Г. срещу решение от 05.04.2017 г. по гр.д. №39935/2015
г. на Софийския районен съд, 41 състав, с което са уважени предявените „Б.Д.“
ЕАД от срещу жалбоподателите установителни искове с правно основание чл.415 вр.
чл.422 ал.1 ГПК вр. чл.430 ТЗ съответно за сумата от 200,00 лв. и сумата от
300,00 лв., представляващи главница по договор за предоставяне на овърдрафт по
разплащателна сметка от 09.06.2006 г., предоставен на наследодателя Х.Л.В.,
ведно със законната лихва от 23.01.2015 г. до окончателното изплащане, за които
суми е издадена заповед за изпълнение по чл.410 ГПК по гр.д. №3696/2015 г. по
описа на СРС, 41 състав, като ответниците са осъдени да заплатят на ищеца
разноски в заповедното и исковото производство.
В жалбата се твърди, че решението на
СРС е неправилно и незаконосъобразно. Сочат, че първоинстанционният съд не е извършил проверка за наличие на
неравноправни клаузи по смисъла на ЗЗП и Директива 93/13/ЕИО в процесния
договор за кредит, а такива са клаузите на чл.4.1, чл.7, чл.8.1 и чл.16.2,
което води до нищожността им. Поддържат, че размерът на процесния овърдрафт е
1200,00 лв., а погасената сума е в общ размер на 42 118,10 лв. Предвид изложеното, жалбоподателите молят въззивния съд да
отмени обжалваното решение и да отхвърли изцяло предявените искове. Претендират
разноски.
Въззиваемата
страна „Б.Д.“ ЕАД в срока за
отговор по чл.263 ал.1 ГПК оспорва жалбата и моли решението на
първоинстанционния съд да бъде потвърдено. Претендира разноски.
Решението на СРС в частта, в която
предявените установителни искове са отхвърлени до пълните предявени размери, не
е обжалвано от ищеца и е влязло в сила.
Съдът, като обсъди доводите във въззивната жалба относно
атакувания съдебен акт и събраните по делото доказателства, достигна до
следните фактически и правни изводи:
Жалбата е подадена в срок и е допустима, а разгледана по
същество е неоснователна.
Съгласно разпоредбата на чл.269 ГПК въззивният съд се
произнася служебно по валидността на решението, а по допустимостта – в
обжалваната му част, като по останалите въпроси е ограничен от посоченото в
жалбата с изключение на случаите, когато следва да приложи императивна материалноправна
норма, както и когато следи служебно за интереса на някоя от страните – т.1 от
ТР №1/09.12.2013 г. по тълк.д. №1/2013 г. на ОСГТК на ВКС.
Процесното първоинстанционно решение е валидно и допустимо.
Същото е и правилно, като въззивният състав споделя мотивите му, поради което и
на основание чл.272 ГПК препраща към мотивите на СРС. Във връзка доводите в
жалбата за неправилност на решението, следва да се добави и следното:
От приетото в първоиностанционното производство заключение
на ССчЕ, което съдът кредитира напълно, се установява, че неизплатеното
задължение по процесния договор за кредит за главница към датата на депозиране
на заявлението по чл.410 ГПК – 23.01.2015 г. е 1200,00 лв.
От приетото във въззивното производство заключение на ССчЕ,
което съдът кредитира напълно като обосновано и компетентни изготвено, се
установява, че за периода 09.06.2005 г. – 05.12.2013 г. по процесния
кредит-овърдрафт са погасени суми за лихви в общ размер на 1275,50 лв., като
към датата на депозиране на заявлението по чл.410 ГПК – 23.01.2015 г.
неплатените задължения по кредита включват: неплатена главница в размер от
1200,00 лв., неплатена договорна лихва за периода 18.12.2013 г. – 23.01.2015 г.
в размер на 196,60 лв., неплатена
санкционираща лихва за периода 13.08.2014 г. – 23.01.2015 г. в размер на 27,17
лв. В о.с.з. вещото лице сочи, че постъпилите по разплащателна сметка на
кредитополучателя през периода 05.07.2005 г. – 17.12.2013 г. суми в общ размер
на 40 765,02 лв. са дошли от преводи на заплати и от др. източници, но не
са усвоени от банката, а са усвоявани само начислените лихви.
При тези данни, и с оглед на събраните доказателства,
настоящият съдебен състав намира за неоснователно твърдението на ответниците,
че са заплатени суми по процесния договор за овърдрафт в общ размер на сумата
от 42 118,10 лв. От описаното по-горе заключение на приетата в настоящето
производство ССчЕ се установи, че сумата от 40 765,02 лв. е постъпила по
разплащателната сметка на кредитополучателя, но не е усвоена от банката, а от
банката са усвоявани само дължимите лихви в посочените по-горе размери, а към
датата на депозиране заявлението по чл.410 ГПК дължимата главница е в размер на
1200,00 лв., т.е. не се установи положителния факт на плащането на цялото
задължение по договора.
Съгласно разпоредбата
на чл.143 ал.1 ЗЗП, неравноправна клауза в договор, сключен с потребител, е
всяка уговорка в негова вреда, която не отговаря на изискването за
добросъвестност и води до значително неравновесие между правата и задълженията на
търговеца или доставчика и потребителя. Настоящият съдебен състав счита обаче,
че възражението за нищожност на описаните по-горе клаузи е ирелевантно за
изхода на спора по настоящето дело, доколкото предмет на настоящето
производство са само задълженията за главницата по договора за
кредит-овърдрафт, а оспорените клаузи касаят начисляваните договорни и
санкциониращи лихви.
Поради изложеното и поради съвпадане на крайните изводи на
двете съдебни инстанции, решението на СРС следва да бъде потвърдено изцяло.
С оглед изхода на делото и направеното искане, на
въззиваемата страна на основание чл.78 ал.3 и ал.8 ГПК следва да се присъдят
разноски в размер на сумата от 100,00 лв., представляваща юрисконсултско
възнаграждение, платимо по равно от двамата въззивници.
Воден от гореизложеното, съдът
Р
Е Ш И:
ПОТВЪРЖДАВА решение №84569/05.04.2017 г., постановено по
гр.д. №39935/2015 г. по описа на СРС, ГО, 41 състав, в обжалваната
част.
ОСЪЖДА Т.Х.В., ЕГН **********, адрес: ***, и Д.Х.Г.,
ЕГН **********, адрес: ***, да заплатят на „Б.Д.“ ЕАД, ЕИК *****, седалище и адрес на управление:***, на
основание чл.78 ал.3 и ал.8 ГПК сумата от по 50,00 лв., представляваща разноски
във въззивното производство.
РЕШЕНИЕТО
не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: 1. 2.