№ 2494
гр. София, 28.01.2022 г.
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 167 СЪСТАВ, в закрито заседание на
двадесет и осми януари през две хиляди двадесет и втора година в следния
състав:
Председател:КРИСТИЯН Р. ТРЕНДАФИЛОВ
като разгледа докладваното от КРИСТИЯН Р. ТРЕНДАФИЛОВ Гражданско
дело № 20211110160279 по описа за 2021 година
Производството е образувано по искова молба, подадена от „A1 БЪЛГАРИЯ” ЕАД,
чрез адв. Й., срещу „МЕСОДЖИО“ ЕООД.
Съдът, след като констатира, че исковата молба отговаря на изискванията на закона,
предявените искове са процесуално допустими, изпълнена е процедурата по чл. 131 ГПК, и с
оглед направените от страните доказателствени искания и на основание чл.140, ал.1 ГПК,
чл.140, ал.3, изр.1 ГПК, вр. чл.146 ГПК,
ОПРЕДЕЛИ:
СЪСТАВЯ СЛЕДНИЯ ПРОЕКТ ЗА ДОКЛАД:
I.Обстоятелствата, от които произтичат претендираните права и
възражения:
Ищецът извежда съдебно предявените субективни права при твърденията, че между
него и ответника бил сключен договор за използване на мобилни услуги № *********.
Поддържа, че с приложение № 1 от 14.06.2018 г. за срок от две години била активирана
услуга фиксиран интернет през мобилна мрежа А1 за номер ****** с план А1 Net Box 75 със
стандартна месечна такса 19,99 лв. без ДДС и промоционална за срока на договора 17,49 лв.
без ДДС. Съгласно т.5.1 от приложението на абоната било предоставено за временно
ползване оборудване – рутер, като последният поел задължението да върне оборудването в
пълна комплектност и изправност при прекратяване на договора – т.5.3. Уговорени били и
неустоечни клаузи за нарушаване на договора – раздел „Отговорност“ – т.6.3.1 и т.6.3.4.
Твърди, че до януари 2019 г. ответникът заплащал използваните услуги, след което спрял да
плаща като по договора били издадени и дължими фактури на стойност 112,36 лв. за
периода 16.01.2019 г. – 15.07.2019 г. Поради неизпълнение на задълженията на абоната за
заплащане на използваните мобилни услуги договорът бил прекратен считано от 21.07.2019
г. на основание т.54.12 от Общите условия за взаимоотношенията между „****“ ЕАД и
абонатите. Поддържа, че при прекратяване на договора по вина на абоната, последният
дължал неустойка за неизпълнение и неспазен срок на действие, уговорена в приложенията
за активиране на всяка отделна мобилна услуга. Неустойката била определена като сбор от
1
стандартните месечни абонаментни такси за мобилните планове без отстъпки дължими от
абоната за съответните СИМ карти, считано от датата на прекратяване на договора –
21.07.2019 г. до изтичане на посочения в договора срок за всеки мобилен номер – 14.06.2020
г. – за оставащите 10 месеца от срока на договора. Начислена била и неустойка във
фиксиран размер за предоставено за срока на договора оборудване, което абонатът не
върнал на мобилния оператор след прекратяване на договора. За неустойката били издадени
сметки на обща стойност от 339,90 лв. Ето защо моли съда да признае за установено, че
ответникът дължи на ищеца посочените по – горе суми, ведно със законната лихва от датата
на подаване на заявлението – 14.04.2021 г. до изплащане на вземането, за които суми по
реда на чл. 410 ГПК била издадена заповед по ч.гр.д № 20803/2021 г. по описа на СРС, 167
състав. Претендира разноски.
В срока по чл. 131 ГПК ответникът, чрез адв. С., е подал отговор на исковата молба, с
който оспорва предявените искове като неоснователни и недоказани. Поддържа, че ищецът
не е ангажирал доказателства за реалното предоставяне на услугата на ответника. Твърди, че
ответникът искал да се откаже от процесния договор с всички произтичащи от това
последици, като служителите на ищеца го уверили, че такова искане ще бъде входирано.
Обръща внимание, че управителят на ответното дружество не бил български гражданин,
като ищецът се възползвал от това, за да го заблуди, че отношенията помежду им били
изчистени, а след това се позовал на договор, общи условия и клаузи, без да докаже, че
същите са станали ясни на ответника при подписването на договора. На следващо място
поддържа, че има желание и готовност да заплати дължимите месечни такси, ако ищецът
успее да докаже ползването на услугата. Моли съда да отхвърли предявените искове.
II. Правна квалификация на правата, претендирани от ищеца:
Предявени са обективно кумулативно съединени положителни установителни искове
с правно основание чл. 422 ГПК, вр. чл. 79, ал. 1, предл. 1 от ЗЗД за установяване, че
ответникът дължи на ищеца следните суми: 112,36 лв., представляваща месечни такси и
потребление за използване на мобилни услуги по договор М6032906 за периода от 16.1.2019
г. до 15.7.2019 г., както и с правно основание чл. 422 ГПК, вр. чл. 92 от ЗЗД за установяване,
че ответникът дължи сумата 339,90 лв., представляваща неустойка за неизпълнение на
договор М6032906, ведно със законната лихва от 14.4.2021 г. до изплащане на вземането, за
които суми по реда на чл. 410 ГПК била издадена заповед по ч.гр.д № 20803/2021 г. по
описа на СРС, 167 състав.
III. Разпределяне на доказателствената тежест за подлежащите на доказване
факти:
УКАЗВА на ищеца, че в негова тежест е да докаже по делото пълно и главно: факта
на сключен с ответника договор за предоставяне на мобилни услуги със съдържанието,
посочено в исковата молба, че е предоставил посоченото устройство и че е доставил на
ответника през процесния период мобилни услуги на претендираната стойност, както и че е
прекратил договора.
УКАЗВА на ищеца, че не сочи доказателства за факта, че е доставил на ответника
през процесния период услуги на посочената стойност и че е предоставил посоченото
мобилно устройство.
2
УКАЗВА на ответника, че в негова тежест е да докаже по делото пълно и главно, че е
заплатил претендираните суми.
ДОПУСКА представените с исковата молба документи като писмени доказателства по
делото.
ПРИЛАГА ч.гр.д. № 20803/2021 г. по описа на СРС, 167 с-в.
НА ОСНОВАНИЕ чл. 145, ал. 3 ГПК приканва страните към спогодба като им указва,
че съгласно чл. 78, ал. 9 ГПК при приключване на делото със спогодба половината от
внесената държавна такса се връща на ищеца, като направените разноски си остават за
страните, както са ги направили, ако не е уговорено друго и спорът ще се разреши в по-
кратки срокове.
Съдът уведомява страните, че за намиране на решение на спора си могат да използват
и процедура по медиация. Така те спестяват време, усилия и средства – отпада нуждата от
събиране на доказателства, а при постигане на спогодба, ищецът може да поиска да му бъде
възстановена половината от внесената държавна такса – чл. 78, ал. 9 ГПК.
Ако страните желаят да използват медиация, те могат да се обърнат към център по
медиация или медиатор от Единния регистър на медиаторите, който може да бъде видян на
електронен адрес: http://www.justice.government.bg. Медиацията е платена услуга.
Към Софийски районен съд работи Програма „Спогодби”, която предлага безплатно
провеждане на процедура по медиация, от която страните също могат да се възползват.
Повече информация за Програма „Спогодби” можете да получите всеки работен ден от
9:00 до 17:00 часа от Мариана Николова на тел. 02/8955423 или на ел. адрес:
********@***.*******, както и в Центъра за спогодби и медиация на адрес: гр. София, бул.
„Цар Борис III ” № 54, ст. 204.
НА ОСНОВАНИЕ чл. 146, вр. чл. 140, ал. 3 от ГПК, на страните да се връчи препис от
настоящото определение за насрочване, ведно с проекта за доклад по делото, като те могат
да вземат становище по него и дадените със същия указания в срок най – късно до първото
по делото съдебно заседание, в противен случай губят възможността да направят това по -
късно.
ПРЕПИС от отговора на ответника да се връчи на ищеца, който може да изрази
становище и да ангажира доказателства във връзка с него в първото по делото съдебно
заседание, освен ако съдът е указал по – кратък срок в настоящото определение.
НАСРОЧВА делото за разглеждане в открито съдебно заседание на 11.03.2022 г., от
13:50 ч., за която дата и час да се призоват страните с посочените по – горе преписи.
Определението, не подлежи на обжалване.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
3