№ 15910
гр. София, 22.08.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 60 СЪСТАВ, в публично заседание на
дванадесети февруари през две хиляди двадесет и четвърта година в следния
състав:
Председател:РАЙОНЕН СЪДИЯ
при участието на секретаря В.Т.Е.
като разгледа докладваното от РАЙОНЕН СЪДИЯ Гражданско дело №
20221110134048 по описа за 2022 година
Производството е образувано по искова молба, подадена от „РАЙОНЕН СЪДИЯ“ АД,
чрез адв. Ц. В., срещу „**************************“ ЕАД, с която е предявен иск с правно
основание чл. 411 КЗ за осъждане на ответника да заплати на ищеца сумата в размер на 800
лева – частично от 2013,72 лева, представляваща непогасен остатък от регресно вземане за
изплатено застрахователно обезщетение и ликвидационни разноски по застраховка
„*******” по щета № 0300-21-302-500111, ведно със законната лихва от датата на подаване
на исковата молба в съда до окончателното изплащане на дължимата сума.
В исковата молба се твърди, че на 29.01.2021 г., около 19:00 часа в гр.
**************** към ***********, на кръстовището с ******************** водачът
Н.П.Н., управляващ лек автобус с рег. № ******** и притежаващ задължителна застраховка
„******************” на автомобилистите в ответното дружество със срок на
застрахователното покритие от 20.03.2020 г. до 19.03.2021 г., поради отклонение вдясно
реализирал ПТП с попътно движещия се лек автомобил марка „*****“, с рег. № **********,
собственост на „***************“ ЕООД и застрахован по имуществена застраховка
„*******” при ищцовото дружество с полица с № 16-0300/302/ 5001959, със срок на
застрахователното покритие от 20.05.2020 г. до 19.05.2021 г. Вследствие настъпилото ПТП
на лекия автомобил, за който имало сключена застраховка „*******”, били причинени щети,
заведени при ищеца под № 0300-21-302-500111. Ремонтът на увредения автомобил бил
извършен в сервиз на „**********“ ЕООД, за което били издадени две фактури. С доклад по
щетата било одобрено застрахователно обезщетение в размер на 6752,44 лева, изплатено на
сервиза, извършил ремонта, с преводно нареждане от 23.02.2021 г. Ищецът предявил
регресна претенция към застрахователя по задължителната застраховка
1
„******************“ на автомобилистите за възстановяване на изплатеното
застрахователно обезщетение и ликвидационните разноски в размер на 15 лева или общо в
размер на 6767,44 лева, като ответникът признал и възстановил сумата в размер на 4753,72
лева. Разликата от 2013,72 лева не била погасена от ответното дружество. Ето защо моли
съда да постанови решение, с което да уважи изцяло предявения иск. Претендира
направените по делото разноски, включително за заплатено адвокатско възнаграждение.
Исковата молба и приложенията към нея са изпратени на
„**************************“ ЕАД за отговор, като в срока по чл. 131 ГПК е постъпило
становище по същата чрез юрк. С.Г.. Процесуалният представител оспорва предявения иск
по размер. Твърди, че с изплащането на сумата 4753,72 лева по регресната претенция на
ищеца били обезщетени напълно причинените от процесното ПТП вреди. Предявеният иск
бил завишен по размер и не отговарял на действителната стойност на вредите по
автомобила към датата на настъпване на застрахователното събитие. Възразява, че не била
налице пряка причинно-следствена връзка между процесното ПТП и всички щети по
автомобила, които били обезщетени от ищеца. Ето защо моли съда да постанови решение, с
което да отхвърли предявения иск като неоснователен. Претендира направените по делото
разноски и юрисконсултско възнаграждение.
В съдебно заседание ищецът „РАЙОНЕН СЪДИЯ“ АД, редовно призован, се
представлява от адв. Бакоева. Процесуалният представител поддържа исковата молба. В хода
на устните състезания моли съда да уважи изцяло исковата претенция като основателна и
доказана по размер. От приетите по делото доказателства били установен механизмът на
процесното ПТП и размерът на вредите. В тази връзка следвало да бъде взето предвид, че
към датата на настъпване на застрахователното събитие увреденият автомобил в гаранция и
щетите следвало да бъдат отстранени в официалния сервиз на марката. Претендира
направените по делото разноски, като представя списък по чл. 80 ГПК. Депозира писмена
защита, в която излага допълнителни доводи в подкрепа на направените искания.
В съдебно заседание ответникът „**************************“ ЕАД, редовно
призован, се представлява от юрк. Г.. Процесуалният представител поддържа отговора на
исковата молба. Депозира молба, в която моли съда да отхвърли предявените искове по
изложените в отговора съображения. Претендира направените по делото разноски, за които
представя списък по чл. 80 ГПК.
Съдът, след като прецени по вътрешно убеждение събраните по делото
доказателства поотделно и в тяхната съвкупност, ведно с доводите и становищата на
страните, приема за установено следното.
Не се спори между страните, че по време на настъпване на застрахователното събитие е
съществувал валиден договор за задължителна застраховка „******************” на
автомобилистите, сключен с ответното дружество по отношение на автобус марка
„**********“ с рег. № ********; че към датата на процесното ПТП е имало валидна
имуществена застраховка „*******“ по отношение на увредения от процесното ПТП лек
автомобил марка „*****“, модел „**********“, с рег. № **********, собственост на
2
„***************“ ЕООД; че са налице предпоставките за ангажиране на гражданската
отговорност на лицето, причинило застрахователното събитие, а именно – деянието
(механизъм на ПТП), причинените с него вреди, причинно – следствената връзка между
процесното ПТП и причинените вреди; че ищецът заплатил на сервиза, извършил ремонта
на увредения автомобил, застрахователно обезщетение в размер на 6752,44 лева, към което
били начислени 15 лева ликвидационни разходи, както и че по регресната претенция на
ищцовото дружество ответникът погасил сумата в размер на 4753,72 лева. Тези
обстоятелства не се оспорват от страните, поради което са отделени от съда като
ненуждаещи се от доказване.
Видно от застрахователна полица № ***************, сключена на 20.05.2020 г.,
увреденият лек автомобил марка „*****“, модел „**********“, с рег. № **********,
собственост на „***************“ ЕООД, бил произведен през 2016 г. От представено по
делото удостоверение изх. № 085 от 12.12.2023 г., издадено от „**********“ ЕООД – София,
е видно, че процесният автомобил имал валидна гаранция към датата на настъпване на
застрахователното събитие. Гаранционният срок изтекъл на 20.05.2021 г. Съгласно
условията на гаранцията автомобилът трябвало да бъде сервизиран в оторизиран сервиз на
марката „*****“ за страната, какъвто бил този на „**********“ ЕООД.
Допусната е по искане на страните съдебна автотехническа експертиза. Заключението
на вещото лице е прието от съда и не е оспорено от страните. Същото е изготвено след
запознаване с материалите по делото. От заключението се установява, че обстоятелствата и
причините, при които настъпило процесното ПТП, били следните: на 29.01.2021 г., около
19,10 ч. автобус „**********“ с рег. № ******** се движил по бул. „**********“ с посока от
ул. „**************“ към ******************** и на кръстовището с последния водачът
предприел маневра за завой надясно, при която частично навлязъл в дясната лента за
движение и реализирал ПТП с движещия се от дясната му страна лек автомобил „*****
*******“ с рег. № **********. С оглед така изяснения механизъм на произшествието вещото
лице направило извод, че при удара предната броня се изместила напред и вдясно, при което
можело да се получат уврежданията по десния фар, но при този механизъм не можело да се
получи увреждане на лаковото покритие на предна лява врата, без да бъде счупено изцяло
лявото странично огледало. Затова вещото лице заключило, че щетите по застрахования лек
автомобил, с изключение на увреждането по предна лява врата, се намирали в пряка и
причинно-следствена връзка с настъпилото на 29.01.2021 г. произшествие в гр. София. От
заключението се установява, че към датата на застрахователното събитие процесният
автомобил бил в експлоатация 4 години, 8 месеца и 9 дни, считано от датата на
първоначалната му регистрация – 20.05.2016 г. Вещото лице изчислило, че стойността,
необходима за възстановяване на уврежданията по процесния лек автомобил, изчислена на
база средни пазарни цени към датата на ПТП, с включен десен фар и изключена предна лява
врата възлизала на 5970,68 лева, а без десен фар и без предна лява врата – на 4433,33 лева.
Стойността, необходима за възстановяване на уврежданията по процесния лек автомобил,
изчислена на база средни пазарни цени на резервните части и труд от доверени сервизи,
3
различни от официалния за марката сервиз, към датата на ПТП, с включен десен фар и
изключена предна лява врата възлизала на 5923,40 лева, а без десен фар и без предна лява
врата – на 4387,97 лева. Същата стойност, изчислена на база средни пазарни цени на
алтернативни резервни части и труд от доверени сервизи, различни от официалния за
марката сервиз, към датата на ПТП, с включен десен фар и изключена предна лява врата
възлизала на 5612,98 лева, а без десен фар и без предна лява врата – на 4077,54 лева. Съдът
намира, че заключението на вещото лице е пълно, ясно, обосновано и не възниква съмнение
относно неговата правилност, поради което го възприема изцяло.
По делото са представени и други писмени доказателства, неотносими към настоящия
спор.
От така установената фактическа обстановка съдът прави следните правни
изводи.
По иска с правно основание чл. 411 КЗ:
Нормата на чл. 411 КЗ предвижда суброгационното право на застрахователя, изплатил
на застрахования застрахователно обезщетение, да иска от третото лице, причинило виновно
вреди на застрахованото имущество, респ. от неговия застраховател, това, което е платил на
застрахования. Платилият застраховател може да встъпи в правата на застрахования до
размера на платеното застрахователно обезщетение и обичайните разноски, направени за
неговото определяне. Следователно, обхватът на суброгационното право зависи от размера
на застрахователното обезщетение, което застрахователят е платил на застрахования, и от
размера на обезщетението, което третото лице дължи на застрахования. За да бъде
основателен предявеният регресен иск, следва да бъде установено по безспорен начин
осъществяването на следните елементи от фактическия състав на суброгационното право:
валидно застрахователно правоотношение към датата на застрахователното събитие (ПТП)
по имуществена застраховка „*******“ на процесния автомобил; настъпване на
застрахователно събитие, причинено от трето лице – водач на МПС, който има валидна
задължителна застраховка „******************“ на автомобилистите при ответника;
възникване на ****************** за третото лице (деянието, причинените с него вреди,
причинно – следствената връзка между ПТП и причинените вреди); плащане на
застрахователно обезщетение от застрахователя на застрахования по имуществената
застраховка. На основание чл. 45, ал. 2 ЗЗД във всички случаи на непозволено увреждане
вината се предполага до доказване на противното.
В настоящия случай не се спори между страните, че всички елементи от фактическия
състав на суброгационното право на застрахователя по имуществената застраховка са се
осъществили, поради което и съдът е приел за ненуждаещи се от доказване релевантните
обстоятелства. Същите се установяват по безспорен начин от събраните по делото писмени
доказателства. Спорен е единствено размерът на дължимото от ответното дружество
застрахователно обезщетение.
По този въпрос следва да се има предвид на първо място разпоредбата на чл. 386, ал. 2
4
КЗ, съгласно която при настъпване на застрахователно събитие застрахователят е длъжен да
плати застрахователно обезщетение, което е равно на действително претърпените вреди към
деня на настъпване на събитието, освен в случаите на подзастраховане и застраховане по
договорена застрахователна стойност. Съгласно задължителната съдебна практика
дължимото обезщетение следва да бъде определено по пазарната стойност на ремонта за
отстраняване на претърпяната вреда към момента на настъпване на застрахователното
събитие. Застрахователното обезщетение не може да надвишава действителната (при пълна
увреда), респ. възстановителната (при частична увреда) стойност на увреденото имущество,
а действителната, респ. възстановителната стойност не може да бъде по-голяма от пазарната
му стойност към деня на настъпване на събитието. Съгласно чл. 400, ал. 1 КЗ за
действителна се смята стойността, срещу която вместо застрахованото имущество може да
се купи друго от същия вид и качество. А чл. 400, ал. 2 КЗ определя възстановителната
застрахователна стойност като стойността за възстановяване на имуществото с ново от
същия вид и качество, в това число всички присъщи разходи за доставка, строителство,
монтаж и други, без прилагане на обезценка. Следователно, размерът на застрахователното
обезщетение се определя съобразно доказания размер на претърпяната вследствие
застрахователното събитие вреда, който не може да надхвърля действителната, респ.
възстановителната стойност на увреденото имущество, определено по пазарната му
стойност. При изчисляване размера на обезщетението не следва да се прилага коефициент на
овехтяване, тъй като последният е инкорпориран в самата застрахователна стойност (вж.
Решение № 79 от 02.07.2009 г. по т. д. № 156/2009 г., І Т.О., ВКС, Решение № 6 от
02.02.2011 г. по т. д. № 293/2010 г., І Т.О., ВКС).
На първо място следва да бъде посочено, че при определяне на дължимото от
ответното дружество застрахователно обезщетение не трябва да бъдат вземани предвид
щетите по предна лява врата, доколкото от заключението на автотехническата експертиза се
установява, че същите не се намират в причинно-следствена връзка с процесното ПТП.
Направеното в тази връзка възражение от ответника е основателно. Второ, от съществено
значение е обстоятелството, че към датата на настъпване на застрахователното събитие
увреденият автомобил бил в експлоатация 4 години, 8 месеца и 9 дни и е имал валидна
гаранция, съгласно условията на която автомобилът трябвало да бъде сервизиран в
оторизиран сервиз на марката „*****“ за страната, какъвто бил този на „**********“ ЕООД.
След като увреждането на автомобила е било извършено в рамките на гаранционния срок,
то е налице необходимост от извършването на ремонт в специализиран оторизиран сервиз с
оглед запазване действието на гаранцията. През този период съществува задължение за
влагане при ремонта само на оригинални части, които да са от завода, производител на
автомобила. Поради това, ако застрахованият по застраховка „******* на МПС“ представи
доказателства за причинени в резултат на застрахователно събитие вреди на застрахования
автомобил и за извършен в специализиран сервиз ремонт за тяхното поправяне,
застрахователят не може да откаже изплащане на застрахователно обезщетение в размер на
дължимите за ремонта средства, при условие че те не надхвърлят уговорената
застрахователна сума и отразяват реалната възстановителна стойност по смисъла на чл. 203,
5
ал. 3 КЗ (отм.) (вж. Решение № 209 от 30.01.2012 г. по т. д. № 1069/2010 г., ІІ Т.О., ВКС).
Именно поради тази причина, когато застрахованото имущество се намира в гаранционен
срок, пълната обезвреда, за която е отговорен и делинквентът, респ. неговият застраховател
по задължителната застраховка „******************“, включва като пряк и непосредствен
резултат от неговото увреждане обезщетяване на причинените вреди при условията на
гаранцията и предвиденото съобразно нея възстановяване на вредите в специализиран
сервиз на съответната автомобилна марка. Само по този начин би се достигнало до
възстановяване на положението отпреди противоправното увреждане чрез осигуряване
възможността увреденият да получи имущество от същия вид, т. е. такова, което ще
продължи да бъде обект на гаранционно покритие. С оглед изложеното настоящият съдебен
състав намира, че възстановителната стойност на увреденото имущество следва да бъде
определена съгласно издадените от официалния сервиз за марката в страната фактури към
датата на настъпване на застрахователното събитие, но без стойността на ремонтните
дейности за възстановяване на предна лява врата поради изложените по-горе съображения.
Към стойността на първата фактура в размер на 5893,58 лева с ДДС следва да се прибави
стойността на труда по втората фактура, но без тази за боядисване на предна лява врата, т. е.
сумата 285,12 лева с ДДС. По отношение на бояджийските и други допълнителни материали
няма разбивка във фактурата каква част от тях е използвана за боядисване на изключения
детайл, поради което тяхната стойност следва да бъде взета от заключението на вещото лице
– а именно в размер на 288,07 лева с ДДС. Или дължимото от ответника обезщетение за
всички щети, които се намират в причинно-следствена връзка с процесното ПТП, съдът
изчисли на 6466,77 лева. Към тази сума следва да бъдат добавени 15 лева за ликвидационни
разноски, които обичайно се заплащат за определяне на обезщетението по щетата, доколкото
не са установени по делото разходи в по-голям размер. Или дължимата на ищцовото
дружество сума по регресната претенция възлиза общо на 6481,77 лева. Не се спори между
страните, че ответникът е извършил частично плащане на регресно предявената сума в
размер на 4753,72 лева. Непогасеният остатък от регресното вземане на ищеца възлиза на
1728,05 лева.
С оглед изложеното предявеният частичен иск по чл. 411 КЗ за сумата в размер на 800
лева се явява основателен и като такъв следва да бъде уважен изцяло, ведно със законната
лихва от датата на подаване на исковата молба в съда до окончателното изплащане на
дължимата сума.
По отношение на разноските:
Процесуалният представител на ищеца е поискал присъждане на направените по
делото разноски, като е представил списък по чл. 80 ГПК. В настоящото производство
ищцовото дружество е извършило следните разноски: 50 лева за внесена държавна такса,
200 лева за депозит за вещо лице и 360 лева с ДДС за заплатено адвокатско възнаграждение.
Доколкото същото е в минимален размер, съдът намира, че не следва да бъде редуцирано. С
оглед изложеното, предвид изхода на настоящия спор и на основание чл. 78, ал. 1 ГПК
ответникът „**************************“ ЕАД следва да бъде осъден да заплати на ищеца
6
„РАЙОНЕН СЪДИЯ“ АД сумата в общ размер на 610 лева, представляваща направените в
настоящото производство разноски за внесена държавна такса, депозит за вещо лице и
заплатено адвокатско възнаграждение.
Воден от горното, съдът:
РЕШИ:
ОСЪЖДА „Застрахователно еднолично акционерно дружество
„*******************” ЕАД, ЕИК *************, представлявано от изпълнителните
директори Н.Д.Ч. и И.И.Г., със седалище и адрес на управление гр. *****************, да
заплати на „РАЙОНЕН СЪДИЯ“ АД, ЕИК *********, представлявано от изпълнителните
директори А.Б.А. и В.В.А., със седалище и адрес на управление гр. ******************, по
частичния иск с правно основание чл. 411 КЗ сумата 800 (осемстотин) лева,
представляваща непогасен остатък от регресно вземане за изплатено застрахователно
обезщетение и ликвидационни разноски по застраховка „*******” по щета № 0300-21-302-
500111, ведно със законната лихва от датата на подаване на исковата молба в съда –
24.06.2022 г. до окончателното изплащане на дължимата сума.
ОСЪЖДА, на основание чл. 78, ал. 1 ГПК, „Застрахователно еднолично акционерно
дружество „*******************” ЕАД, ЕИК *************, представлявано от
изпълнителните директори Н.Д.Ч. и И.И.Г., със седалище и адрес на управление гр.
*****************, да заплати на „РАЙОНЕН СЪДИЯ“ АД, ЕИК *********,
представлявано от изпълнителните директори А.Б.А. и В.В.А., със седалище и адрес на
управление гр. ******************, сумата 610 (шестстотин и десет) лева,
представляваща направените в настоящото производство разноски за внесена държавна
такса, депозит за вещо лице и заплатено адвокатско възнаграждение.
РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване пред Софийски градски съд в двуседмичен срок
от връчването му на страните.
На основание чл. 7, ал. 2 ГПК на страните да се връчи препис от решението.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
7