№ 47971
гр. София, 19.11.2025 г.
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 51 СЪСТАВ, в закрито заседание на
деветнадесети ноември през две хиляди двадесет и пета година в следния
състав:
Председател:ИВО В. ВЪТЕВ
като разгледа докладваното от ИВО В. ВЪТЕВ Гражданско дело №
20251110108382 по описа за 2025 година
намери, че следва да съобщи на страните проекта за доклад по делото по реда
на чл. 140, ал. 3 ГПК:
А. Д. Х. и Ю. С. Х. са предявили срещу Министерството на труда и
социалната политика (МТСП) отрицателни установителни искове с правно
основание чл. 124, ал. 1 ГПК, за установяване недължимостта на сумата от 17
933,90 лева, главница, вземане срещу Д.А. Х., за претърпени имуществени
вреди от непозволено увреждане – извършен ремонт на лек автомобил
„/марка/“, рег. № /рег.номер/, собственост на ответника МТСП, 1309,85 лева,
законна лихва върху главницата за периода от 29.11.2006 г. до 13.06.2007 г. и
1265 лева, присъдени по гр.д. 2349/2007 г. по описа на Софийски градски съд,
ГО, 3 състав и в.гр.д. № 1236/2009 г. по описа на Софийски апелативен съд
(САС), 2-ри състав, съдебни разноски.
Ищците твърдят, че са наследници на Д.А. Х. и че по отношение техния
наследодател е била допусната обезпечителна мярка в полза на ответника –
налагане на възбрана върху имоти, собственост на наследодателя им.
Поддържат, че вземането, претендирано от ответника произтича от
претърпени имуществени вреди от непозволено увреждане – извършен ремонт
на лек автомобил „/марка/“, собственост на МТСП, за сумата от 17 933,90
лева. Излагат твърдения, че спорът е приключил с решение на Софийския
апелативен съд (САС), с което в полза на МТСП са присъдени сумите 17
933,90 лева, главница, 1309,85 лева, законна лихва и 1265 лева, съдебни
разноски. Посочват, че ответникът е бездействал повече от 14 години, като не
е реализирал правото си да събере вземанията по съдебен ред, както и че
никога не са били образувани изпълнителни производства на основание
1
издадените изпълнителни листове след постановяване на окончателния
съдебен акт. Излагат твърдения, че въпреки погасяването на правото на
защита на вземането по съдебен ред, обезпечителната мярка (възбраната) е
останала в сила върху наследствения имот. Поддържат, че МТСП не би
предприело действия по заличаване на възбраната, освен ако доверителите не
погасят изцяло задължението. Сочат, че имуществените им интереси могат да
бъдат застрашени, тъй като кредиторът би могъл да образува
незаконосъобразно изпълнително производство, доколкото в представените
писма и становище на МТСП от 12.07.2024 г. се съдържа волеизявление, което
представлява покана за плащане на задълженията. Навеждат доводи, че
настоящият иск за установяване на погасяването на вземанията по давност е
единственият правен способ за защита на техните интереси, след като
петгодишния давностен срок по чл. 110 от ЗЗД за вземанията, смятано от
датата на влизане в сила на съдебното решение (11.11.2009 г.) или най-късно
от момента на издаване на първия изпълнителен лист (29.12.2009 г.) е изтекъл,
тъй като не са налице обстоятелства, установяващи спиране или прекъсване
на погасителната давност.
В срока по чл. 131 ГПК ответникът Министерство на труда и социалната
политика оспорва иска с твърдения, че през 2007 г. МТСП е предявило иск
срещу наследодателя Д.А. Х. с правно основание чл. 45 от ЗЗД за претърпени
имуществени вреди от непозволено увреждане, който е бил уважен с влязло в
сила решение на САС, с което наследодателят на ищците е бил осъден да
заплати главница, законна лихва и съдебни разноски. Посочва, че за
обезпечаване на бъдещия иск е била допусната обезпечителна мярка –
възбрана върху недвижим имот. Твърди, че ищците признават вземането на
МТСП, след като на 05.09.2024 г. доброволно и недвусмислено са предприели
действия и са внесли претендираните суми общо в размер на 54 700 лв. по
сметката на МТСП. Поддържа, че до предявяването на исковата молба
(04.09.2024 г.), ищците по никакъв начин не са оспорили вземането, нито са
отправили възражение за изтекла давност. Смята, че обезпечителната мярка –
възбрана – не е обвързана със срок, а служи като гаранция за защита
интересите на МТСП при принудително събиране на вземането. Навежда
доводи, че съгласно чл. 118 от ЗЗД, плащането, извършено от длъжник след
изтичане на давността, не е недължимо платено, а признаването на вземането
от наследниците и доброволното му заплащане представлява отказ от
позоваване на вече изтекла давност. Излага твърдения, че отказът от давност
може да бъде направен и мълчаливо, чрез конклудентни действия, свързани с
погасяване на задължението. Обръща внимание на факта, че присъденото
парично вземане произтича от непозволено увреждане, като посочва, че
съгласно чл. 112 от ЗЗД, давността не се прилага за вземания от непозволено
увреждане. На последно място, поддържа, че влязлото в сила осъдително
2
съдебно решение по в.гр.д. №1236/2009 г. на САС се ползва със сила на
пресъдено нещо и тя се разпростира и по отношение на предявен иск за
отричане съществуването на същото вземане. Представя препис от
Определение на СРС от 11.10.2024 г. по гр.д. № 9905/2007 г. по описа на СРС,
с което наложената обезпечителна мярка „възбрана върху недвижим имот“,
допусната с Определение № 27405/04.05.2007 г. по горното дело, е била
отменена по молба на А. Х. и Ю. Х., поради погасяване в цялост на
претендираните от кредитора вземания.
Предвид разпоредбата на чл. 154 ГПК при предявен отрицателен
установителен иск в тежест на ответника е да докаже, че претендираното от
него и оспорено от ищеца вземане съществува, т.е. че по силата на влезли в
сила решения наследодателят на ищците е бил осъден да заплати сумите,
чиято недължимост се претендира, респ. че са налице обстоятелства,
обуславящи основание за спиране или прекъсване на погасителната давност
по смисъла на чл. 115 и чл. 116 ЗЗД.
С оглед наведеното твърдение от ответника, че вземанията не
съществуват, поради тяхното погасяване от ищците, в тежест на ответника е
да установи обстоятелствата по твърдяното плащане, а при установяване на
това обстоятелство, в тежест на ищците е да обосноват правния си интерес за
водене на делото за установяване недължимост на вземания на наведеното
основание (изтекла погасителна давност), които са били погасени от тях чрез
плащане.
С оглед становищата на страните и на основание чл. 146, ал. 1, т. 3 и 4
ГПК съдът обявява за безспорни между страните и ненуждаещи се от
доказване обстоятелствата, че ищците са наследници на Д.А. Х., починал на
06.05.2011 г., който е бил осъден с решение по в.гр.д. №1236/2009 г. САС, ГО,
2-ри състав, да заплати на ответника МТСП сумата от 17 933,90 лева,
главница, сумата 1309,85 лева, представляваща законна лихва върху
главницата за периода 29.11.2006 г. до 13.06.2007 г., както и съдебни разноски
за първата и въззивната инстанции в общ размер на 1265 лева. След влизане в
сила на Решение №135 от 11.11.2009 г. на САС, ГО, 2-ри състав, на 29.12.2009
г. и 21.03.2011 г. са били издадени два броя изпълнителни листове за
присъдените суми.
Страните са представили към исковата молба и отговора на исковата
молба писмени доказателства, които са допустими, относими и необходими за
правилното решаване на повдигнатия пред съда правен спор, поради което
следва да бъдат приети като доказателства по делото. Искането на ищеца за
задължаване на ответника да представи документи по реда на чл. 190 ГПК не
следва да бъде уважено, доколкото страната не сочи какви обстоятелства ще
изяснява с тези документи, а от друга страна – обстоятелствата по издаването
3
на изпълнителни листове за присъдените от съда вземания са обявени за
безспорни между страните и ненуждаещи се от доказване.
Така мотивиран и на основание чл. 140 ГПК, във вр. с чл. 146, ал. 1 и ал.
2 ГПК, съдът
ОПРЕДЕЛИ:
НАСРОЧВА делото за разглеждане в открито съдебно заседание на
19.01.2026 г. от 13:30 ч., за което страните да бъдат призовани.
ПРИЕМА представените с исковата молба и отговора на исковата молба
писмени доказателства.
ОТХВЪРЛЯ исканията на ищеца за събиране на доказателства по реда на
чл. 190 ГПК.
УКАЗВА на страните, че могат да вземат становище по дадените
указания и проекта на доклада най–късно в първото по делото заседание.
УКАЗВА на страните, че могат да уредят спора помежду си чрез
медиация. При постигане на спогодба дължимата държавна такса за
разглеждане на делото е в половин размер. Към Софийския районен съд
действа програма „Спогодби“, която предлага безплатно провеждане на
медиация.
УКАЗВА на страните, че:
съгласно чл. 40, ал. 1 ГПК страната, която живее или замине за
повече от един месец в чужбина е длъжна да посочи лице в
седалището на съда, на което да се връчват съобщенията -
съдебен адресат, ако няма пълномощник по делото в РБ;
същото задължение имат и законният представител,
попечителят и пълномощникът на страната, а съгласно ал. 2
когато лицата по ал. 1 не посочат съдебен адресат, всички
съобщения се прилагат към делото и се смятат за връчени;
съгласно чл. 41 ГПК страната, която отсъства повече от един
месец от адреса, който е съобщила по делото или на който
веднъж й е връчено съобщение, е длъжна да уведоми съда за
новия си адрес; същото задължение имат и законният
представител, попечителят и пълномощникът на страната, а
съгласно ал. 2 при неизпълнение на задължението по ал. 1
всички съобщения се прилагат към делото и се смятат за
4
връчени;
съгласно чл. 50, ал. 1 и 2 ГПК мястото на връчване на търговец
и на юридическо лице, което е вписано в съответния регистър, е
последният посочен в регистъра адрес, а ако лицето е
напуснало адреса си и в регистъра не е вписан новият му адрес,
всички съобщения се прилагат по делото и се смятат за редовно
връчени.
Препис от настоящото определение да се връчи на страните, а на ищеца
да се връчи и препис от отговора на исковата молба и приложенията към него.
Връчването на страните да се извърши и на посочените електронни адреси.
Определението не подлежи на обжалване.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
5