№ 4574
гр. София, 29.11.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 11-ТИ СЪСТАВ, в публично заседание
на двадесет и пети ноември през две хиляди двадесет и втора година в
следния състав:
Председател:Д.Д.
при участието на секретаря ЛЮБА СТ. СТАТЕЛОВА
като разгледа докладваното от Д.Д. Административно наказателно дело №
20221110214217 по описа за 2022 година
Производството е по реда на чл. 59-63 ЗАНН
Образувано е по жалба на К. А. Г. против Наказателно постановление № 22-4332-
020927/17.10.2022 г., издадено от началник на група при ОПП-СДВР, с което, на основание чл.
175, ал. 3, пр. 1 ЗДП на жалбоподателя била наложена глоба, в размер на 200 лева и лишаване от
правоуправление, за срок от 6 месеца, за нарушение на чл. 140, ал. 1 ЗДП. Били му отнети и 10
контролни точки.
НП е обжалвано от санкционираното лице. В жалбата си оспорва наказателното
постановление, с доводи за субективна несъставомерност и процесуално нарушение (непрецизна
норма). Моли за отмяната му.
В съдебно заседание жалбоподателят, редовно уведомен, не се явява, но се представлява.
Поддържа жалбата, по изложените в нея съображения. Претендира деловодни разноски.
Административнонаказващият орган, редовно призован, не се представлява.
Съдът, като съобрази изложените от страните доводи и възражения и служебно
провери законосъобразността и правилността на обжалваното наказателно постановление, с
оглед изискванията на чл. 314 НПК вр. чл. 84 ЗАНН, намира за установено от фактическа
страна следното:
На 13.08.2022 г., около 09:12 ч. жалбоподателят Г. управлявал лек автомобил Опел Астра,
ДК № СВ 0849 МА в гр. София, по бул. „Илиянско шосе”, с посока на движение от бул. „Рожен“
към ул. „Гарова“. При рутинна проверка, от страна на служители при ОПП-СДВР било
установено, че автомобилът е със служебно прекратена регистрация по чл. 143, ал. 10 ЗДП.
Гореописаната фактическа обстановка се установява след анализ на събраните по
1
делото доказателства и доказателствени средства за тяхното установяване: показанията на
свидетеля П. Д.; постановление на СРП; НП; картон на водач; свидетелство за регистрация на
МПС; ЗПАМ; заповеди за компетентност.
Характерна за тази категория административни нарушения е липсата на голям брой
доказателства – обикновено това са показанията на проверяващите органи-очевидци на деянието и
писмени доказателства, касаещи компетентността на органите и данни за предходни нарушения на
жалбоподателя. В конкретния случай, налице са доказателства за служебна дерегистрация, както и
за липса на уведомяване на собственика-праводател за цитираното обстоятелство.
Въз основа на гореустановената фактическа обстановка настоящият състав прави
следните правни изводи:
По допустимостта на жалбата
Същата е процесуално допустима, доколкото е подадена от надлежно легитимирана
страна – наказаното физическо лице и срещу подлежащо на обжалване НП. С оглед на това,
последната е породила присъщия й суспензивен (спира изпълнението на НП) и деволутивен
(сезиращ съда) ефект.
По приложението на процесуалния закон
При разглеждане на дела по оспорени наказателни постановления районният съд е винаги
инстанция по същество – чл. 63, ал. 1 ЗАНН. Това означава, че съдът следва да провери
законосъобразността на постановлението, т. е. дали правилно са приложени процесуалният и
материалният закони, независимо от основанията, посочени от жалбоподателя – аргумент от чл.
314, ал. 1 НПК вр. чл. 84 ЗАНН. В изпълнение на това си правомощие, съдът служебно (чл. 13, чл.
107, ал. 2 и чл. 313-314 НПК вр. чл. 84 от ЗАНН) констатира, че АУАН е издаден от компетентен
орган; в предвидената от закона писмена форма и съдържание – чл. 42 и чл. 57 ЗАНН, както и при
спазване на предвидения за това процесуален ред.
Налице е редовна процедура по връчването на НП на жалбоподателя, но и по правило
това обстоятелство има отношение единствено към началото на преклузивния срок по чл. 59, ал. 2
от ЗАНН, но не и към законосъобразността на неговото издаване, което хронологически предхожда
връчването му.
На първо място, налице е изрично твърдение, че към инкриминираната дата лекият
автомобил е бил със служебно прекратена регистрация. Доколкото именно от този момент законът
забранява управлението му, то и несъществен пропуск е да се сочи изрично датата на
дерегистрацията (различен би бил случат с предвиден гратисен период, какъвто тук липсва). В
допълнение, касателно точното място на нарушението, шофирането на автомобил с прекратена
регистрация би било еднакво съставомерно във всяка една отсечка от пътната мрежа, поради което
и липсата на прецизиране не ограничава правото на защита.
Санкционната норма, според настоящия съдебен състав, е коректно определена. Съгласно
разпоредбата на чл. 175, ал. 3, пр. 1 ЗДП. Сочената от жалбоподателя норма на чл. 638, ал. 1, т. 1
вр. чл. 461, т. 1 КЗ би била приложима, в случай на управление на МПС, без сключена
2
задължителна застраховка „Гражданска отговорност на автомобилистите“, но при отсъствие на
прекратена регистрация. По силата на прекратяването, дължимостта на застраховката отпада и в
този смисъл цитираната от жалбоподателя правна норма е неприложима.
По приложението на материалния закон
НП е незаконосъобразно, от материалноправна гледна точка.
От обективна страна, налице са данни за служебно дерегистриран автомобил, като е
доказан и фактът на управлението му. От друга страна, обаче, в постъпилата справка няма данни
собственикът да е уведомяван за предприетите действия по служебна дерегистрация (т. е. до този
момент той би могъл да е наясно единствено с обстоятеството, че периодът на застрахователно
покритие е изтекъл), респективно – да е бил в състояние да уведоми ползвателя К. Гешре за
цитираното обстоятелство. Това обстоятелство има пряко отношение към субективната страна на
изпълнителното деяние (касае се за отговорност на физическо лице, т. е. за релевантен въпрос),
поради което и доколкото задължение на наказващия орган е да докаже тезата си (в този смисъл
Решение № 3115/10.05.2013 г. по а.д. № 863/2013 г., VI кас. с-в., Решение № 4292/27.06.2013 г. по
а. д. № 4340/2013 г., II кас. с-в, Решение от 29.06.2009 г. по к.н.а.х.д. № 2821/2009 г., XII кас. с-в,
Решение от 07.11.2008 г. по к.н.а.х.д. № 5485/2008 г., II кас. с-в, Решение от 20.12.2008 г. по
к.н.а.х.д. № 6110/2008 г., XII кас. с-в, Решение от 07.11.2008 г. по к.н.а.х.д. № 5488/2008 г., II кас.
с-в, Решение № 202/09.01.2013 г. по а. д. № 8671/2012 г., V кас. с-в, Решение № 2659/22.04.2013 г.
по а. д. № 11623/2012 г., V кас. с-в, Решение № 3138/10.05.2013 г. по а. д. № 11616/2012 г., V кас.
с-в, Решение № 3607/27.05.2013 г. по а. д. № 2655/2013 г., X кас. с-в, Решение № 3670/29.05.2013
г. по а. д. № 2059/2013 г., V кас. с-в, Решение № 3607/27.05.2013 г. по а. д. № 2655/2013 г., X кас.
с-в, Решение № 3670/29.05.2013 г. по а. д. № 2059/2013 г., V кас. с-в, Решение № 3138/10.05.2013
г. по а. д. № 11616/2012 г., V кас. с-в и редица други. В тази насока е и застъпеното от АССГ
принципно становище, че всяка страна следва да докаже ползващите я обстоятелства: Решение от
2009 г. по к.н.а.д № 4913/2009 г., XII кас. с-в, Решение № 6959/15.12.2012 г. по адм. д. №
6963/2012 г., II кас. с-в, Решение от 2009 г. по к.н.а.д № 6429/2009 г., XII кас. с-в, Решение №
4793/12.07.2013 г. по адм. д. № 5987/2012 г., V кас. с-в, Решение № 5192/24.07.2013 г. по а. д. №
176/2013 г., XIV кас. с-в и др), то и обвинителната теза, касателно субективната страна на
изпълнителното деяние, остава недоказана, респективно – възражението от жалбата се явява
основателно.
По разноските
С оглед изхода на производството пред настоящата съдебна инстанция и разпоредбата на
чл. 63д, ал. 1 ЗАНН, както и предвид наличието на изрична претенция за присъждане, въззиваемата
страна следва да поеме тежестта на деловодните разноски на насрещната (договорени и заплатени
в минималния размер по Наредба № 1/2004 г.).
По изложените съображения съдът приема, че НП е незаконосъобразно и следва да бъде
отменено.
Така мотивиран и на основание чл. 63, ал. 1 ЗАНН, съдът
РЕШИ:
3
ОТМЕНЯ Наказателно постановление № 22-4332-020927/17.10.2022 г., издадено от
началник на група при ОПП-СДВР, с което, на основание чл. 175, ал. 3, пр. 1 ЗДП, на К. А. Г. била
наложена глоба, в размер на 200 лева и лишаване от правоуправление, за срок от 6 месеца, за
нарушение на чл. 140, ал. 1 ЗДП и му били отнети 10 контролни точки.
ОСЪЖДА СДВР да заплати на К. А. Г., ЕГН ********** сумата от 300 (триста) лева –
деловодни разноски.
Решението може да се обжалва с касационна жалба, по реда на АПК, чрез Софийски
районен съд пред Административен съд – София-град, в 14-дневен срок от получаване на
съобщението, че е изготвено.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
4