№ 32973
гр. София, 06.08.2025 г.
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 41 СЪСТАВ, в закрито заседание на
шести август през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:
Председател:МАРИЯ ЕМ. МАЛОСЕЛСКА
като разгледа докладваното от МАРИЯ ЕМ. МАЛОСЕЛСКА Гражданско
дело № 20251110123543 по описа за 2025 година
за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на чл. 140 ГПК.
Образувано е по искова молба, подадена от Е. С. А., чрез адв. А. Д., с която
срещу „Вивус. Бг“ ЕООД са предявени искове по чл. 26, ал. 1, пр. 1 ЗЗД, вр. чл. 22
ЗПК, вр. чл. 11, ал.1, т. 10 и 20 ЗПК, при условията на евентуалност по чл. 26, ал. 1, пр.
1, вр. ал. 4 ЗЗД, вр. чл.10а, ал.2 ЗПК и иск с правно основание чл.55, ал.1, пр. 1 ЗЗД.
Ищцата твърди, че е сключила с ответника договор за кредит, по силата на който
й били предоставени заемни средства в размер на 1200 лв. при лихвен процент по
кредита – 40,99% и годишен процент на разходите – 49,70 %, като съгласно договора е
била начислена такса за бързо разглеждане в размер на 188,15 лева. Срокът на
договора бил 30 дни и общата дължима от потребителя сума възлизала на 1428,58
лева. Сочи, че никъде в договора не било описано защо кредиторът начислява таксата
бързо разглеждане, какъв е размерът на тази такса и дали същата е необходимо условие
за сключването на договора. Оспорва реална услуга срещу тази такса да й е била
предоставена. Твърди изцяло да е погасила задълженията по договора за кредит, в т.ч.
лихви и процесната такса. Навежда доводи за нищожност на договора, доколкото
последният не отразявал реалния размер на ГПР, както и непосочване кои разходи
формират ГПР. В случая неправилно при изчисляване на ГПР не била включена
таксата за бързо разглеждане, с оглед което и по този начин се нарушавали
императивни норми на закона. Освен това в договора липсвал посочен и лихвен
процент на ден. В условията на евентуалност развива доводи за нищожност на
клаузата, предвиждаща дължимост на такса за бързо разглеждане, като нарушаваща чл.
10а ЗПК. Предявява иск за сумата 228,58 лева, представляваща заплатена на ответника
без основание сума във връзка с недействителния договор/ клауза. Моли за уважаване
на исковете и за присъждане на адвокатско възнаграждение при условията на чл. 38
ЗАдв. Представя документи, които иска да се приемат като доказателства по делото,
заявява искане за допускане изслушването на съдебно-счетоводна експертиза и искане
по чл. 190 ГПК.
Ответникът оспорва предявените искове с доводи за тяхната неоснователност.
Признава, че между страните е бил сключен процесният договор за потребителски
кредит за сумата 1200 лева с период на погасяване 30 дни и падеж 15.03.2025 г. Не
отрича да е била начислена такса за бързо разглеждане в размер на 188,15 лева и
договорна лихва в размер на 40,43 лева. Поддържа да е предоставил на потребителя
1
цялата относима и изискуема по закон информация, за да е той в състояние да вземе
решение относно сключването на договора. Потребителят сам избрал да му бъде
предоставена услугата бързо разглеждане, при което искането му е било разгледано до
15 минути, което ангажирало допълнителен ресурс. Тези факти обусловили
начисляването на таксата. Поддържа да е изправна страна по договора. Признава, че
ищцата е заплатила по договора за кредит следните суми: 1200 лева на 24.03.2025 г. и
245,06 лева на 28.03.2025 г., при което задълженията й били изцяло погасени.
Поддържа договорът за кредит да е действителен, тъй като таксата за бързо
разглеждане не следва да се включва в ГПР. Подчертава, че в случая не е било
задължително ползването на тази услуга, с оглед което и дължимата такса за нея не
следва да се включва в ГПР. Моли за отхвърляне на исковете и за присъждане на
разноски. Намира, че не е необходимо исканията по чл. 190 ГПК и по чл. 195 ГПК,
заявени с исковата молба, да бъдат уважени. Представя справка за извършените
плащания. Излага доводи във връзка с искането по чл. 38 ЗАдв.
По разпределението на доказателствена тежест:
По иска по чл. 26, ал. 1, пр. 1 ЗЗД, вр. чл. 22 ЗПК, вр. чл. 11, ал.1, т. 10 и 20 ЗПК,
евентуално по чл. 26, ал. 1, пр. 1, вр. ал. 4 ЗЗД, вр. чл.10а в тежест на ищцата е да
докаже, че договорът за кредит е нищожен поради нарушаване на императивни
материалноправни норми, респ. че клаузата, предвиждаща заплащане на допълнителна
услуга нарушава нормата на чл. 10а ЗПК.
В тежест на ответника е да докаже основателността на възраженията си, както и
че на потребителя при сключване на договора е предоставена ясна и коректна
информация, за да бъде в състояние последният да прецени икономическите
последици от сключването на договора.
По иска с правно основание чл. 55, ал. 1, пр. 1 ЗЗД:
В доказателствена тежест на ищцата е да докаже, че поради нищожност на
договора заплатена от нея сума в размер на 228,58 лева е без основание.
В доказателствена тежест на ответника е да докаже, че е налице основание за
задържане на платената сума, т.е., че сумата е била заплатена от ищцата, респ.
получена от ответника въз основа на валиден договор, клауза от него.
С оглед становищата на страните следва ДА СЕ ОБЯВЯТ ЗА БЕЗСПОРНИ и
НЕНУЖДАЕЩИ СЕ от доказване в производството следните обстоятелства:
1/ че между страните чрез електронни комуникационни средства е бил сключен
процесния договор за кредит от разстояние;
2/ че по същия ответникът е предоставил на ищеца сумата в размер на 1200
лева, която ищцата се е задължила да върне;
3/ че е била начислена такса за бързо разглеждане на искането за кредит;
4/ че в договора за кредит е посочен ГПР 49,70 %, като в същия не е включено
вземането за такса за бързо разглеждане;
5/ че ищцата е заплатила на ответника във връзка с процесния договор сумата
1445,06 лева.
По доказателствата:
Съдът намира, че следва да приеме представените от страните писмени
доказателства, тъй като са допустими, относими и необходими за разрешаването на
правния спор предмет на делото.
Съдът следва да остави искането на ищцата по чл. 190 ГПК без уважение с
оглед отделените за безспорни обстоятелства и представените към отговора
2
документи.
Искането на ищцата за допускане на съдебно-счетоводна експертиза също не е
необходимо за изясняването на спора от фактическа страна, с оглед което и също
следва да се остави без уважение.
Страните следва да се приканят към сключване на спогодба или друг начин за
доброволно уреждане на спора.
Делото следва да се насрочи за разглеждане в открито съдебно заседание с
призоваване на страните.
Така мотивиран, съдът
ОПРЕДЕЛИ:
НАСРОЧВА делото за разглеждане в открито съдебно заседание по делото на
02.10.2025 г. от 10:00 часа, за когато страните да бъдат призовани по ел. път.
ПРИКАНВА страните към сключване на съдебна спогодба, към медиация или
извънсъдебно доброволно уреждане на спора.
Съдът уведомява страните, че за намиране на решение на спора си могат да
използват и процедура по медиация. Така те спестяват време, усилия и средства -
отпада нуждата от събиране на доказателства, а при постигане на спогодба, ищецът
може да поиска да му бъде възстановена половината от внесената държавна такса - чл.
78, ал. 9 ГПК.
Разяснява на страните, че при постигане на съдебна спогодба дължимата
държавна такса е в половин размер и спорът ще се уреди в по-кратки срокове.
Указва на страните, че за постигане на съдебна спогодба следва да се явят лично
в съдебно заседание или да упълномощят свой процесуален представител, който от
тяхно име да постигне спогодба, за което следва да представят по делото изрично
пълномощно.
ОБЯВЯВА на страните проекто-доклад по делото съобразно мотивната част на
настоящото определение, като им УКАЗВА, че могат да вземат становище по него и по
дадените със същия указания най-късно в първото по делото съдебно заседание.
ПРИЕМА представените от страните с исковата молба и с отговора документи
като писмени доказателства по делото.
ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ исканията по чл. 190 ГПК и по чл. 195 ГПК.
ПРЕПИС от настоящото определение да се връчи на страните, а на ищеца да се
връчи и ел. препис от писмения отговор, ведно с приложението към него.
Определението не подлежи на обжалване.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
3