Р Е Ш Е Н И Е
№ V - 116
12.11.2019г.
В И М Е Т
О НА
Н А Р О Д А
БУРГАСКИ ОКРЪЖЕН
СЪД, II-ро Гражданско отделение, пети въззивен състав, в публично съдебно
заседание, на четиринадесети
октомври две хиляди и деветнадесета година, в следния състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: Вяра Камбурова
ЧЛЕНОВЕ: 1.Галя Белева
2.Мл.с. Ваня
Ванева
при секретаря Таня
Михова, разгледа докладваното от младши съдия Ваня Ванева в.гр.д. №1419 по описа за 2019г. на Бургаски окръжен съд, II-ро
Гражданско отделение, пети въззивен състав и за да се произнесе, взе предвид
следното:
Производството е по чл.258 и следващите от ГПК и е образувано по въззивна жалба с вх. №34620/08.08.2019г., подадена
от ОД МВР – Бургас, представлявана от директора Калоян Калоянов, чрез процесуалния
представител Ана Димчева – юрисконсулт в ОД МВР - Бургас, с която се обжалва Решение №1846
от 17.07.2019 г. постановено по гр.д. №9477/2019г. по описа на Районен съд Бургас.
С обжалваното решение районният съд е
осъдил Областна
дирекция на Министерство на вътрешните работи – Бургас, с ЕИК *********, с
адрес: град Бургас, ул.”Христо Ботев” № 46, да заплати на В.М.В., ЕГН **********,
с адрес: ***, чрез адв. В.Б. от БАК, сумата от 2619,26 лева /две хиляди
шестстотин и деветнадесет лева и двадесет и шест стотинки/, неплатено
допълнително възнаграждение за положен извънреден труд през периода
01.06.2016г. – 31.12.2017г., сумата от 391,77 лева /триста деветдесет и един
лева и седемдесет и седем стотинки/, представляваща сбора на мораторните лихви
върху стойността на дължимото допълнително възнаграждение за положен и
незаплатен извънреден труд за периода 01.06.2016г. – 21.12.2018г., сумата от
1099,96 лева /хиляда деветдесет и девет лева и деветдесет и шест стотинки/,
представляваща допълнително възнаграждение за положен и неплатен извънреден
труд, получен в резултат на приравняване на нощен труд към дневен за периода
01.06.2016г. – 31.12.2017г., сумата от 200,78 лева /двеста лева и седемдесет и
осем стотинки/ - мораторната лихва, дължима върху стойността на неплатеното
допълнително възнаграждение за положен извънреден труд, получен в резултат на
приравняване на нощен труд към дневен, за периода от 01.06.2016г. до
21.12.2018г., ведно със законната лихва върху главниците, считано от
21.12.2018г. до окончателното изплащане, както и сумата 650 лева /шестстотин и
петдесет лева/, представляваща платено адвокатско възнаграждение.
Осъдена е Областна дирекция на
Министерство на вътрешните работи – Бургас, с адрес: град Бургас, ул.”Христо
Ботев” № 46, да заплати по сметка на Районен съд – Бургас, държавна такса в
размер на 254,77 лева.
С въззивната жалба се атакува
първоинстанционното решение в частите, с които: е осъдена ОД МВР да заплати на В.В.
сумата от 1099,11 лв., представляваща нетния размер на дължимото и неизплатено
допълнително възнаграждение за извънреден труд от 282,85 часа, получени след преизчисляване
с коефициент 1,143 на положения от него за периода 01.06.2016г. до 31.12.2017г.
нощен труд в дневен, ведно с мораторната лихва, законната лихва върху
присъдената сума от датата на депозиране на исковата молба 21.12.2018г. до
окончателното ѝ изплащане, както и в частта относно разноските.
В останалите части първоинстанционното
решение не е обжалвано и е влязло в сила.
В жалбата се твърди, че първоинстанционното
решение е неправилно поради нарушение на материалния закон и необосновано.
По-конкретно се посочва, че е неоснователна претенцията на ищеца, положеният от него нощен труд да бъде
преизчислен с коефициент 1.143 съгласно правилата на Кодекса на труда и
Наредбата за структурата и организацията на работната заплата. Твърди се, че
приложение следва да намерят специалните правила на действалите към процесния
период Наредба № 8121з-592/25.05.2015 г. за реда за организацията и
разпределянето на работното време, за неговото отчитане, за компенсирането на
работата извън редовното работно време, режима на дежурство, времето за отдих и
почивките на държавните служители в Министерството на вътрешните работи и
Наредба № 8121з-776/29.07.2016 г. за реда за организацията и разпределянето на
работното време, за неговото отчитане, за компенсирането на работата извън
редовното работно време, режима на дежурство, времето за отдих и почивките на
държавните служители в Министерството на вътрешните работи. Твърди се, че в
тези наредби липсва текст, който да урежда увеличение на часовете нощен труд по
коефициент за разлика от действалата до преди тях Наредба №
8121з-407/19.08.2014 г., която е предвиждала приложение на въпросния
коефициент. Излагат се доводи, че в процесния случай не е налице положен
извънреден труд по смисъла на чл. 143, ал. 1 КТ. Позовава се на издадени от
министъра Заповеди №
8121з-791/28.10.2014 г. и № 8121з-1429/23.11.2017 г., съгласно които за целия
процесен период за всеки отработен час или за част от него между 22:00 ч. и
06:00 ч. на държавните служители се изплаща допълнително възнаграждение за
нощен труд в размер на 0, 25 лв. Навеждат се оплаквания, че първоинстанционният
съд неправилно е приел, че при наличие на непълнота в специалната уредба,
касаеща служителите на МВР, следва субсидиарно да се приложи общата разпоредба
на чл. 9, ал. 2 от Наредбата за структурата и организацията на работната
заплата.
Претендира се отмяна на първоинстанционното решение в
обжалваните части и постановяване на друго, с което искът да се отхвърли
като неоснователен и недоказан. Не са ангажирани
доказателства.
В законоустановения срок е подаден отговор на въззивната жалба от В.М.В.,
чрез пълномощника адв. Б. – БАК, с който въззивната жалба се оспорва като
неоснователна. Изложени са съображения в подкрепа на изводите на първоинстанционния
съд. Претендира се потвърждаване на първоинстанционното решение. Претендират се
направените съдебно-деловодни разноски в производството пред въззивния съд. Не
са ангажирани доказателства.
Бургаският окръжен съд намира въззивната
жалба за редовна и допустима. Подадена е в срок, от легитимирано лице, срещу
подлежащ на обжалване съдебен акт.
В съдебно заседание за въззивника ОД МВР
Бургас, не се явява представител.
В съдебно заседание за въззиваемата страна
В.М.В. се явява адв. Б.. Оспорва въззивната жалба.
При служебната проверка по чл. 269 ГПК БОС
намери атакуваното решение за валидно и допустимо.
По основателността на въззивната жалба и
съществото на спора БОС намира следното:
Районният съд се е произнесъл по искове с
правно основание чл.178, ал.1, т.3 и чл. 179 от ЗМВР и чл. 86 от ЗЗД.
Производството пред първата инстанция е
започнало по искова молба, подадена от В.М.В., чрез пълномощника адв. Б.,***, с
която се претендира да бъде осъден ответника да заплати на ищеца следните суми:
100 лв., частично от 3000 лв., представляваща допълнително възнаграждение за
положен и неплатен извънреден труд от 01.06.2016г. до 31.12.2017г., ведно със
законната лихва от предявяване на иска до окончателното изплащане; 10 лв.,
частично от 1000 лв., представляваща сбор от мораторни лихви върху стойността
на дължимото допълнително възнаграждение за положен и неплатен извънреден труд
от 01.06.2016г. до 21.12.2018г., изчислена от момента на настъпване на падежа
на всяко едно плащане до датата на предявяване на иска; 100 лв., частично от
1500 лв., представляваща размера на положен и неплатен нощен труд, приравнен
към дневен за периода 01.06.2016г. до 31.12.2017г., ведно със законната лихва
от предявяване на иска до окончателното плащане; 10 лв., частично от 500 лв.,
представляваща сбора от мораторни лихви върху стойността на неизплатения нощен
труд, приравнен към дневен от 01.06.2016г. до 21.12.2018г., от падежа на всяко
плащане до предявяване на иска. Претендират се направените съдебно-деловодни
разноски.
Твърди се в исковата молба, че ищецът е полагал
труд на длъжността „младши оперативен дежурен“ при РУ – Созопол, което е на
структурно подчинение към ОД МВР Бургас.
Посочва се, че за периода от 01.06.2016г.
до 31.12.2017г. ищецът е положил извънреден труд, който не му е заплатен.
Твърди се още, че положеният от ищеца
нощен труд не е преизчислен с коефициент 1.143, съобразно правилата на НСОРЗ и
разликата не е заплатена от органа по назначаването.
В законоустановения срок по чл. 131 от ГПК
е депозиран отговор на исковата молба, с който предявеният иск се оспорва.
Излагат се съображения, че в процесния случай положеният от ищеца труд е
надлежно начислен в съответните протоколи и му е заплатен съобразно специалните
разпоредби на Наредба № 8121з-592/25.05.2015г. и Наредба №
8121з-776/29.07.2016г. Преди първото по делото открито съдебно заседание пред
първата инстанция е депозирано становище към отговора на исковата молба от ОД
МВР, с което се излагат съображения за недопустимост на исковата молба, в
частта, касаеща мораторните лихви, тъй като искането е формулирано много общо,
не са конкретизирани главници, началните моменти, от които се начисляват, не е
ясен периодът, за който се претендира всяка от тях и не са изчислени конкретни
размери на мораторните лихви, чиито сбор от 1000 лв. общо е претендиран. Същите
възражения се правят и по отношение на искането за заплащане на моратовни лихви
върху вземанията за незаплатен нощен труд. По същество се настоява, че в случая
приложение намират разпоредбите на Наредба № 8121з-592/25.05.2015г. и Наредба №
8121з-776/29.07.2016г., както и издадените от министъра на вътрешните работи
Заповеди № 8121з-791 от 28.10.2014 г. и № 8121з-1429 от 23.11.2017 г.
За установяване на твърдените от страните
обстоятелства по делото са представени множество писмени доказателства.
В съдебно заседание, проведено пред
първата инстанция на 28.03.2019г., ищецът е увеличил претенцията си като
изрично е посочил, че исковете следва да се считат предявени в пълния им
размер, а не като частични такива.
Безспорно е между страните
обстоятелството, а и се установява от доказателствата по делото /Удостоверение
– л.199 от първоинстанционното производство/, че ищецът В.В. е държавен служител
към ОД МВР – Бургас и от 01.06.2016г. до 31.12.2017г. е заемал следните
длъжности: длъжността „полицай“ към група „Охранителна полиция“ при РУ –
Созопол към ОД МВР Бургас, считано от 27.09.2012г. до 16.05.2016г.; :Младши
оперативен дежурен“ в оперативна дежурна част към РУ Созопол при ОД МВР Бургас,
считано от 16.05.2016г. до настоящия момент.
Друго безспорно обстоятелство е полагането
на нощен труд от страна на ищеца.
Пред първата инстанция е изготвена и
приета съдебно-икономическа експертиза, от неоспореното заключение на която се
установява, че за периода от 01.06.2016г. до 31.12.2017г. ищецът е положил нощен
труд, от 1270 часа. Преизчислен в дневен труд с коефициент 1,143, нощният труд
от 1270 часа става на 1449 часа. Според заключението, за периода 06.-12.2016г.
ищецът е положил 540 часа нощен труд, отчетен с протоколи за отчитане на
работното време между 22.00 и 6.00 часа, времето на разположение и положения
труд по време на официални празници. За месец юни е положен труд 114 часа, но
неправилно са заплатени само 100 в размер на 25 лв., като разликата е 3,50 лв.
За 2017г. ищецът е положил 730 часа нощен труд, отчетен с протоколи за отчитане
на работното време между 22.00 и 6.00 часа, времето на разположение и положения
труд по време на официални празници, като са му заплатени 730 часа. Според
заключението нощният труд е заплатен по 0,25 лв. на час, а извънредният труд,
получен след преизчисляване на положения нощен труд с коефициент 1,143 не е заплатен. Вещото лице е посочило
конкретните цифрови стойности - разликата между
преизчисления и отчетения по протоколи положен нощен труд възлиза на 179 часа
/видно от приложените таблици - №4 и №5/. Общият размер на трудовото възнаграждение
за извънреден труд за 179 часа /колкото е изчислило вещото лице/, възлиза на 1099,96
лв. В заключението е посочен и размерът на мораторната лихва върху стойността
на извънредния труд, получен след превръщане на нощния труд в дневен с
коефициент 1,143, като е изчислен помесечно от датата на настъпване на падежа
на всяко плащане до предявяване на иска. Общият размер на мораторната лихва е
200,78 лв.
С молба от адв. Б., пълномощник на В.В. е
направено изменение на исковете: 2619,26 лв., представляваща допълнително възнаграждение
за положен и неплатен извънреден труд от 01.06.2016г. до 31.12.2017г., ведно със
законната лихва от предявяване на иска до окончателното изплащане; 391,77 лв.,
представляваща сбор от мораторни лихви върху стойността на дължимото
допълнително възнаграждение за положен и неплатен извънреден труд от
01.06.2016г. до 21.12.2018г., изчислена от момента на настъпване на падежа на
всяко едно плащане до датата на предявяване на иска; 1099,96 лв.,
представляваща размера на положен и неплатен нощен труд, приравнен към дневен
за периода 01.06.2016г. до 31.12.2017г., ведно със законната лихва от
предявяване на иска до окончателното плащане; 200,78 лв., представляваща сбора
от мораторни лихви върху стойността на неизплатения нощен труд, приравнен към
дневен от 01.06.2016г. до 21.12.2018г., от падежа на всяко плащане до
предявяване на иска.
В съдебно заседание, проведено пред
първоинстанционния съд вещото лице е дало уточнение, че нощният труд е бил изчислен
математически правилно и заплатен по 0,25 лв. на час. Според вещото лице по
отношение на нощния труд има разлика, като само за един месец е неправилно
отчетен с 14 часа по-малко, които, изчислени по 0,25 лв. възлизат на 3,50 лв. По
отношение на извънредния труд, вещото лице уточнява, че такъв е отчетен, но не
е заплатен.
В съдебно заседание, проведено пред
първата инстанция на 13.05.2019г., с протоколно определение съдът е приел
изменението на исковете, съобразно депозираната молба, приел е оттеглянето на
исковете /съобразно изменението/ и е прекратил производството в тази част.
При така установената фактическа
обстановка, съдът намира следното от правна страна:
Съгласно чл. 176 от Закона за Министерство
на вътрешните работи (ЗМВР) брутното месечно възнаграждение на държавните
служители на МВР се състои от основно месечно възнаграждение и допълнителни
възнаграждения. Към основното месечно възнаграждение на държавните служители се
изплащат допълнителни възнаграждения за извънреден труд (178, ал. 1, т. 3
ЗМВР). Съгласно чл. 143, ал. 1 от Кодекса на труда КТ) извънреден е трудът,
който се полага по разпореждане или със знанието и без противопоставянето на
работодателя или на съответния ръководител от работника или служителя извън
установеното за него работно време. Съгласно чл. 187, ал. 1 ЗМВР, нормалната
продължителност на работното време на държавните служители в МВР е 8 часа
дневно и 40 часа седмично при 5-дневна работна седмица. Работното време на
държавните служители се изчислява в работни дни – подневно, а за работещите на
8-, 12- или 24-часови смени – сумирано за тримесечен период (чл.187, ал. 3,
изр. 1 ЗМВР). При работа на смени е възможно полагането на труд и през нощта
между 22,00 и 6,00 ч., като работните часове не следва да надвишават средно 8
часа за всеки 24-часов период (чл. 187, ал. 3, изр. 3 ЗМВР). Работата извън
редовното работно време до 280 часа годишно се компенсира с възнаграждение за
извънреден труд за отработени до 70 часа на тримесечен период – за служителите,
работещи на смени, чрез заплащане с 50 на сто увеличение върху основното
месечно възнаграждение (чл. 187, ал. 5, т. 2 вр. ал. 6 ЗМВР).
Редът за организацията и разпределянето на
работното време, за неговото отчитане, за компенсирането на работата на
държавните служители извън редовното работно време, режимът на дежурство,
времето за отдих и почивките за държавните служители се определят с наредба на
министъра на вътрешните работи (чл. 187, ал. 9 ЗМВР). За периода от 02.06.2015
г. до 29.07.2016 г. е действала Наредба № 8121з-592/25.05.2015 г. за реда за
организацията и разпределянето на работното време, за неговото отчитане, за
компенсирането на работата извън редовното работно време, режима на дежурство,
времето за отдих и почивките на държавните служители в Министерството на
вътрешните работи (обн., ДВ, бр. 40 от 2.06.2015 г.), която е била отменена с
Решение № 8585 от 11.07.2016 г. на ВАС по адм. д. № 5450/2016 г. (влязло в сила
и обнародвано на 29.07.2016 г. с ДВ, бр. 59). С § 4 от заключителните
разпоредби на Наредба № 8121з-592/25.05.2015 г. е била отменена Наредба №
8121з-407/11.08.2014 г. за реда за организацията и разпределянето на работното
време, за неговото отчитане, за
компенсирането на работата извън редовното работно време, режима на дежурство,
времето за отдих и почивките на държавните служители в Министерството на
вътрешните работи (обн., ДВ, бр. 69 от 2014 г.), която е възстановила
действието си след отмяната на подзаконовия нормативен акт, с който е била
отменена. Съгласно чл. 195, ал. 1 АПК подзаконовият нормативен акт се смята за
отменен от деня на влизането в сила на съдебното решение. Наредба №
8121з-407/11.08.2014 г. е била отменена с § 4 от заключителните разпоредби на
Наредба № 8121з-776/29.07.2016 г. за реда за организацията и разпределянето на
работното време, за неговото отчитане, за компенсирането на работата извън редовното
работно време, режима на дежурство, времето за отдих и почивките на държавните
служители в Министерството на вътрешните работи (обн., ДВ, бр. 60 от 2.08.2016
г., в сила от 2.08.2016 г.). Въз основа на изложеното относно действието във
времето на релевантните за спора подзаконови нормативни актове съдът намира, че
в рамките на процесния исков период от 01.06.2016 г. до 31.12.2017 г. са
действали, както следва: 1) за периода от 01.06.2016 г. до 29.07.2016 г. е
действала Наредба № 8121з-592/25.05.2015 г.; 2) за периода от 29.07.2016 г. до
02.08.2016 г. е действала Наредба № 8121з-407/11.08.2014 г.; 3) за периода от
02.08.2016 г. до 31.12.2017 г. е действала Наредба № 8121з-776/29.07.2016 г.
Разпоредбите на чл. 3, ал. 3 от Наредба №
8121з-592/25.05.2015 г., Наредба № 8121з-407/11.08.2014 г. и Наредба №
8121з-776/29.07.2016 г. са аналогични и гласят, че за държавните служители в
МВР е възможно полагането на труд и през нощта между 22,00 и 6,00 ч., като
работните часове не следва да надвишават средно 8 часа за всеки 24-часов
период. В Наредба № 8121з-592/25.05.2015 г. и Наредба № 8121з-776/29.07.2016 г.
липсва изрично правило, аналогично на чл. 31, ал. 2 от Наредба №
8121з-407/11.08.2014 г., съгласно който при сумирано отчитане на отработеното
време общият брой часове положен труд между 22,00 и 6,00 ч. за отчетния период
се умножава по 0,143, като полученото число се сумира с общия брой отработени
часове за отчетния период – т.е. часовете положен нощен труд се преизчисляват с
коефициент 1, 143. В разпоредбите на чл. 31 от Наредба № 8121з-592/25.05.2015
г. и Наредба № 8121з-776/29.07.2016 г. е предвидено, че отработеното време
между 22,00 и 06,00 ч. се отчита с протокол, като са посочени лицата, които го
изготвят, сроковете за това и начинът на отчитане на броя отработени часове.
При липсата на специално правило, което да определи методология за превръщането
на отработените нощни часове в дневни при сумирано изчисляване на работното
време по отношение на държавните служители в МВР, съдът намира, че е налице нормативна
празнота, която следва да се преодолее чрез субсидиарното приложение на чл. 9,
ал. 2 от Наредбата за структурата и организацията на работната заплата (НСОРЗ).
Съгласно това общо правило при сумирано изчисляване на работното време нощните
часове се превръщат в дневни с коефициент, равен на отношението между
нормалната продължителност на дневното и нощното работно време, установени за
подневно отчитане на работното време за съответното работно място, т. е.
приложимият коефициент за преизчисляване на нощния труд в дневен е 1, 143,
получен като частно при деление на нормалната продължителност на дневното /8
часа/ и нощното /7 часа/ работно време. Възприемането на обратното становище би
поставило държавния служител в МВР в неравностойно положение спрямо работниците
и служителите, чиито правоотношения се регулират от Кодекса на труда и
Наредбата за структурата и организацията на работната заплата. Ето защо съдът
намира за неоснователни изложените във въззивната жалба възражения относно
приложимостта на установения в чл. 9, ал. 2 от НСОРЗ коефициент към процесното
служебно правоотношение.
По изложените съображения, настоящият
състав намира, че исковата претенция за заплащане на извънреден труд, за
процесния период, получен след преобразуване на положените часове нощен труд в
дневен се явява доказана по основание. От
приетата по делото съдебно-икономическа експертиза, се установява, че за процесния
период от време – 01.06.2016г. до 31.12.2017г. ищецът е положил нощен труд в
размер на 1270 часа, преизчислени с коефициент 1, 143 и приравнени на дневно
работно време тези часове възлизат на 1449 часа, като разликата от 179 часа
експертизата отчита като извънреден труд, който не е отчетен по протоколи за
положен труд и не е начислен, съответно – не е изплатен по платени бележки.
Изрично в заключението си вещото лице посочва, че изчислена по този начин
дължимата сума за положен нощен труд, преизчислен като дневен и отчетен като
извънреден труд възлиза на сума в размер на 1099,96 лева.
Поради гореизложеното исковата претенция
за заплащане на положен извънреден труд, получен в резултат на приравняване на
нощен труд към дневен за процесния период 01.06.2016г. - 31.12.2017г., се явява
основателна за сумата от 1099,96 лв. и като такава следва да се уважи.
Основателна е и претенцията за присъждане
на мораторната лихва, дължима върху стойността на неплатеното допълнително
възнаграждение за положен извънреден труд, получен в резултат на приравняване
на нощен труд към дневен за процесния период 01.06.2016г. - 31.12.2017г.
Крайните изводи на двете съдебни инстанции
съвпадат, поради което първоинстанционното решение следва да се потвърди в
обжалваната част.
При този изход на спора във въззивното
производство, право на присъждане на разноски има въззиваемият В.М.В.. Искането
за присъждане на разноски е направено своевременно, представен е договор за
правна защита и съдействие, видно от който разноските, направени от въззиваемия
пред въззивната инстанция са в размер на 450 лв. – адвокатски хонорар.
Представени са доказателства за плащане. Своевременно, от насрещната страна ОД МВР, с молба от 09.10.2019г.,
преди насроченото за 14.10.2019г. открито съдебно заседание, е направено възражение за прекомерност на
адвокатското възнаграждение, в случай, че същото надвишава минимално
установения в Наредба НМРАВ № 1/2004 г. размер. Възражението е основателно, тъй
като съгласно чл.7, ал.2, т.2 от НМРАВ № 1/2004 г. за процесуално
представителство, защита и съдействие по дела с интерес от 1000 до 5000 лв., възнаграждението е 300 лв. + 7 % за горницата над 1000
лв. Горницата над 1000 лв. в настоящия случай е 300,74 лв., а минимумът на
адвокатския хонорар е 321 лв., изчислен съгласно правилото на чл.7, ал.2, т.2
от НМРАВ. Ето защо претендираното адвокатско възнаграждение пред въззивната
инстанция следва да се намали от 450 лв. на 321 лв.
Така мотивиран, Бургаският окръжен съд
Р Е Ш И:
ПОТВЪРЖДАВА Решение №1846 от 17.07.2019г.,
постановено по гр. дело №9477/2018г. по описа на Районен съд – Бургас, в
обжалваната част.
ОСЪЖДА Областна дирекция на МВР – гр.
Бургас, ЕИК: *********, с адрес: гр. Бургас, ул. „Христо Ботев“ № 46,
представлявано от Директора Калоян Калоянов, да заплати на В.М.В., ЕГН **********,
с адрес: ***, сумата от 321 /триста двадесет и един/ лева, представляваща
направените съдебно-деловодни разноски за производството пред въззивната
инстанция.
Решението е окончателно и не подлежи на
касационно обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ:
1. 2.