РЕШЕНИЕ
№ 356
гр. Силистра, 15.06.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – СИЛИСТРА в публично заседание на четиринадесети
март през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:
Председател:Жанет Ив. Борова
при участието на секретаря М. П. Л.
като разгледа докладваното от Жанет Ив. Борова Гражданско дело №
20213420100088 по описа за 2021 година
ИЩЕЦЪТ И. Н. К. с ЕГН **********, с. А., обл. С., ул. П. № моли
съда да признае за установено по отношение на ответника, че му дължи
сумата от 2 100.00 лева, представляваща наемна цена за стопанските 2016 /
2017; 2017 / 2018 и 2018 / 2019 години за нива с площ от 10.000 дка,
находяща се в землището на с. А., обл. С., съставляваща поземлен имот №
036017.
Претендира и разноските по делото.
Ответникът Земеделски производител Д. К. Д. с ЕГН **********, с.
А., обл. С., ул. Б. № е подал писмен отговор, с който оспорва изцяло исковите
претенции и моли същите да бъдат отхвърлени като неоснователни. Не
оспорва обстоятелството, че между страните е бил сключен договор за наем с
параметрите, посочени от ищеца, но твърди, че през първата седмица на
месец октомври 2016 година е заплатил на ищеца дължимата наемна цена за
стопанската 2015 / 2016 година, както и авансово наемната цена за
стопанската 2016 / 2017 година, след което престанал да ползва имота на
ищеца. Твърди, че плащането е извършено в присъствието на свидетели, като
ищецът обещал по – късно да оформи същото документално, но това не се
случило.
Земеделски производител Д. К. Д. с ЕГН **********, с. А., обл. С., ул.
Б. № е предявил насрещен иск против И. Н. К. с ЕГН **********, с. А., обл.
С., ул. П. № , с който моли да бъде осъден ответника да му заплати сумата от
2 000.00 лева, представляваща част от обща претенция в размер на 10 893.60
лева за извършена агротехническа обработка на 72 дка земеделски земи,
1
арендувани от ответника, при цена от 151.30 лева на декар. Претендира
сумата, ведно със законната лихва, считано от датата на предявяване на
насрещната претенция до изплащане на задължението, както и разноски по
производството.
В отговор по насрещната молба ответникът И. Н. К. с ЕГН
**********, с. А., обл. С., ул. П. № е подал писмен отговор, с който оспорва
претенцията изцяло. Твърди, че никога не е арендувал земеделска земя, както
и че липсва уговорка за извършване на агротехнически мероприятия между
него и ищеца по насрещния иск. Излага доводи във връзка с отговора на
ответника по основната искова претенция, както и становище относно
възможните доказателствени средства с оглед размера на насрещната искова
претенция.
Съдът, след преценка на събраните по делото доказателствени
средства, намира за установено следното:
Предявен е иск с правно основание чл. 422 от ГПК във вр. с. чл. 79, ал.
1 от ЗЗД, във връзка и чл. 232, ал. 2 от ЗЗД.
Не се спори в производството, че ищецът е съсобственик на недвижим
имот - нива с площ от 10.000 дка, находяща се в землището на с. А., обл. С.,
съставляваща поземлен имот № 036017, в местността „Дайма Кулак“, както и
че по отношение на този имот е налице облигационно правоотношение между
страните, основано на Договор 20 за наем на земеделски земи през 2015 / 2016
г., сключен на 19. 06. 2015 г. Не се оспорват и обстоятелствата, че
ответникът, в качеството си на наемател е обработвал процесните земи през
стопанските 2015 / 2016 и 2016 / 2017 години, както и е заплатил дължимата
наемна цена за стопанската 2015 / 2016г.
Спорни между страните по основния иск са обстоятелствата, касаещи
наличието на наемно правоотношение за стопанските 2017 / 2018 и 2018 /
2019 г. и извършено авансово плащане за стопанската 2016 / 2017 г.
Ищецът основава претенцията си на сключения договор за наем, който
е със срок от една стопанска година. В чл. 2 от договора е уговорена „опция
за автоматично продължаване“, а в чл. 12 страните са се споразумели, че
„срокът на договора се удължава автоматично при липса на уведомително
писмо от наемодателя за неговото прекратяване“. Позовавайки се на тези
уговорки, ищецът счита, че договорът е продължил действието си до
прекратяването му с писмено изявление, обективирано в телепоща 30. 07.
2019 г., поради което и претендира заплащане на наемна цена за процесния
период. Ответникът от своя страна твърди, че след изтичане на стопанската
2016 / 2017 година е предал на ищеца процесните земи, не ги е обработвал
през следващите стопански години и не дължи наемна цена. Тези твърдения
не са оспорени от ищеца и се потвърждават от показанията на свидетелката
Д. Съдът кредитира показанията на тази свидетелка, тъй като те
кореспондират с останалите, събрани по делото доказателства и липсата на
твърдения в обратна насока от страна на ищеца.
2
Предвид ангажираните по делото доказателства, съдът приема, че
договорът, сключен между страните, предвид едногодишният му срок е
изтекъл с изтичането на стопанската 2015 / 2016 г. Тъй като наемателят е
продължил да ползва имота след изтичане на наемния срок, съгласно
разпоредбата на чл. 236, ал. 1 от ЗЗД, договорът се счита продължен за
неопределен срок и наемателят дължи заплащане на наемната цена.
Договорът е прекратен с писмено уведомление от страна на наемодателя на
30. 07. 2019 г., поради което претенцията за дължима наемна цена до тази
дата е основателна, но в размера, определен в договора за наем – 70.00 лева на
година. Размерът на наемната цена е определен в чл. 3 от договора, не
съдържа уговорка за заплащане на така уговорената цена за всеки декар земя,
а обща цена за целия имот. Самият договор е наемен и не се подчинява на
правилата, относими към договор за аренда, поради което и съдът не може да
приеме, че цената е дължима на декар.
По тези съображения, съдът счита исковата претенция по основния
иск за основателна и я уважава в размер на 70.00 лева годишно или общо в
размер на 210.00 лева и я отхвърля в останалата й част като неоснователна и
недоказана.
По насрещния иск:
Съдът счита исковата претенция на ищеца по насрещния иск за
неоснователна и недоказана.
От представените по делото доказателства не се установява на първо
място кой имот или кои имоти е обработвал ищеца, обема и стойността на
извършените агротехнически мероприятия, както и че същите са извършени
за сметка на ответника по насрещния иск или в негов имот. Твърденията на
ищеца са за обработка на 72 дка лозе в с. В., като липсва каквато и да било
допълнителна индивидуализация, а ответникът категорично оспорва
твърденията на ищеца, като заявява, че нито притежава право на собственост
по отношение на такъв имот, нито има друго основание да ползва такъв.
Единствените доказателства в тази връзка са показанията на разпитаните по
делото свидетели, които, освен че не установяват индивидуализация на имота
и обем извършени дейности, си противоречат и по отношение на
обстоятелството за чия сметка са извършване дейностите – свидетелката Д.
твърди, че И.К. е договарял и инспектирал извършването на дейностите,
докато свидетелите И. и К. твърдят, че на място е присъствал синът на
ответника. Свидетелят Р. не е очевидец и опира показанията си на дочути
разговори и на обстоятелството, че ответникът е притежавал продукция от
грозде за продажба.
По отношение на самата обработка – обема и вида й също са
недоказани - единственото доказателство в тази връзка е изходяща от ищеца
калкулация „услуга лозя май – август 2016“, като не е ясно дали същата касае
извършени дейности и тяхната стойност или оферта за предоставяне на
такава услуга. Освен това, от представените фактури, както и от показанията
3
на свидетелката Д.а се установява, че дори и да са извършвани твърдяните
дейности, то те са осъществявани от двама различни земеделски
производители, без да е възможно, съобразно доказателствата да се
остойности съответната част за всеки от тях.
По тези съображения, съдът намира исковата претенция за недоказана
и я отхвърля изцяло.
Предвид изхода на спора и на основание чл. 78, ал. 1 от ГПК
ответникът по основния иск следва да заплати на ищеца разноски съобразно
уважения размер на исковите претенции в размер на 4.20 лева.
На основание чл. 78, ал. 3 от ГПК ищецът по основния иск следва да
заплати на ответника разноски съобразно отхвърления размер на исковите
претенции в размер на 360.00 лева.
По насрещния иск липсват данни да извършени разноски от страна на
ответника поради което, въпреки отхвърлянето му, съдът не дължи
произнасяне за разноските.
Мотивиран от гореизложеното, Силистренският районен съд
РЕШИ:
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО , че Земеделски производител Д. К.
Д. с ЕГН **********, с. А., обл. С., ул. Б. № дължи на И. Н. К. с ЕГН
**********, с. А., обл. С., ул. П. № сумата от 210.00 / двеста и десет / лева,
представляваща наемна цена за стопанските 2016 / 2017; 2017 / 2018 и 2018 /
2019 години за нива с площ от 10.000 дка, находяща се в землището на с. А.,
обл. С., съставляваща поземлен имот № 036017, заедно със законната лихва
върху главницата, считано от 27. 11. 2020 г. - датата на подаване на
заявлението за издаване на заповед за изпълнение по ч.гр. д. № 1535 / 2020 г.
по описа на СРС до изплащане на вземането, за която сума е издадена заповед
за изпълнение № 1975/ 11. 12. 2020 г. по ч.гр. д. № 1535 / 2020 г. по описа на
СРС, като ОТХВЪРЛЯ претенцията в останалата й част като неоснователна и
недоказана.
ОТХВЪРЛЯ като неоснователни и недоказани предявените от
Земеделски производител Д. К. Д. с ЕГН **********, с. А., обл. С., ул. Б. №
против И. Н. К. с ЕГН **********, с. А., обл. С., ул. П. № искове с правно
основание чл. 55, ал. 1 от ЗЗД и чл. 86 от ЗЗД за заплащане на сумата от
2000.00 / две хиляди / лева, представляваща част от обща претенция в размер
на 10 893.60 лева за извършена агротехническа обработка на 72 дка
земеделски земи, арендувани от ответника, при цена от 151.30 лева на декар,
ведно със законната лихва върху главницата, считано от 21. 04. 2021 год. до
окончателното изплащане на задължението.
ОСЪЖДА Земеделски производител Д. К. Д. с ЕГН **********, с.
А., обл. С., ул. Б. № да заплати на И. Н. К. с ЕГН **********, с. А., обл. С.,
4
ул. П. № сумата от 4.20 / четири лв. и 20 ст. / лева – разноски по
производството, както и сумата от 4.20 / четири лв. и 20 ст./ лева разноски за
заповедното производство по ч. гр. д. № 1535 / 2020 г. по описа на СРС.
ОСЪЖДА И. Н. К. с ЕГН **********, с. А., обл. С., ул. П. № да
заплати на Земеделски производител Д. К. Д. с ЕГН **********, с. А., обл.
С., ул. Б. № сумата от 360.00 / триста и шестдесет / лева – разноски по
производството.
РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване в двуседмичен срок от
съобщаването му на страните.
Съдия при Районен съд – Силистра: _______________________
5