О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
Гр. София, 06.11.2020 г.
Софийски окръжен съд, търговско отделение, ІV-ти състав,
в закрито заседание на шести ноември две хиляди и двадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЛИЛИЯ РУНЕВСКА
като разгледа докладваното от
съдията търг. д. № 21/2010 г. по описа на СОС, за да се произнесе, взе предвид следното:
Делото е образувано по искова
молба на „Б.ц.и и. „И.” ООД срещу „М.О.” АД и „С.п.” ООД, с която са предявени
субективно съединени искове за признаване за установено несъществуването на приети в производството
по несъстоятелност по т. д. н. № 1069/2009 г. на Софийски окръжен съд вземания
на „М.О.” АД към „С.п.” ООД в размер на 1000000 лв., произтичащи от:
предварителен договор за продажба на акции от капитала на „М” АД, сключен на
26.10.2006 г. между „Б” АД /праводател на ответника „С.п.” ООД по силата на
договор от 18.07.2008 г., с който „С.п.” ООД е придобило търговското
предприятие на „Б” АД/ и „М.О.” АД; договор за продажба на 1010000 акции от капитала
на „М” АД, сключен на 02.07.2007 г. между „Бизнес иновационен център „Симе” АД
и „М.О.” АД, изменен със споразумения от 12.08.2007 г. и от 05.10.2007 г.,
допълнително споразумение също от 05.10.2007 г. и споразумение от 10.10.2007
г.; споразумение от 11.11.2008 г. и споразумение от 14.11.2008 г., сключени
между „С.п.” ООД и „М.О.” АД.
В о. с. з. на 02.11.2017 г. съдът
е счел делото за изяснено от фактическа и правна страна и е дал ход на устните
състезания, след изслушването на които е обявил, че ще се произнесе с
решение.
При служебната преценка относно допустимостта
на исковете, която съдът е длъжен да извърши и към момента на постановяване на
решението, съдът е констатирал следното:
От извършените служебно от съда
справка в ТР по партидата на „С.п.” ООД /н./ и справка в деловодната система на
СОС е установил, че към момента на справката „Б.ц.и и. „И.” ООД няма качеството
кредитор на „С.п.” ООД /н./. Вземанията, предявени от „Б.ц.и и. „И.” ООД в
производството по несъстоятелност на „С.п.” ООД, са включени в списъците на
неприетите вземания, както следва: вземане в размер на 100000 лв., дължимо по
запис на заповед /на което вземане „Б.ц.и и. „И.” ООД като ищец по настоящото
дело се позовава, за да докаже качеството си на кредитор/ и предявено с молба
от 15.06.2009 г., е включено в списъка на неприетите вземания, предявени в
срока по чл. 685 ТЗ и не е подадено възражение срещу този списък; вземане в
размер на 232623.66 лв., дължими по 2 записа на заповед, неустойка по договор
за наем и 2 изпълнителни листа, вземане в размер на 1509000 лв., дължими като
неустойка за претърпени вреди от нереализирана печалба, вземане в размер на
520000 лв., дължими по 5 записа на заповед и неустойка по договор за наем и
вземане в размер на 17380 лв., дължими по 4 договора за правна помощ и
консултантски услуги, всички тези вземания предявени с молби от 14.08.2009 г.,
са включени в списъка на неприетите допълнително предявени вземания /именуван
като I-ви допълнителен списък на
неприетите вземания, предявени по чл. 688 ТЗ/, като срещу този списък са
постъпили възражения от „Б.ц.и и. „И.” ООД, разгледани са от съда и възраженията
срещу неприемането на вземането в размер на 1509000 лв. и на вземането в размер
на 17380 лв. са оставени без уважение, а възраженията срещу неприемането на
вземането в размер на 232623.66 лв. и на вземането в размер на 520000 лв. са
разгледани общо и уважени почти изцяло - за общия размер от 732623.66 лв., съответно
вземане в този размер е включено в списъка на приетите вземания. Впоследствие е
предявен отрицателен установителен иск от „С.п.” ООД /н./ срещу „Б.ц.и и. „И.” ООД за установяване
несъществуването на вземането в размер на 732623.66 лв. и спорът е разрешен с
влязло в сила решение, с което е признато несъществуването на вземането. Досежно
вземането в размер на 17380 лв. е предявен положителен установитилен иск, по
който е образувано т. д. № 23/2010 г., преобразувано в т. д. № 113/2011 г. по
описа на СОС - спряно и към настоящия момент, а досежно вземането в размер на
1509000 лв. също е предявен положителен установителен иск, по него е образувано
т. д. № 19/2010 г. и делото все още е висящо.
Тъй като качеството кредитор е
условие за допустимост на предявените по настоящото дело искове от „Б.ц.и и. „И.”
ООД, а това качество в случая е било обусловено от изхода на делата с предмет
установяване съществуването или несъществуването на вземанията на „Б.ц.и и. „И.”
ООД в размер на 17380 лв. и в размер на 1509000 лв., съдът е отменил
протоколното определение, с което е даден ход на устните състезания по настоящото
дело и е спрял производството по същото до приключване с влязъл в сила съдебен
акт на производствата по т. д. № 113/2011 г. по описа на СОС и т. д. № 19/2010
г., указвайки, че настоящото производство следва да бъде възобновено в случай
на постановяване на влязло в сила решение в полза на „Б.ц.и и. „И.” ООД по
което и да е от двете дела /т. е. при постановено влязло в сила решение в полза
на „Б.ц.и и. „И.” ООД, независимо по кое от двете дела е постановено, за
възобновяване на настоящото производство не следва да се чака изходът по
второто от двете дела/, а в случай, че
едно от делата приключи с влязъл в сила съдебен акт, който не е в полза на „Б.ц.и
и. „И.” ООД, производството по настоящото дело следва да бъде възобновено след
приключване и на второто от двете дела.
Към момента производствата и по
двете горепосочени дела са приключили с влезли в сила съдебни актове, с които положителните
установителни искове на „Б.ц.и и. „И.” ООД досежно горепосочените негови
вземания са отхвърлени.
Съобразно изложеното не са налице
основания за възобновяване на производството по делото, а такива за
прекратяването му поради недопустимост на предявените искове /тъй като ищецът
няма качеството кредитор/.
Следва да се отбележи, че след
извършена и към настоящия момент служебна справка в ТР по партидата на
несъстоятелното дружество не се установи „Б.ц.и и. „И.” ООД да е кредитор с
прието вземане /това обаче съдът отчита само за пълнота на изложението, тъй
като предвид диспозитивното начало в процеса съдът следва да прецени налице ли
са условията за допустимост на исковете от гледна точка на това дали ищецът има
качеството кредитор в производството по несъстоятелност само въз основа на
твърденията на ищеца, претендиращ да е кредитор, относно това какви негови вземания
са приети в производството и то към момента на предвявяване на исковете, а не
да отчита евентуално новонастъпили факти/.
Воден от горното, съдът
О П Р Е Д Е Л И :
ПРЕКРАТЯВА производството по т. д. № 21/2010
г. по описа на СОС.
Определението подлежи на обжалване в
едноседмичен срок от връчването му на страните пред САС.
СЪДИЯ: