ОПРЕДЕЛЕНИЕ
№ 11130
гр. София, 03.05.2022 г.
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 119 СЪСТАВ, в закрито заседание на
трети май през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:
Председател:......
като разгледа докладваното от ...... Гражданско дело № 20211110142114 по
описа за 2021 година
Производството е образувано по иск на застраховател срещу водач на застраховано по
задължителна застраховка „Гражданска отговорност“ на автомобилистите моторно превозно
средство, причинил пътнотранспортно произшествие, с правно основание чл. 500 от Кодекса за
застраховането, предявен от в против Б. М. М. с ЕГН**********, живеещ в Искът подлежи на
разглеждане по реда на Общия исков процес, уреден в част ІІ на същия кодекс.
Процедурата по чл. 131, ал. 1 от Гражданския процесуален кодекс е изпълнена, като в
едномесечния срок за отговор, изтекъл на 30. VIІІ. 2021 година, не е постъпил такъв от ответната
страна.
На 28. IV. 2022 година в Софийски районен съд постъпва писмена молба от ищеца, с която
същият се отказва от иска си и на основание чл. 233 от Гражданския процесуален кодекс моли
гражданското дело да бъде прекратено.
Според чл. 233 от Гражданския процесуален кодекс, ищецът може да се откаже изцяло от
спорното право във всяко положение на делото, като в този случай не може да предяви отново
същия иск. Тъй като настоящото гражданско дело все още е на производство и законът не поставя
други изисквания освен волеизявлението на ищеца, съдът счита, че изискването на посочената
разпоредба е спазено.
В молбата за отказ от иска ищецът навежда доводи, че вече няма интерес от него, тъй като
ответникът е изпълнил задължението си. Претендира присъждане на разноски.
Настоящият съдебен състав намира, че не следва да прилага разпоредбите на чл. 78 ал. 2 и
ал. 4 от Гражданския процесуален кодекс. Съображенията на съда са следните:
Тълкувайки логически и систематично първите четири алинеи на чл. 78 от Гражданския
процесуален кодекс съдът намира, че там са уредени няколко хипотези:
Първата хипотеза уредена в чл. 78, ал. 1 или ал. 3 от Гражданския процесуален кодекс, при
която между страните съществува спор и искането им е съдът да го разреши, като постанови
акт по същество. В този случай съдът се произнася с решение. В зависимост от
обстоятелството дали искът е уважен или отхвърлен при присъждане на разноските в този
случай съдът прилага чл. 78, ал. 1 или ал. 3 от Гражданския процесуален кодекс.
1
Настоящият съдебен състав приема, че ако страните твърдят, че между тях съществува спор
и съдът следва да го разреши с решение, при произнасянето по разноските съдът не следва
да разглежда дали ответникът е дал повод за завеждането на делото. В този случай
разноските се възлагат на страните единствено съобразно уважаването или отхвърлянето на
иска.
Втора хипотеза, уредена в чл. 78, ал. 2 от Гражданския процесуален кодекс, при която
ищецът е предявил иск, въпреки че между страните не съществува спор. В този случай
ответникът нито с поведението си по време на делото, нито преди него е оспорвал вземането
на ищеца: не е дал повод за завеждане на делото и признава иска. В този случай разноските
се възлагат върху ищеца.
Трета хипотеза, уредена в чл. 78, ал. 2 от Гражданския процесуален кодекс, по аргумент от
противното основание, при която между страните е съществувал спор преди завеждането на
делото, но след предявяването на иска ответникът е признал съществуването на вземането,
включително по реда на чл. 237 от същия кодекс, макар да не го е изпълнил. В този случай
спорът съществува към момента на предявяването на иска, тъй като ответникът е дал повод
за завеждане на делото. Настоящият съдебен състав счита, че в този случай ищецът има
интерес от постановяване на решение дори след направеното признание на иска, защото все
още не е получил изпълнение. При тази хипотеза разноските следва да се възложат върху
ответника.
Четвърта хипотеза, уредена в чл. 78, ал. 4 от Гражданския процесуален кодекс, при която
делото е прекратено. Тълкувайки разпоредбата логически и систематично настоящият
съдебен състав стига до извода, че тя е приложима в случаите, в които производството е
прекратено от съда защото искът е недопустим или по искане на самия ищец, но от
материалите по делото не може да се направи извод, че ако производството продължи искът
ще бъде уважен. В този случай ищецът дължи разноски на ответника.
Настоящият съдебен състав приема, че съществува и особена пета хипотеза, при която
делото е прекратено поради изпълнение от страна на ответника в течение на процеса. В такъв
случай спор между страните вече не съществува, защо ответникът не само е признал, че вземането
на ищеца съществува, а го е погасил чрез изпълнението си. Ако ищецът в този случай поиска съдът
да се произнесе с решение, искът му ще бъде отхвърлен и разноските биха се възложили в негова
тежест. Предвид извършеното плащане обаче може да се приеме, че ако производството
продължи, искът ще бъде уважен. Следователно, по аргумент от противното основание от ал. 4 на
чл. 78 от Гражданския процесуален кодекс, при прекратяване на производството поради
доброволно плащане от страна на ответника след завеждане на исковата молба в съда, разноските
следва да се възложат в тежест на ответника.
Съдът намира, че настоящият случай попада в петата особена хипотеза. Ищецът е имал
интерес да предяви иска си, тъй като не е получил плащане. Искът може да се приеме за
основателен, тъй като с извършеното плащане ответникът признава задължението си. След
извършеното плащане интересът на ищеца от продължаване на производството е отпаднал.
Отпадането на интереса на ищеца обаче не се дължи на недопустимост на иска, установена от съда
или от самия ищец. Ако ответникът не беше извършил плащане, производството би завършило с
уважаване на иска.
Ищецът е направил разноски в размер от общо лева според молба, постъпила в съда на 11.
IV. 2022 година чийто размер се определя от съда по силата на чл. 78, ал. 8 от Гражданския
2
процесуален кодекс). Водим от изложени по-горе съображения, съдът присъжда посочената сумата
в тежест на ответника.
Съобразявайки изложеното, както и на основание чл. 233 от Гражданския процесуален
кодекс, съдът
ОПРЕДЕЛИ:
1. ПРЕКРАТЯВА производството по гражданско дело №42114 по описа на Софийския
районен съд за 2021 година.
2. ОСЪЖДА Б. М. М. с ЕГН**********, да плати на лева разноски по водене на делото.
3. ПРЕДУПРЕЖДАВА страните, че определението прегражда по-нататъшното развитие
на делото, поради което и на основание чл. 274, ал. 1, т. 1 от Гражданския процесуален
кодекс то подлежи на обжалване с частна жалба по реда на глава ХХІ от същия кодекс,
озаглавена “Обжалване на определенията”, пред Софийски градски съд в
едноседмичен срок от съобщаването на страните по делото.
4. Преписи от определението ДА СЕ ВРЪЧАТ по общия ред на страните.
5. Връчването на съобщение на ищеца ДА СЕ ИЗВЪРШИ по следния начин:
1. ДА СЕ ПРИЛОЖИ удостоверение за актуално състояние на страната от Търговския
регистър.
2. Съобщението ДА СЕ ВРЪЧИ на следните адреси:
на съдебния адресат или на пълномощника по делото, ако страната е посочила такива по
реда на чл. 39, ал. 1 от Гражданския процесуален кодекс;
на адресите, посочени от страната;
на адресите, на които страната е получавала призовки или съобщения в течение на
производството;
на адреса на седалището и адреса на управление на страната според справката от
Търговския регистър, ако не съвпадат с предходните адреси.
3. Ако съдебният адресат или пълномощникът не бъдат открити ДА СЕ ИЗВЪРШИ следното:
ако връчителят събере данни, че съдебният адресат или пълномощникът не живеят или не
пребивават на адреса след справка от управителя на етажната собственост, от кмета на
съответното населено място или по друг начин, ДА УДОСТОВЕРИ това с посочване на
източника на тези данни в разписката;
ако връчителят не открие съдебния адресат или пълномощника на адреса, но и не събере
данни, че последните не живеят или не пребивават там от управителя на етажната
собственост, от кмета на съответното населено място или по друг начин, ДА ги ТЪРСИ на
адреса в продължение на един месец най-малко три пъти, с интервал от поне една седмица
между всяко от посещенията, като най-малко едно от посещенията е в неприсъствен ден.
4. Ако представител на страната не се открие на някой от адресите, нито се открие служител
или работник, който е съгласен да приеме призовката, връчителят ДА ВПИШЕ това
обстоятелство в разписката.
5. Ако на някой от адресите няма нито канцелария, нито работници или служители на
страната, връчителят ДА ВПИШЕ това обстоятелство в разписката.
6. Връчването на съобщението ответника ДА СЕ ИЗВЪРШИ по следния начин:
1. Съобщението ДА СЕ ВРЪЧИ на следните адреси:
3
на съдебния адресат или на пълномощника по делото, ако страната е посочила такива по
реда на чл. 39, ал. 1 от Гражданския процесуален кодекс;
на адресите, посочени от страната;
на адресите, на които страната е получавала призовки или съобщения в течение на
производството;
2. Ако съдебният адресат или пълномощникът не бъдат открити ДА СЕ ИЗВЪРШИ следното:
ако връчителят събере данни, че съдебният адресат или пълномощникът не живеят или не
пребивават на адреса след справка от управителя на етажната собственост, от кмета на
съответното населено място или по друг начин, ДА УДОСТОВЕРИ това с посочване на
източника на тези данни в разписката;
ако връчителят не открие съдебния адресат или пълномощника на адреса, но и не събере
данни, че последните не живеят или не пребивават там от управителя на етажната
собственост, от кмета на съответното населено място или по друг начин, ДА ги ТЪРСИ на
адреса в продължение на един месец най-малко три пъти, с интервал от поне една седмица
между всяко от посещенията, като най-малко едно от посещенията е в неприсъствен ден.
3. Ако връчителят не открие страната на някой от адресите, нито се открие друго лице,
съгласно да получи съобщението, ДА СЕ ИЗВЪРШИ следното:
ако връчителят събере данни, че страната не живее на адреса след справка от управителя на
етажната собственост, от кмета на съответното населено място или по друг начин, ДА
УДОСТОВЕРИ това с посочване на източника на тези данни в съобщението;
ако връчителят не открие страната на адреса, но и не събере данни, че последната не живее
там от управителя на етажната собственост, от кмета на съответното населено място или по
друг начин, ДА я ТЪРСИ на адреса в продължение на един месец най-малко три пъти, с
интервал от поне една седмица между всяко от посещенията, като най-малко едно от
посещенията е в неприсъствен ден.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
4