O П Р E Д Е Л Е Н И Е
№………./………….02.2020 г.
гр. Варна
ВАРНЕНСКИЯТ ОКРЪЖЕН СЪД, ТЪРГОВСКО ОТДЕЛЕНИЕ,
в закрито съдебно заседание на ………………..февруари две хиляди и двадесета година, в състав:
СЪДИЯ: СВЕТЛАНА КИРЯКОВА
като разгледа докладваното от съдията
търговско дело № 1549 по описа за
2019 г.,
за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството
е образувано по искова молба на
„ЕНЕРДЖИ
ЕФЕКТ" ЕАД ЕИК ********* със седалище гр.София, бул. Христо Ботев 57 и
"СУПЕРВАЙЗЕР" ЕООД ЕИК ********* със седалище гр.Перник, ул.Тунджа
бл.18 ет.4 ап.12 като съдружници в ДЗЗД „Енерджи Ефект - Супервайзер», чрез
пълномощник адв. Б.В.П. ***, с която срещу „ГРАДСКИ ТРАНСПОРТ“ ЕАД ЕИК
********* със седалище и адрес на управление е предявен осъдителен иск за
присъждане на сумата от 39 694.44
лева, представляваща сборно вземане за обезщетение за забава в
плащането на възнаграждение по Договор за инженеринг BG 161РО001 /1.5 -03//2011/0002-S-17, определено по размер на законната
лихва, считано от изтичането на 20 календарни дни след приемането на пълния
предмет на договора и представяне на фактури до датата на подаване на исковата
молба по т.д. № 324/2017г. по описа на ВОС – 15.03.2017г., съгласно чл.6, ал.4
от договора, за което възнаграждение са издадени фактури №**********/22.07.2016г. и фактура №**********/01.10.2016г.
В срока по чл. 367 ГПК
ответната страна „ГРАДСКИ ТРАНСПОРТ“ ЕАД ЕИК ********* АД е депозирала писмен отговор, с който оспорва иска като недопустим, неоснователен
по основание и размер.
В срока по чл. 372, ал. 1 ГПК
е постъпила допълнителна искова молба, с която се оспорват възраженията, релевирани с отговора.
В срока по чл. 373 ГПК
ответникът е депозирал отговор на допълнителната искова молба, с който поддържа
възраженията и оспорванията, въведени с ОИМ, при което размяната на книжа е
приключила.
По допустимостта на претенциите:
Въведените от ищеца
фактически твърдения сочат на наличие
на договорно правоотношение между страните по делото, основано на сключен между
тях писмен Договор за инженеринг от 06.10.2015г. и проведено съдебно
производство, с постановен съдебен акт, по което е уважена осъдителната
претенция на ищеца за присъждане на възнаграждение по договора, за което са издадени
фактура №**********/22.07.2016г.
и фактура №**********/01.10.2016г., ведно със законната лихва върху главниците,
считано от датата на подаване на исковата молба до окончателното плащане на
дълга. Доколкото ищеца се позовава на договорно установения падеж за плащане на
цената по договора с клаузата на чл.6, ал.4, която предшества датата на
завеждане на иска за присъждане на главницата, от когато е присъдена лихва за
забава, то следва да се приеме, че е заявен за разглеждане самостоятелен
иск по чл.86 от ЗЗД след наличие на присъдени главници и отсъствие на влязъл в
сила съдебен акт по отношение на
законната лихва върху същите за периода от датата на падежа на вземането до
подаване на исковата молба по т.д. № 324/2017г. по описа на ВОС,
независимо от акцесорния й характер.
Сезиран е компетентен съд предвид цената на иска /чл.104, т.4 от ГПК/ и седалището на ответното
търговско дружество /чл.105 от ГПК/. Исковете следва да бъдат разгледани по реда
на Глава тридесет и втора от ГПК Производство по търговски спорове.
Относно квалификацията на иска :
Исковата претенция с правно основание чл. 86, ал.1 от ЗЗД.
По доказателствените искания на страните
Представените от ищеца писмени
доказателства съдът намира за допустими и относими към повдигнатия за съдебно
разрешаване спор между страните, с оглед на което същите следва да бъдат
допуснати, като събирането им следва да се извърши в първото по делото открито
съдебно заседание - чл. 375, ал. 1 ГПК.
Настоящото определение
следва да се съобщи на страните, на основание чл.374, ал.2 ГПК.
Съдът намира, че на
страните следва да се укаже възможността в 1-седмичен срок
от съобщаване на настоящото определение да изложат становище във връзка с проекто-доклада
по делото, както и възможността да уредят доброволно възникналия помежду им
спор, например чрез сключване на спогодба.
За събиране на становищата им,
допуснатите доказателства и одобряване на
постигнатата спогодба делото следва да бъде насрочено в открито съдебно заседание, когато да
бъде изслушан и устния доклад на съдията.
СЪЩЕВРЕМЕННО Съдът
намира за основателно искането на ищеца за спиране на настоящото производство
до приключване с влязъл в сила съдебен акт на производството по т.д. №
324/2017г. на Окръжен съд Варна, доколкото резултата от същото ще има значение
за правилното решаване на настоящия спор, с оглед установяване дължимостта на
главниците по процесните две фактури.
Воден
от горното, съдът
О П Р Е Д Е Л И :
ПРИЕМА ЗА РАЗГЛЕЖДАНЕ предявения от „ЕНЕРДЖИ ЕФЕКТ" ЕАД ЕИК ********* със
седалище гр.София, бул. Христо Ботев 57 и "СУПЕРВАЙЗЕР"
ЕООД ЕИК ********* със седалище гр.Перник, ул.Тунджа бл.18 ет.4 ап.12 като
съдружници в ДЗЗД „Енерджи Ефект - Супервайзер», чрез пълномощник адв. Б.В.П.
***, с която срещу „ГРАДСКИ ТРАНСПОРТ“
ЕАД ЕИК ********* със седалище и адрес на управление е предявен осъдителен
иск за присъждане на сумата от 39 694.44
лева, представляваща сборно вземане за обезщетение за забава в
плащането на възнаграждение по Договор за инженеринг BG 161РО001 /1.5 -03//2011/0002-S-17, определено по размер на законната
лихва, считано от изтичането на 20 календарни дни след приемането на пълния
предмет на договора и представяне на фактури до датата на подаване на исковата
молба по т.д. № 324/2017г. по описа на ВОС – 15.03.2017г., съгласно чл.6, ал.4
от договора, за което възнаграждение са издадени фактури №**********/22.07.2016г. и фактура №**********/01.10.2016г.
ПОСТАНОВЯВА разглеждането на
делото по реда на част трета, гл.32 „Производство по търговски спорове”.
ОБЯВЯВА
на страните следният проект за устен доклад:
Сочи се в исковата молба, че на 06.10.2015 г. в град Варна между
ДЗЗД „Енерджи Ефект - Супервайзер" и „Градски транспорт" ЕАД е
сключен Договор за инженеринг BG 161РО001
/1.5 - 03//2011/0002-S-17
при условията на който ДЗЗД „Енерджи Ефект -Супервайзер" се е ангажирало с
инженеринг - проектиране, строителство, доставка и монтаж на машини и
съоръжения и авторски надзор за подобряване на производствено - техническата
база на „Градски транспорт" ЕАД. ДЗЗД „Енерджи Ефект - Супервайзер" е
изпълнило точно всички свои задължения по договора - изготвени и предадени в
срок са инвестиционни проекти за строежа, които след внасяне от възложителя са
одобрени от компетентните органи. На основание на тях има издадено Разрешение
за строеж №357 /ГИ/ от 17.11.2015 година, влязло в сила на 03.12.2015 година на
Главния архитект на Община Варна. За строежа е съставен и подписан Акт Образец
15. За строежа е издадено Удостоверение за въвеждане в експлоатация №183 от
31.08.2016 година, което съгласно посоченото в чл.16 от Договора се счита за окончателно
приемане на изпълнението на договора от Възложителя. Сочи се, че съгласно чл.6,
ал.4 от договора окончателно плащане се дължи от възложителя в срок от 20
календарни дни след приемане на пълния предмет на договора и представяне на
фактура. Твърди се, че поради неплащане в срок ищецът е заявил претенцията си
по образуваното пред ВОС т.д. № 324/2017г. Поставеното по делото Решение №
908/26.11.2018г. на ОС Варна е било обжалвано от двете страни в производство
пред Апелативен съд Варна. По образуваното въззивно т.д. № 197/2019г. по описа
на ВАпС е постановено Решение №141 от 07.06.2019г., с което ответникът „ГРАДСКИ ТРАНСПОРТ" ЕАД, ЕИК *********, със седалище гр.Варна и
адрес на управление ул. "Тролейна" 48 е осъдено да заплати на „ЕНЕРДЖИ ЕФЕКТ" ЕАД, ЕИК
*********, със седалище гр.София и "СУПЕРВАЙЗЕР" ЕООД, ЕИК *********,
със седалище гр.Перник, като съдружници в ДЗЗД „ Енерджи Ефект - Супервайзер», сумата от 400 000 лева, предявена като частична претенция от общ
размер 1 906 212,97 лв., представляващи възнаграждение по договор за инженеринг
BG161PO001 /1.5 - 03//2011/0002-S-17
от 06.10.2015 г., по фактура №16/22.07.2016 г.,
ведно със законната лихва от датата на предявяване на исковата молба -
16.03.2017 г. до окончателното изплащане и сумата от 500 000лева, предявена като частична претенция от общ
размер 1 277 473,57 лв., представляващи възнаграждение по договор за инженеринг
BG161PO001 /1.5 - 03//2011/0002-S-17
от 06.10.2015г., по фактура № 20/01.10.2016г.,
ведно със законната лихва от датата на предявяване на исковата молба -
16.032017 г. до окончателното изплащане. Доколкото в предходното съдебно производство не е
била заявявана от ищеца претенция за мораторна лихва за забава в плащането на
главното вземане от датата на падежа за плащане на съответната фактура до датата на предявяване на исковата
молба, ищецът настоява за присъждането. Твърди, че Решение № 141/07.06.2019 на
ВАпС, ТО, постановено по в.т.д. №197 по описа за 2019 година е обжалвано от
ответника „ГРАДСКИ ТРАНСПОРТ" ЕАД с касационна жалба от 17.07.2019 година
пред ВКС. Производството е висящо към настоящият момент и настоява на основание
чл.229, ал.1, т.4 ГПК и задължителното становище на ВКС по въпрос №3, изразено
в Тълкувателно решение №3/2016 от 22.04.2019 година по тълкувателно дело № 3 по
описа за 2016 г. на ВКС настоящото производството да бъде спряно до влизане в
сила на съдебното решение по първоначално предявения частичен иск по в.т.д.№197
от 2019 година на ВАпС, което е предмет на касационно обжалване.
В
законоустановения срок ответникът „ГРАДСКИ ТРАНСПОРТ" ЕАД е депозирал писмен отговор, с
който оспорва иска като недопустим, по основание и размер. Сочи, че съгласно разпоредбата
на чл. 6, ал. 4 от договора, за да възникне задължение за окончателно плащане е
необходимо кумулативното осъществяване на три юридически факта, а именно:
„приемането на пълния предмет на договора", „представяне на фактури" и изтичане на 20 календарни
дни от представянето на фактурите. Доколкото ищецът е представил процесните
фактури на „Градски транспорт" ЕАД едва с връчване на препис от исковата
молба, то следва че началният срок е започнал да тече не по-рано от този
момент. Въвежда се възражение за изтекла погасителна давност по отношение на
претендираното вземане за мораторна лихва за забава в плащането на главниците по
фактура №16/22.07.2016г. и фактура №20/01.10.2016г., на осн.чл.111, б.б
и в от ЗЗД.
С
допълнителната искова молба ищецът възразява срещу изложените в отговора на
исковата молба твърдения и поддържа релевираните доводи в исковата молба
досежно основателността на предявената искова претенция. Сочи, че представена
справка по чл.366 от ГПК точно и ясно отразява размера на главницата и за кой
период се претендира дължимата от ответника лихва. Твърди се, че и двете
фактури са издадени и веднага са изпратени на ответника, което се потвърждава
от счетоводните записвания и приложена към исковата молба – молба от
30.01.2017г. до ответното дружество за потвърждаване на вземания. Доколкото
дружеството потвърждава сума в размер на 3 721 764.44 лева и същата представлява
сборно вземане от стойността на процесните две фактури /при намяляване с
частично пратена цена/, то изискумостта на цената по договора е безспорно
установена. Сочи се в тази насока, че фактура №16/22.07.2016г. е подписана лично от
представляващия ответното дружество, а на 16.08.2016г. представител на
ответника е подписал обобщена опис-сметка към плащане от 16.08.2016г.,
послужила за издаване на фактура №20/01.10.2016г.
С депозирания отговор на допълнителната
искова молба ответникът поддържа въведените с ОИМ възражения.
УКАЗВА на
страните, че на доказване подлежат
следните обстоятелства: Всяка
страна следва да установи твърденията си, от които черпи изгодни правни
последици,
а именно :
Ищецът следва да
установи при условията на пълно и главно доказване следните обстоятелства :
наличието на валиден договор между страните с твърдения в исковата молба
предмет и неговите параметри,
така и изпълнение на задълженията си, произтичащи от него; размер на
вземането
В
случай на установяване на горните факти ответникът следва да докаже следните
обстоятелства : точното в
количествено и времево отношение изпълнение на задължението си за погасяване на
задължението си.
ДОПУСКА до събиране в открито съдебно заседание писмените доказателства, представени от ищеца и ответника.
УКАЗВА на ищеца, че не представя молба
от 30.01.2017г. до ответното дружество за потвърждаване на вземания.
НАПЪТВА страните на основание чл.374 ал.2 от ГПК към
възможността за извънсъдебно уреждане на спора чрез процедура по медиация или
друг способ за доброволно уреждане, като указва, че на основание чл.78 ал.9
предл.едно от ГПК при приключване на делото със спогодба половината от
внесената държавна такса се връща на
ищеца.
СПИРА, на осн.чл.229, ал.1, т.4 от ГПК производството по т.д. № 1549/2019г.
по описа на ВОС до приключване
с влязъл в сила съдебен акт на производството по т.д. № 324/2017г. по описа на
Окръжен съд Варна.
ДА СЕ ИЗВЪРШВА служебно периодично справка за движението по делото.
ОПРЕДЕЛЕНИЕТО в частта, в която производството по делото е
спряно, може да бъде обжалвано в едноседмичен срок от съобщаването му на
страните.
СЪДИЯ В ОКРЪЖЕН СЪД: