№ 560
гр. Варна, 30.01.2025 г.
ОКРЪЖЕН СЪД – ВАРНА, II СЪСТАВ ГО, в закрито заседание на
тридесети януари през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:
Председател:Ирена Н. Петкова
Членове:Ивелина Владова
мл.с. Елица Н. Желязкова
като разгледа докладваното от Ирена Н. Петкова Въззивно гражданско дело
№ 20243100502488 по описа за 2024 година
за да се произнесе, взе предвид следното:
Исковата молба пред РС-Варна е подадена от Т. М. Д., ЕГН **********,
в качеството й на майка и законен представител на непълнолетното дете Б. Т.
Т., род. на 08.08.2008г. Към момента на подаване на исковата молба детето Б. е
навършило четиринадесет години, респективно съобразно нормата на чл.28
ал.2 ГПК следва да извършва съдопроизводствените действия лично със
съгласието на своя родител. Такива действия са извършени, като с молба от
23.01.20245г. е изрично уточнено, че исковата молба е предявена от детето Б.
Т. със съгласието на неговата майка - Т. Д.. Адв. В. е упълномощена лично от
детето Б. със съгласието на неговата майка и исковата молба е приподписана
от адв. В. като процесуален представител на детето на 23.01.2025г. в
деловодството на ОС-Варна. С молба от 15.01.2025г. е уточнено, че ищецът-
детето Б. Т., поддържа извършените от негово име без представителна власт
действия в производството. Предвид изложеното, съставът намира, че
нередовностите на исковата молба са отстранени, поради което и на
производството по жалбата следва да бъде даден ход.
Производството е по реда на чл. 258 и сл. от ГПК.
Образувано е по въззивна жалба, депозирана от Т. Г. Т., ЕГН **********,
чрез адв. С. А., срещу Решение № 2698/15.07.2024 г. по гр. дело № 14218/2023
г. по описа на ВРС, 49- ти състав, в частта, в която е уважен предявеният иск
от Т. М. Д., ЕГН **********, в качеството й на майка на непълнолетното дете
Б. Т. Т., ЕГН **********, като е изменен размера на месечната издръжка в
полза на детето , дължима от въззивника в качеството му на баща, като е
увеличен от 85 лв. на 350 лева, за разликата от 235 лева до 350 лева, считано
от датата на предявяване на иска – 01.11.2023 г. до настъпването на
обстоятелства за нейното изменение или прекратяване, ведно със законната
лихва върху всяка закъсняла вноска, на основание чл. 150 от СК, както и е
1
осъден Т. Т. да заплати в полза на Държавата държавна такса за предявения
иск в размер на 381,60 лева, на основание чл. 78 ал. 6 от ГПК, както и за
сумата от 673,02 лева, представляваща сторени от ищцата разноски пред
ВРС, които да плати на последната, на основание чл. 78 ал. 1 от ГПК.
В жалбата се излага, че решението е неправилно и незаконосъобразно,
тъй като ВРС не е взел предвид установеното, че въззивникът Т. Т. получава
възнаграждение в рамките на минималната работна заплата, както и че
въпреки това редовно е заплащал по-голяма издръжка от определената от
съда. Счита, че тези сума следва да се вземат предвид при определяне на
дължимата издръжка. Твърди, че майката също следва да участва в
издръжката, но нейните възможности и доходи не са изследвани, както и не е
съобразен факта, че същата води разточителен начин на живот, на който
възпитава и ищеца. Сочи, че съдът не е съобразил, че въззивникът плаща наем
и изплаща заем, който е взел за осигуряване на издръжката на сина си, но
съдът е допуснал процесуално нарушение, като не му е указал да ангажира
доказателства в тази насока. Твърди, че неправилен извод е направен е, че
вероятната интимна връзка с хазайката му изключва задължението за плащане
на наем. Моли да бъде отменено решението в частта, в която е осъден да
изплаща издръжка над 235 лв. месечно, като бъде съобразено, че е плащал по-
висока издръжка от 235 лв. за периода от подаване на иска до 15.07.2024г.
Отговор на въззивната жалба е депозиран от ответната страна Б. Т.,
действащ със съгласието на майка си Т. Д. чрез адв. В., с който отговор
жалбата се оспорва. Оспорва изложеното, че бащата дълги години преди иска
за изменение на издръжката въобще е плащал издръжка на детето си. Твърди,
че връзката между бащата и детето е била прекъсната и първият не се е
интересувал от Б., не е участвал във възпитанието и издръжката му. Излага, че
когато детето е поискало да му се купят определени вещи, бащата е отказал.
Оспорва се твърдението, че майката води неразумен начин на живот. Излага,
че своевременно е оспорен приложения от въззивника договор за заем, както и
безспорно е установено, че наемодателката на въззивника е жената, с която
същият живее на съпружески начала. Моли решението да бъде потвърдено.
Отговор не е депозиран от контролиращата страна ДСП-Варна.
Съдът, като съобрази постъпилата въззивна жалба, намира
следното:
Същата е подадена в законоустановения срок, съдържа
изискуемите по чл. 260 от ГПК реквизити и приложения по чл. 261 от ГПК и е
надлежно администрирана, поради което е процесуално допустима. Подадена
е от легитимирана страна срещу подлежащ на обжалване акт.
Въззивникът е посочил, че представя писмени доказателства, но такива
не са приложени.
Предвид изложеното и жалбата следва да бъде внесена за разглеждане в
открито съдебно заседание.
Водим от горното, съдът
2
ОПРЕДЕЛИ:
ПРИЕМА ЗА РАЗГЛЕЖДАНЕ въззивна жалба, депозирана от Т. Г. Т.,
ЕГН **********, чрез адв. С. А., срещу Решение № 2698/15.07.2024 г. по гр.
дело № 14218/2023 г. по описа на ВРС, 49- ти състав.
НАСРОЧВА производството по в. гр. д. № 2488/2024г. на ОС-Варна за
12.02.2024г. от 10,00 ч., за която дата и час да се призоват страните с препис от
настоящото определение.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
3