Присъда по дело №8320/2023 на Софийски районен съд

Номер на акта: 375
Дата: 10 юни 2024 г.
Съдия: Мирослав Георгиев Георгиев
Дело: 20231110208320
Тип на делото: Наказателно от частен характер дело
Дата на образуване: 20 юни 2023 г.

Съдържание на акта

ПРИСЪДА
№ 375
гр. София, 10.06.2024 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 132 СЪСТАВ, в публично заседание на
десети юни през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:
Председател:М.Г.Г.
при участието на секретаря Е.Б.Б.
като разгледа докладваното от М.Г.Г. Наказателно дело частен характер №
20231110208320 по описа за 2023 година
ПРИСЪДИ:
ПРИЗНАВА подсъдимата Л. Т. И. - родена на *** г. в ***, българка, българска гражданка,
осъждана, средно образование, живуща в гр. ***, ЕГН: ********** за НЕВИНОВНА в
това, че в периода 05.05.2023 – 18.06.2023 г. в гр. *** и в сградата на *** на бул. *** в
условията на продължавано престъпление не изпълнила решение на СРС, III ГО, 84-ти
състав по гр. д. № 11655/2018 г., влязло в сила на 31.07.2018 г. относно режима на налични
контакти на детето С. Х. Г. с баща му – Х. К. Г., като не предала детето на баща му в
определения за това ден и час, както следва:
1. На 05.05.2023 г. в гр. *** не изпълнила решение на СРС, III ГО, 84-ти състав по гр. д. №
11655/2018 г., влязло в сила на 31.07.2018 г. относно режима на налични контакти на детето
С. Х. Г. с баща му – Х. К. Г., като не предала детето на баща му в определения за това час.
2. На 20.05.2023 г. в гр. *** не изпълнила решение на СРС, III ГО, 84-ти състав по гр. д. №
11655/2018 г., влязло в сила на 31.07.2018 г. относно режима на налични контакти на детето
С. Х. Г. с баща му – Х. К. Г., като не предала детето на баща му в определения за това час.
3. На 02.06.2023 г. в сградата на *** на бул. *** не изпълнила решение на СРС, III ГО, 84-
ти състав по гр. д. № 11655/2018 г., влязло в сила на 31.07.2018 г. относно режима на
налични контакти на детето С. Х. Г. с баща му – Х. К. Г., като не предала детето на баща му
в определения за това час.
4. На 16.06.2023 г. в ***, в сградата на *** на бул. *** не изпълнила решение на СРС, III
ГО, 84-ти състав по гр. д. № 11655/2018 г., влязло в сила на 31.07.2018 г. относно режима на
1
налични контакти на детето С. Х. Г. с баща му – Х. К. Г., като не предала детето на баща му
в определения за това час.
5. На 18.06.2023 г. в гр. *** не изпълнила решение на СРС, III ГО, 84-ти състав по гр. д. №
11655/2018 г., влязло в сила на 31.07.2018 г. относно режима на налични контакти на детето
С. Х. Г. с баща му – Х. К. Г., като не предала детето на баща му в определения за това час,
поради което и на основание чл. 304 НПК я ОПРАВДАВА по обвинението за престъпление
по чл. 182, ал. 2 вр. чл. 26, ал. 1 НК.

ОСЪЖДА частния тъжител Г. на основание чл. 189, ал. 3 НПК да заплати на подсъдимата
Л. И. направените от него разноски по делото за адвокатско възнаграждение в размер на 1
200 /хиляда и двеста/ лева както и, в случай, че не изпълни доброволно в срок задължението
за заплащане на присъдените разноски, на основание чл. 190, ал. 2 НПК да заплати по 5 лева
за служебно издаване на всеки брой изпълнителен лист в полза на бюджета на съдебната
власт и по сметка на ***.

Присъдата подлежи на обжалване в 15-дневен срок от днес пред Софийски градски съд.

Съдия при Софийски районен съд: _______________________
2

Съдържание на мотивите

Мотиви по НЧХД № 8320 по описа на ***, НО, 132 с-в за 2023 г.

С частна тъжба Х. К. Г. е повдигнал обвинение против Л. Т. И. за това, че в периода
05.05.2023 – 18.06.2023 г. в гр. *** в *** и в сградата на *** на *** в условията на
продължавано престъпление не изпълнила решение на ***, III ГО, 84-ти състав по гр. д. №
11655/2018 г., влязло в сила на 31.07.2018 г. относно режима на налични контакти на детето
С. Х. Г. с баща му – Х. К. Г., като не предала детето на баща му в определения за това ден и
час, както следва:
1. На 05.05.2023 г. в гр. ***, *** не изпълнила решение на ***, III ГО, 84-ти състав по гр. д.
№ 11655/2018 г., влязло в сила на 31.07.2018 г. относно режима на налични контакти на
детето С. Х. Г. с баща му – Х. К. Г., като не предала детето на баща му в определения за това
час.
2. На 20.05.2023 г. в гр. ***, *** не изпълнила решение на ***, III ГО, 84-ти състав по гр. д.
№ 11655/2018 г., влязло в сила на 31.07.2018 г. относно режима на налични контакти на
детето С. Х. Г. с баща му – Х. К. Г., като не предала детето на баща му в определения за това
час.
3. На 02.06.2023 г. в сградата на *** на *** не изпълнила решение на ***, III ГО, 84-ти
състав по гр. д. № 11655/2018 г., влязло в сила на 31.07.2018 г. относно режима на налични
контакти на детето С. Х. Г. с баща му – Х. К. Г., като не предала детето на баща му в
определения за това час.
4. На 16.06.2023 г. в гр. ***, в сградата на *** на *** не изпълнила решение на ***, III ГО,
84-ти състав по гр. д. № 11655/2018 г., влязло в сила на 31.07.2018 г. относно режима на
налични контакти на детето С. Х. Г. с баща му – Х. К. Г., като не предала детето на баща му
в определения за това час.
5. На 18.06.2023 г. в гр. ***, *** не изпълнила решение на ***, III ГО, 84-ти състав по гр. д.
№ 11655/2018 г., влязло в сила на 31.07.2018 г. относно режима на налични контакти на
детето С. Х. Г. с баща му – Х. К. Г., като не предала детето на баща му в определения за това
час - престъпление по чл. 182, ал. 2 вр. чл. 26, ал. 1 от Наказателния кодекс НК/.

Частният тъжител /ЧТ/ пледира да се вземе предвид това, че подсъдимата е отхвърлила
всички препоръки за медиация, че детето до десетгодишна възраст е имало контакти с баща
си. Моли съда да вземе правилно решение.
Защитникът счита, че подсъдимата не е извършила престъплението, като от доказателствата
се установява, че подсъдимата извежда детето за среща с баща му, но то отказвало да тръгне
с него. Моли да бъде призната за невиновна и за присъждане на разноските.
Подсъдимата поддържа казаното от защитника си и моли да бъде призната за невиновна.

Съдът, като прецени събраните по делото доказателства, доводите и възраженията на
страните, съобразно изискванията на чл.14 и чл.18 НПК, намира за установено следното:

ОТ ФАКТИЧЕСКА СТРАНА:
Подсъдимата Л. Т. И. е родена на *** г. в гр. ***, българка, българска гражданка, осъждана,
средно образование, живуща в гр. ***, ***, ЕГН: **********.
ЧТ и подсъдимата живеели заедно от 2007 г. На 19.05.2012 г. се родила дъщеря им - С. Х. Г..
През 2013 г. двамата се разделили. С решение от 31.07.2018 г. по гр. д. № 11655/2018 г.,
влязло в сила на 31.07.2018 г. ***, III ГО, 84-ти състав утвърдил постигнатото между тях
1
споразумение, с което упражняването на родителските права били предоставени на
подсъдимата. Бил определен режим на налични контакти между бащата и детето, както
следва:
Бащата ще има право взима детето при себе си всяка първа и трета събота и неделя от
месеца с преспиване, от 17:00 ч. на петъчния ден до 17:00 ч. на неделния ден.
Бащата ще има право взима детето при себе си 21 дни през лятната ваканция, разпределени
на три периода по една седмица във всеки от месеците на ваканцията – юни, юли и август,
които не съвпадат с годишния отпуск на майката.
Тъжителят следвало да взима детето от адреса, на който живеело с майката - гр. ***, ***. До
юли 2021 г. тъжителят редовно взимал детето. През август 2021 г. детето /св. Г./, било на
лагер в с. *** от клуба по таекуондо, в който тренирало. Тъжителят дошъл по време на
лагера, като искал да вземе детето, предизвикал скандал с треньорите. Това разстроило св.
Г., която останала с впечатлението, че баща й иска да я отвлече. Причина за това са били и
негови реплики, че няма да я върне при майка й. От този момент, тя не искала да ходи при
баща си и отказвала да тръгне с него в дните, в които той идвал да я взима, съгласно
определения режим.
На 05.05.2023 г. /петък, първа седмица/ към 17:00 ч. тъжителят отишъл до дома, в който
подсъдимата и детето живеели, за да го вземе. Бил с майка си – св. Г. и жената, с която
живеел – св. Й.. Подсъдимата била на работа и детето било изведено от къщата от св. И., с
когото подсъдимата била във фактическо съжителство. На място дошли полицаи от 3 РУ-
СДВР – свидетелите М. и Д.. Детето /св. Г./ отказала да тръгне с баща си.
На 20.05.2023 г. /петък, трета седмица/ към 12:00 ч. подсъдимият отишъл при детето в дома
му и му занесъл подарък, тъй като предния ден имало рожден ден. Св. Г. не поискала да
тръгне с него.
По искане на подсъдимия *** бил издал изпълнителен листо от 10.06.2022 г. относно
определения режим на лични контакти на тъжителя с детето. Въз основа на него бил
образувано изп. д. № 1508/2022 г., което било разпределено на св. М. – държавен съдебен
изпълнител към ***. Той бил насрочил на 02.06.2023 г. в сградата на *** в гр. ***, ***
среща между подсъдимата, детето и тъжителя, на която тъжителят да вземе детето. Тримата
се явили на срещата, като св. Г. била много разстроена и плачела и не искала да отиде при
баща си, поради което и той не я взел.
Поради отвод на св. М., делото било поето от друг държавен съдебен изпълнител, който
насрочил нова среща – на 16.06.2023 г., на която подсъдимата да предаде детето на
тъжителя. Подсъдимата не завела детето, тъй като срещата била насрочена за 14:45 ч., а не
за 17:00 ч., както било според съдебното решение и уведомила, като уведомила за това
съдебния изпълнител.
На 18.06.2023 г. тъжителят отишъл да вземе детето за една седмица, тъй като бил периода на
лятната му ваканция. Св. Г. отказала да тръгне с него.

ПО ДОКАЗАТЕЛСТВАТА:
Изложената фактическа обстановка съдът прие за установена след анализ на следните
доказателствени средства и доказателства:
- гласни – обясненията на подсъдимата; показанията на свидетелите Й., Г., Г., М., И., М. и
Д.;
- писмени – удостоверение за раждане на С. Х. Г.; заверени преписи от решение от
31.07.2018 г. по гр. д. № 11655/2018 г., влязло в сила на 31.07.2018 г. ***, III ГО, 84-ти с-в;
изпълнителен лист от 10.06.2022 г.; доклади от ДСП-Район *** за срещи между тъжителя и
2
подсъдимата; заверен препис от изп. д. № 1508/2022 г. по описа на ***; решение на *** по
гр. д. № 60752/2022 г.; присъда по НЧХД № 17399/2021 г. на ***; решение на СГС по
ВНЧХД № 5642/2022 г.; присъда по НЧХД № 9001/2022 г. на ***; решение на *** по гр. д.
№ 9164/2022 г.; псмо от Фондация „Център отворена врата”; решение на СГС по ВНЧХД №
3834/2023 г.; решение на СГС по ВГД № 7770/2023 г.; справка от НИМХ; копие от доклад на
ДСП *** по препоръка спрямо подсъдимата; копие от досието на детето С. Х. Г.; справка за
съдимост за подсъдимата.

Голяма част от обстоятелствата, влизащи в предмета на делото, не са спорни между страните
и се установяват безпротиворечиво.
Сред тях са фактите, свързани с фактическото съжителство между подсъдимата и тъжителя;
условията на одобреното от съда споразумение относно режима на лични контакти на
тъжителя с децата му. Всичко това се установява от писмените материали по делото –
съдебните решения.
Не се спори между страните и относно това, че на инкриминираните дати тъжителят не е
взел детето при себе си. Спорни са причините, поради което това не се е случило.
От показанията на св. И. и св. Г., както и обясненията на подсъдимата, се установява че юли
2021г. подсъдимият е вземал редовно детето, като след лагера, на който то е било през
август 2021 г. нещата са се променили, като причина за това е, че детето е спряло да иска да
ходи при баща си. Показанията им кореспондират помежду си и съдът им се доверява
изцяло.
От същите гласни доказателства е видно, че не майката не е пускала детето при тъжителя
или пък не е осигурявала възможност той да го вземе, а св. Г. не е искала да отиде с него. В
тази посока с най-висока информативна стойност за показанията на св. Г., които съдът
кредитира изцяло. Същата обясни подробно нежеланието си да ходи при баща си и
причината за това. Показанията му са достоверни и дават обективни отговори на
поставените въпроси, съгласно мнението на психолога, в чието присъствие детето бе
разпитано.
Относно опита на тъжителя да вземе детето на 05.05.2023 г. – установи се, че детето е било
изведено от св. И., за да бъде взето от баща си. Това сочат всички гласни доказателства. От
показанията на св. И. и св. Г., както и обясненията на подсъдимата се установява, че детето
не е поискало да тръгне с баща си. Св. М. даде твърдения, че никой не е пречел на тъжителя
да се види с него. Това опровергава твърденията на св. Й. и св. Г., че подсъдимата не е дала
възможност детето да тръгне с тъжителя.
За датата 20.05.2023 г. информация се съдържа в показанията на св. Й., Г. и обясненията.
Установи се, че тъжителят е отишъл при детето в дома му и му занесъл подарък, тъй като
предния ден имало рожден ден. Подсъдимата посочи, че детето не е искало да тръгне с него,
което кореспондира с казаното от св. Г., че принципно не е искала повече той да я взима. Св.
Й. не посочи защо тъжителят не е взел детето.
Относно срещата на 02.06.2023 г. в сградата на *** в гр. ***, *** – информация се съдържа
в изпълнителното дело и гласните доказателства. От обясненията и показанията на св. М. е
видно, че подсъдимата е завела детето на срещата, но то е било много разстроено, казало, че
не иска да отиде са баща си и се страхува от него.
Относно втората такава среща – на 16.06.2023 г. от изпълнителното дело е видно, че тя не се
е състояла, тъй като подсъдимата не е завела детето. Тя обясни причината за това - срещата
била насрочена за час, който се разминавал с този по съдебното решение.
За 18.06.2023 г. – отново от обясненията и показанията на св. Г. се установява, че тъжителят
не е взел детето, защото то отказало да тръгне с него.
3

ОТ ПРАВНА СТРАНА:
При така установената фактическа обстановка, съдът прие, че подсъдимата не е осъществила
престъплението по чл. 182, ал. 2 вр. чл. 26, ал. 1 НК.
От обективна страна:
Съществува влязло в сила съдебно решение – ***, III ГО, 84-ти състав по гр. д. №
11655/2018 г., влязло в сила на 31.07.2018 г., с което това решение бил одобрено
споразумение между страните и за режим на лични отношения на тъжителя с детето С..
Съдебното решение представлява държавен правосъден акт, чрез който се установява
материалноправното положение между страните. То има императивен характер и задължава
страните по него да възприемат занапред поведение, което да отговоря на установеното с
него. Поради това, подсъдимата е задължена да изпълнява горецитираното решение относно
датите на личен контакт между тъжителя и детето и начинът на осъществяването му – да
извежда детето, когато тъжителят е дошъл да го вземе. Докато не бъде постановен нов,
влязъл в сила съдебен акт, който променя режима на личните контакти на детето,
първоначалният следва да бъде съблюдаван. Следва да бъде отчетено и обстоятелството, че
при постановяване на решението относно режима на упражняване на родителските права,
компетентният съд, е преценил всички обстоятелства с оглед интересите на детето.
Относно опитите на тъжителя да вземе детето на 05.05.2023 г., 20.05.2023 г., 02.06.2023 г. и
18.06.2023 г. – подсъдимата е дала възможност тъжителят да вземе детето, не му е създала
никакви пречки, като причина това да не се случи е нежеланието на детето да отиде с баща
си. От това следва, че подсъдимата е изпълнила решението на съда за режима на лични
контакти между баща и дете и от обективна страна не е осъществила изпълнителното деяние
на престъплението, в което е обвинена.
Не е изпълнила решението за датата 16.06.2023 г., когато не заела детето на насрочената от
държавния съдебен изпълнител среща в сградата на *** на ***, тъй като с това не е дала
възможност то да бъде взето от бащата.
От субективна страна:
Коментар следва да се направи само относно деянието от 16.06.2023 г., тъй като другите
деяния не осъществяват обективните признаци на престъплението по чл. 182, ал. 2 НК.
Съдът намира, че деянието на подсъдимата от 16.06.2023 г. е несъставомерно от субективна
страна, тъй като тя не е завела детето на срещата за предаване не защото не е искала да го
предаде на бащата, а тъй като насроченият час за срещата е бил от 14:45 ч., който не
съвпадал с този по съдебното решение – 17:00 ч. За това, че няма да го заведе, тя е
уведомила ДСИ.

По тези съображения съдът призна подсъдимата за невиновна и я оправда в извършване на
престъпление по чл. 182, ал. 2 вр. чл. 26, ал. 1 НК.

ПО РАЗНОСКИТЕ:
Тъй като защитникът на подсъдимия направи искане за присъждане на направените по
делото разноски за адвокатски хонорар, на основание чл. 190, ал. 1 НПК съдът осъди
частния тъжител да заплати на подсъдимия направените от него разноски за адвокатско
възнаграждение в размер на 1200 лева.
Съдът осъди тъжителя и, в случай, че не изпълни доброволно в срок задължението за
заплащане на присъдените на подсъдимата разноски, на основание чл. 190, ал. 2 НПК да
заплати по 5 лева за служебно издаване на всеки брой изпълнителен лист в полза на
4
бюджета на съдебната власт и по сметка на ***.


ТАКА МОТИВИРАН СЪДЪТ ПОСТАНОВИ ПРИСЪДАТА СИ.



РАЙОНЕН СЪДИЯ:
5
Съобщи за изтекли лични данни