№ 28428
гр. София, 02.07.2025 г.
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 34 СЪСТАВ, в закрито заседание на
втори юли през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:
Председател:СИЛВИЯ П. НИКОЛОВА
като разгледа докладваното от СИЛВИЯ П. НИКОЛОВА Гражданско дело №
20241110140995 по описа за 2024 година
Ищецът ..... твърди, че на 03.02.2022 г. между „.....“ АД и трето лице е сключен договор за
потребителски кредит № 4868756 за сума от 200,00 лв. с дължима обща сума 385,04 лв. и
падеж 06.03.2022 г. Във връзка с този договор е сключен и договор за поръчителство, с който
ищецът се задължил като поръчител да отговаря за задълженията на длъжника. Твърди, че
не е подписвал валидно договор за поръчителство, нито е изразил съгласие чрез валидно
електронно изявление, поради което същият е нищожен поради липса на съгласие. Освен
това счита, че договорът за потребителски кредит също е нищожен поради нарушение на чл.
22 от Закона за потребителския кредит (ЗПК), тъй като не е предоставена преддоговорна
информация, включително липсва или е неправилно изчислен годишният процент на
разходите (ГПР). Поддържа, че в договора се съдържат неравноправни клаузи, особено
относно неустойки и поръчителство, в нарушение на чл. 143–146 от Закона за защита на
потребителите (ЗЗП). В тази връзка предявява установителен иск за прогласяване
нищожността на договора за потребителски кредит и на договора за поръчителство, както и
осъдителен иск по чл. 55, ал. 1, предл. 1 ЗЗД за връщане на сумата от 5,00 лв., част от общо
платени 360,00 лв., като платена без основание.
Ответникът „.....“ ЕООД оспорва исковете като неоснователни и недопустими. Твърди, че
договорът за поръчителство е валидно сключен чрез електронно изявление, с което ищецът
се е съгласил да отговаря за задълженията на длъжника. Поддържа, че договорът е сключен
доброволно, като не е необходимо предоставяне на преддоговорна информация, тъй като не
се касае за потребителски кредит, а за поръчителство. Изрично заявява, че договорът за
поръчителство не попада в приложното поле на ЗПК. Прави възражение за липса на правен
интерес по иска за прогласяване нищожността на договора за кредит, тъй като ищецът не е
страна по него. Твърди, че плащането на 5,00 лв. от страна на ищеца е направено на
основание валиден договор, поради което не подлежи на връщане. Освен това прави
възражение по отношение на разноските с аргумента, че адвокатът на ищеца е назначен по
реда на чл. 38 от Закона за адвокатурата, поради което не се дължи възнаграждение.
Ответникът „.....“ АД също оспорва исковете като недопустими и неоснователни. Твърди,
1
че договорът за потребителски кредит е валидно сключен със заемател, различен от ищеца,
при спазване на всички изисквания на ЗПК, включително предоставяне на преддоговорна
информация, погасителен план и правилно изчислен ГПР. Поддържа, че ищецът не е страна
по договора за кредит и няма правен интерес да иска обявяването му за нищожен. Освен
това не е страна по договора за поръчителство, който е сключен между ищеца и „.....“ ЕООД.
Заявява, че не е получавал сума от 5,00 лв. от ищеца, поради което няма как да отговаря по
иска с правно основание чл. 55, ал. 1 ЗЗД. Поради липса на пасивна процесуална
легитимация и липса на правен интерес счита предявените искове срещу него за
недопустими.
Правят се доказателствени искания, които доколкот спорът е по правото , а не по фактите,
следва да се оставят без уважение.
Следва да се приемат доказателствата, приложени с искова молба и отговор.
Следвая да се насрочи осз,
Воден от горното, СРС
ОПРЕДЕЛИ:
ПРИЕМА доказателствата, приложени с искова молба и отговор.
НАСРОЧВА осз за 17.10.2025г. от 11:30 ч. - за която дата да се призоват страните.
Ищецът ..... е предявил три иска срещу ответниците „.....“ ЕООД и „.....“ АД, както следва:
- предявен установителен иск за прогласяване нищожността на договор за
потребителски кредит № 4868756 от 23.11.2021 г., сключен между „.....“ АД и трето лице
(заемател), по който ищецът е бил впоследствие задължен като поръчител. Ищецът твърди,
че договорът е нищожен поради противоречие с императивни норми на закона, на
основание чл. 26, ал. 1 ЗЗД във връзка с чл. 22 от Закона за потребителския кредит. Според
ищеца в договора липсват задължителни реквизити – като например ясно посочване на
годишния процент на разходите (ГПР), на общата дължима сума и на условията за нейното
връщане, което нарушава чл. 11, ал. 1, т. 10 ЗПК. Поради липсата на тази информация,
договорът не позволява на потребителя да направи информиран избор и следователно е
недействителен.
- предявен установителен иск за обявяване на нищожността на договор за
поръчителство от 23.11.2021 г., сключен между ищеца и ответника „.....“ ЕООД. Ищецът
поддържа, че този договор също е нищожен на основание чл. 26, ал. 1 ЗЗД, тъй като
липсва действително съгласие от негова страна – договорът не е подписан собственоръчно,
не е налице удостоверено електронно изразяване на воля, както и не е предоставена
преддоговорна информация. Освен това се твърди, че клаузата за поръчителство е
неравноправна по смисъла на чл. 143 и сл. от Закона за защита на потребителите – тя не е
индивидуално договорена, поставя потребителя в неравностойно положение и нарушава
добрите нрави. Договорът задължава поръчителя за връщане на кредит, който той не е
2
получил, при условия, изцяло определени едностранно от кредитора.
- предявен осъдителен иск за връщане на платена сума на основание чл. 55, ал. 1, предл.
1 от Закона за задълженията и договорите (неоснователно обогатяване). Ищецът
претендира частична сума от 5,00 лв. от общо 360,00 лв., заплатени от него в изпълнение на
горепосочените договори, които той счита за нищожни. Посочва се, че след като договорите
са недействителни, липсва валидно основание за плащането и платената сума подлежи на
връщане. Ищецът уточнява, че предявява иска частично с оглед намаляване на държавната
такса и запазва правото си да предяви иск и за останалата част от сумата.
Разпределение на доказателствената тежест
1. По главния установителен иск с правно основание чл. 26, ал. 1 ЗЗД във връзка с чл.
22 от Закона за потребителския кредит:
Ищецът носи доказателствената тежест да установи, че между него и ответниците е сключен
договор за потребителски кредит № 4868756 от 25.11.2022 г., при условия, които нарушават
изискванията на чл. 11, ал. 1, т. 10 ЗПК, като не са индивидуализирани ясно дължимите
суми, лихвите, таксите и ГПР. Следва да докаже още, че договорът попада в приложното
поле на ЗПК и че той е действал като потребител по смисъла на закона.
Ответниците – „.....“ ЕООД и „.....“ АД – носят доказателствената тежест да установят, че
договорът е валиден, съдържа всички задължителни реквизити по чл. 11 ЗПК, както и че не
са налице основания за нищожност на договора поради нарушение на ЗПК и е налице
индивидуална договореност.
2. По съединения иск за нищожност на договора за поръчителство с правно основание
чл. 26, ал. 1, предл. 3 ЗЗД, във връзка с чл. 143 и чл. 146 от Закона за защита на
потребителите:
Ищецът следва да докаже, че е подписал договор с клауза за поръчителство във връзка с
договор за потребителски кредит № 4868756, че тя създава значителен дисбаланс между
страните в ущърб на потребителя. Следва да докаже също, че е действал извън
професионалната или търговската си дейност, т.е. като потребител.
Ответниците трябва да установят, че клаузата за поръчителство е договорена индивидуално,
че не е неравноправна и не нарушава принципа на добросъвестност или добрите нрави.
3. По осъдителния иск с правно основание чл. 55, ал. 1, предл. 1 ЗЗД за връщане на
сума, платена без основание:
Ищецът твърди, че е платил сумата от 360.00 лв. на „.....“ ЕООД във връзка с нищожен
договор. Следователно той носи доказателствената тежест да установи:
че е извършил плащането именно към този ответник;
че договорът, въз основа на който е платено, е нищожен;
Ответникът „.....“ ЕООД следва да установи, че е съществувало основание за получената
сума – валиден договор или друго основание за получаването , че има право да я задържи
3
или евентуално, че сумата е върнта.
Страните не спорят по следните факти, поради което се ОТДЕЛЯТ за БЕЗСПОРНИ и
НЕНУЖНИ ОТ ДОКАЗВАНЕ.
че е сключен договор за потребителски кредит № 4868756;
че е подписан договор за поръчителство;
че ищецът е платил 360.00 лв. на „.....“ ЕООД;
че ищецът е потребител.
По всички останали обстоятелства – правната валидност на договорите, тяхното
съответствие със ЗПК и ЗЗП, приложимостта на клаузите, индивидуалното договаряне и
ангажираността на „.....“ АД – страните спорят.
НЕ се спори по фактите, спорът е по правото, поради кеото:
ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ доказателствените искания на страните.
СЪДЪТ напътва страните към спогодба, медиация, преговори или друг подходящ
според тях начин за извънсъдебно и доброволно уреждане на споровете помежду им. На
страните се указва, че при приключване на делото със спогодба, ще бъде върната
половината от внесената държавна такса. Ако страните решат да започнат процедура
по медиация, делото ще бъде спряно, а давност няма да тече, така че не съществува
опасност от накърняване на права или злоупотреба с такива. Извънсъдебното уреждане
на спора би било в полза на страните с оглед запазване на добрите отношения между
тях, както и предвид възможността да бъдат спестени значителни по размер суми,
свързани с евентуални разноски в исковото производство или пък принудително
изпълнение на задълженията (разноски в изпълнителния процес).
УКАЗВА на страните, че мотивната част на настоящото определение има характера на
проект за доклад по делото по смисъла на чл. 140, ал. 3 ГПК, който при липса на твърдения
за нови факти и обстоятелства в насроченото съдебно заседание, може да бъде обявен за
окончателен доклад по делото по смисъла на чл. 146 ГПК.
ОПРЕДЕЛЕНИЕТО не подлежи на обжалване.
Препис от определението да се връчи на страните, а на ищеца да се връчи и препис
на отговора на исковата молба.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
4