Р Е
Ш Е Н
И Е
№ 2221 03.07.2020 година град Пловдив
В ИМЕТО НА НАРОДА
ПЛОВДИВСКИЯТ РАЙОНЕН СЪД, гражданско
отделение, XVIII
състав, в публично заседание на дванадесети юни две хиляди и двадесета година,
в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
НИКОЛАЙ СТОЯНОВ
при участието на секретаря Радка
Цекова,
като разгледа докладваното от съдията
гражданско дело № 13788 по описа на съда за 2019 г. и, за да се произнесе, взе
предвид следното:
Предявени са искове с правна
квалификация по чл. 422 ГПК, вр. чл. 79, ал. 1
и чл. 86 от ЗЗД.
Ищецът „ЕВН България
Електроснабдяване” ЕАД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление: град
Пловдив, ул. „Христо Г. Данов” № 37 е против Е.Б.Л., ЕГН ********** *** иск за
признаване на установено, че ответникът дължи присъдените по частно гр. дело №
4039/2019 г. на ПдРС, със заповед за изпълнение на парично задължение по чл.
410 от ГПК суми за електрическа енергия, доставени в обект на потребление с ИТН
***, находящ се на адрес: потребление гр.П., ул. ***, както следва: 414,99 лв.
главница – стойност на електрическа енергия за периода от 23.12.2016г. до
22.03.2017 г., 83,92 лв. обезщетение за забавено плащане за периода от
11.02.2017г. до 11.03.2019г., както и законната лихва върху главницата, считано
от 12.03.2019 г. до изплащане на вземането.
Ищецът в качеството си на краен
снабдител, на основание чл. 98 а от Закона за енергетиката продавал ел. енергия
на клиентите си при публично известни общи условия, одобрени от ДКЕВР и
надлежно публикувани, които за потребителите влизали в сила без изрично писмено
приемане. На обектът на ответника, който имал качеството на потребител, находящ се в гр.П., ул. ***, била доставена
електрическа енергия. Твърди, че в
изпълнение на задълженията си, предвидени във визираните общи условия, в
периода от от 23.12.2016г. до 22.03.2017 г. ищецът доставил на ответника
електрическа енергия, на обща стойност 414,99 лева, за което били издадени
фактури. Посоченото задължение не било изпълнено от ответника, а поради забава
в плащането, същият дължал на ищеца и обезщетение за забава в размер 83,92 лв.
за периода от 11.02.2017г. до 11.03.2019г. Твърди, че подал заявление по чл.
410 ГПК, по повод което била издадена заповед за изпълнение по ч.гр.д. №
6704/2018 г. по описа на ПдРС. Заповедта била връчена на ответника при
условията на чл. 47, ал. 5 ГПК, поради което възникнал правен интерес
заявителят да предяви установителен иск относно горепосочените вземания.
Претендират се и разноските по настоящото дело, както и тези по заповедното
производство.
В срока по чл. 131 от ГПК ответникът
чрез особения си представител адв. Ж.Г. е депозирал писмен отговор, с който оспорва предявения иск по основание и
размер. Твърди, че ответникът нямал качеството на потребител. Ответникът не бил
ползвал услугите на ищцовото дружество.
ПЛОВДИВСКИ
РАЙОНЕН СЪД, XVIII – ти гр. състав,
след като прецени събраните по делото
доказателства по реда на чл. 235, ал. 2 вр. чл. 12 ГПК, намира следното:
От приложеното ч.гр.д. № 4039/ 2019 г.
на ПРС се установява, че в полза на ищеца е издадена заповед за изпълнение на
парично задължение по чл. 410 ГПК срещу ответника за следните суми за
предоставени мрежови услуги, както следва: 414,99 лв. главница – стойност на
електрическа енергия за периода от 23.12.2016г. до 22.03.2017 г., 83,92 лв.
обезщетение за забавено плащане за периода от 11.02.2017г. до 11.03.2019г.,
както и законната лихва върху главницата, считано от 12.03.2019 г. до изплащане
на вземането. Заповедта за изпълнение е била връчена на ответника по реда на
чл. 47, ал. 5 ГПК, поради това съдът е указал на кредитора да предяви иск за
установяване на вземането си. Искът е предявен в преклузивния едномесечен срок,
поради което е допустим и подлежи на разглеждане по същество.
По делото като писмени доказателства
са приети фактури.
При така установената по делото фактическа
обстановка, съдът от правна страна намира следното:
На първо място ищецът следва да
установи, че ответникът е потребител на ел. енергия, тъй като този факт се
оспорва от ответника. В § 1, т. 2а от
ДР на ЗЕ се съдържа легално определение на понятието битов клиент. Според посочената правна
норма това е клиент, който купува електрическа или топлинна
енергия с топлоносител гореща вода или пара за отопление, климатизация и горещо
водоснабдяване, или природен газ за собствени битови нужди. Понятието клиент на
ел. енергия е доразвито в чл. 1, т. 4 от Общи условия на договорите за продажба на електрическа енергия на „Евн
България Електроснабдяване” ЕАД, където е посочено, че под „клиент” следва
да се разбира „потребител на електрическа енергия”, който пък от своя страна е
физическо лице, собственик или ползвател на имот, присъединен към електроразпределителната мрежа на “ЕВН
България Електроразпределение” ЕАД
съгласно действащото законодателство, което ползва електрическа енергия за
домакинството си. Потребител на енергия за битови нужди по смисъла на § 1, т.
41Б от ДР на Закона за енергетиката /ЗЕ/ е краен клиент, който купува енергия
или природен газ от доставчик, предоставящ услуги от обществен интерес.
По делото, при доказателствена тежест
за ищцовото дружество, не бяха
ангажирани доказателства за това ответникът да има качеството на потребител на
енергия.
Тъй като ищецът няма качеството на
потребител, съдът намира, че ответникът не се намира в договорни отношения с
ищеца, в качеството му на енергийно предприятие по смисъла на § 1, т. 24 от ДР
на ЗЕ - юридическо лице, което осъществява снабдяването с електрическа енергия.
Поради това и ответникът не е страна по материалното правоотношение.
Поради това така предявения иск е
недоказан и като такъв следва да се отхвърли като неоснователен.
По отношение на разноските:
Разпоредбата на чл. 78, ал. 3
предвижда, че ответникът има право на разноски съразмерно с отхвърлената част
от иска. На ответника обаче не следва да се присъждат разноски, тъй като такива
не са направени.
По изложените съображения, съдът
Р Е
Ш И :
ОТХВЪРЛЯ
предявения от “ЕВН
България Електроснабдяване” ЕАД, ЕИК ********* със седалище и адрес на
управление: град Пловдив, ул. „Христо Г. Данов” № 37 иск, с който се иска да се
признае за установено, че Е.Б.Л., ЕГН ********** ***, дължи присъдените по
частно гр. дело № 4039/ 2019 г. на ПдРС, 1 бр. с-в, суми за електрическа
енергия, доставени в обект на потребление с ИТН ***, находящ се на адрес: гр.П.,
ул. ***, както следва: 414,99 лв. главница – стойност на електрическа енергия
за периода от 23.12.2016г. до 22.03.2017 г., 83,92 лв. обезщетение за забавено
плащане за периода от 11.02.2017г. до 11.03.2019г., както и законната лихва
върху главницата, считано от 12.03.2019 г. до изплащане на вземането.
На особения представител на ответника Е.Б.Л.
–адв. Ж.Г. да се изплати внесения депозит за особен представител.
Решението подлежи на обжалване пред
Окръжен съд- Пловдив в двуседмичен срок от връчването му на страните.
СЪДИЯ
:/п/ Николай Стоянов
Вярно с оригинала!
РЦ