Р Е Ш Е Н И Е
Гр.С., 18.04.2018 г.
В И М Е Т
О Н А
Н А Р О Д А
СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, IV “Д”
въззивно отделение, в публичното заседание на двадесети март през две
хиляди и осемнадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЦВЕТОМИРА КОРДОЛОВСКА
ЧЛЕНОВЕ: СОНЯ НАЙДЕНОВА
БИЛЯНА КОЕВА
при
секретаря Капка Лозева, като
разгледа докладваното от съдия Кордоловска гр.дело № 16210 по описа за 2017 г., за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на чл.258-273
от ГПК.
С решение № 240053 от 16.10.2017 по
гр.д. № 25296/2015 г. по описа на СРС, ГК, ІІ ГО, 75 състав, са отхвърлени предявените
от Н. В. А., ЕГН **********, с адрес: ***, офис 5, чрез адв. М. срещу «В.Ф.*****» С., с адрес: гр. С., бул. „********,
искове с правно основание чл. 344,
ал.1, т. 1 от КТ - за отмяна на Заповед
№ ЛС-16/15.04.2015 г., с която е прекратено трудовото му правоотношение на
основание чл. 328, ал.1, т. 2 от КТ,
с правно основание чл. 344, ал.1, т.2 от КТ - за възстановяване на заеманата от него преди уволнението длъжност „инженер, електроник", участък „Ремонт
на технически следства за ЯХБЗ и Е„ и с правно основание чл. 344, ал. 1, т.3 във връзка с чл. 225, ал. 1 от КТ за заплащане на
сумата от 4 019,16 лева (четири хиляди
и деветнадесет лева и шестнадесет стотинки), представляваща обезщетение за оставане без работа за периода
15.04.2015 год.-15.10.2015 г., като неоснователни. С решението ищецът е осъден на основание
чл.78, ал.3 вр.ал.8 от ГПК да заплати на ответника разноски по делото в размер
на 300.00 лв., представляващи юрисконсултско възнаграждение.
Недоволен от постановеното решение, с което исковете с правно основание
чл.344, ал.1, т.2 и т.3 са отхвърлени, е останал ищецът Н.В.А., който чрез пълномощника си адв.М. в срока по чл.259, ал.1 от ГПК го обжалва с
оплаквания за необоснованост, незаконосъобразност и нарушение на материални
закон при постановяването му. По-конкретно поддържа, че в конкретния казус не е
налице фактическия състанв на чл.328, ал.1, т.2, пр.2 от КТ и реално
съкращаване на щата, доколкото дейността на ищецът се извършва и по настоящем.
Искането към въззивната инстанция е да отмени обжалваното решение и уважи
предявените искове. Претендира разноски.
Въззиваемата страна «В.Ф.*****» С., чрез пълномощника си юрисконсулт И., оспорва
въззивната жалба по съображения изложени в депозирания по реда на чл.263, ал.1
от ГПК писмен отговор.
Софийски градски съд, действащ като въззивна
инстанция, след като разгледа жалбата, обсъди събраните
доказателства, приема следното от фактическа и правна страна:
Според уредените в чл. 269 от ГПК правомощия на въззивния съд той се
произнася служебно по валидността на цялото решение, а по допустимостта – в обжалваната
му част. Следователно относно проверката на правилността на обжалваното решение
въззивният съд е ограничен от посоченото в жалбата. В случая във връзка с
наведените в жалбата оплаквания съдът във
въззивното решение дължи произнасяне по спорния въпрос – законосъобразно ли е упражнил работодателя потестативното си право за
едностранно прекратяване на трудовото правоотношение за заеманата от ищеца
длъжност по реда на чл.328, ал.1, т.2 от КТ, респ. осъществен ли е фактическият
състав на чл.328, ал.1, т.2 от КТ.
В случая, обжалваното решение
е издадено от надлежен съдебен състав на Софийски районен съд, в рамките на
предоставената му от закона правораздавателна власт и компетентност, поради
което същото е валидно. Предвид изискванията на процесуалния закон за
служебната проверка на постановеното решение в обжалваната му част, съдът
счита, че не се установяват нарушения на съдопроизводствените правила във
връзка със съществуване и упражняване правото на иск, поради което
първоинстанционното съдебно решение е допустимо. Същото е и правилно, като
въззивният състав споделя изцяло мотивите на обжалваното решение, поради което
на основание чл. 272 ГПК препраща към мотивите на СРС.
При
съвкупна преценка на събраните по делото доказателства, трудов договор № 3-666/29.05.2006 г., допълнително
споразумение № 3-586/13.04.2009 г. се установява, че между ищецът и
ответника е съществувало валидно безсрочно трудовово правоотношение, по силата на което той е изпълнявала длъжността „инженер, електроник",
участък „Ремонт на технически следства за ЯХБЗ и Е", което е
прекратено едностранно от работодателя на основание чл.328, ал.1, т.2 от КТ – съкращаване
на щата със Заповед №
323/16.07.2012 г, която е отменена с решение по гр.д. №
42831/2012 г. по описа
на СРС, 58 състав
като уволнението е признато за незаконно, същото е отменено и ищецът е
възстановен на заеманата преди уволнението длъжност.
В изпълнение посоченото
по-горе съдебно решение, с което е уважен иска по чл. 344, ал.1, т.2 от КТ със Заповед № ЛС-15 на Началника на В.Ф.*****от
15.04.2015 г. ищецът е бил възстановен на същата длъжност - „инженер,
електроник", участък „Ремонт на технически следства за ЯХБЗ и Е".
С предизвестие рег. №3-876/15.04.2015 г., от
работодателя, ищецът е предизвестен, че
трудовото му правоотношение ще бъде прекратено, считано от 15.04.2015 г.,
тъй като длъжността „инженер, електроник" не съществува, съгласно длъжностно разписание № СКС-116, в сила
от 01.12.2014 г.
Със Заповед
№ ЛС-16 от 15.04.2015 г. на началника на В.Ф.*****трудовото правоотношение с ищеца Н.В.А. е прекратено на основание чл. 328, ал.1, т.2 от КТ-съкращаване на щата.
Уволнението поради
съкращаване на щата винаги е резултат от осъществяването на един сложен
фактически състав, състоящ се от два елемента, а именно – 1) вземане на решение
за преустановяване на определени трудови функции и 2) прекратяване на трудовите
отношения с лицата, заемащи тези длъжности, като уволнението следва да е
извършено от органа, който има право да го извърши. Съкращаване на щата по смисъла на
чл. 328, ал. 1, т. 2, предл.2 КТ означава премахване, считано от един определен
момент за в бъдеще, на отделни бройки (длъжности) от утвърдения общ брой на
работниците и служителите в предприятието, поради преустановяване на
съответстващите на тези длъжности трудови функции. Именно поради
преустановяване на трудовите функции запазването на трудовия договор е
невъзможно и законодателя е предвидил неговото прекратяване на посоченото
безвиновно основание. За законосъобразността на уволнението на това основание е
необходимо съкращаването в щата 1) да е реално, т. е. съответната функция
действително да се премахва, а не само да се променя наименованието на
съответстващата й длъжност при запазване на характера на извършената работа; 2)
да е налице към момента на уволнението и на фактическото премахване на
съответната трудова функция да съвпадат или
пък уволнението да следва съкращаването на щата; 3) да е извършено по
съответния ред и от органа, който има право да извършва такива промени.
В тежест
на ответника е да установи при условията на пълно и главно доказване, че
работодателят законосъобразно е упражнил потестативното
си право за едностранно прекратяване на трудовото правоотношение за заеманата
от ищеца длъжност по реда на чл.328, ал.1, т.2 от КТ, респ. че при процесното
уволнение е осъществен фактическият
състав на чл.328, ал.1, т.2 от КТ.
Основанието
за уволнение по чл. 328, ал. 1, т. 2 КТ в хипотезата „съкращаване на щата” се
преценява винаги с оглед заеманата от уволнения работник или служител конкретна
трудова функция. Съгласно решение № 278 от 18.04.2006г. ІІІ г.о. ВКС споделено
и в решение № 75/27.03.2012 г. по гр.д.№ 924/2011 г. на ВКС, КГ, ІІІ ГО, това
основание е приложимо само когато съкращаването на щата е реално – т.е. когато
не само е премахната длъжността като щатна бройка, но и когато трудовата
функция е престанала да съществува като съществено съдържание на отделна
длъжност. Когато част от трудовите задължения на премахнатата длъжност са
запазени в новосъздадена длъжност, но са комбинирани с нови съществени за тази
длъжност трудови задължения, които предполагат и нови различни квалификационни
изисквания за заемането й, съкращаването на щата също е реално. Съкращаване
на щата е налице и при запазване или даже увеличаване на бройки по щатното
разписание, когато се съкращават определени длъжности и същевременно се
създават нови не само по наименование, но и по същност на извършваната работа.
По въпроса налице ли е съкращаване на щата в случай на
закриване на заеманата длъжност и създаване на нейно място на нова, в трудовите функции на която са включени част от трудовите
функции на закритата длъжност, но са предвидени и съществени нови трудови
функции, е даден положителен отговор и с постановеното по реда на чл. 290 ГПК решение № 154 от
27.04.2011г. по гр.д. № 1279/2010г. ІІІ г.о.
С
обжалваното решение СРС, е отхвърлил обективно съединените исковете с правно
основание чл.344, ал.1, т.1, т. 2 и т.3 от КТ, във връзка с чл.225, ал.1 КТ като е приел, че прекратяването на
трудовото правоотношение на соченото в заповедта основание е законосъобразно,
тъй като е налице реално съкращаване на щата.
Съгласно заключението на приетата и неоспорена
от страните в първоинстанционното производство съдебно-счетоводна експертиза се установява, че в длъжностно щатно разписание
№ЩОП-460, в сила от 01.08.2009 год., за 10 Ремонтна база за въоръжение и техника
длъжността „инженер, електроник" съществува. Установява се, че с длъжностно разписание № СКС-36, в сила от
01.07.2012 г., за 10 Ремонтна база, за Въоръжение и Техника, участък „Ремонт на технически средства за ЯХБЗ и Е", на
поделение *****С. е трансформирана в Цех „Ремонт на специална
техника", като бройката „инженер, електроник"
не съществува. В длъжностното разписание
№ СКС-116, в сила от 01.12.2014 год. и към момента на уволнението -
15.04.2015 г.,
като бройка длъжност „инженер, електроник" не съществува. Установява се, че съществуващите длъжности
по длъжностно разписание
№ СКС-116 са както следва: "техник електронна техника" в отделение „Ремонт на технически средства за ЯХБЗ
и Е и производство на индикаторни средства в цех „Ремонт на специална
техника" с квалификационна степен-специалност
Електроника, образование 3-та степен на квалификация и /или
средно образование; „техник електронна
техника" в отделение „Ремонт на технически
средства за ЯХБЗ и Е и производство на индикаторни средства" в цех
„Ремонт на специална техника", с квалификационна степен-специалност Електроника или Електротехника, образование 3-та степен на квалификация и/или средно образование; „инженер механик", в отделение „Ремонт на технически средства за ЯХБЗ и Е и производство на
индикаторни средства, в цех „Ремонт на специална техника" с
квалификационна степен Електроинженер или Машинен
инженер, с изискване за компютърна грамотност; „Техник механик", в отделение „Ремонт на технически
средства за ЯХБЗ и Е и производство на индикаторни
средства" в цех „Ремонт на специална техника" с различни изисквания за квалификация.
На основание гореизложеното се налага извод, че към датата на
прекратяване на трудовото правоотношение с ищеца – 15.04.2015 г. длъжноста „инженер, електроник", участък „Ремонт на технически
следства за ЯХБЗ и Е" е била премахната. Настоящият въззивен състав споделя
съдебната практика (в този смисъл е Решение № 316 от 11.07.2012 г. по гр.д.№
1025/2011 г. на ВКС, ГК, ІV ГО) според която работодателят е длъжен в
изпълнение на съдебното решение (с което са уважени искове по чл.344, ал.1, т.1
и т.2 от КТ) да допусне работника или служителя на предишната работа и в
случаите когато длъжността му е съкратена. Той обаче няма задължение да изменя щатното разписание, като отново възстанови
тази длъжност, а може по своя преценка веднага да пристъпи към уволнението
поради съкращаване на щата или да предложи на работника или служител друга
работа.
Следователно в случая съкращаването на щата на е извършено
реално и
от компетентния за това орган преди
прекратяването на трудовото правоотношение с ищецът Н.В.А..
Настоящият
въззивен състав приема, че по делото не са събрани доказателства
изпълняваната от ищецът длъжност да е
била идентична
с друга длъжност по щатното разписание , действало към 15.04.2015 г. При съпоставка между
длъжностните характеристики - тази на ищеца, и другите представени като писмени
доказателства по делото - "инжинер механик", "техник
механик", "техник, електронна техника", "духач,
стъкло", "ръководител звено", "старши специалист", се установява,
че трудовите функции са различни по съдържание и по обем. Заключението
на ССчЕ е в същия смисъл - от същото се установява, че преди 15.04.2015 г. и след
това не е
налице преминаване на трудовите функции на съкратената длъжност „инженер, електроник"
към други длъжност, както и че трудовите задължения на съществуващите длъжности се различават от тези на
длъжността „инженер електроник", и че трудовите функции на заеманата от ищеца длъжност не се изпълняват и длъжността не е заемана
от друго лице, назначено по трудово
правоотношение. Събраните в
първоинстанционното производство гласни доказателства чрез разпита на
свидетелите Х.на длъжност техник-механик и П., на длъжност техник ел.техника,
установяват, че заеманите от тях длъжности са различни от тази, заемана от
ищеца преди уволнението му, посочват, че имат средно образование и извършват
дефектация на дозиметрична апаратура, на дозиметрични и химически прибори,
което означавало откриване на дефектния елемент и замяната му със здрав такъв.
Свидетелят П.посочва, че преди уволнението му ищецът Н.А. извършвал
административна дейност като помощник на началника. Също посочва, че след 2012
г. е въведена специална апаратура, на която е обучаван да работи и че ищецът не
е вършил и не може да върши неговата работа, ищецът бил като отговорник,
бригадир и работата му била предимно административна, като след прекратяване на
трудовия му договор не е назначаван друг служител на негово място. Свидетелката
Х.сочи, че ищецът не й е съдействал във връзка с извършваната дефектация, той
имал поставени други задачи - във връзка с ремонт на автомобилни инсталации и
ел.инсталации, неговата длъжност била експертна, организационна, участвал в
изготвянето на технологични карти.
По изложените
по-горе съображения настоящият съдебен състав приема, че за работодателя не е
възникнало задължението за извършване на подбор по чл.329 от КТ. Това
задължение възниква само когато се съкращават част от няколко (а не всички) еднакви
трудови функции.
Настоящият
въззивен състав възприема и даденото разрешение в постановено по реда на чл.290 ГПК решение № 498 от 13.01.2012 г. на
ВКС по гр. д. № 1561/2010 г., IV г. о., в което е прието, че реално
съкращаване на щатна бройка за определена длъжност е налице не само при
отпадане на трудовите й функции, но и когато
част от тях се запазват и преминават към друга длъжност или трудовите
функции изцяло се разпределят между
други длъжности.
С оглед
гореизложеното се налага извода за неоснователност на иска по чл.344, ал.1, т.1
от КТ.
Относно
исковете по чл.344, ал.1, т.2 и т.3 КТ – тъй като в настоящия случай
уволнението е законосъобразно, претенциите на ищецът за възстановяване на
заеманата длъжност и присъждане на обезщетение за оставане без работа поради
уволнението, са неоснователни.
В упражнение на правомищията си по
чл.271 от КТ въззивната инстанция е длъжна да потвърди обжалваното решение.
С оглед изхода на делото на
въззивника не следва да бъдат присъдени сторените във въззивното производство
разноски. На въззиваемата страна наоснование чл.78, ал.3 вр.ал.8 следва да
бъдат присъдени поисканите с отговора на въззивната жалба разноски в размер на
300.00 лв., представляващи юрисконсултско възнаграждение.
При тези
мотиви, Софийски градски съд
Р Е Ш
И :
ПОТВЪРЖДАВА решение № 240053 от 16.10.2017 по гр.д. №
25296/2015 г. по описа на СРС, ГК, ІІ ГО, 75 състав, вкл.в частта за
разноските.
ОСЪЖДА Н.В.А.,
ЕГН
********** да заплати на «В.Ф.*****» С., на основание чл. 78, ал. з вр.8 от ГПК разноски пред въззивната
инстанция в размер на
300.00 лв., представляващи юрисконсултско възнаграждение.
Решението може да се обжалва пред ВКС в
едномесечен срок от съобщаването му до страните чрез връчване на препис от
същото при условията на чл.280, ал.1 от ГПК.
ПРЕДСЕДАТЕЛ : ЧЛЕНОВЕ: 1. 2.