РЕШЕНИЕ   № 416

 

гр. Бургас, 30.01.2020 год.

 

В ИМЕТО НА НАРОДА

 

Бургаският районен съд, гражданска колегия, в публичното заседание на тринадесети януари през две хиляди и двадесета година, в състав:

 

РАЙОНЕН СЪДИЯ: Панайот Атанасов

 

при секретаря Елена Христова, като разгледа докладваното от съдията Панайот Атанасов гр. д. № 5058/2019 год., за да се произнесе, взе предвид:

 

Делото е образувано по повод исковата молба на А.И.Б.,***, против И.А.К., К.И.К. и М.М.М.,***, с която претендира осъждане на ответниците да му предадат владението на недвижим имот с площ от 50 кв. м., заключена между границите на съседните поземлени имоти с идентификатори ……………… и ……………………., поради отнемане от ответниците владението на ищеца върху процесната площ от терена, осъществено на 24.03.2019 год.; ангажира доказателства и моли за присъждане на деловодните разноски.

Искът е уточнен с писмена молба от 08.07.2019 год.

В проведеното на 13.01.2020 год. открито съдебно заседание ищецът е изменил петитума на претенцията си, като го е намалил до 28 кв. м., а в условие на евентуалност – до 20 кв. м.

Правното основание на предявения осъдителен иск е чл. 75, ЗС.

Ответниците оспорват иска като недопустим, а в условие на евентуалност – и като неоснователен, молят за отхвърлянето му и за присъждане на деловодните разноски; ангажират доказателства.

Съдът намира за неоснователно възражението на ответниците за недопустимост на иска поради предявяването му след изтичане на 6-месечния преклузивен срок по чл. 75, ал. 2, ЗС. Това възражение не е подкрепено от доказателствата по делото, вкл. и от представения препис от тъжба, в който не се съдържат данни, че през 2018 год. ответниците са отнели владението на ищеца върху спорната част от имота и че са установили собствена фактическа власт върху нея.

Съдът, след запознаване със становищата на страните, при съвкупна преценка на събрания по делото доказателствен материал, като съобрази приложимите нормативни разпоредби, намира за установено:

 

Видно от данните по делото, ищецът е легитимиран като съсобственик на сграда с идентификатор …………………………, построена върху общинския поземлен имот с идентификатор …………………….; а ответниците са съсобственици на съседния поземлен имот с идентификатор ……………………….. Ищецът твърди, че на 24.03.2019 год. ответниците са нарушили владението му върху реална площ – 28 кв. м. от ПИ с идентификатор ……………………, като са преместили оградата в посока къщата на ищеца, а така са отнели владението му върху спорната реална част от терена.

При така изложената фактическа и правна обстановка съдът намира предявения владелчески иск за основателен. Предметът на доказване е свързан с установяване владението, осъществявано от ищеца върху процесната част от терена, и отнемане на владението му от страна на ответниците през м. март 2019 год. – чл. 154, ал. 1 и чл. 357, ал. 1, ГПК във вр. с чл. 75, ЗС (Решение № 373/23.10.2012 год. по гр. д. № 407/2012 год. на І ГО на ВКС, постановено по чл. 290, ГПК). Съдът намира, че това доказване е проведено. Данните по делото сочат, че ищецът е легитимиран като владелец на процесния поземлен имот, върху е който упражнява фактическа власт за себе си – предвид необорената презумпция по чл. 69, ЗС (вж. Решение № 262/29.11.2011 год. по гр. д. № 342/2011 год. и Решение № 32/22.04.2019 год. по гр. д. № 1816/2018 год., двете на II ГО на ВКС). По делото е доказан и фактът, че владението на ищеца е отнето от ответниците през м. март 2019 год. – с преместването на оградата в посока къщата на ищеца е отстранена изцяло фактическата власт на А.Б. върху владяната от 1988 год. и досега процесна част от земята, в която хипотеза приложение намира защитата по чл. 75, ЗС – Решение № 45/03.02.2011 год. по гр. д. № 242/2010 год. на I ГО на ВКС, постановено по чл. 290, ГПК. В тази насока са както подробните впечатления на свидетеля М.М. за трайната фактическа власт на ищеца върху спорната реална част между двата поземлени имота и за посоката на преместване на оградата, така и направено от ответниците И. и К.К. признание в откритото съдебно заседание на 13.01.2020 год. Показанията на свид. К. Г. не могат да обосноват различен извод, тъй като почиват на предположение. Съгласно императива на чл. 357, ал. 1, ГПК, в производството по иск по чл. 75, ЗС съдът проверява само факта на владението и на нарушението му. С настоящия съдебен акт съдът не проверява легитимацията на ответниците като собственици на процесната част от поземления имот, нито разглежда отношенията между страните във връзка с регулацията, а дава санкция по отношение самоволното (самоуправно) преместване на оградата, с което е нарушено установеното от насрещната страна 6-месечно владение. Както бе установено, посочените в чл. 357, ал. 1, ГПК две обстоятелства са доказани в настоящия процес, поради което искът следва да бъде уважен за отнетото на А.Б. владение на площта от 20 кв. м. – съгласно Приложение 1 към заключението на вещото лице М.М., като това приложение бъде обявено за неразделна част от решението. По отношение горницата от 8 кв. м. искът следва да бъде отхвърлен като неоснователен, тъй като не е доказано отнемането на тази горница от владението на ищеца.

Делото не съдържа доказателства, че и третият ответник е извършил действия по отнемане на владението, но, въпреки това, искът следва да бъде уважен и срещу М.М., която в писмения си отговор е възприела правната теза на другите двама ответници, а и поддържа неправомерното състояние на отнетото владение – вж. Решение № 1029/07.01.2010 год. по гр. д. № 2588/2008 год. на II ГО на ВКС, постановено по чл. 290, ГПК.

Предвид частичното уважаване на иска, в полза на страните следва да бъдат присъдени деловодни разноски в съответен размер – 907,14 лева за ищеца, 228,57 лева за ответниците (чл. 78, ал. 1 и 3, ГПК). Съдът намира за основателно възражението на ответниците по чл. 78, ал. 5, ГПК, поради което намалява прекомерното по размер адвокатско възнаграждение от 1500 лева до 800 лева.

В изпълнение императивната разпоредба на чл. 361 във вр. с чл. 356, ГПК съдът следва да постанови предвиденото от закона предварително изпълнение на решението относно предаването на имота, въпреки липсата на изрична молба на ищците.

 

Мотивиран от изложеното, на основание чл. 235, ГПК,

Бургаският районен съд

 

РЕШИ:

 

ОСЪЖДА И.А.К., ЕГН **********, К. И.К., ЕГН **********, и М.М.М., ЕГН **********, тримата с адрес ***, на основание чл. 75, ЗС, да върнат на А.И.Б., ЕГН **********, с адрес …………………………., владението на реална част от поземлен имот – 20 (двадесет) кв. м., която реална част се намира между поземлени имоти с идентификатори ……………. и …………………….., отнето му от ответниците през м. март 2019 год., и която процесната част с площ от 20 кв. м. е повдигната в жълт цвят на скица – Приложение 1 към експертното заключение на вещото лице М.М., прието по настоящото дело (л. 105 по описа му), И ОТХВЪРЛЯ иска в частта му за осъждане на ответниците да предадат на ищеца владението на посочената реална част, за горницата на площта й от 8 кв. м.

 

ОБЯВЯВА скица – Приложение 1 към експертното заключение на вещото лице М.М. от 29.11.2019 год. (л. 105 по описа на делото) за неразделна част от настоящото съдебно решение.

 

ПОСТАНОВЯВА предварително изпълнение на настоящото съдебно решение в частта му за предаване на посочената реална част от недвижимия имот.

 

ОСЪЖДА И.А.К., ЕГН **********, К. И.К., ЕГН **********, и М.М.М., ЕГН **********, тримата с адрес ***, на основание чл. 78, ал. 1, ГПК, да заплатят на А.И.Б., ЕГН **********, с адрес ……………………………, деловодни разноски в размер от 907,14  лева.

 

ОСЪЖДА А.И.Б., ЕГН **********, с адрес ………………………, на основание чл. 78, ал. 3, ГПК, да заплати на И.А.К., ЕГН **********, К.И.К., ЕГН **********, и М.М.М., ЕГН **********, тримата с адрес ***, деловодни разноски в размер от 228,57  лева.

 

Решението може да бъде обжалвано от страните по въззивен ред пред БсОС в 2-седмичен срок от връчване на препис от съдебния акт.

 

РАЙОНЕН СЪДИЯ: / п /

 

Вярно с оригинала

Ж. С.