№ 629
гр. П., 26.06.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – П., V ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в публично
заседание на втори юни през две хиляди двадесет и пета година в следния
състав:
Председател:Н.Т.З.
при участието на секретаря К.АН.И.
като разгледа докладваното от Н.Т.З. Гражданско дело № 20241720107118 по
описа за 2024 година
Предявени са обективно кумулативно съединени установителни искове от
„Агенция за събиране на вземания“ ЕАД, против А. В. С., за установяване
дължимостта на сумата от 1270,30 лева – незаплатена главница по Договор за
потребителски кредит № 427567 / 05.08.2021 г., сключен между „Ай Ти Еф Груп“ АД и
ответника, сумата от 131,60 лева - договорна лихва за периода 05.10.2021 г. до
05.02.2022 г. (падеж на последна погасителна вноска), сумата от 467,16 лева -
обезщетение за забава за периода от 06.02.2022 г. до датата на подаване на заявлението
в съда, без периода 13.03.2020 г. — 14.07.2020 г. в изпълнение на разпоредбата на чл. 6
ЗМДВИПОРНС, ведно със законната лихва върху главницата от датата на подаване
заявлението в съда до окончателното й изплащане. Обосновава активната ми
процесуална и материална легитимация като цесионер по Приложение 1 / 27.10.2023 г.,
подписано към Договор за продажба и прехвърляне на вземания от 05.05.2023г.,
сключен между „Ай Ти Еф груп“ АД и ищеца. Твърди още, че ответникът е надлежно
уведомен по реда на чл. 99, ал. 3 от ЗЗД. Твърди, че в негова полза е учредено
пълномощно да извърши съобщаването на цесията, поради което е изпратил
уведомление в горния смисъл. Прави изявление за съобщаване на цесията и
предсрочната изискуемост с връчване на исковата молба и приложенията към нея. С
оглед изложеното моли съда да признае за установено, че в негова полза съществуват
горепосочените притезания, за които е издадена заповед за изпълнение на парично
задължение. Претендира разноски.
В срока по чл.131 ГПК ответникът А. В. С., чрез адв. В. Б. оспорва предявените
искове по основание и размер, като излага подробни съображения. Твърди, че не е в
облигационни отношения с ищеца, тъй като не е уведомена за извършената цесия.
Излага още, че между нея и „Ай Ти Еф Груп” АД не е на лице валидно сключен
онлайн договор за кредит. Оспорва получаването на сумата по договора за
потребителски кредит. Навежда твърдения за недействителност на договора за кредит.
Моли съда да отхвърли предявените искове, като неоснователни и недоказани.
1
Претендира разноски.
Съдът, след преценка на доводите на страните и събраните по делото
доказателства, на основание чл. 235 от ГПК, приема за установено от фактическа и
правна страна следното:
Не е спорно по делото, че по заявление на ищеца е образувано ч. гр. д. №
6188/2024г. по описа на ПРС, в което производство е издадена Заповед №
3989/30.10.2024г., за сумите, предмет на настоящето производство, срещу която в
законоустановения срок е подадено възражение от ответникът С..
По делото е представен Договор за потребителски кредит № 427567 / 05.08.2021
г., сключен между „Ай Ти Еф Груп“ АД и ответника С., по силата на който посоченото
дружество се е задължило да предаде в собственост на ответника сумата в размер на
1500.00 лева, със срок на кредита – 05.02.2022г., платим на шест погасителни вноски,
и започвал да тече от датата на изплащане на сумата по кредита по сметка на
кредитополучателя или чрез платежната система Изипей. Съгласно погасителния план
кредитът следвало да се погаси на шест вноски, всяка от които в размер на 280.38 лева
с одобрено обезпечение или всяка от по 426.38 лева без одобрено обезпечение.
Уговорена ГЛП – 40.54 % и ГПР 49%, като в Договора е постигната уговорка, че при
неизпълнение на задълженията за погасяване на кредита се дължи законна лихва,
такси, разноски и др., съгласно сроковете на условията по договора и приложимите
към него ОУ и актуална тарифа на кредитодателя.
По делото са представени Приложение № 1 към Договор за потребитески
кредит № 427568, Погасителен план към Договор за потребитески кредит № 427568,
Приложение № 2 към Договор за потребитески кредит № 427568, Общи условия,
Стандартен европейски формуляр, Уведомително писмо за извършено прехвърляне на
вземания по Договор за потребитески кредит № 427568, Рамков Договор за продажба
и прехвърляне на вземания /договор за цесия/ от 05.05.2023г., сключен между „Ай Ти
Еф Груп“ АД и „Агенция за събиране на вземания“ ЕАД, както и извлеченение от
Приложение № 1/27.10.2023г. към , Рамков Договор за продажба и прехвърляне на
вземания /договор за цесия/ от 05.05.2023г., видно от което вземането на "Ай Ти ЕФ
Груп" АД, произтичащо от Договор за потребителски кредит № 427567 / 05.08.2021 г.
спрямо А. С. е прехвърлено на "АСВ" ЕАД.
От заключението на вещото лице по изготвената съдебно – счетоводна
експертиза, която съдът кредитира като компетентно и обективно дадена се
установява, че с разписка за извършено плащане № 2000000264918083, с дата
05.08.2021г. в 16:14ч. е извършен паричен превод към Easy Рау: по договор за кредит
427567, превод в полза на А. В. С.. Неплатена главница договор за потребителски
кредит № 427567/05.08.2021г. е в размер на 1270,зо лева. Размера на законната лихва
върху неплатената главница 1270,30 лева за посочения в исковата молба период — от
06.02.2022г. до 28.10.2024г. е в размер на 414,88 лева., а размера на неплатената
договорна лихва в размер на 131,60 лева за периода от 05.09.2021г. до 05.02.2022г.
При така установената фактическа обстановка, съдът прави следните
правни изводи:
Предявени са обективно, кумулативно съединени установителни искове,
разглеждани по реда на чл. 422, ал. 1 ГПК с правно основание чл. 240, ал. 1 и ал. 2 ЗЗД
вр. чл. 6 ЗПФУР, вр. чл. 9 ЗПК, и чл. 86, ал. 1 ЗЗД.
Така предявените искови претенции са допустими, като предявени от активно
легимирана страна, имаща правен интерес – заявител в заповедното производство, в
предвидения от закона едномесечен срок от уведомяването на заявителя по реда на чл.
415 ГПК.
2
В настоящото производство в тежест на ищеца е при условията на пълно и
главно доказване да установи: 1) наличието на валидно облигационно правоотношение
между дружеството-заемодател и ответника, предаването на заемната сума на
заемополучателя по начина, предвиден в договора, уговорения падеж на
погасителните вноски, изтичането на срока на договора; 2). наличието на валидно
постигната договореност между страните за връщане на кредита с лихва; 3). валидно
облигационно правоотношение по договор за поръчителство, вкл. изпълнение на
неговото задължение по него; 4). изпадане на ответника в забава; 5). размера на
вземанията; 6). че е станал титуляр на сочените вземания на твърдяното основание –
договор за цесия, уведомяването на длъжника за настъпилата промяна в кредиторите;
В тежест на ответника е да докаже точно изпълнение на задължението си за
плащане на процесните суми, респ. наличието на правопогасяващи или
правоизключващи факти.
Съгласно чл. 6 ЗПФУР договор за предоставяне на финансови услуги от
разстояние е всеки договор, сключен между доставчик и потребител като част от
система за предоставяне на финансови услуги от разстояние, организирана от
доставчика, при която от отправянето на предложението до сключването на договора
страните използват изключително слредства за комуникация от разстояние - едно или
повече, т. е. не е необходимо едновременното им физическо присъствие (арг. чл. 6, вр. §
1, т. 2 ДР на ЗПФУР ) - напр. електронни формуляри в интернет, разговори по телефон,
кореспонденция по имейл и др. Съгласно чл. 18, ал. 1, т. 1 и ал. 2 ЗПФУР, доставчикът
е длъжен да докаже, че е изпълнил задълженията си за предоставяне на информация
на потребителя, като за доказване предоставянето на преддоговорна информация,
както и на изявления, отправени съгласно ЗПФУР, се прилага чл. 293 ТЗ, а за
електронните изявления – Законът за електронния документ и електронен подпис (с
ДВ бр. 85/24.10.2017 г. е променено заглавието му на Закон за електронния документ и
електронните удостоверителни услуги). Нормата на чл. 18, ал. 5 ЗПФУР предвижда, че
за договора за предоставяне на финансови услуги от разстояние се прилагат и чл. 143-
148 Закона за защита на потребителите.
В настоящия случай кореспонденцията между кредитодателя и
кредитополучателя е била изцяло електронна. Във възражението си ответника твърди,
че не е направила волеизявление за сключването на договора за кредит, както и че
липсват доказателства, установяващи предвидените в Закона за предоставяне на
финансови услуги от разстояние изисквания за установяване на водени между
страните преддоговорни отношения, които да са финализирани със сключването на
договор за кредит.
Съгласно чл. 6 от Закона за предоставяне на финансови услуги от разстояние
(ЗПФУР), договор за предоставяне на финансови услуги от разстояние е всеки
договор, сключен между доставчик и потребител като част от система за предоставяне
на финансови услуги от разстояние, организирана от доставчика, при която от
отправянето на предложението до сключването на договора страните използват
изключително средства за комуникация от разстояние - едно или повече.
Настоящият състав на ПРС намира, че по делото е доказано сключването чрез
средствата за комуникация от разстояние на Договор за потребителски кредит №
427567 / 05.08.2021 г., съобразно изискванията на Закона за предоставяне на финансови
услуги от разстояние (ЗПФУР). Договорът за заем е реален и се счита сключен с
получаване на сумата по него, а насрещните волеизявления относно съществените му
условия са отправени "от разстояние" по смисъла на Закона за предоставяне на
финансови услуги от разстояние (ЗПФУР), чиито особени изисквания към самия
договор са изпълнени. Договор за предоставяне на финансови услуги от разстояние се
3
сключва между доставчик и потребител като част от система за предоставяне на
финансови услуги от разстояние, организирана от доставчика, при която от
отправянето на предложението до сключването на договора страните използват
изключително средства за комуникация от разстояние, т. е. не е необходимо
едновременното им физическо присъствие (арг. чл. 6 вр. § 1, т. 2 от ДР на ЗПФУР) -
напр. електронни формуляри в интернет, разговори по телефон, кореспонденция по
имейл и др. Съгласно чл. 18, ал. 1, т. 1 и, ал. 2 от ЗПФУР, доставчикът е длъжен да
докаже, че е изпълнил задълженията си за предоставяне на информация на
потребителя, като за доказване на преддоговорната информация и изявления, се
прилага чл. 293 от ТЗ, а за електронните изявления - Законът за електронния документ
и електронния подпис (ЗЕДЕУУ, загл., изм. ДВ, бр. 85/2017 г. ). Електронното
изявление е словесно изявление, представено в цифрова форма чрез общоприет
стандарт за преобразуване, разчитане и представяне на информацията, като негов
автор е физическото лице, което в изявлението се сочи като негов извършител, а
титуляр - лицето, от името на което е извършено електронното изявление (чл. 2, ал. 1
вр. чл. 4 ЗЕДЕУУ). По смисъла на чл. 3, ал. 1 от ЗЕДЕУУ, вр. чл. 3, т. 35 от Регламент
(ЕС) 910/2014 г. "електронен документ" означава всяко съдържание, съхранявано в
електронна форма, включително в текстови запис. За "електронен подпис" по смисъла
на чл. 13, ал. 1 от ЗЕДЕУУ, вр. чл. 3, т. 10 от Регламент (ЕС) 910/2014 г. се считат
данни в електронна форма, които се добавят към други данни в електронна форма или
са логически свързани с тях, и които титулярят на електронния подпис използва, за да
се подписва.
От друга страна уважаването на иска е предпоставено от валидността на
сключения договор за цесия. Съгласно чл. 99, ал. 3 ЗЗД за да породи действие,
цесията трябва да бъде съобщена на длъжника. Според цитираната разпоредба
предишният кредитор е задължен да съобщи на длъжника прехвърлянето и да предаде
на новия кредитор документите, които установяват вземането. Изрично в ал. 3 на чл.
99 ЗЗД е посочено, че прехвърлянето има действие спрямо третите лица и спрямо
длъжника от деня, когато съобщението бъде получено от длъжника. До този момент
титуляр на вземането остава цедентът. Събраните по делото доказателства установяват
валидното сключване на цесията и че тя е произвела своето действие. Установеното в
чл. 99, ал. 4 ЗЗД задължение на цедента да съобщи на длъжника за извършеното
прехвърляне на вземането има за цел да защити длъжника срещу ненадлежно
изпълнение на неговото задължение, т. е. срещу изпълнение на лице, което не е
носител на вземането. Доколкото прехвърленото вземане е възникнало от
правоотношение между длъжника и стария кредитор /цедента/, напълно логично е
въведеното от законодателя изискване съобщението за прехвърлянето на вземането да
бъде извършено именно от стария кредитор /цедента/. Само това уведомяване ще
създаде достатъчна сигурност за длъжника за извършената замяна на стария му
кредитор с нов и ще обезпечи точното изпълнение на задълженията му, т. е.
изпълнение спрямо лице, което е легитимирано по смисъла на чл. 75, ал. 1 ЗЗД. Ето
защо, правно релевантно за действието на цесията е единствено съобщението до
длъжника, извършено отцедента /стария кредитор/, но не и съобщението, извършено
от цесионера /новия кредитор/. В този смисъл е и задължителната съдебна практика -
Тълкувателно решение № 1 от 11.11.1954 г. на ОСГК на Върховен съд.
В случая обаче следва да бъде съобразен настъпилият в хода на процеса факт на
получаване на отправеното от цедента до длъжника уведомление за цесията с връчване
на исковата молба и приложевията към нея с разпореждането по чл.131 ГПК, поради
което и същата е редовно върчена най- късно с получаване на ИМ.
От приетите по делото доказателства и от заключението по ССчЕ се
4
установява, че ответникът е получила сумата по договор за предоставяне на кредит от
разстояние между потребителя и "Ай Ти Еф Груп" АД, поради което и същия се счита
сключен.
Предвид гореизложеното настоящия съдебен състав намира, че по силата на
Договор за потребителски кредит № 427567 / 05.08.2021 г., сключен чрез средствата за
комуникация от разстояние, между страните по делото е възникнало валидно
облигационно правоотношение, по което кредитодателят е предоставил надлежно
преддоговорна информация и е изпълнил основното си облигаторно задължение
реално да предостави на ответника заемната парична сума от 1500 лв., който следвало
да бъде погасен на шест вноски с падеж до 05.02.2022г.
В процесния случай от ССЕ се установява, че по процесния договор
незаплатената главница е в размер на е в размер на 1270,зо лева, като дължими по
кредита са и законната лихва върху неплатената главница за периода 06.02.2022г. до
28.10.2024г. в размер на 414,88 лева и неплатената договорна лихва в размер на 131,60
лева за периода от 05.09.2021г. до 05.02.2022г.
По възраженията на ответника, съдът следва да посочи, че с оглед
препращането към чл. 293 ТЗ, относно доказване предоставянето на преддоговорна
информация и за изявления, отправени съгласно ЗПФУР, ответника не може да се
позовава на липса на съгласие за сключване на договора, ако от поведението му може
да се заключи, че не е оспорвал действителността му – арг. чл. 293, ал. 1 ТЗ. Съдът
счита, че в настоящия случай от поведението на ответника може да се направи извод,
че същия не е оспорил действителността на процесния договор за кредит, след като
заемната сума е била отпусната и усвоена от него.
От наличните по делото доказателства и от заключенията на назначените
съдебносчетоводна експертиза, допълнителна такава, се установява, че кредитът е
падежирал на 05.02.2022 г., като във връзка с установеното от вещото лице заа
извършени плащания от страна на ответника са дължими сумата от 1270.30 лева за
главница. Ответника не е ангажирал доказателства за извършени плащания, с които да
е погасена главницата, като иска в тази насока следва да бъде уважен изцяло.
По отношение на лихвата за забава следва да се отбележи, че същата се
претендира за сумата 467.16 лева за периода 06.02.2022 г. - 28.10.2024г., като вещото
лице е изчислило, че размера на законната лихва за забава върху падежиралата,
просрочена и неплатена главница, изчислена от датата, следваща падежа на
непогасена вноска, до датата на подаване на заявлението по чл. 410 ГПК в съда - е в
размер на 414.88 лева, поради което и до този размер предявения иск се явява
основателен и доказан, като за разликата до пълня предявен размер от 467.16 лева
подлежи на отхвърляне.
Основателен и доказан е и иска за сумата от 131,60 лева - договорна лихва за
периода 05.10.2021 г. до 05.02.2022 г., поради което и същия следва да бъде уважен,
така както е предявен.
В полза на ищеца следва да се присъди и законната лихва върху главницата,
считано от датата на подаване на заявлението в съда - 28.10.2024 г. до окончателното
изплащане на вземането, тъй като същата се явява законна последица от уважаването
на иска за главница и по делото е налице изрично искане на ищеца за присъждането й.
С оглед изхода на спора и претенцията на ищеца за присъждане на разноски, на
осн. чл. 78, ал. 1 от ГПК ищецът има право на направените от него съдебно-деловодни
разноски в исковото и заповедното производство съразмерно на уважената част от
иска, като същите възлизат в размер на сумата от 524.66 лева, за заплатена държавна
такса в исковото и заповедното, юрисконсултско възнаграждение в исковото и
5
заповедното и депозит вещо лице, от която сума следва да бъде присъдена на ищеца
сумата от 509.98 лева.
На осн.чл.78, ал.3 ГПК на ответника следва да бъдат присъдени разноски в
размер на 12,59 лева, съразмерно с отхвърлената част.
Водим от горното, съдът
РЕШИ:
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО, по предявените по реда на чл. 422, ал. 1 ГПК
искове с правно основание чл. 240, ал. 1 и ал. 2 ЗЗД вр. чл. 6 ЗПФУР, вр. чл. 9 ЗПК, и
чл. 86, ал. 1 ЗЗД, че А. В. С. с ЕГН: **** с постоянен и настоящ адрес: гр. П., ул.
„****, дължи на „АГЕНЦИЯ „АГЕНЦИЯ ЗА СЪБИРАНЕ НА ВЗЕМАНИЯ“ ЕАД, с
ЕИК: ****, със седалище и адрес на управление: гр. С., бул. „****, офис-сграда ****,
****, сумата от 1270,30 /хиляда двеста и седемдесет лева и 30 ст./ лева –
представляваща главница по Договор за потребителски кредит, сключен на 05.08.2021
г. с номер: 427567 между „Ай Ти Еф Груп“ АД (Кредитодател) и А. В. С.
(Кредитополучател), като впоследствие вземането по договора е прехвърлено от
страна на „Ай Ти Еф Груп“ АД в полза на „Агенция за събиране на вземания“ ЕАД,
ЕИК: **** по силата на Приложение № 1 от 27.10.2023 г. към Договор за продажба и
прехвърляне на вземания (цесия) от 05.05.2023 г., ведно със законната лихва, считано
от датата на депозиране на заявлението за издаване на заповед за изпълнение по чл.
410 ГПК в съда – с п.к. 28.10.2024 г. до окончателното изплащане на вземането,
сумата от 131,60 /сто тридесет и един лева и 60 ст./ лева – договорна лихва за
периода от 05.10.2021 г. до 05.02.2022 г. и сумата от 414,88 /четиристотин и
четиринадесет лева и 88 ст./лева – обезщетение за забава за периода от 06.02.2022 г.
до 28.10.2024 г., за които суми в производството по ч.гр.д.№ 6188/2024г. по описа на
ПРС е издадена заповед за изпълнение по чл.410 ГПК, като ОТХВЪРЛЯ иска за
обезщетение за забава за разликата до пълния предявен размер от 467,16 лева, като
неоснователен.
ОСЪЖДА, на основание чл. 78, ал. 1 ГПК А. В. С. с ЕГН: ***** да заплати на
„АГЕНЦИЯ ЗА СЪБИРАНЕ НА ВЗЕМАНИЯ" ЕАД, с ЕИК **** сумата от 509.98 лева,
представляваща сторени по делото разноски в исковото и заповедното производство,
съобразно уважената част.
ОСЪЖДА, на основание чл. 78, ал. 3 ГПК „АГЕНЦИЯ ЗА СЪБИРАНЕ НА
ВЗЕМАНИЯ" ЕАД, с ЕИК **** да заплати на А. В. С. с ЕГН: **** сумата от 12,59
лева – сторени по делото разноски, съразмерно с отхвърлената част от исковите
претенции.
Решението подлежи на обжалване пред Окръжен съд П. в двуседмичен срок от
връчване на препис на страните.
Съдия при Районен съд – П.: _______________________
6