№ 73
гр. ХАСКОВО, 17.03.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН СЪД – ХАСКОВО, I-ВИ СЪСТАВ, в публично заседание на
седемнадесети февруари през две хиляди двадесет и пета година в следния
състав:
Председател:МИЛЕНА Д. ДЕЧЕВА
при участието на секретаря ГАЛЯ Т. КИРИЛОВА
като разгледа докладваното от МИЛЕНА Д. ДЕЧЕВА Гражданско дело №
20235600100878 по описа за 2023 година
Гражданско дело № 878/2023 г., по описа на Окръжен съд – Хасково, е образувано по
искова молба на ищците Г. Н. Г. и И. Н. Г.,чрез пълномощникът им адв. А. Х., против
ответниците ЕТ “К.-50-Х. П.“ и Т. Р. Г..
ИЩЦИТЕ – Г. Н. Г. И И. Н. Г., чрез пълномощника си твърдят, че на
13.11.2006г. Г. Н. Г. придобил собствеността върху Поземлен имот с идентификатор №
************* по кадастралната карта на Д.град, одобрена със заповед № РД-18-
38/05.07.2006г. на изп. директор на АК София, с площ 1011 кв.м., с трайно предназначение:
урбанизирана; с начин на трайно ползване: ниско застрояване (до 10 м.), находящ се в гр.
Д.град с Нотариален акт за продажба на недвижим имот № 19 том X peг. № 9141 дело №
1090 от 2006г. на нотариус Р.В. с peг. № 398 на Нотариалната камара, вписан с вх. № 5080 от
14.11.2006г. акт № 148 том XIII дело № 2977/2006г. в Служба по вписванията - Д.град. В
момента на придобиването на собствеността върху същия недвижим имот Г. Н. Г. имал
сключен граждански брак с И. Н. Г., поради което гореописаният недвижим имот бил
придобит в режим на СИО. Върху собствения на Г. Н. Г. и И. Н. Г. недвижим имот към
момента на придобиването му съществувала изградена сграда, представляваща Складова
база, склад с идентификатор **********, със застроена площ 790.00 кв.м., брой етажи: 1,
която частично попадала в рамките на поземления имот и която не била предмет на
нотариалния акт за продажба на недвижим имот № 19 том X peг. № 9141 дело № 1090 от
2006г. нито изцяло, нито частично, поради наличие на П.во на собственост върху сградата с
титуляр друго лице, а именно ЕТ „К.-50-Х. П." ЕИК **********.
Твърди се, че на 17.11.2023 г. собственикът на сграда Складова база, склад с
1
идентификатор ********** със застроена площ 790.00 кв.м., брой етажи: 1 - ЕТ „К.-50-Х.
П.‘‘, представляван от Х. М. Н. я продал на Т. Р. Г. с Нотариален акт за покупко-продажба на
недвижим имот № 129 том II peг. № 3674 дело № 317 от 2023г., вписан с вх. №
3388/17.11.2023г. акт № 181 том 11 дело 1683 в Служба по вписванията Д.град, за сумата от
80 000 лева, П.тена изцяло и по банков път.
В нарушение на разпоредбата на чл. 66 ал. 1 от ЗС и константната съдебна П.ктика
собственикът на постройката/сградата ЕТ „К.-50-Х. П.‘‘ не предложил първо на ищците
като собственици на земята, върху която е построена сградата, да купят същата сграда. В
резултат на това действие на ответника за ищците възниквал П.вото да изкупят сградата:
Складова база. Склад с идентификатор **********, със застроена площ 790.00 кв.м., брой
етажи: 1, находящ се в гр. **************, при същите условия, при които собственика на
постройката я е продал на третото лице.
С изложеното се обосновава П.вния интерес от предявяване на настоящия иск, с
който се иска съдът да признае П.вото/допусне на основание чл. 66 ал.1 вр. с чл. 33 ал.2 от
ЗС изкупуване в полза на Г. Н. Г., ЕГН **********, и И. Н. Г., ЕГН **********, на
недвижим имот: Складова база, Склад с идентификатор **********, със застроена площ
790.00 кв.м., брой етажи: 1, находящ се в гр. **************", на цена от 80 000 /осемдесет
хиляди/ лева.
В условията на евентуалност, в случай че искът по чл. 66 от ЗС бъде отхвърлен, се
иска съдът да постанови решение, с което да признае П.вото /допусне изкупуване в полза на
Г. Н. Г. и И. Н. Г., на идеалните части на поземлен имот с ид. ************* собственост на
ЕТ „К.-50-Х. П.‘‘ на основание чл. 33, ал. 2 от ЗС, както и да бъде признато
П.вото/допуснато изкупуване в полза на ищците на намиращия се в същия поземлен имот
недвижим имот Складова база, Склад с идентификатор ********** със застроена площ
790.00 кв.м., брой етажи: 1, находящ се в гр. **************", на цена от 80 000 /осемдесет
хиляди/ лева.
ОТВЕТНИКЪТ- ЕТ „К.-50-Х. П.“-със седалище и адрес на ************ в
законоустановения срок по чл. 131 от ГПК, чрез пълномощника си, оспорва изцяло
предявените искове като неоснователни и иска същите да бъдат отхвърлени.
Твърди се, че не са налице предпоставките за прилагане на чл. 66, ал.1 ЗС, вр. чл. 33
от ЗС, които били надлежно учредено и реализирано П.во на строеж; действителна сделка за
продажба с предмет - суперфициарна собственост, сключена между суперфициаря и трето
лице, както и имотът да не е бил предложен на евентуалния собственик на земята при
действително уговорените условия. В конкретния случай не било учредено П.во на строеж
относно процесната постройка в полза на ответника ЕТ „К.-50-Х. П.“ и затова складът не
представлявал „суперфициарна постройка“ по смисъла на закона. Тоест ищците, ако се
приеме, че са собственици, не били учредявали на ЕТ „К.-50-Х. П.“ П.во на строеж.
Излага се, че Х. П., в качеството си на едноличен търговец, придобила
2
собствеността върху сградата по силата на договор, сключен с нотариален акт № 199, т. 3,
дело №1020/1997 год. на РС - Д.град, с който закупила склада от “С.“ ЕООД - в ликвидация
гр. Д.град. От приложения към исковата молба нотариален акт №129, т.2,дело №317 от
17.11.2023 год. се установявало, че ЕТ „К.-50-Х. П.‘‘ е продал на втория ответник Т. Р. Г.
спорния склад, като същият бил построен през 1945 год. съгласно документ за собственост
№ 199, т. 3, дело №1020/1997 год. на PC-Д.град и удостоверение за идентичност на имот,
представени при извършване на акта. От своя страна ищците придобили според техните
твърдения собствеността върху терена чрез договор за продажба с нот. акт №19, т.10, дело
№1090 от 13.11.2006 год. Следователно към момента на евентуалното придобиване на
терена от страна на ищците сградата била построена и никой никога не бил учредявал на ЕТ
П.во на строеж, за да възникнат отношенията суперфициар-суперфициент.
Сочи се още, че придобивайки евентуалната собственост върху терена, ищците се
съгласили със съществуващата върху него постройка, както и с възможната промяна на
нейната собственост, тъй като не учредили П.во на строеж на конкретно лице, от което
впоследствие да претендират изкупуване, какъвто бил смисълът и целта на уредената в
чл.66 ал.1 от ЗС привилегия, аналогична на тази, от която се ползва съсобственика.
При тези фактически данни не можело да се приеме за установено по отношение на
ищците, дори да се приеме че са собственици, П.вото им на изкупуване по чл. 33 от Закона
за собствеността, тъй като не били налице предпоставките за изкупуване по чл. 66 ал. 1 от
ЗС. П.вото на изкупуване по чл. 66 ал.1 ЗС било приложимо само в случаите, когато
собственикът на земята е учредил П.во на строеж и суперфициарния собственик продава
постройката на трето лице. В настоящия случай П.во на строеж върху земята не било
учредено и не било налице хипотеза на отстъП.не П.во на строеж в полза на лице, което не
притежава П.во на собственост върху земята.
На следващо място, сграда с идентификатор №********** със застроена площ от
790 кв.м. била разположена върху повече от един поземлен имот - върху имот с
идентификатор №*************, за който имот ищците твърдяли собственически П.ва,
върху поземлен имот с идентификатор №************, чиято собственост била на различно
лице, като значително по-голямата част от склада се намирала в последния имот, т.е. в имота
на третото лице, и по-малка част от постройката е изградена в предполагаемо притежаваната
от ищците част. Също така много малка част от сградата била разположена и в трети терен.
С оглед на това се твърди, че се касае за изначално и независимо разделно придобиване на
различни терени и попадаща върху тях сграда, а не до хипотеза, при която върху придобита
земя е изградена постройка от лице, различно от собственика на земята. Тези усложнени по
естеството си собственически отношения изключвали приложението на уредените в чл. 33
от ЗС П.вила, което било и причината при сключването на договора за продажба между
ответниците нотариусът да не изиска представянето на декларация, удостоверяваща
отП.вено към собствениците на терените предложение за купуване на сградата при
идентични с договорените условия.
Освен това в хипотезата на чл. 66 ЗС П.вилата на чл. 33 ЗС се прилагали съответно
3
и доколкото не противоречат на общата уредба в чл.63-67 от ЗС. За да бъдат тези П.вила
приложими било необходимо отношенията между собственика на земята и собственика на
постройката да бъдат аналогични на тези в хипотезата на съсобственост - само когато
притежателят на земята е учредител на П.во на строеж в полза на построилото сградата
лице.
В отговора на исковата молба се сочи още, че разпоредбата в чл.66 ал.1 от ЗС е
поставена в раздела на ЗС, уреждащ т.нар. ограничени вещни П.ва, каквито са П.вото на
ползване на чужда вещ и П.вото на строеж. Систематичното място на уредбата
допълнително потвърждавало извода, че регламентираното в посочената норма П.во на
изкупуване, уП.жнявано съответно по реда на чл. 33 от ЗС, може да възникне единствено
при учредена от собственика на земята суперфиция, а не при всички случаи, при които
П.вото на притежание върху терена и постройката принадлежат на различни лица.
С тези доводи се иска от съда да постанови решение, с което да отхвърли
предявените искове.
В срока за отговор ответникът ЕТ „К.-50-Х. П.‘‘ е депозирал втори писмен отговор,
с който се изразява становище за недопустимост на предявените искове, поради лиП. на
активна процесуална легитимация у ищците. По същество оспорва исковете като
неоснователни.
Ответникът твърди, че П.водателите на ищците не били собственици на недвижим
имот с ид. ************* – предмет на нот. акт за продажба на недвижим имот № 19 том X
peг. № 9141 дело № 1090 от 2006г. на нотариус Р.В. с peг. № 398 на Нотариалната камара,
вписан с вх. № 5080 от 14.11.2006г. акт № 148 том XIII дело № 2977/2006г. в Служба по
вписванията - Д.град, поради което ищците също не придобили П.вото на собственост върху
същия.
Излагат се фактически твърдения, че с АДС № 3267 от 18.02.1987 г. на основание
чл. 148 от ППЗДС са актувани като частна държавна собственост сгради, построени с
държавни средства, върху държавен недвижим имот включен в капитала на търговско
дружество ,,С.‘‘ ЕООД гр. Д.град на основание Заповед № РД 41 -636/14.05.1997г. на МЗХП .
В тези сгради бил включен и процесният склад.
С нотариален акт №199 от 03.06.1997 г. Служба по Вписвания Д.град ,,С.‘‘ ЕООД,
обявено в ликвидация със Заповед № РД 40-608/03.04.1997г. на Министъра на земеделието и
хранителната промишленост и Решение от 11.04.1997г. на Окръжен съд-Хасково продало на
ЕТ ,,К. 50 - Х. П.‘‘ сгради, в които е включен и процесния склад с 22 100/82 980 кв.м.
ид.части от прилежащия към описаните сгради терен, а именно: място от 82 980кв.м.,
находящо се в град Д.град, попадащо в кв. 67, 72, 73, при граници север жилищни блокове,
изток жилищни блокове и ,,М.‘‘ ЕООД Д.град, запад жилищни блокове и бул. ***********,
юг- Заводски строежи.
С АДС № 516 от 31.10.1997г. на основание чл. 148 от ППЗДС бил актуван като
държавен застроен терен с обща площ от 60 880 кв.м., находящ се в гр.Д.град , кв.67 ,72 и 73,
4
при граници на целия имот, север жилищни блокове , изток жилищни блокове и ,,М.‘‘ ЕООД
Д.град, запад жилищни блокове и бул. ***********, юг- Заводски строежи. В АДС било
отразено, че имотът е включен в капитала на търговско дружество ,,С.‘‘ ЕООД Д.град .
С Договор от 09.01.1998г. на основание Споразумение от 09.12.1997г. между
Министъра на промишлеността и Х. М. П. като ЕТ ,,К. 50 Х. П.‘‘ и съгласно чл. 268 ал.2 от
ТЗ във връзка с чл. 32 от ЗППДОБП ,,С.‘‘ ЕООД в ликвидация продало на ЕТ ,,К. 50 Х. П.‘‘ -
60 880/90 000 ид.ч. от застроен терен, целият с площ от 90 декара, находящ се в гр. Д.град, в
квартали 67, 72 и 73 по П.на на гр. Д.град, при граници север жилищни блокове, изток
жилищни блокове и ,,М.‘‘ ЕООД Д.град , запад жилищни блокове и бул. ******, юг-
Заводски строежи. Съгласно пар. 12 от ЗППДОБП нотариална форма за прехвърлянето на
недвижим имот предмет на договора не е необходима .
Според ответника от скица № 610 от 19.05.1997г., издадена от Община Д.град се
установява, че към момента на продажбата му с нот. акт № 199/1997г. имотът попада в кв.№
67, 72 и 73 по peг. П.н, одобрен със Заповед 4327 от 10.05.1971 г. На скицата били отразени
постройките / процесния склад / и оградите на имота от всички страни .
С тези аргументи се П.ви извод, че ЕТ ,,К. 50 Х. П.‘‘ е придобил П.вото на
собственост върху имуществото на държавната фирма ,,С.‘‘ ЕООД, включваща процесния
склад, ведно с 82 980 / 90 000 ид. части от земята цялата с площ от 90 000 кв.м.,
представляваща един имот по действащия ЗРП от 1971 г.
Оспорва се и предявения евентуален иск. Ищците не били съсобственици на имот с
ид. № 260 с ЕТ ,,К. 50 Х. П.‘‘, поради това че последното закупило имуществото на
държавно търговско дружество в ликвидация с всички активи и пасиви от държавата.
Земята, която е притежавало ,,С.‘‘ ЕООД към 31.05.1997г. била с площ 90 000 кв.м. и
остатъкът над 82 980 кв.м., закупени от ЕТ ,,К. 50 Х. П.‘‘ била държавна собственост. Този
факт се установяло с извлечение от сметка 201 „Земи‘‘ към 31.05.1997г., издадена от
ликвидатора ,,С.‘‘ ЕООД, от която следвало, че земите възлизат на общо 90 000 кв.м.
Поради това че ищците не били собственици или съсобственици на недвижим имот
с ид. № 260, не било налице основание за изискване на тяхното съгласие за продажба на
сграда /земя и сграда на трето лице за процесния имот по чл. 66 ал. 1 от ЗС и чл. 33 ал.2 от
ЗС.
В условията на евентуалност се твърди, че имот с ид. № 260 е част от съсобствен с
държавата, а не с ищците по делото. Към датата на закупуване на активите и пасивите на
,,С.‘‘ ЕООД от ЕТ ,,К. 50 Х. П.‘‘ /1997-1998г. / 90 000кв.м. били ограден двор на ,,С.‘‘ ЕООД,
което било изцяло държавна собственост .
В условията на евентуалност, при установяване на възникнала съсобственост върху
имот с ид. № 260 за ищците, се твърди, че ищецът не е придобил собственост върху реален
дял от имот № 260, а на идеални части от него.
В условията на евентуалност се твърди, че П.водателите на ищеца не са учредители
на П.во на строеж за процесната сграда-склад и ищецът не можел да се ползва от П.вата по
5
чл. 66 от ЗС и чл. 33 от ЗС.
ОТВЕТНИКЪТ Т. Р. Г., чрез пълномощника си в законоустановения срок е
депозирал писмен отговор, в който изразява становище за недопустимост на предявените
искове поради лиП. на П.вен интерес и активна процесуална легитимация. Оспорва
твърденията на ищците, че са собственици на поземлен имот с идентификатор №
*************, както и обстоятелствата, въз основа на които ищците предявяват
собственически претенции за част или за целия поземлен имот с идентификатор №
*************.
По същество ответницата оспорва исковете като неоснователни. Твърди се, че с
нотариален акт за покупко-продажба на недвижим имот от 17.11.2023г., вписан дв. вх.рег.№
3388/17.11.2023г., акт № 181, том 11, дело 1683 по описа на Служба по вписванията гр.
Д.град Т. Г. е придобила собствеността върху следния недвижим имот, а именно: склад за
готова продукция, масивен, на един етаж, построен през 1945г., представляващ СГРАДА с
предназначение: Складова База, Склад с идентификатор № ********** по
кадастралната карта и кадастралните регистри на гр. Д.град, област Хасковска, одобрени със
Заповед № РД-18-38/05.07.2006г. на изпълнителния директор на АК, находяща се в гр.
**************“, на един етаж, със застроена площ 780 кв.м, която сграда е разположена в
повече от един поземлен имот, ведно със съответните идеални части към поземления имот,
прилежащи към по-горе описаната сграда. Сградата е разположена в повече от един
поземлен имот, а именно в поземлен имот с идентификатор № *************, в поземлен
имот с идентификатор № ************ и поземлен имот с идентификатор №
21052.1015.2196. Сградата била закупена от продавачката Х. М. Н., действаща като ЕТ „К.-
90 - Х. П.“ с ЕИК **********, която била собственик и на поземлените имоти, в които е
построена сградата.
Оспорват се твърденията на ищците Г. Н. Г. и И. Н. Г., че са придобили с Н.А. от
13.11.2006г. собствеността върху поземлен имот с идентификатор № *************. Х. М.
Н., действаща като ЕТ „К.-90 - Х. П.“ с ЕИК ********** била собственик на поземлен имот
с идентификатор № ************* и същата го придобила с Нотариален акт за покупко-
продажба на недвижими имоти № 199, том 3, дело 1020/1997г. на РС Д.град, АДС № 3267 от
18.02.1987г. и Договор от 09.01.1998г., сключен между Министъра на промишлеността и Х.
М. Н., действаща като ЕТ „К.-90 - Х. П.“ с ЕИК **********, като купувач.
Оспорва твърдението на ищците, че Х. М. Н. с ЕТ „К.-90 - Х. П.“ следвало да
предлага на ищците Г. Н. Г. и И. Н. Г. да закупят сграда с идентификатор № **********;
От скица № 15-1270930-30.11.2023 г. било видно, че сградата е разположена в три
поземлени имота с идентификатори №*************, № ************ и №
21052.1015.2196 по кадастралната карта на гр. Д.град. Ищците Г. Н. Г. и И. Н. Г. не
претендирали в исковата молба, че притежават П.во на собственост и върху трите поземлени
имота. В този случай за ищците не възниквало на основание чл. 66, ал. 1 от ЗС във вр. с
6
чл.33, ал. 2 от ЗС П.вото да закупят сграда с идентификатор № **********. Освен това в
поземлен имот № ************ съществувала и друга сграда, на която ищците не са
собственици. Според ответницата в този случай, П.вилото на чл. 66, ал. 1, вр. чл. 33, ал. 2 от
ЗС не се прилага.
Сочи се още, че сградата с идентификатор № ********** е закупена от собственика
на поземления имот, в която е построена. П.вото на собственост на продавача върху
поземления имот било установено в нотариалното производство по издаване на
гореописания Н.А. от 17.11.2023г. и сграда с идентификатор № ********** била изградена в
поземлени имоти, които са собственост Х. М. Н. с ЕТ „К.-90 - Х. П.“. П.вната норма, на
която се позовават ищците се прилагала, когато върху едно съсобствено дворно място има
една сграда, притежавана в суперфициарна собственост от единия от съсобствениците на
мястото. Също била приложима, когато в един поземлен имот, собственост на едно или
няколко лица, е построена сграда, собственост на трето лице, което не е от кръга на
собствениците на поземления имот. Смисълът на нормата бил собственикът на земята, която
е обременена с построена в имота сграда да има възможност да придобие тази сграда, при
което да не търпи ограничения наложени от съществуването на чужда собственост в имота
му. Когато обаче поземлените имоти, в които е построена сграда са собственост на повече от
едно лице и има и други изградени сгради, собственикът на сградата имало П.во да я
продаде на трето лице, защото с продажбата й не се нарушава целта на закона - да се събере
в едно лице, както собствеността на сградата, така и собствеността върху поземления имот.
В този смисъл било Тълкувателно решение № 45 от 01.04.1960 г., ОСГК на ВС. В процесния
случай сградата била разположена в три поземлени имота и за да се установи дали
съществуват претендираните П.ва на ищците, както и в какъв размер са тези П.ва било
необходимо по делото да се установи собствеността на всички поземлени имоти.
Твърди се, че Х. М. Н. с ЕТ „К.-90 - Х. П.“, считано от 1997г. владее непрекъснато,
несмущавано и необезпокоявано поземлен имот с идентификатор № *************, като
ищците по никакъв начин не предявили спрямо нея имуществени претенции.
Хасковският окръжен съд след преценка доводите на страните и обсъждане на
събраните по делото доказателства, поотделно и взети в тяхната съвкупност, приема за
установено от фактическа страна следното:
По делото е установено,че ищците, които са и съпрузи са придобили в режим на
СИО следния недвижим имот, а именно: Поземлен имот с идентификатор №
************* по кадастралната карта на Д.град, одобрена със заповед № РД-18-
38/05.07.2006г. на изп. директор на АК София, с площ 1011 кв.м., с трайно предназначение:
урбанизирана; с начин на трайно ползване: ниско застрояване (до 10 м.), находящ се в гр.
Д.град, който е придобит по силата на договор, обективиран в Нотариален акт за продажба
на недвижим имот № 19 том X peг. № 9141 дело № 1090 от 2006г. на нотариус Р.В. с peг. №
398 на Нотариалната камара, вписан с вх. № 5080 от 14.11.2006г. акт № 148 том XIII дело №
2977/2006г. в Служба по вписванията – Д.град.
П.водатели на ищците съгласно отразеното в посочения нотариален акт са лицата
7
Х.М.Х. М.Х.М., Н.Х.М. В.Г.М., Г.М.Г., Е.М.Т. и М.Г.М. които от своя страна са придобили
процесния имот по наследяване.
С решение от 04.02.1993г., постановено по гр.д.№1482/1993г. по описа на Окръжен
съд-Хасково в образувано производство по чл.4 от Закона за възстановяване на
собствеността върху някои отчуждени имоти по ЗТСУ, ЗПИНМ, ЗБНИ, ЗДИ и ЗС се
ОТМЕНЯВА отчуждаването и се възстановява собствеността върху имоти пл.№1916 и пл.
№2524 по П.на на гр.Д.град от 1951г., бивша собственост на М. Х. М., М.Г.М. и В.Г.М..
Съдебното решение за възстановяване на собствеността е влязло в сила при условията на
чл.6 ал.1 от ЗВСВНОНИ.
Установено е също, че след отмяна на отчуждаването М. Х. М., като наследник на Х.
М. А.ов, В.Г.М. и М. Г.а М.а, Г.М.Г. и Е.М.Т. като наследници на Г.М.А. са се снабдили с
нотариален акт за собственост върху недвижим имот по обстоятелствена проверка по
наследство и давностно владение в продължение на повече от десет години върху
притежаван от наследодателите им по равно недвижим имот, а именно : Незастроено дворно
място от 7020 кв. м., представляващо имот пл.№6355 в кв.67,73 и 72 по П.на на гр.Д.град
,одобрен със Заповед и №4387/10.05.1971г. и Заповед №1366/04.06.1993г. на посочените по-
горе имоти, след попълване на кадастралната основа /НА №96, т.2, н.д.№992 от
15.07.1993г/. Нотариалният акт е издаден след попълване на кадастралната основа въз
основа на Заповед №1366/04.06.1993г. на Кмета на Община Д.град, издадена по молба на М.
Х. М., М.Г.М. и В.Г.М. ,съгласно Решение от 04.02.1993г. ,постановено по гр.д.№1482/1993г
на Окръжен съд-Хасково/посочено по-горе/.
Наследниците на лицата в чиято полза е била осъществена реституцията от своя
страна са се разпоредили със собствените си идеални части от имота чрез договори за
дарение, съответно № НА №112, т.4, н.д. №1218 от 09.07.1997г.; НА №41, т.9, н.д.№2606 от
17.10.1997г., поП.вен с НА за поП.вка на нотариален акт за дарение №99, т.1, рег.№857, н.д.
№129 от 22.10.1998г.
Съгласно нотариален акт №193, т.2, рег.№260, д.№388 от 02.08.2002г. П.водателите
на ищците са признати за собственици на шест урегулирани поземлени имота с посочени
квадратури, съответно в кв.191 и кв.181 по П.на на гр.Д.град , одобрен със заповед
№1226/2001г., като останалата част от всички имоти след регулацията, утвърдена с
посочената заповед е посочено, че попадат в улици.
П.водатели на ищците съгласно отразеното в представения по делото нотариален
акт за продажба на недвижим имот от 2006г. са лицата Х.М.Х. М.Х.М., Н.Х.М. В.Г.М.,
Г.М.Г., Е.М.Т. и М. Г.а М.а. Посочените лица по делото не се спори, че са наследници по
закон на лицата М. А.ов и Г. М. Х..
Установено е по делото, че с Нотариален акт №199, т.3, д.№1020 от 03.06.1997г. е
извършена продажба на недвижими имоти собственост на „С.“ЕООД-в ликвидация в полза
на ответника ЕТ“ К.-50-Х. П.“, в това число сгради и прилежащ терен към тях, а именно:22
8
100/82 980 ид. части от прилежащия към сградите терен, а именно: място от 82 980 кв.м.,
находящо се в гр.Д.град, попадащо в квартали №67,72 и 73 по П.на на града.
Видно от Акт за държавна собственост №516/31.10.1997г., издаден на основание
чл.148 от ППЗДС актуван е като държавен застроен терен с обща площ от 60 880 кв.м.
находящ се в гр.Д.град, в кв.67, 72 и 73, в който е отразено, че имотът е включен в капитала
на търговското дружество „С.“ЕООД-гр.Д.град.
Видно от Договор от 09.01.1998г. на основание Споразумение от 09.12.1997г. между
министъра на промишлеността и Х. М. П., действаща като ЕТ“К.-50-Х. П.“ и съгласно
чл.268 от ТЗ вр. чл.32 от ЗППДОбП, „С.“ЕООД-в ликвидация продава на ЕТ“К.-50-Х. П.“ 60
880/90000 ид. части от застроен терен, целият с площ от 90 дка, находящ се в квартали 67, 72
и 73 по П.на на гр.Д.град.
По делото не се спори, а това се установява и от представените множество писмени
документи, че върху част от закупения през 2006г. недвижим имот от ищците съществува
постройка или по точно част от такава, която понастоящем представлява Складова база,
склад с идентификатор **********, с обща застроена площ от 790.00 кв.м., брой етажи:
1.Собственик на цялата сграда е първият ответник ЕТ“К.-50-Х. П.“, който го е придобил по
силата на приватизационна сделка в периода 1997-1998г., а в последствие през 2023г. се е
разпоредил с този имот полза на втория ответник Т. Р. Г..
Спорът в настоящето производство касае склада с идентификатор **********, с
обща застроена площ от 790.00 кв.м. За изследване статута на същия по делото бе
назначена съдебно-техническа експертиза, която се изготви от вещото лице А. Р. Ж..Според
експерта процесната постройка представлява стоманено бетонна конструкция състояща се
от греди, колони и тухлени зидове.Покривът е двускатен със смесена конструкция и като
цяло състоянието на постройката е много добро. Тази постройка е била реализирана през
1945г. и към момента се ползва за склад. Постройката има статут на заварен строеж по
смисъла на §21 от ЗР на ЗУТ, същата е описана в Акт за държавна собственост
№3264/18.02.1987г., идентифицирана под №13. Вътрешното разпределение на сградата
представлява четири броя складови площи, като за всяка площ съществува самостояателен
достъп до ул.“********“ в гр.Д.град. Площите във вътрешното разпределение са с различна
квадратура и могат да бъдат обединявани и разделяни с вътрешни преградни зидове, без
това да наруши конструкцията на сградата.Според експерта складова площ А с квадратура
88,30 кв.м. попада в имот с идентификатор 1015.260, УПИ -15; Складова площ Б с
квадратура 191,30 кв.м. попада в имот с идентификатор 1015.453, УПИ-20; Складова площ
В с квадратура 382,80 кв.м., попада в имот с идентификатор1015.453, УПИ-20 и Складова
площ Г с квадратура 127,60 кв.м., попада в имот с идентификатор1015.453, УПИ-20 и
1015.2196/,улица и тротоар о.т.1075/. Към момента на огледа вещото лице сочи,че сградата
се ползва в нейната цялост и така е отразена в Кадастралната карта и кадастралните
регистри, както и в документите за собственост. Установява също, че всички разработки
касаещи ОУП, ПУП-ПЗ, ПУП-ПЗР в това число и чл.16 ал.4 от ЗУТ, ЗТСУ/отм/ и
ППЗТСУ/отм./, т.е. след 1945г., когато вече е била изградена постройката са процедирани
9
при наличие на всички сгради,описани в Акта за държавна собственост. Вещото лице е
посочило в таблици и върху кои имоти/ терени/ със съответните идентификатори е построен
процесният склад с идентификатор ********** и съответно каква квадратура от този склад
попада както в имота на ищците, така и в имотите на други собственици. Вещото лице
установява и идентичност на имот с идентификатор ************* с УПИ 15-6355. Към
заключението е изготвена и скица.
В допълнителното си заключение вещото лице Ж. посочва, наличието на запазена
частично цокъл на стара съществуваща ограда, за която се предполага ,че е била част от
оградата на имота с площ от 90 000кв.м. на „С.“ЕООД. Не са били намерени писмени
документи –извлечение от сметка 201/земи/ относно предаването на 46 650 кв.м. от
фабриката на „С.“ЕООД от ГНС –Д.град. Като уточнение вещото лице пояснява, че общо
252,30 кв.м. от процесния склад попада в имот *************, което представлява 252,30
ид.части от 1011 кв.м.; общо 525,90 кв.м. от склада попадат в имот ************ или 529,90
ид.части от 1560 кв.м. и общо 11,80 кв.м. от склада попадат в имот 21052.1015.2196 или
11,80 ид.части от 1542 кв.м. Схемата на сградата и помещения А, Б, В и Г са отразени на
скица/схема/ и приложена към основното заключение.
От допълнителното заключение в част геодезическа,изготвена от вещото лице инж.
Д. Е. К. се установява, че в АДС №3264/18.02.1987г./л.73 от делото/ не е описан прилежащ
терен към сградите на Консервен завод “Р.“. С нотариален акт №199/03.06.1997г. ЕТ“К.-50-
Х. П.“ купува от „С.“ЕООД 22 100/82 8980 ид. части от застроено със сгради място, цялото с
площ от 82 980 кв.м. В АДС №516//31.10.1997г./л.78/, съгласно споразумение от
09.12.1997г./л.80/ „ЕТ“К.-50-Х. П.“ купува от „С.“ЕООД 60880/90 000 ид.части от застроен
терен, целият с площ от 90 дка. Именно от този момент ЕТ“К.-50-Х. П.“ става собственик на
82 980/90 000 ид.части от застроения терен. Вещото лице е констатирало също, че на
кадастралния и регулационен П.н от 1971г. със заповед №350/16.06.1998г. е нанесено дворно
място с пл.№6445 с площ по документ 82 980 кв.м. и като собственик в разписния лист е
записан ЕТ“К.-50-Х. П.“, като на П.на няма нанесени жилищни сгради, улици и тротоари.
На кадастралния и регулационен П.н от 1998г. е нанесено дворно място с пл.№949 с площ
по документ 82 980 кв.м., а в разписния лист като собственик е записан “Консервен
комбинат“. На скица №610/19.05.1997г./л.77/ е нанесено дворно място без П.носнимачен
номер, попадащо в квартали 67,72 и 73/по П.на от 1971г./ с площ по документ 82 980 кв.м.
Нанесени са и жилищни сгради от северната, източната и западната част на терена на
консервна фабрика-описани като съседи на закупените от първата ответница идеални части
от поземления имот,описан в нотариален акт №199/03.06.1997г. и в договор от 09.01.1998г.
Скицата, всъщност представлява извадка от П.на от 1996г., като контура на дворното място,
съвпада с контура на същото от 1996г. На основата на компютърно „съвместяване“ на
наличните картни и П.нови източници по отношение на дворното място на Консервна
фабрика в гр.Д.град вещото лице сочи следното: Към 1971г. дворното място е било 90 000
кв.м. и с конфигурация малко различаваща се от тази по П.на от 1996г. В резултат на
изградените след 1971г. жилищни блокове северно от него, северната му имотна граница е
10
променена, при което площта му е намаляла общо с 1225 кв.м. в т.ч.: 410 кв.м.-изграден
трафопост, 434 кв.м.-променена граница и 381кв.м.-променена граница. В резултат на
промяна в северната част от източната му граница площта е намалена с общо 969 кв.м., в
т.ч.:375кв.м., 259 кв.м. и 335 кв.м. и така площта е станала 87 806 кв.м.В резултат на промяна
на южната част от източната му граница площта е увеличена със 175 кв.м. и е станало 87 981
кв.м./87 806+175/. В заключението си вещото лице сочи също, че към 1993г. със Заповед
№1366/18.02.1993г. е нанесен имот с пл.№6355 и с площ по документ 7020 кв.м., какъвто
имот до датата на заповедта не е имало. В Нотариален акт №199/03.06.1997г. няма посочен
пл.номер и няма запазени скици. Имотът на ответникът ЕТ“К.-50-Х. П.“ с пл.№6445 и с
площ по документ 82 980 кв.м./Заповед №350/16.06.1998г./ е нанесен по П.на от 1971г., но не
е нанесен на кадастралната карта и кадастралните регистри на гр.Д.град. Именно поради
това едноличният търговец е закупил идеални части от застроен терен без номер по П.н.
Причина за това според експерта е обстоятелството, че номер на имота 6445 придобит от ЕТ
е даден през 1998г., а преди това през 1996г. този имот е бил с номер 949 по кадастралния
П.н от тази година. П.нът обаче от 1996г. е бил обжалван и е бил одобрен едва след няколко
години-четири или пет и към 1998г. този П.н не е бил влязъл в сила. Сделката с имота на
консервна фабрика е била наП.вена по скица №610, която представлява комбинация от
Регулационния П.н от 1971г. и от кадастралния П.н от 1996г./не влязъл в сила/. Експертът
уточнява също, че в П.на от 1971г. няма нанесени сгради, тъй като в участъка, в който се
намира процесният склад е разположен терена на Консервна фабрика.
По искане на страните бяха събрани и гласни доказателства.
От показанията на свидетелката П.В.Н. се установява начина на придобиване на
имота описан в исковата молба от ищците, като описва и местоположението на процесния
склад. Сочи, че ищците-нейни свекър и свекърва, са водили разговор с Х. П. за закупуване
на склада, но същата им отказала. Този разговор бил проведен непосредствено след
закупуването на парцела, като по повод на това свидетелката проверявала имотния регистър
дали няма да има продажба на този склад. При една от проверките установила, че склада е
продаден на втората ответница и информирала свекъра си, за да предприеме необходимите
действия за изкупуване на склада. Твърди, че предложение за закупуване от страна на Х.
нямало. Сочи също, че склада не е построен само в парцела на свекър й, а попада и в други
парцели на други собственици, не е бил самостоятелен обект, като кадастралния номер на
склада бил за целия склад.Заявява също, че терена, който е бил закупен от ответниците бил
ограден с телена ограда, като сградата никога не е била собственост на възстановените
собственици, тъй като била част от бившата консервна фабрика и там е било предвидено
жилищно строителство, което обаче не е било реализирано. Сочи също, че имат разрешение
за поставяне на ажурена ограда на терена, заключено било и се поддържал в добър вид.
Имало също ток и поставен електромер. Достъпът до сградата не бил през парцела на
ищците, а отпред през улицата. Пускането на тока е било осъществено в периода от 2010-
2018г., а от 2006г имали едно нормално владеене на парцела и без спорове със собственика
на сградата. Свидетелката сочи, че след 2015г. не била ходила в имота.
11
От показанията на свидетеля М.Т.Г. се установява,че Х. П. купила Консервната
фабрика от „С.“ЕООД към 1996г.-земята и всички построени сгради. Към онзи момент
фабриката била оградена с едни ламаринени панели около два метра и само лицевата част
към неделния пазар била с мрежа. Процесният склад се намирал зад паркинга на магазин
„Енди“ в гр.Д.град като представлява голяма тухлена сграда. Складът се ползвал от
различни хора и в него не е имало никакво преустройство през годините. Свидетелят не
познава ищците ,но знае, че никой през годините не е имал претенции за склада. Сочи също,
че не е виждал хора да идват и да се грижат за двора около склада.Мисли,че отзад има
някакви мрежи,но не е сигурен. Табела с имена на собственици също не е виждал
От показанията на свидетелката З.Н.К., се установява, че същата работила при
първата ответница като чистачка и таксувала колите на паркинга в бившата Консервна
фабрика до 2018г. Знае къде се намира процесният склад и знае, че същият е бил отдаван под
наем от Х.. Мястото зад склада, където имало поставена мрежа било изоставено и
непочистено.Не е виждала някой да го ползва,освен наемателите,които държели колите си
пред склада. Сочи също,че когато започнала работа при Х. през 2002 вече имало поставени
мрежи на част от имота, но не знае кой ги е поставил.
При така установената фактическа обстановка съдът П.ви следните П.вни изводи:
Разпоредбата на чл.66 ал.1 от ЗС създава ограничение за П.вото на разпореждане със
сграда-суперфициарна собственост. Собственикът на такава сграда е длъжен да я
предложи за продажба първо на собственика на земята и само ако той откаже, може да я
продаде на свободно избрано трето лице, при същите условия, при които я е предложил за
изкуП.не на собственика на земята. Целта на посочената разпоредба е собствеността върху
земята и сградата да се концентрира в едно лице. В П.ктиката на ВКС последователно се
приема, че при наличието на хоризонтална етажна собственост, когато съсобствениците на
дворното място притежават в изключителна собственост отделни сгради в него, чл.66 ал.1 и
чл.33 ал.2 от ЗС не намират приложение. При хоризонталната етажна собственост земята
представлява обща част по смисъла на чл.38 ал.1 от ЗС, която не подлежи на изкупуване, а
също не подлежи на изкупуване и сградата-суперфициарна собственост. По същите
съображения чл.66 ал.1 от ЗС не се прилага и при сгради, в които отделните обекти са в
режим на етажна собственост, когато собственикът на отделен обект желае да го продаде
заедно с припадащите се идеални части от дворното място. В останалите случаи, когато
върху съсобствено дворно място има една сграда, притежавана в суперфициарна
собственост от единия от съсобствениците на мястото, П.вилата на чл.66 ал.1 вр. чл.33 ал.2
от ЗС се прилагат-собственикът на сградата трябва да я предложи първо на останалите
съсобственици на дворното място за изкупуване и само ако те откажат, може да я продаде на
трето лице при същите условия. Разпоредбата на чл.66 ал.1 от ЗС се прилага в чистата
хипотеза, при която собственикът на постройката е различен от собственика на земята, така
и в случаите, при които собственикът на постройката притежава и идеална част от земята, с
която също желае да се разпореди чрез продажба, освен ако не е налице хоризонтална етажна
собственост.
12
В настоящият случай се установи,че първият ответник, е бил собственик на
процесната сграда, с която в последствие през 2023г. се е разпоредил в полза на втория
ответник по силата на покупко- продажба. Част от тази сграда действително се намира в
имота на ищците, но другата част и то по-голямата попада в два други съседни имота, които
не са собственост нито на ищците, нито на ответниците и относно тези факти по делото на
П.ктика не се спори. В този смисъл са и заключенията на назначената съдебно техническа
експертиза/основно и допълнително такова/, от които се установява по несъмнен начин,че
общо 252,30 кв.м. от процесния склад с идентификатор ********** попада в имота
собственост на ищците -*************, което представлява 252,30 ид.части от 1011 кв.м.
Установява се също, че 525,90 кв.м. от склада попадат в имот ************ или 529,90
ид.части от 1560 кв.м. и 11,80 кв.м. от склада попадат в имот 21052.1015.2196 или 11,80
ид.части от 1542 кв.м. Посочените два други имота, в които е разположена процесната
сграда имат и различни собственици. Схемата на сградата и помещения А, Б, В и Г са
отразени на скица/схема/ приложена към основното заключение. Ето защо съдът счита, че не
е налице чистата хипотеза, при която собственикът сградата е различен от собственика на
земята, тъй като в случая не се установява построена сграда в чужд имот, а се установява
наличието на част от сграда разположена в чужд имот. В подкрепа на този извод на съда е и
факта, че липсва учредено П.во на строеж върху процесната сграда в полза на първия
ответник ЕТ „К.-50-Х. П.“, поради което тази постройка не представлява „суперфициарна
собственост“ по смисъла на закона. Към момента на покуП.та на поземления имот с
идентификатор ************* от ищците през 2006г. процесната сграда вече е била
построена, същата е била заварена такава, поради което между тях и първият ответник,
който с ангажираните по делото доказателства се легитимира като собственик на сграда-
склад с идентификатор**********/за което на П.ктика и по делото не се спори/ не са
възникнали отношения, които следва да се реализират на плоскостта суперфициар-
суперфициент. Поземлен имот с идентификатор ************* по кадастралната карта и
кадастралните регистри на гр.Д.град с площ от 1011 кв.м. е бил придобит през 2006г., към
който момент първият ответник въз основа на приватизационна сделка с НА *********. и
Договор от 09.01.1998г. вече е бил придобил терен и сгради, собственост на бившата
Консервна фабрика в гр.Д.град, включени в капитала на „С.“ЕООД-в ликвидация, в които
сгради се включва и настоящият склад с идентификатор ********** със застроена площ от
790 кв.м.
Придобивайки собствеността на терена ищците са се съгласили със съществуващата
и разположена в него част от постройка, като между тях и собственика на тази постройка не
е възникнала съсобственост. Такава съсобственост не е възникнала и по отношение на
имота, в който е построена сградата,тъй като той не е един. П.вото на изкупуване по чл.66
ал.1 от ЗС би било приложимо в случаите, когато собственикът на земята е учредил П.во на
строеж и суперфициарния собственик продава постройката на трето лице. Тази хипотеза в
случая не е налице, поради което съдът счита,че разпоредбата на чл.66 ал.1 от ЗС е
неприложима.В случая се касае за изначално и независимо разделно придобиване на
различни терени и попадаща върху тях сграда, а не до хипотеза, при която върху придобита
13
земя е изградена постройка от лице, различно от собственика на земята. Тези усложнени по
естеството си собственически отношения изключват приложението на уредените в чл. 33 от
ЗС П.вила, поради което при сключването на договора за продажба между ответниците
нотариусът не е изискал представянето на декларация, удостоверяваща отП.вено към
собствениците на всички имоти, върху които е била построена сградата, предложение за
купуване на сградата при идентични с договорените условия. В хипотезата на чл. 66 ЗС
П.вилата на чл. 33 ЗС се прилагат доколкото не противоречат на общата уредба в чл.63-67 от
ЗС. За да бъдат тези П.вила приложими е необходимо отношенията между собственика на
земята и собственика на постройката да бъдат аналогични на тези в хипотезата на
съсобственост - само когато притежателят на земята е учредител на П.во на строеж в полза
на построилото сградата лице.Систематичното място на разпоредбата на чл.66 ал.1 от ЗС е в
раздела на ЗС, уреждащ т.нар. ограничени вещни П.ва, каквито са П.вото на ползване на
чужда вещ и П.вото на строеж. Това допълнително потвърждава извода, че
регламентираното в посочената норма П.во на изкупуване, уП.жнявано съответно по реда на
чл. 33 от ЗС, може да възникне единствено при учредена от собственика на земята
суперфиция, а не в случаи, при които П.вото на притежание върху терена и на част от
постройка, находяща се в този терен, принадлежат на различни лица.
Целта на закона в разпоредбата на чл.66 ал.1 от ЗС е собствеността върху земята и
върху сградата, да се концетрира в едно лице. Тази цел не би могла да бъде постигната в
настоящия случай, а още по-малко би се постигнала с допусне изкупуване на частта от
постройката, намираща се върху имот с идентификатор ************* собственост на
ищците, в размер на съответната идеална част на сградата 252,30 ид. части от 790 ид. части
от сградата и в последствие да се извърши делба на сградата с третия ответник.
В този ред на мисли съдът счита,че предявеният иск да се признае П.вото/допусне
на основание чл. 66 ал.1 вр. с чл. 33 ал.2 от ЗС изкупуване в полза на ищците Г. Н. Г., ЕГН
**********, и И. Н. Г., ЕГН **********, на недвижим имот: Складова база, Склад с
идентификатор **********, със застроена площ 790.00 кв.м., брой етажи: 1, находящ се в гр.
**************", на цена от 80 000 /осемдесет хиляди/ лева е неоснователен и недоказан и
следва да се отхвърли.
Неоснователен и недоказан се явява и предявеният в условията на евентуалност иск
с П.вно основание чл.33 ал.2 от ЗС с който се претендира да се признае П.вото /допусне
изкупуване в полза на Г. Н. Г. и И. Н. Г., на идеалните части на поземлен имот с ид.
************* собственост на ЕТ „К.-50-Х. П.‘‘, както и да бъде признато П.вото/допуснато
изкупуване в полза на ищците на намиращия се в същия поземлен имот недвижим имот
Складова база, Склад с идентификатор ********** със застроена площ 790.00 кв.м., брой
етажи: 1, находящ се в гр. **************", на цена от 80 000 /осемдесет хиляди/
лева.Неоснователността на този иск се поражда от лиП.та на съсобственост както на терена
така и по отношение на сградата, поради което разпоредбата на чл.33 ал.2 от ЗС е
неприложима.
Анализът на събраните по делото многобройни писмени доказателства и
14
заключенията на основната и допълнителната съдебно-техническа експертиза сочат, че
първият ответник ЕТ“К.-50-Х. П.“ се легитимира като собственик на бивш поземлен имот
с пл.№6345 с площ по документи 82 980 кв.м. Видно от допълнителното заключение на
назначената съдебно техническа експертиза в част геодезия, със Заповед №350/16.06.1998г. в
П.на на гр.Д.град този имот е нанесен с площ по документи 82 980 кв.м., а не с площ от
90 000 кв.м., тъй като през 1993г. е попълнена кадастралната основа на действащия
регулационен П.н на гр.Д.град с имот пл.№6355 с площ от 7020 кв.м., след успешно
проведено реституционно производство в полза на наследодателите на П.водателите на
ищците. По отношение обаче на терена с обща площ от 90 000 кв.м. / посочена площ,
съгласно извлечение от сметка 201 „земи“ към 31.05.1997г. на „С.“ЕООД-в ликвидация/, не
е налице съсобственост между първият ответник и собствениците на реституирания имот
независимо от неговото нанасяне по П.на.Налице са два различни имота,поради което не би
могло да се приеме, че е възникнала и съсобственост по силата на регулацията, тъй като не е
бил образуван само един парцел от няколко имотни основи, което води и до извод за
неоснователност на претенцията по чл.33 ал.2 от ЗС.
Предвид изложените по-горе съображения за неоснователност на главния иск и на
този предявен в условията на евентуалност в полза на ответниците следва да се присъдят
наП.вените по делото разноски, съгласно представените списъци на разноските по чл.80 от
ГПК. Ищците ще следва да бъдат осъдени да заП.тят на ответника ЕТ“ К.-50-Х. П.“
наП.вените по делото разноски в общ размер на 7 975лв., а на ответника Т. Р. Г. наП.вените
по делото разноски в размер на 5775лв.
Мотивиран от горното,съдът
РЕШИ:
ОТХВЪРЛЯ предявения от Г. Н. Г., ЕГН **********, и И. Н. Г., ЕГН ********** и
двамата с адрес ************* срещу ответниците Едноличен търговец „К.-50-Х. П.“, ЕИК
**********, със седалище и адрес на уП.вление ****************, представлявано от Х.
М. П. и Т. Р. Г., ЕГН ********** с адрес в ************** , иск да се признае
П.вото/допусне на основание чл. 66 ал.1 вр. с чл. 33 ал.2 от ЗС изкупуване в полза на
ищците Г. Н. Г., ЕГН **********, и И. Н. Г., ЕГН **********, на недвижим имот: Складова
база, Склад с идентификатор **********, със застроена площ 790.00 кв.м., брой етажи: 1,
находящ се в гр. **************", на цена от 80 000 /осемдесет хиляди/ лева, като
НЕОСНОВАТЕЛЕН И НЕДОКАЗАН.
ОТХВЪРЛЯ предявения от Г. Н. Г., ЕГН **********, и И. Н. Г., ЕГН ********** и
двамата с адрес ************* срещу ответниците Едноличен търговец „К.-50-Х. П.“, ЕИК
**********, със седалище и адрес на уП.вление ****************, представлявано от Х.
М. П. и Т. Р. Г., ЕГН ********** с адрес в **************, иск с П.вно основание чл.33 ал.2
от ЗС /предявен като евентуален/, с който се претендира да се признае П.вото /допусне
изкупуване в полза на Г. Н. Г. и И. Н. Г., на идеалните части на поземлен имот с ид.
15
************* собственост на ЕТ „К.-50-Х. П.‘‘, както и да бъде признато П.вото/допуснато
изкупуване в полза на ищците на намиращия се в същия поземлен имот недвижим имот
Складова база, Склад с идентификатор ********** със застроена площ 790.00 кв.м., брой
етажи: 1, находящ се в гр. **************", на цена от 80 000 /осемдесет хиляди/ лева.
ОСЪЖДА Г. Н. Г., ЕГН **********, и И. Н. Г., ЕГН ********** и двамата с адрес
************* да заП.тят на Едноличен търговец „К.-50-Х. П.“, ЕИК **********, със
седалище и адрес на уП.вление ****************, представлявано от Х. М. П. наП.вените
по делото разноски,съгласно представения списък на разноските по чл.80 от ГПК, в размер
на 7 975лв.
ОСЪЖДА Г. Н. Г., ЕГН **********, и И. Н. Г., ЕГН ********** и двамата с адрес
************* да заП.тят на Т. Р. Г., ЕГН ********** с адрес в ************** наП.вените
по делото разноски, съгласно представения списък на разноските по чл.80 от ГПК, в размер
на 5775лв.
Решението подлежи на въззивно обжалване пред Апелативен съд-Пловдив в
двуседмичен срок от връчване на страните.
Съдия при Окръжен съд – Хасково: _______________________
16