РП – гр. Пловдив е внесла Постановление за
освобождаване от наказателна отговорност с налагане на административно
наказание глоба по отношение на обвиняемия А.Д.К. с ЕГН: ********** за
извършено от него престъпление по чл. 131, ал. 1, т.1, пр. 1 и т. 2, пр. 1, вр.
чл. 130, ал. 1 НК.
В хода на съдебните прения представителят на
държавното обвинение поддържаше същото, тъй като то се установявало от
събраните по делото доказателства. Предложи да бъде признат за виновен и да му
се наложи глоба в размер от 1500 лева.
Защитникът адв. Д. поиска нейният доверител да бъде
признат за невинен по повдигнатото му обвинение, тъй като същото не се установявало
от събраните по делото доказателства. Дадените от свидетелката Н. показания
най-вероятно се отнасяли за друг инцидент. При условията на евентуалност, ако
обвиняемият бъде признат за виновен поиска да му се наложи глоба в размер от
1000 лева.
Обвиняемият А.К. редовно уведомен за насроченото
съдебно заседание, чрез защитника си адв. Д., не се яви, тъй като не желаеше да
присъства.
Съдът, след като обсъди събраните по делото
доказателства и взе предвид доводите на страните, намира за установено от
фактическа и правна страна следното:
Обвиняемият А.Д.К. е роден на *** ***, живущ ***, ***,
български гражданин, неосъждан, работещ, ЕГН **********.
С трудов договор №
38/11.03.2015г., приложен в заверено копие по досъдебното производство /л. 43/
на длъжност „***“ в "АВТОГРАНС 2000" ООД, ЕИК *********, била
назначена пострадалата Х.Б.В., с основно месечно трудово възнаграждение 431
лева. С допълнително споразумение № 316/29.12.2017г. към трудов договор № 38,
между страните - "АВГОТРАНС 2000" ООД и свидетелката В., било
уговорено трудово възнаграждение в размер на 513 лева като договорът бил за
неопределено време. Съгласно приложената по делото длъжностна характеристика за
длъжността ,,***‘‘ /л.45/, работата, която следвало да извършва Х. В. била
свързана с *** на поверения й **, като същата носела отговорност
за правилната експлоатация и изрядното техническо състояние на повереното й ***. Това определя и качеството
,,длъжностно лице‘‘ по смисъла на чл. 93, т.1, буква ,,Б‘‘ НК на Х. В., тъй
като на същата било възложено да изпълнява със заплата, постоянно работа,
свързана с управление на чуждо имущество в юридическо лице - "АВТОТРАНС
2000" ООД, ЕИК *********.
С трудов договор №
29/04.04.2017г., приложен в заверено копие по досъдебното производство /л. 49/
на длъжност „***“ в "Норд Ривър" ЕООД, ЕИК *********, бил назначен
обвиняемият А.Д.К., с основно месечно трудово възнаграждение 463 лева. С
допълнително споразумение № 2/01.01.2018г. към трудов договор № 29, между
страните - "Норд Ривър" ЕООД и обв. К., било уговорено трудово
възнаграждение в размер на 510 лв., като договорът бил за неопределено време.
Съгласно приложената по делото длъжностна характеристика за длъжността ,,***‘‘
/л. 51/, работата, която следвало да извършва А.К. била свързана с ***, като същият носел отговорност
за правилната експлоатация на *** и за настъпилите вреди при виновно причинени пътнотранспортни
произшествия. Със Заповед № 7/31.10.2018г. /л. 50/ на управителя на "Норд
Ривър" ЕООД обвиняемият бил командирован за два дни - 01.11.2018г. и
02.11.2018г., да изпълнява длъжността „***“ в „**НИ ПРЕВОЗИ ПЛОВДИВ“ ЕООД с цел
извършване ***. Това
определя и А.К. като длъжност лице по смисъла на чл. 93, т. 1, буква ,,Б‘‘ НК,
тъй като му е било възложено да изпълнява със заплата, постоянно работа,
свързана с пазене и управление на чуждо имущество в юридическо лице -
"Норд Ривър" ЕООД ЕИК *********, със седалище гр. Пловдив, и
съответно в „**НИ ПРЕВОЗИ ПЛОВДИВ“ ЕООД, където бил командирован със Заповед №
7/31.10.2018г.
На 02.11.2018г. /ден петък/ около
12.40 часа пострадалата Х. В. изпълнявала служебните си задължения, като ** в гр. Пловдив ***, поверен й от работодателя
"АВТОТРАНС 2000" ООД, с peг. № ****, по маршрута на **на линия № 21.
По същото време обвиняемият А.К.
също изпълнявал служебните си задължения, съгласно горепосочената Заповед №
7/31.10.2018 г., като управлявал в гр. Пловдив **, поверен му от „**НИ ПРЕВОЗИ
ПЛОВДИВ“ ЕООД, с peг. № ****, по маршрута на **на линия № **.
В ***, ** от А.К., като ** работела свидетелката В.Б..
Около 12.40 ч. Х. В. спряла **а на **ната спирка на кръговото кръстовище на „Скобелева
майка“. В същото време обвиняемият i****, се опитал да подмине посочената **на спирка и *** на пострадалата. Последната,
обаче в посочения момент навлязла в лявото платно за движение пред ***, *** от обвиняемия, който успял
своевременно да предотврати настъпването на произшествие, задействайки
спирачната система на **. Горното подразнило А.К. и същият продължил да *** след *** от Х. В.. Последната спряла **а
на последната спирка по маршрута, находяща се пред заведение „Синият кос“ в ЖК
„Тракия“ в гр. Пловдив и отворила вратите на **, за да слязат пътниците.
В близост до **от пострадалата спрял и ** от обвиняемия. Последният слязъл
от ***q приближил се до ** и се качил в същия от предната
му врата, след което се насочил се към свидетелката В., която по това време
била на мястото на *** и без да
й каже нищо, започнал да й нанася множество удари с юмруци по дясното рамо,
дясната ръка и в областта на гърдите.
От своя страна пострадалата
изпитала болка от ударите и се разтреперила, но въпреки това направила опит да
отблъсне обвиняемия, като успяла да го ритне с крак два пъти. По това време до
мястото на инцидента пристигнала свидетелката В.Б., която вървяла зад
обвиняемия.
След като последният слязъл от *** на Х. В., и с ** си се отдалечил от мястото. Действията
на обвиняемия били възприети от свидетелката А.С.Н., като нейното присъствие
било забелязано от пострадалата. След няколко дена последната се срещнала със
свидетелка Н., като същата й предоставила мобилен телефон номер ***, като заявила готовност да
свидетелкства.
Междувременно непосредствено след
инцидента, Х. В. се обадила по телефона на свидетеля А. А. - *** в
"АВТОТРАНС 2000" ООД и го уведомила за нанесения й побой от обвиняемия.
От своя страна като отговорник във връзка със служебните му задължения на А.К.
бил свидетелят Н. С., който обаче не бил уведомен въобще за случая.
След инцидента пострадалата
изпитала силни болки от нанесените й удари, като на 05.11.2018г. /ден
понеделник/ посетила отделението по съдебна медицина при УМБАЛ „Св. Георги“ -
Пловдив, където й бил извършен преглед и й било издадено Съдебномедицинско
удостоверение № 1276/2018г., след което отишла на работа. Същият ден пострадалата
трудно изпълнила служебните си задължения, предвид нестихващите болки, поради
което на следващия ден посетила личният си лекар, който й издал болничен лист
за временна неработоспособност за времето от 06.11.2018г. до 10.11.2018г.
В хода на досъдебното производство била назначена и
изготвена съдебно-медицинска експертиза. Видно от заключението на същата се
установява, че на пострадалата Х.Б.В. са били причинени масивни кръвонасядания
на гръдния кош, дясната раменна област и лявата мишница, довели до разстройство
на здравето извън случаите на чл. 128 и чл. 129 от НК /представляващо лека
телесна повреда по смисъла на чл. 130 ал. 1 от НК/.
Гореизложената
фактическа обстановка се установява от събраните в хода на досъдебното
производство и приобщени по реда на чл. 378, ал.2 НПК доказателства - показания
на свидетелите Х. В., В.Б. и А. А., както и от депозираните в хода на съдебното
следствие обяснения на обвиняемия К., както и допълнително дадени показания от
свидетелката В.Б. и показанията на свидетелите Н. С. и А.Н. и от събраните
писмени доказателства – копия от длъжностни характеристики, трудови договори и
Заповед за командироване, справка за съдимост и заключение на
съдебно-медицинска експертиза.
Съдът
намира, че с оглед разпоредбата на чл. 378, ал. 2 НПК могат да се преценяват
събраните в досъдебното производство доказателства и да се събират нови
доказателства. Относно проведения допълнителен разпит на свидетелката В.Б. в
хода на съдебното следствие, не е пречка депозираните от нея показания в хода
на досъдебното производство да бъдат приобщени по реда на чл. 378, ал. 2 НПК, а
в хода на съдебното производство да бъде разпитана за допълнителни
обстоятелства за които не е дала показания пред разследващия орган.
Въз основа
на така събраните и посочени гласни доказателства се очертават две групи
такива.
Първата
група е в подкрепа на обвинението и включва в себе си показанията на
свидетелите Х. В. и А.Н..
Втората
група е в подкрепа на защитата и включва в себе си основно обясненията на
обвиняемия К. и показанията на свидетелката В.Б..
Ето защо,
Съдът е изправен пред това да реши коя група гласни доказателства да кретидира.
Настоящият
съдебен състав намира, че следва да се даде вяра на първата група гласни
доказателства.
Пострадалата
В. депозира ясни, логични и последователни показания, кореспондиращи си с
останалия събран по делото доказателствен материал. Същата описва относимите
към предмета на доказване обстоятелства, а именно процесната дата на която се е
случило деянието, както и длъжността която е заемала – ***. Споделя за
влизането на обвиняемия и насочването му към нея, както и започването да й
нанася удари. Описва къде са попаднали същите, като прави впечатление на Съда,
че тази част от показанията й напълно съответства с наличната по делото
медицинска документация и заключението на изготвената съдебно-медицинска
експертиза. Нейните показания дори частично се подкрепят и в част от
обясненията на А.К. и свидетелката В.Б., относно обстоятелството, че едната
обувка на пострадалата е останала в ръцете на обвиняемия. Макар и явяваща се
пострадал от деянието, съдебният състав е на мнение, че същата не се явява
заинтересована от изхода на делото и депозираните от нея показания си
кореспондират изцяло с останалите събрани по делото доказателства, които са в
подкрепа на обвинението.
Свидетелката
А.Н. също депозира ясни и логични показания, които напълно се припокриват и
кореспондират със заявеното от пострадалата, като тя се явява очевидец на
деянието. Въпреки, че същата не си спомни с точност датата на деянието, тя
изложи редица други обстоятелства, въз основа на които се достигна до извод, че
е била пряк очевидец на същото. На първо място заяви, че същото се е случило
преди около година или две преди разпита, което напълно съответства на
споделеното от пострадалата. На следващо място свидетелката Н. посочи, че
мястото където е видяла извършеното от обвиняемия се е намирало в близост до
,,Скобелева майка‘‘, по което обстоятелство няма спор и никой не отрича. Също
така тя посочи и в коя част от деня е станало това, а именно по обяд в светлата
част. Видно от събраните по делото доказателства се установява, че деянието е
било извършено около 12:40 часа. Тя посочи и номера на линията по която се е
движел *** от пострадалата **, а именно номер **. Показанията на свидетелките В.
и Н. си кореспондират и относно обстоятелството, че първата заяви, че й е бил
предоставен мобилен номер от втората, който е бил **, който факт, ако не беше
се случил, пострадалата нямаше как да знае мобилния телефон на тази свидетелка.
А.Н.
заяви, че е видяла влизането на обвиняемия в **от Х. В. ***, насочването му към
нея, както и нанасянето му на удари по отношение на пострадалата. В
действителност има противоречие относно това къде са били нанесени същите, тъй
като свидетелката Н. спомена за нанасянето на шамар и зачервяването на лицето
на пострадалата, а пък от наличната по делото медицинска документация не се
установява това. Това, че обаче не е основание да не се кредитират показанията
на тази свидетелка, доколкото с оглед изминалия период от време е нормално
същата да не помни в детайли, нещата които е възприела, като следва да се
отбележи, че това е съществен пропуск на разследващите органи, че не са
издирили това лице и същото да бъде разпитано като свидетел, а това се случи
едва в съдебното производство. Съдебният състав е на мнение, че А.Н. е била
очевидец на извършеното от обвиняемия по отношение на пострадалата, доколкото
същата изрично посочи, че не е присъствала на друг такъв инцидент. Ето защо,
неоснователно се явява наведеното от страна на защита възражение в този смисъл.
Също така, деянието предмет на обвинението е било извършено на 02.11.2018 г. –
ден петък, но с оглед следващите го почивни дни е съвсем нормално пострадалата
да е посетила съдебна медицина на 05.11.2018 г. – ден понеделник, поради което
неоснователно се явява и това наведено от защитата възражение.
В подкрепа
на обвинението се явяват и показанията на разпитания в досъдебното производство
свидетел А. А.. Макар, същият да не е бил пряк очевидец на деянието, той е
пресъздал споделеното му от пострадалата, което е било в насока, че й е бил
нанесен побой от *** на друг **, което само по себе си се явява и контролен
факт относно обстоятелството, че свидетелката В. депозира достоверни показания.
Защитната версия
се изгражда основно от обясненията на обвиняемия. Освен източник на
доказателства, обаче същите се явяват и основно средство за защита, поради
което те трябва да се ценят с оглед останалите събрани по делото доказателства.
А.К.
отрича нанасянето му на удари по отношение на пострадалата, на което обаче не
следва да се даде вяра, тъй като същият има за цел избягване на наказателното
производство по отношение на него и това се явява защитна версия. Тези
твърдения си противоречат изцяло с показанията на свидетелите В. и Н., които са
в насока, че той е нанасял удари по отношение на първата. Също така,
обвиняемият твърди, че са му били причинени увреждания от самата пострадалата,
изразяващи се в контузия на пръстите на ръката, но това не се подкрепя от
обективна медицинска документация, още повече, че и самата Х. В. не отрича, че
с цел да се защити е изблъскала А.К., като е напълно възможно при този удар да
са му били причинени някакви увреждания.
Заявеното
от обвиняемия, че е споделил за инцидента на неговия пряк ръководител –
свидетелят Н. С. и че е бил ,,набит‘‘ от друга *** на *** си противоречи с
показанията на същия, който пред Съда заяви, че А. не му е звънял и не му е
споделял за такъв конфликт.
В подкрепа
на обясненията на обвиняемия се явяват единствено показанията на свидетелката В.Б.,
които са в насока, че същият не е започнал да удря пострадалата, а единствено
при самозащита е свалил обувката й. При преценка достоверността на тези
показания трябва да се вземат предвид отношенията в които се намира тя с А.К..
Същите от няколко години живеят заедно в дома на последния, като пътуват всеки
ден до работа и към момента на извършване на деянието са работели заедно, той
като *** на **, а тя като ***. В случая не е необходимо да се изследва
обстоятелството дали между тях има нещо повече от обикновено приятелство, тъй
като след като тя живее при него без да плаща наем, навежда на извод за някаква
обвързаност и възможна заинтересованост от изхода на делото. Също така след
съпоставка между протеклите събития може да се достигне до извод, че е напълно
възможно свидетелката Б. да не е възприела изцяло същите. Това е така, защото
тя не е тръгнала заедно с обвиняемия, а го е последвала след като той се е
насочил към пострадалата, като е напълно възможно тя да не е видяла нанасянето
на удари по отношение на същата, а да е пристигнала в един малко по-късен
момент, когато Х. В. се е отбранявала и е изблъскала обвиняемия.
Обстоятелството,
че тя твърди, че не е имало други хора на инцидента, след проведен допълнителен
разпит пред Съда, не означава, че свидетелката Н. не се е намирала там,
доколкото последната заяви, че се е намирала пред ** и е възприела случващото
се.
Въз основа
на гореизложеното се достигна до извод, че трябва да се кредитира първата група
гласни доказателства, като се установи по безспорен и категоричен начин, че на
процесния ден и място А.К. е нанесъл удари на Х. В.. В случая без значение са
всякакви предхождащи обстоятелства във връзка с управляваните от пострадалата и
обвиняемия моторни превозни средства, както и предпоставки за възникване на
ПТП, доколкото евентуално това би се явило личен мотив и следва да изключи
хулиганските подбуди, но в конкретния случай няма повдигнато обвинение за това.
Съдът
кредитира събраните по делото писмени доказателства, доколкото същите са
приобщени по предвидения в НПК ред, като следва да се отбележи, че в нито един
етап от производството не са били оспорени от страните по делото.
От
справката за съдимост се установява, че А.К. е неосъждан – реабилитиран е.
От
представената характеристична справка се установява, че обвиняемият е с добри
характеристични данни.
От
представеното копие от съдебномедицинско удостоверение № 1276/2018 г. се
установява, че на 05.11.2018 г. е бил извършен преглед на Х. В. с посочени в
него увреждания, което удостоверение впоследствие е послужило за извършването
на съдебно-медицинска експертиза.
От копие
от Трудов договор № 38/11.03.2015г., приложен в заверено копие по досъдебното
производство /л. 43/ и допълнително споразумение № 316/29.12.2017г. към трудов
договор № 38 се установява, че Х. В. е била назначена на длъжност „***“ в
"АВТОГРАНС 2000" ООД, ЕИК *********. Съгласно приложената по делото
длъжностна характеристика за длъжността ,,***‘‘ /л.45/, работата, която
следвало да извършва Х. В. била свързана с управление на поверения й **, като
същата носела отговорност за правилната експлоатация и изрядното техническо
състояние на повереното й моторно превозно средство. Това определя и качеството
,,длъжностно лице‘‘ по смисъла на чл. 93, т.1, буква ,,Б‘‘ НК на Х. В., тъй
като на същата било възложено да изпълнява със заплата, постоянно работа, свързана
с управление на чуждо имущество в юридическо лице - "АВТОТРАНС 2000"
ООД, ЕИК *********.
От копие
от Трудов договор № 29/04.04.2017г., приложен в заверено копие по досъдебното
производство /л. 49/ се установява, че А.К. е бил назначен на длъжност *** в
,,Норд Ривър‘‘ ЕООД, като видно от представената длъжността характеристика се
установява, че той също има качеството длъжностно лице.
Съгласно
Заповед № 7/31.10.2018г. /л. 50/ обвиняемият К. е бил командирован на процесния
ден в ,,**НИ ПРЕВОЗИ ПЛОВДИВ‘‘ ЕООД, тоест към 02.11.2018 г. той е бил
длъжностно лице и това е било по повод изпълнение на работата му.
Съдът
кредитира заключението на изготвената в хода на досъдебното производство
съдебно-медицинска експертиза, като компетентно изготвено от вещо лице,
разполагащо с необходимите опит и знания.
Видно от
заключението на същото се установява, че на пострадалата Х.Б.В. са били
причинени масивни кръвонасядания на гръдния кош, дясната раменна област и
лявата мишница, довели до разстройство на здравето извън случаите на чл. 128 и
чл. 129 от НК /представляващо лека телесна повреда по смисъла на чл. 130 ал. 1
от НК/.
С оглед гореизложената фактическа
обстановка се установява, че по отношение на обвиняемия К. са налице всички
елементи от обективна и субективна страна на престъпния състав по чл. 131, ал.
1, т.1, пр. 1 и т. 2, пр. 1, вр. чл. 130, ал. 1 НК, тъй като същият на 02.11.2018г.
в гр. Пловдив, в качеството си на длъжностно лице – *** при "Норд
Ривър" ЕООД, ЕИК *********, със седалище гр. Пловдив, командирован със
Заповед № 7/31.10.2018г. в „**НИ ПРЕВОЗИ ПЛОВДИВ“ ЕООД, при изпълнение на
службата си - *** на ** с рег. № **** по маршрут на **на линия № 66, е причинил
на Х.Б.В., ЕГН **********, в качеството й на длъжностно лице – *** при
"АВТОТРАНС 2000" ООД, ЕИК *********, при изпълнение на службата й – ***
на ** с рег. № **** по маршрут на **на линия № **, лека телесна повреда,
изразяваща се в масивни кръвонасядания на гръдния кош, дясната раменна област и
лявата мишница, довели до разстройство на здравето, извън случаите на чл. 128 и
чл. 129 от НК.
От обективна страна е
осъществено изпълнителното деяние на чл. 131, ал. 1, т. 1, пр.1 и т.2, пр. 1
вр. чл. 130, ал. 1 НК. Действията от страна на обвиняемия са насочени против
личността и личната неприкосновеност на Х. В.. Налице е и престъпният резултат,
а именно нанесена лека телесна повреда на пострадалата с разстройство на
здравето, изразяваща се в масивни кръвонасядания на гръдния кош, дясната
раменна област и лявата мишница, довели до разстройство на здравето, извън
случаите на чл. 128 и чл. 129 от НК.
Деянието е извършено от
длъжностно лице – обвиняемият К. *** при "Норд Ривър" ЕООД, ЕИК
*********, със седалище гр. Пловдив, командирован със Заповед № 7/31.10.2018г.
в „**НИ ПРЕВОЗИ ПЛОВДИВ“ ЕООД при изпълнение на службата си *** на ** с рег. № ****
по маршрут на **на линия № **.
Деянието е извършено по
отношение на длъжностно лице – Х. В. - *** при "АВТОТРАНС 2000" ООД,
ЕИК *********, при изпълнение на службата й – *** на ** с рег. № **** по маршрут
на **на линия № **.
От субективна страна,
обвиняемият К. е действал с пряк умисъл по смисъла на чл. 11, ал. 2, предл. 1 НК, като форма на вина, тъй като е съзнавал общественоопасния характер на
деянието си, предвиждал е и е искал настъпването на общественоопасните му
последици. Същият е съзнавал, че пострадалата е *** на ** и по този начин се
явява длъжностно лице, като същото се отнася и за него той е управлявал друг **.
По вида и размера на
наказанието:
Видно от приложената по делото
справка за съдимост обвиняемият К. не е осъждан /реабилитиран е/ и не е бил
освобождаван от наказателна отговорност с налагане на административно наказание
по реда на чл. 78а НК. С оглед на
изложените фактически и правни изводи са налице материално - правните
предпоставки обвиняемият да бъде освободен от наказателна отговорност за
извършеното от него престъпление по чл.
131, ал. 1, т. 1, пр.1 и т.2, пр. 1 вр. чл. 130, ал. 1 НК, като му бъде
наложено административно наказание “глоба” по реда на чл. 78а НК. Обвиняемият е
пълнолетно лице, не е осъждан за престъпление от общ характер и не е освобождаван
от наказателна отговорност по реда на чл. 78а НК, престъплението е извършено
умишлено и за него НК предвижда наказание „ лишаване от свобода до една
година'' или ,,пробация'', като не са налице
отрицателните предпоставки на чл. 78а, ал. 7 НК. Разпоредбата на чл.
78а, ал.1 НК предвижда административно наказание глоба в размер от 1000 до 5000
лева.
При индивидуализирането на административното
наказание “глоба” Съдът отчете като смекчаващи отговорността обстоятелства за
обвиняемия чистото съдебно минало, неговото
материално състояние и размера на трудовото възнаграждение, което получава и
добрите характеристични данни, като отегчаващи вината обстоятелства не се
отчетоха.
Ето защо съдът определи и наложи
на обвиняемия административно наказание
“глоба” в размер на хиляда лева, като
именно така определеният размер на глобата, се явява справедлив и в най-голяма
степен ще допринесе за постигане целите на наказанието.
По
разноските:
На
основание чл. 189, ал.3 обвиняемият А.Д.К.
беше осъден да заплати по сметка на ОДМВР гр. Пловдив направените разноски по
делото в размер от 132 лева.
Така мотивиран, съдът постанови решението си.
РАЙОНЕН СЪДИЯ:
Вярно с оригинала : И.П.