№ 40
гр. , 07.06.2021 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – П., ПЪРВИ НАКАЗАТЕЛЕН СЪСТАВ в публично
заседание на тринадесети май, през две хиляди двадесет и първа година в
следния състав:
Председател:Симеон Г. Гюров
като разгледа докладваното от Симеон Г. Гюров Административно
наказателно дело № 20211860200062 по описа за 2021 година
Производството е по реда на чл. 145 и сл. Административно-процесуалния кодекс /АПК/
във връзка с чл. 72, ал. 4 от Закона за Министерството на вътрешните работи /ЗМВР/.
Образувано е по жалба на Д. ПЛ. Д. с ЕГН:**********, депозирана чрез адвокат Н.Х., срещу
Заповед № 347зз-42/04.03.2021г., издадена от Н.И. Н. – на длъжност „*********“ при РУ –
град П., бул. „**********“ №49.
В жалбата се изразява становище, че обжалваната заповед е неправилна и
незаконосъобразна, издадена при съществени нарушения на изискванията на материалния и
процесуалния закон. Твърди се, че липсват като посочени фактическите и правни основания
за задържането, което очевидно не е извършено, както и че следва да бъде изрично посочено
и каква е причинно-следствената връзка между извършеното деяние и задържаното лице,
като такава не е посочена и не става ясно от обжалваната заповедкаква е връзката на
жалбоподателя с него., като освен, че е посочен текст от НК, е и цитирано вече образувано
досъдебно производство. Със задържането му не е прекратено извършвано към момента
престъпление, очевидно жалбоподателя не е задържан непосредствено след извършване на
твърдяното деяние, което означава, че е задържан незаконосъобразно с цел предварително
изтърпяване на бъдещо наказание или друго също толкова смислена причина. Твърди се, че
при наличие на образувано досъдебно производство, ако са събрани доказателства за
повдигане на обвинение, мярката за неотклонение, ако има такава, се взема от
наблюдаващия прокурор и същата не съставлява задържане за 24 часа по ЗМВР, като така
извършеното задържане под стража е поредната груба злоупотреба с право от страна на
МВР, а не и законосъобразно действие.В заключение се иска отмяна като незаконосъобразна
на заповедта за задържане.
В съдебно заседание жалбоподателят не се явява, представлява се от своя процесуален
1
представител - адв. Х., който поддържа жалбата. Моли да се уважи жалбата на посочените в
нея основания, не претендира разноски.
Ответникът по жалбата - Н.И. Н. – на длъжност „*********“ при РУ – град П., бул.
„**********“ №49, се явава в съдебно заседание, оспорва жалбата, като моли същата да
бъде оставена без уважение и да се потвърди издадения административен акт.
Поисканата двукратно от настоящият съдебен състав преписка в цялост по издадената
Заповед № 347зз-42/04.03.2021г. от РУ-П., не беше представена в указаните от съда
срокове, включително и в последното заседание по делото, като съдът е дал на ответника
конкретни указания по доказателствата, във връзка с указаната му док.тежест по чл. 170, ал.
1 от АПК.
С оглед събраните по делото доказателства, след преценка възраженията и становищата
на страните, на действащата и приложима нормативна уредба, съдът прие за установено от
фактическа страна следното:
На 04.03.2021 г. Вв гр.П., в 11,30 часа, Н.И. Н. – на длъжност „*********“ при РУ – град П.,
бул. „**********“ №49 е взета ПАМ по чл.72, ал.1, т.4 ЗМВР по отношение на лицето Д.
ПЛ. Д. с ЕГН:**********, като в същата е посочено, че за лицето съществуват данни ца
извършено престъпление по чл.325Б от НК по ДП-41/2021 по описа на РУ-П.. Разпоредено
задържане на жалбоподателя Д. ПЛ. Д. за срок до 24 часа в помещение за временно
задържане на РУ П.. Заповедта е подписана от задържаното лице, като в нея е отразено и
връчване на екземпляр от нея на задържания. В Заповедта не са посочени дата и час на
освобождаване на жалбоподателя.
Горната фактическа обстановка съдът прие за установена въз основа на представените и
приети доказателства: Заповед № 347зз-42/04.03.2021г., издадена от Н.И. Н. – на длъжност
„*********“ при РУ – град П., бул. „**********“ №49, с която е разпоредено задържане за
24 часа на Д. ПЛ. Д. на основание чл.72, ал.1, т.4 от ЗМВР, и която заповед съдът кредитира
изцяло.
При така установената фактическа обстановка, от правна страна съдът установява
следните изводи:
Жалбата е подадена от надлежна страна, в срока по чл. 149, ал. 1 от АПК, поради което е
допустима.
Разгледана по същество жалбата е основателна, както по изложените в нея съображения,
така и по следните съображения:
По своята правна същност посоченото задържане за срок до 24 часа на основание чл. 72,
ал. 1, т. 4 от ЗМВР представлява принудителна административна мярка /ПАМ/ по смисъла
на чл. 22 от ЗАНН, която има за цел чрез задържане на лицето при невъзможност да се
установи самоличността му в случаите и по начините, посочени в хипотезите на ал.1 на чл.
70 ЗМВР. Като всяка ПАМ създава неблагоприятни последици на адресата си с цел
постигане на определен правен резултат. В зависимост от конкретния случай, мярката по чл.
72 от ЗМВР, би могла да има превантивен или преустановителен характер. Тази мярка няма
характера на санкция за осъществено поведение в разрез с установените обществени
2
правила и ред, нито на принудителна мярка по реда на Наказателно-процесуалния кодекс, а
е предвидена като средство за преустановяване на дадено противообществено поведение и
създаване на условия за ефективно и своевременно изпълнение на правомощията на
полицейските органи. Съобразно разпоредбата на чл. 168, ал. 1 от АПК, съдът в настоящото
производство преценява законосъобразността на оспорения административен акт на всички
основания по чл. 146 от АПК.
За валидност на конкретния административния акт е необходимо да са налице в тяхната
съвкупност всички изисквания, а именно: да е издаден от компетентен орган, в изискуемата
форма, при спазване на административно-производствените правила, да не противоречи на
материалноправните разпоредби и да съответства с целта на закона. Липсата на някоя от
визираните по-горе предпоставки води до незаконосъобразност на административния акт и е
основание за отменянето му.
В случая оспорената заповед е издадена от компетентен орган Н.И. Н. – на длъжност
„*********“ при РУ – град П., представляващ полицейски орган по смисъла на чл. 57 от
ЗМВР, притежаващ качеството полицейски орган по чл. 72 от ЗМВР, като е спазена
предвидената от закона писмена форма, така както предвижда нормата на чл. 74, ал. 1 от
ЗМВР - издадена е писмена заповед за задържане, като са посочени в нея и разпоредбите на
чл. 74, ал.3, 4 и 5 от ЗМВР. Заповедта е подписана от задържания и от полицейския орган,
препис от заповедта е била връчена на задържания срещу подпис.
Заповедта съдържа част от задължителните реквизити, посочени в специалната норма на
чл. 74, ал. 2 от ЗМВР, а именно: вписани са името, длъжността и местоработата на
служителя, издал заповедта, както и данните индивидуализиращи задържаното лице - трите
имена, ЕГН и адресна регистрация, датата и час на задържането. Разяснени са правата на
задържаното лице по чл. 72, ал. 3 и 4 и чл. 73 от ЗМВР.
В оспорената заповед обаче липсва съществен реквизит, а именно - не са посочени в
изискуемата кумулативна наличност по смисъла на чл. 74, ал. 2, т. 2 от ЗМВР фактическите
и правни основания за задържането на жалбоподателя. Съгласно чл. 59, ал. 2, т. 4 от АПК,
съществена част от формата, в която следва да бъде издаден един административен акт, е
излагане на фактически и правни основания. Следователно, това са два отделни реквизита,
които имат самостоятелно значение и не се припокриват. В тази връзка следва да се посочи,
че фактическите и правни основания, съдържащи се в оспорената заповед определят и
предмета на доказване и само тези основания следва и могат да бъдат доказвани от
ответната страна с допустимите доказателствени средства.
В конкретния случай видно от оспорената заповед, посоченото в нея правно основание е
това по чл. 72, ал. 1, т. 4 от ЗМВР, като е посочено, че съществуват данни за лицето за
извършено престъпление по чл.325Б от НК по ДП №41/2021 г. по описа на РУ-П.. Съгласно
посочената разпоредба на чл. 72, ал. 1, т. 4 от ЗМВР полицейските органи могат да
постановят заповед за задържане на лицето при невъзможност да се установи самоличността
му в случаите и по начините, посочени в хипотезите на ал.1 на чл. 70 ЗМВР, каквито не се
установи да са посочени в заповедта. От фактическа страна в заповедта е посочено горното
основание за задържане. В контекста на горното в заповедта липсва изискуем от нормата на
3
чл. 74, ал. 2, т. 2 от ЗМВР реквизит - фактически основания за издаването на заповедта за
задържане и за прилагането на ПАМ. Съгласно константната съдебна практика - Решение №
3506/12.03.2012 г. по адм. д. № 15620/2011 г. на ВАС, Решение № 4410 от 02.04.2009 г. на
ВАС по адм. д. № 6839/2008 г., Решение № 9338/18.06.2019 г. по адм. д. № 426/2019 г. на
ВАС и др. фактическите основания за издаване на адм. акт са юридическите факти, от които
органът черпи упражненото от него публично субективно право. Затова липсата им не само
не позволява индивидуализираното му, за да бъде то проверено, а сочи пряко на неговото
отсъствие. Липсата на фактическо основание не може да бъде заместена от посочване на
правни основания, какъвто е процесният случай.
За да бъде законосъобразно наложена такава ПАМ в случая, за адм.орган важи
императивното изискване да посочи конкретни данни, от които да може да се направи
обосновано предположение, че лицето е извършило или е съпричастно към извършването на
конкретно престъпление. Тези данни следва да са посочени точно, конкретно и ясно. Това е
основно задължение за обосноваване при упражненото от органа правомощие в рамките на
предоставената му дискреционна власт, с него законодателят цели осигуряване на
възможност за адресата на акта да защити правата си.
Изискването за обосноваване на административния акт е една от гаранциите за
законосъобразност на същия, които законът е установил за защитата на правата и
правнозащитените интереси на гражданите и организациите - страни в административното
производство. Тази гаранция се проявява в две насоки. С излагането на мотивите се
довеждат до знанието на страните съображенията, по които административният орган е
издал съответния административен акт. Това подпомага страните в избора на защитните
средства и въобще при изграждането на защитата им срещу такива актове. От друга страна
наличието на мотиви улеснява и прави възможен контрола върху законосъобразността и
правилността на акта, упражняван при обжалването му пред по-горния административен
орган и пред съда, допринася за разкриване на евентуално допуснатите закононарушения,
разкрива и възможности за контрол над случаите, в които въпросът е решен по
целесъобразност, но са надхвърлени рамките на предоставената на административния орган
оперативна самостоятелност. 3начението на изискването за мотиви според АПК е такова, че
тяхното неизлагане към административния акт съставлява съществено нарушение на закона
и основание за отмяна на акта. В този смисъл е Тълкувателно решение № 4 от 22.04.2004 г.
на ВАС по д. № ТР-4/2002 г., ОС. В този смисъл следва да се има предвид и Решение от
24.06.2014 г. на Европейския съд по правата на човека по жалби № 50027/08 и № 50781/096 -
Петков и Профиров срещу България, в което е прието, че единствено посочване на правното
основание за ареста, приемано самостоятелно, е недостатъчно, а при липса на конкретна
фактическа обосновка на необходимостта от задържането, то се явява несъвместимо с
принципа за защита на лицата от произвол. В същото решение е посочено още, че според
което чл. 5, § 1, б. "с" (буква "в") от Конвенцията за защита на правата на човека и основните
свободи изисква лицето да е задържано по "обосновано подозрение", че е извършило
престъпление и че такова подозрение не може да бъде общо и абстрактно (параграф 46).
Поради това задържането следва да бъде обосновано с конкретни данни за извършване на
4
престъпление от съответното лице или данни за съпричастност на лицето към извършването
на конкретно престъпление. За да обоснове правото на органа да упражни предоставеното
му правомощия в рамките на неговата дискреционна власт и за осигуряване възможност на
адресата на акта да защити правата си е следвало в заповедта за задържане по чл. 72, ал. 1, т.
4 от ЗМВР да са описани конкретни фактически обстоятелства свързани с това коя от
хипотезите по чл. 70, ал.1, т.1-5 от ЗМВР е осъществявал полицейският орган, какво е било
поведението на адресата в частност да бъдат посочени конкретни факти, че лицето е
препятствало установяването на самоличността му, респективно и извършило престъпление
или е съпричастно към извършването на такова. В случая в заповедта липсват обективирани
каквито и да било факти и обстоятелства релевиращи наличието на конкретни и обективни
данни и обстоятелства, сочещи, че за лицето спрямо което е постановено задържането по чл.
72, ал. 1, т. 4 от ЗМВР, са налице горецитираните хипотези, а се сочи в нея, че има данни за
извършено престъпление по чл.325Б от НК по ДП №41/2021 г. по описа на РУ-П..
Действително съгласно трайно установената съдебна практика мотивите за изготвяне на
адм. акт могат да бъдат изложени и в други документи съдържащи се в административната
преписка когато тези документи изхождат от издателя на акта. В случая обаче доколкото се
касае до засягане на едно от основните права на човека - правото на свобода, обект на
изключителна защита от ЕКПЧ следва да бъде съобразена разпоредбата на чл. 5, § 2 от
ЕКПЧ съгласно която на всяко арестувано лице следва незабавно да бъдат съобщени
основанията за арестуването му. С други думи ако и мотивите да са изложени в документ
различен от оспорваната заповед, то този документ следва да е бил незабавно доведен до
знанието на задържаното лице, което не се установява в конкретния случай. Нещо повече
престъпленията са конкретни противоправни деяния, обявени от закона за наказуеми и
осъществяващи състав от НК, не съществува престъпление изобщо, така че не е достатъчно
и посочването само и единствено на номер на досъдебно производство и цитиран член от
НК, което се образува по повод достатъчно данни за извършено престъпление.
С процесната Заповед е ограничено правото на свобода и сигурност на жалбоподателя Д. по
чл. 30, ал. 1 КРБ и член 5, § 1, изр. 1 от ЕКПЧ, чиято конституционна и
международноправна защита императивно изисква чрез чл. 30, ал. 2 от КРБ вр. чл. 74, ал. 2,
т. 2 ЗМВР чл. 74, ал. 6 ЗМВР и член 5, § 2 ЕКПЧ основанията за задържането да му бъдат
съобщени незабавно. Обратното, същата тази правна закрила и формираната трайна
практика на ЕСПЧ по член 5 ЕКПЧ изключва категорично възможността едно лице да бъде
лишено от свобода, независимо под каква форма и за какъв срок, на неизвестни за него
основания. Ето защо, след като необходимата информация за тях не се съдържа в
процесната Заповед съгласно чл. 74, ал. 2, т. 2 ЗМВР и чрез връчването на неин препис по
реда на чл. 74, ал. 6 ЗМВР не е доведена до знанието на жалбоподателя Д. при задържането
му съгласно член 5, § 2 ЕКПЧ, фактическите негови основания не могат да се формулират,
предявяват и доказват от постановилия го полицейски орган впоследствие. Липсата на
фактическо основание не може да се преодолее чрез събиране на гласни доказателства в
съдебната фаза на процеса-свидетелски показания, които официално не се установи да са
приобщени по повода издадената заповед за задържането на лицето, нито са му били
5
незабавно съобщени съгласно член 5, § 2 ЕКЧП чрез връчването препис по реда на чл. 72,
ал. 4 ЗМВР. Липсата на фактически основания в процесната заповед не би могла да се
преодолее и посредством изисканата и непредставена в съдебната фаза административна
преписка, въз основа на която е издадена процесната заповед за задържане, в която се
твърдят данни за съпричастност на Д. към извършено престъпление по чл.325Б от НК към
дата 04.03.2021 г. Липсата на фактически основания за задържането в обжалваната Заповед
препятства и съдебния контрол по чл. 72, ал. 4 ЗМВР и член 5, § 4 ЕКПЧ, който се
упражнява единствено в рамките на индивидуалния административен акт, чиято
законосъобразност се оспорва. Този порок във формата на процесната Заповед е съществен,
не е незабавно отстранен от издалия я полицейски орган до задържането на жалбоподателя
на 04.03.2021 г. съгласно член 5, § 2 ЕКЧП, не подлежи на последващо саниране по делото и
е самостоятелно абсолютно основание за отмяната й.
В случая, както вече бе посочено оспорената заповед не съдържа конкретни фактически
основания, довели до реализиране на правомощието на полицейския орган по чл. 72, ал. 1, т.
4 ЗМВР. Липсата на основен реквизит на заповедта представлява сериозен порок във
формата на акта по смисъла на чл. 146, т. 2 от АПК, който не може да бъде саниран. Съчетан
и с липсата на мотиви обосновава извод за незаконосъобразност и налага нейната отмяна.
По изложените съображения след осъществената проверка по чл. 168 АПК, съдът намира
жалбата за основателна - оспорената Заповед № 347зз-42/04.03.2021г., издадена от Н.И. Н. –
на длъжност „*********“ при РУ – град П., бул. „**********“ №49, с която е разпоредено
задържане за 24 часа на Д. ПЛ. Д. на основание чл.72, ал.1, т.4 от ЗМВР, е
незаконосъобразно издадена с нарушения по чл. 146, т. 2 и т. 4 АПК, поради което следва да
се отмени на основание чл. 172, ал. 2, пр. 2 от АПК.
Мотивиран от изложеното и на основание чл. 172, ал. 2, предложение четвърто от АПК,
Районен съд-П., първи състав
РЕШИ:
ОТМЕНЯ по жалба на Д. ПЛ. Д. с ЕГН:********** Заповед № 347зз-42/04.03.2021г.,
издадена от Н.И. Н. – на длъжност „*********“ при РУ – град П., бул. „**********“ №49.
Решението подлежи на обжалване с касационна жалба в четиринадесетдневен срок от
съобщението за изготвянето му пред Aдминистративен Съд – София област.
Съдия при Районен съд – П.: _______________________
6