№ 17216
гр. София, 24.09.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 113 СЪСТАВ, в публично заседание на
шестнадесети септември през две хиляди двадесет и пета година в следния
състав:
Председател:ИЛИНА В. ЗЛАТАРЕВА
МИТЕВА
при участието на секретаря ПЕТЯ АСП. ПЕТРОВА
като разгледа докладваното от ИЛИНА В. ЗЛАТАРЕВА МИТЕВА Гражданско
дело № 20241110137430 по описа за 2024 година
Производството е по реда на чл. 124 и сл. ГПК.
Образувано е по искова молба от *********** „************“ АД срещу Х. Г. П., с
която е предявен осъдителен иск с правно основание чл. 500, ал. 1, т .1 КЗ, вр. с чл. 45 ал. 1
ЗЗД за сумата от 6633,22 лв., представляваща регресно вземане за платено застрахователно
обезщетение по застраховка „Гражданска отговорност“, вкл. ликвидационни разноски в
размер на 25 лв. за вреди от застрахователно събитие – ПТП, настъпило на 22.02.2023 г. в гр.
София, причинени от ответника при управлението на лек автомобил марка
„**************“ с рег. №***********, който отказал да се подложи на проверка за алкохол.
Ищецът твърди, че в срока на застрахователното покритие по договор за застраховка
„Гражданска отговорност“ за управлявания от ответника лек автомобил по вина на същия
настъпило събитие – ПТП, в причинна връзка, с което са причинени щети на л.а.
„**************“ с рег. № ***********. Твърди, че платил на застрахователя по
имуществена застраховка на увредения автомобил сумата от 6633,22 лв. за действителните
вреди, причинени от застрахования при него водач, в т.ч. 25 лв. за ликвидационни разноски.
Спрямо ответника, в качеството на делинквент, възникнало регресно вземане за платеното
застрахователно обезщетение, тъй като отказал да се подложи на проверка за алкохол с
техническо средство алкотест дрегер и не дал кръвна проба, за което бил наказан по
административен ред. Претендира законна лихва и разноски.
В срока по чл. 131 ГПК ответникът чрез назначения му в хипотезата на чл. 47, ал. 6
ГПК особен представител оспорва предявения иск като недопустим и неоснователен с
1
възражение за липсата на пълно и главно доказване на твърдения отказ за подлагане на
проверка за алкохол. Оспорва доказателствената стойност на представеното от ищеца
удостоверение на МВР-СДВР в частта, в която със същото е удостоверено, че лицето не е
дало кръвна проба. Оспорва като завишен и размера на щетите от процесното ПТП, като в
тази връзка излага, че същият не съответствал на средните пазарни цени и че не всички
увреди в детайли от лекия автомобил се намират в причинно-следствена връзка с
процесното ПТП.
Съдът, като прецени събраните по делото доказателства по свое убеждение и
съобразно чл. 235 ГПК във връзка с посочените от страните доводи, намира за установено от
фактическа и правна страна следното:
За основателност на иска в тежест на ищеца е да докаже, че е налице застрахователно
правоотношение по застраховка "Гражданска отговорност" между страните, че в срока на
застрахователно покритие по договора за застраховка "Гражданска отговорност", в резултат
на виновно и противоправно поведение на ответника, чиято гражданска отговорност е
застрахована при ищеца, е настъпило застрахователно събитие, за което ищецът носи риска
(непозволено увреждане по смисъла на чл. 45 от ЗЗД), че в изпълнение на задължението си
по договора за застраховка "Гражданска отговорност" ищецът е изплатил обезщетение за
вредите, които са в причинна връзка с деликта, осъществен от ответника при управление на
МПС, при което ответникът е отказал тестване за алкохол, че причинените вреди възлизат на
претендиратата сума.
Не е спорно по делото, че ищецът е бил застраховател на гражданската отговорност
на водача на лек автомобил "**************“ с рег. № **********, че в това качество
ищецът е заплатил застрахователно обезщетения в общ размер на 6633,22 лв. за
застрахователно събитие, реализирано на 02.02.2023 г. от ответника при управление на
посочения автомобил.
Механизмът на процесното произшествие се установява по безспорен начин от
съставения протокол за ПТП № *************** от 02.02.2023 г., от който се установява, че
на 22.02.2023 г. около 12,20ч. в гр. София в лек автомобил „**************“ с рег. №
********** се движел по Околовръстен път с посока от бул. „България“ към ул. „Братя
Бъкстон“, при което пред сградата на ММ-Груп водачът реализирал ПТП с движещия се
пред него и намаляващ скоростта лек автомобил „**************“ с рег. № ***********.
Протоколът е съставен от компетентен орган в рамките на неговите правомощия и
след посещение на място на местопроизшествието, поради което същият съставлява
официален документ по смисъла на чл. 179 ГПК, който се ползва не само с обвързваща съда
формална доказателствена сила относно авторството на материализираното в него изявление
на съставителя, но и с материална доказателствена сила относно самото удостоверено
волеизявление. При протокол изготвен след посещение на място, съставителят удостоверява
пряко възприети от него факти при огледа, относими за определяне на механизма на ПТП,
като местоположението на МПС, участници в ПТП, характера и вида на нанесените щети,
пътните знаци и маркировката на мястото на произшествието и други. При неоспорване на
2
автентичността на протокола и обстоятелствата, определящи го като официален документ,
страната, на която същият се противопоставя, може да оспори верността на удостоверените в
него факти, но следва да проведе пълно обратно доказване, с оглед обвързващата
материална доказателствена сила на документа /в този смисъл Решение № 15/25.07.2014 по
дело № 1506/2013 на ВКС, ТК, I т. о., Решение № 85/28.05.2009 г. по т. д. № 768/2008 г. на
ВКС, II ТО, Решение № 24/10.03.2011 г. по т. д. № 444/2010 г. на ВКС, I ТО, Решение №
73/22.06.2012 г. по т. д. № 423/2011 г. на ВКС, I ТО и Решение № 98/25.06.2012 г. по т. дело
№ 750/2011 г. на ВКС, II ТО /.
От гореизложения механизъм се установява по недвусмислен начин, че виновен за
процесното произшествие е ответникът Х. Г. П., който при управлението на лекия
автомобил „**************“ с рег. № ********** не се е движел на такова разстояние от
движещото се пред него друго превозно средство, че да може да избегне удар в него, когато
то намали скоростта или спре рязко– нарушение на чл. 23, ал. 1 ЗДвП.
Обстоятелството, че ответникът е отказал да се подложи на прверка за алкохол, също
се установява от съдържанието протокола за ПТП и останалите документи, приложени в
изисканата администратвно-наказателна преписка по съставен АУАН, подписани от
ответника без възражения. В частта, в която е констатиран отказ на виновния за ПТП водач
да се подложи на проверка за алкохол, протоколът за ПТП, талонът за изследване и
протоколът за медицинско изследване и вземане на биологични проби се ползват с
материална доказателствена сила, тъй като същите носят подписи от ответника, който не са
оспорени.
От заключението на изслушаната по делото съдебно-автотехническа експертиза,
което съдът кредитира като обективно и изготвено от вещо лице с необходимите знания и
опит, се установява, че всички описани щети се намират в причинно-следствена връзка с
процесния инцидент, както и че същите са на стойност 6608,22 лв.
Ето защо и на основание чл. 500, ал. 1, т. 1 КЗ застрахователят има право да получи
от виновния водач платените от него обезщетения, ведно с ликвидационните разходи.
Предявеният иск за сумата от 6633,22 лв. се явява изцяло основателен.
Като законна последица от уважаването на иска в полза на ищеца се присъжда
поисканата законна лихва върху главницата от датата на постъпване на исковата молба в
съда – 20.06.2024г. до окончателното плащане.
По разноските:
При този изход на делото и на основание чл. 78, ал. 1 ГПК право на разноски има
само ищецът.
Съобразно представения по делото /на л. 116/ списък по чл. 80 ГПК ищецът е сторил
разноски на обща стойност 1930,33 лв., в т. ч. 265,33 лв. за държавна такса, 665 лв. за платен
адвокатски хонорар, 500 лв. за възнаграждение на вещото лице по изслушаната съдебно-
3
автотехническа експертиза и 500 лв. за възнаграждение на особени представител в хип. на
чл. 47, ал. 6 ГПК, които му се следват от ответника.
Така мотивиран, съдът
РЕШИ:
ОСЪЖДА Х. Г. П. с ЕГН ********** с адрес гр. София, ж.к.. „***************“,
бл. 11, вх. Д, ет. 8, ап. 140 да заплати на основание чл. 500, ал. 1, т. 1 предл. трето КЗ вр. с
чл. 45, ал. 1 ЗЗД на *********** „************“ с ЕИК *********** със седалище и адрес
на управление гр. София, ул. „**********“ №5 сумата 6633,22 лева, представляваща
регресно вземане за платеното застрахователно обезщетение по застраховка "Гражданска
отговорност" за имуществени вреди, причинени на лек автомобил „Хюндай Туксон“ с рег. №
************** от ответника, който с поведението си като водач на лек автомобил
"**************“ с рег. № ********** станал причина за настъпване на ПТП на 22.02.2023
г. в гр. София, след което отказал тестване за алкохол, с включени 25 лв. за ликвидационни
разноски, ведно със законната лихва от 20.06.2024 г. до окончателното плащане.
ОСЪЖДА Х. Г. П. с ЕГН ********** с адрес гр. София, ж.к.. „***************“,
бл. 11, вх. Д, ет. 8, ап. 140 да заплати на основание чл. 78, ал. 1 ГПК на ***********
„************“ с ЕИК *********** със седалище и адрес на управление гр. София, ул.
„**********“ №5 сумата от 1930,33 лв. за разноски по делото.
РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване пред Софийски градски съд в двуседмичен
срок от съобщаването му на страните.
На основание чл. 7, ал. 2 ГПК препис от решението да се връчи на страните.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
4