РЕШЕНИЕ
№ 237
гр.Бургас, 24.02.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
Административен съд Бургас, тринадесети касационен състав, в открито заседание на 10 февруари през две хиляди двадесет и втора година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ : Румен Йосифов
ЧЛЕНОВЕ : 1. Павлина Стойчева
2. Веселин Белев
при участието на секретаря В. С., в присъствието на прокурора Деян Петров, като разгледа докладваното от съдията докладчик Белев КАНД № 14 по описа на съда за 2022г. и за да се произнесе, взе предвид следното :
Производството е по реда на чл.208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс.
Касатор е агенция „Пътна инфраструктура“ (АПИ гр.София. Жалбоподателят участва в производството чрез пълномощник – юрисконсулт Елена Павлова.
Ответник по касация е Б.И.Х., ЕГН:**********, със съдебен адрес *** 35. Ответникът взема участие в касационното производство чрез пълномощник – адвокат М.К. ***.
Жалбата е насочена срещу решение № 37/04.11.2021 г. по АНД № 230/2021 г. на Районен съд Карнобат. С последното е отменено наказателно постановление № 7316/28.07.2021 г. на началника на отдел Контрол по РПМ в Дирекция Анализ на риска и оперативен контрол на АПИ София, с което на касационния жалбоподател е наложена глоба 1000 лв. за извършено нарушение по чл.53 ал.1 от Закон за пътищата.
В обстоятелствената част на наказателното постановление АНО е посочено, че на 05.07.2021 г. била извършена оперативна проверка на път I-6, км. 445+400 преди входа на гр.Карнобат, посока гр.Сливен – гр.Бургас, при която било установено, че Б.Х. управлявал и осъществявал движение на съчленено ППС с пет оси, което било извънгабаритно по смисъла на §1 т.1 от ДР на Наредба № 11 от 3.7.2001г. за движение на извънгабаритни и/или тежки пътни превозни средства на МРРБ, респективно е тежко по чл.3 т.2 от ДР на същата Наредба. Било установено, че натоварването на задвижващата (2 – ра) единична ос на същото ППС е 13,885 т. при максимално допустимо натоварване от 11,5 т., както и, че при същото измерено разстояние между осите 1,32 м., сумата от натоварването на ос на тройната ос на полуремаркето е 30,050 т., при максимално допустимо натоварване от 24 т. За измерените параметри, водачът не представил разрешение/разрешително или квитанция за платени пътни такси, издадено по съответния ред.
В мотивите си първоинстанционният съд приел за установено авторството на деянието, както и установените с техническо средство натоварвания на осите на превозното средство. Направил извод, че АНО не квалифицирал нарушението правилно като административно нарушение на разпоредбите на ЗП и Наредба № 11/03.07.2001г., тъй като надвишаването на допустимите норми е в рамките на 30%, при което специално разрешение за ползване на пътя не е необходимо, а движението на тежкото превозно средство се извършва след заплащане та съответна такса. Преценил, че в хода на административнонаказателното производство не били допуснати съществени процесуални нарушения, но поради неправилно приложение на материалния закон отменил постановлението.
В касационната жалба и писмено становище се излагат възражения за неправилно тълкуване и прилагане на материалния закон от първоинстанционния съд. Сочат се безспорните обстоятелства, че управляваното от Х. превозно средство било с надвишение на установените норми за натоварване на ос, при което превозното средство е било тежко и извънгабаритно по смисъла на закона, а движението се е извършвало при тези обстоятелства без предварително издадено разрешение за специално ползване. Иска се касационната инстанция да отмени първоинстанционното съдебно решение и да постанови ново по същество, с което да потвърди наказателното постановление. Не се сочат нови доказателства.
Жалбата е допустима – подадена е в срока по чл.211 от АПК, от страна, за която решението е неблагоприятно.
Участващият в производството прокурор излага становище за неоснователност на касационната жалба. Иска първоинстанционното решение да бъде оставено в сила като правилно и законосъобразно. Не сочи нови доказателства.
За да се произнесе по законосъобразността на обжалваното наказателно постановление съдът взе предвид следното.
По делото липсват оплаквания на страните, отнасящи се до валидността и допустимостта на обжалваното решение. При извършена служебна проверка в тази насока на основание чл.218 ал.2 АПК съдът прие, че първоинстанционният съдебен акт е валиден и допустим.
Правилността на първоинстанционното съдебно
решение настоящата инстанция проверява в пределите по чл.218 от АПК – в рамките
на направените от касатора оплаквания, а по отношение правилното приложение на
материалния закон – и служебно.
От фактическа страна първоинстанционният съд е
установил изложеното в обстоятелствената част на наказателното постановление, а
именно, че на посочените в него дата и час, жалбоподателят управлявал
посоченото съчленено товарно МПС с натоварване на ос, чиито величини са
установени от контролните органи чрез използване на служебно техническо
средство. Фактите по делото са правилно установени въз основа на събраните
доказателства, поради което и на основание чл.221 ал.2 от АПК настоящата
инстанция препраща към мотивите на първоинстанционното съдебно решение в тази
им част.
Липсват направени от касатора оплаквания за
допуснати съществени процесуални нарушения от първоинстанционния съд.
Правилно е приложен материалния закон, а направените в тази връзка оплаквания от касатора са неоснователни.
Съгласно чл.53, ал.1, т.2 от ЗП, наказват се с глоба от 1000 до 5000 лв., ако деянието не представлява престъпление, физическите лица, нарушили разпоредбите на чл.25, чл.26, ал.1, т.1, букви „в“ и „г“, т.2, ал.2 и ал.5 и чл.41 или които извършат или наредят да бъде извършено движение на извънгабаритни и тежки пътни превозни средства и товари без разрешение на собственика или администрацията, управляваща пътя.
Разпоредбата на чл.26, ал.2, т.1, б „а“ от ЗП указва, че за дейности от специалното ползване на пътищата без разрешение се забраняват, в обхвата на пътя и ограничителната строителна линия, движението на извънгабаритни и тежки пътни превозни средства.
Съгласно чл.37, ал.1, т.1 от Наредба № 11 от 3.7.2001 г. за движение на извънгабаритни и/или тежки пътни превозни средства на МРРБ (в редакцията към момента на нарушението 04.08.2020 г. Изм. и доп. - ДВ, бр. 97 от 2016 г., в сила от 1.01.2017 г.), във вътрешността на страната съответните служби за контрол при МВР и Агенция „Пътна инфраструктура“ спират и проверяват спрелите и навлезли в обхвата на пътя и ограничителната линия извънгабаритни и/или тежки пътни превозни средства и колесни трактори и друга колесна самоходна техника за земеделското стопанство, регистрирана за работа съгласно Закона за регистрация и контрол на земеделската и горската техника, както и съставят акт на водача, на съпровождащото лице и на другите длъжностни лица, когато при проверката се установи, че движението се извършва без разрешително или документ за платена такса в случаите по чл.14, ал.3.
Според чл.14, ал.3 от Наредба № 11 от
3.7.2001 г., извънгабаритните
и/или тежките ППС, на които се разрешава да се движат след заплащане само на
дължимата такса, са тези, които имат обща маса до 45 тона или натоварване на
ос, което не превишава с повече от 30 % допустимите максимални натоварвания на
ос по раздел II, както и тези с габаритни размери: широчина - до 3,30 м.,
височина - до 4,30 м., и дължина - до 22 м. Т.е. извънгабаритните и/или тежките
ППС, които отговарят на някое от предвидените в тази норма условия, могат да се
движат по пътищата само след заплащане на дължимата такса, съответно без
издадено специално разрешение.
По делото няма спор и е установено че ППС, управлявано
от Б.Х., към момента на извършената проверка, е тежко по смисъла на чл.3, т.2,
вр. чл.7 и извънгабаритно по смисъла на §1, т.1 от ДР на Наредба
№11/03.07.2001г., поради превишаване на посочените по-горе норми за натоварване
на ос. Направените в този смисъл правни изводи са съобразени със закона.
В продължение на горното обаче, установеното натоварване на ос не превишава, с повече от 30% допустимите максимални натоварвания на ос по раздел ІІ. Натоварването на задвижващата (втора) единична ос при проверката е било 13,885 т. при максимално допустимо натоварване 11,5 т., съгласно чл.7, ал.1, т.4, б. „а“ от Наредбата, а при измерено разстояние между осите 1,32 м., сумата от натоварването на ос на тройната ос на полуремаркето е 30,050 т., при максимално допустимо натоварване 24 т., съгласно чл.7, ал.1, т.3, б. „б“ от Наредбата. Тези данни, установени от АНО сочат, че е изпълнена една от хипотезите в цитираната норма чл.14, ал.3 от Наредбата (натоварването не е надвишавало с повече от 30% установените норми), поради което движението на процесното ППС по пътищата било допустимо и с платена такса. При проверката водачът не представил квитанция за платена такса, но след това незабавно е заплатил компенсаторна такава и е представил доказателства за това пред АНО. Последният, при решаването на преписката по реда на чл.52 ал.4 от ЗАНН е следвало да се съобрази с това ново обстоятелство и да приложи правилото на чл.10, ал.2 от ЗП съгласно което е настъпило по силата на закона освобождаване на водача от административнонаказателна отговорност, поради заплащането в срок на компенсаторна такса. Наказателно постановление при тези обстоятелства не е следвало да се издава срещу жалбоподателя, а издаденото се явява незаконосъобразно.
Предвид тези окончателни изводи на настоящия съдебен състав, съвпадащи с изводите по първоинстанционното решение, касационната жалбата се явява основателна и на основание чл.221 ал.2 АПК обжалваното съдебно решение следва да се остави в сила.
Мотивиран от изложеното Административен съд Бургас
Р Е Ш И :
ОСТАВЯ В СИЛА решение № 37/04.11.2021 г. по АНД № 230/2021 г. на Районен съд Карнобат.
Решението е окончателно и не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ :
ЧЛЕНОВЕ :