РЕШЕНИЕ
№ 2130
гр. Варна, 22.12.2021 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ВАРНА, 17 СЪСТАВ, в публично заседание на
тридесети ноември през две хиляди двадесет и първа година в следния състав:
Председател:Иван Стойнов
при участието на секретаря Валентина М. Милчева
като разгледа докладваното от Иван Стойнов Гражданско дело №
20213110108467 по описа за 2021 година
Производството се разглежда по реда на чл. 238 ГПК, образувано по предявените от
„**“ ЕООД, ЕИК *, със седалище и адрес на управление: гр. *, срещу „*“ ООД, ЕИК *, със
седалище и адрес на управление: гр. *, обективно кумулативно съединени осъдителни
искове за ОСЪЖДАНЕ на ответника да заплати на ищеца сумата в размер на 20 822,33 лв.
/двадесет хиляди осемстотин двадесет и два лева и тридесет и три стотинки/,
представляваща сбор от заплатени на неосъществено основание авансови суми от ищеца, в
качеството му на възложител, на ответника, в качеството му на изпълнител, представляващи
възнаграждения за извършени СМР по сключени между страните Договор за строителство
от 27.04.2016 г. и Договор за изпълнение на строителни-монтажни работи от 16.03.2017 г.,
съставляващи разликата между заплатените в повече авансови суми в общ размер от 121
286,77 лв. за периода 28.01.2017 г. – 31.07.2017 г. и реално дължимите такива за
извършената работа в общ размер от 100 464,44 лв., съобразно издадените от изпълнителя
фактури за периода 27.01.2017 г. – 01.08.2017 г., на основание чл. 55, ал. 1, предл. II ЗЗД,
ведно със законната лихва от датата на подаване на исковата молба /14.06.2021 г./ до
окончателното изплащане на задължението, както и сумата в размер на 1 688,25 лв. /хиляда
шестстотин осемдесет и осем лева и двадесет и пет стотинки/, представляваща обезщетение
за забава върху главницата за периода от 27.08.2020 г. /датата на получаване на нотариална
покана от ответника/ до 14.06.2021 г. /датата на подаване на исковата молба/, на основание
чл. 86, ал. 1 ЗЗД.
Разпореждането за връчване на препис от исковата молба, ведно с препис от същата с
приложенията към нея, са изпратени за отговор на ответника, като съобщението е връчено
по реда на чл. 50, ал. 4 ГПК, доколкото не е намерено лице, което да получи съобщението и
е залепено уведомление на адреса на седалището на дружеството. Съобщението за
насрочване на съдебно заседание е получено лично от лице на адреса.
Нито в срока за отговор, нито в съдебното заседание е предприето оспорване.
Ответникът не се е явил в първото заседание по делото. Не е направено и искане за
разглеждане на делото в негово отсъствие. Видно от приложените по делото книжа, на
ответника са били указани последиците от пропускане на сроковете за размяна на книжата и
1
неявяване в съдебно заседание.
В исковата молба ищецът „*“ ЕООД твърди, че на 27.04.2016 г. с ответника „*“ ООД
са сключили договор за строителство за изпълнение на довършителни СМР по част ВиК
съгласно КСС в обект в УПИ II-545, кв. 23 по плана на с. *, общ. *и на 16.03.2017 г. са
сключили втори договор за изпълнение на СМР за изграждане на площадкова канализация,
съгласно КСС на обект комплекс курортни вили в УПИ II-545, кв. 23 по плана на с. *, общ.
*. Излага, че във връзка с изпълнението по договорите страните са подписвали двустранни
протоколи, като съгласно тях ответникът е издал фактури в периода 27.01.2017 г. –
01.08.2017 г. на обща стойност 100 464,44 лв. Сочи, че по време на действието на
договорите, в периода 28.01.2017 г. – 31.07.2017 г., е извършвал плащания към ответника,
част от тях авансово на обща стойност 121 286,77 лв. Твърди, че е надплатил парични
средства в общ размер от 20 822,33 лв., с които ответникът неоснователно се е обогатил,
поради неосъществяване на основанието да извърши съответните СМР, като за датата от
която е започнало обогатяването сочи 31.07.2017 г., когато е последното извършено от него
плащане. Излага, че във връзка с изготвянето на годишния му счетоводен отчет за 2018 г. е
получил отговор от счетоводството на ответника на 13.03.2019 г., че е съгласен и дължи на
ищеца посочената сума. Сочи, че е провел многобройни разговори с ответника, но сумите
така и не са заплатени, като е изпратил и нотариална покана до него да възстанови сумите,
която е получена на 27.08.2020 г. Плащане не е последвало, поради което счита, че е налице
основание да предяви настоящите искове за осъждане на ответника да заплати дължимата
сума, както и обезщетение за забава. Моли съда да уважи исковете и да му присъди разноски
по делото.
Подробно изложение на фактическите твърдения и правната квалификацията на
претендираните права са обявени в писмения доклад, връчен на страните с Определение №
6234 от 12.10.2021 г.
По същество ищецът е поискал от съда да постанови неприсъствено решение, ако са
налице условията за това.
Ответникът не е упражнил правото си на защита.
По делото са представени писмени доказателства, чиято автентичност не е оспорена,
за постигнати уговорки между страните за съдържанието на уговореното по Договор за
изпълнение на строително-монтажни работи от 16.03.2017 г. и Договор за строителство от
27.04.2016 г., както и съответните приложения към тях. Представени са множество фактури,
количествени сметки и протоколи за установяване извършването и заплащането на СМР,
както и други доказателства във връзка с отношенията между страните и изпълненията на
задълженията на ищеца по договорите. Установява се, че по време на действието на
договорите ищецът е извършвал плащания, като е надплатил парични средства в общ размер
от 20 822,33 лв., които ответникът не му е възстановил, както и че е уведомил ответника за
това с нотариална покана на 27.08.2020 г.
Ответникът не е оспорил тези твърдения, нито представените писмени
доказателства.
Претенциите за осъждане на ответника да заплати сума, представляваща сбор от
заплатени на неосъществено основание авансови суми от ищеца, в качеството му на
възложител, на ответника, в качеството му на изпълнител, представляващи възнаграждения
за извършени СМР по сключени между страните договори, както и обезщетение за забава
върху главницата за периода от 27.08.2020 г. до датата на подаване на исковата молба, съдът
намира в значителна степен за вероятно основателни и следва да се уважат изцяло в
предявените размери, ведно с претендираната законна лихва върху главницата от датата на
подаване на исковата молба до окончателното заплащане на задължението.
По тези съображения, съдът установява наличието на предпоставките за
постановяване на неприсъствено решение по чл. 239 ГПК, поради което и претенциите
следва да се уважат по този ред.
2
Съответно на направеното искане за присъждане на разноски, посочени по списък по
чл. 80 ГПК, кореспондиращ на представени доказателства за извършени от ищеца плащания
по повод на водене на делото, ответникът следва да заплати на основание чл. 78, ал. 1 ГПК
сумата в общ размер от 900,46 лв. за заплатена държавна такса и 1 600 лв. за адвокатско
възнаграждение.
По изложените съображения и на основание чл. 239, ал. 2 ГПК, съдът
РЕШИ:
ОСЪЖДА „*“ ООД, ЕИК *, със седалище и адрес на управление: гр. *, ДА
ЗАПЛАТИ на „*“ ЕООД, ЕИК *, със седалище и адрес на управление: гр. *, сумата в размер
на 20 822,33 лв. /двадесет хиляди осемстотин двадесет и два лева и тридесет и три
стотинки/, представляваща сбор от заплатени на неосъществено основание авансови суми от
ищеца, в качеството му на възложител, на ответника, в качеството му на изпълнител,
представляващи възнаграждения за извършени СМР по сключени между страните Договор
за строителство от 27.04.2016 г. и Договор за изпълнение на строителни-монтажни работи от
16.03.2017 г., съставляващи разликата между заплатените в повече авансови суми в общ
размер от 121 286,77 лв. за периода 28.01.2017 г. – 31.07.2017 г. и реално дължимите такива
за извършената работа в общ размер от 100 464,44 лв., съобразно издадените от изпълнителя
фактури за периода 27.01.2017 г. – 01.08.2017 г., на основание чл. 55, ал. 1, предл. II ЗЗД,
ведно със законната лихва от датата на подаване на исковата молба /14.06.2021 г./ до
окончателното изплащане на задължението, както и сумата в размер на 1 688,25 лв. /хиляда
шестстотин осемдесет и осем лева и двадесет и пет стотинки/, представляваща обезщетение
за забава върху главницата за периода от 27.08.2020 г. /датата на получаване на нотариална
покана от ответника/ до 14.06.2021 г. /датата на подаване на исковата молба/, на основание
чл. 86, ал. 1 ЗЗД.
ОСЪЖДА „*“ ООД, ЕИК *, със седалище и адрес на управление: гр. *, ДА
ЗАПЛАТИ на „*“ ЕООД, ЕИК *, със седалище и адрес на управление: гр.*, сумата от
2 500,46 лв. /две хиляди и петстотин лева и четиридесет и шест стотинки/, представляваща
извършени от ищеца разноски в производството, на основание чл. 78, ал. 1 ГПК.
Присъдените с решението суми могат да бъдат заплатени по посочената от ищеца
банкова сметка в БАНКА ДСК с IBAN: *.
РЕШЕНИЕТО не подлежи на обжалване, на основание чл. 239, ал. 2 ГПК.
РЕШЕНИЕТО да се обяви в регистъра и преписи от него да се връчат на страните.
Съдия при Районен съд – Варна: _______________________
3