№ 15499
гр. София, 13.08.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 141 СЪСТАВ, в публично заседание на
петнадесети юли през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:
Председател:СИЛВИЯ СТ. ХАЗЪРБАСАНОВА
при участието на секретаря РУЖА Й. АЛЕКСАНДРОВА
като разгледа докладваното от СИЛВИЯ СТ. ХАЗЪРБАСАНОВА Гражданско
дело № 20241110105127 по описа за 2024 година
Производството е по реда на чл. 124, ал. 1, вр. чл. 235 ГПК.
Предявени са осъдителни искове от „Т... ЕАД, с правно основание чл. 79, ал. 1, пр. 1, вр. чл.
149 и сл. ЗЕ и чл. 86 ЗЗД за заплащане на суми за продажна цена на доставена топлинна енергия и
мораторна лихва за забава в плащането на цената, срещу Н. И. Б. и А. И. Г., като наследници на И.
П. Г., с цена на исковете 2176,44 лв., относно топлоснабдения имот – ап. 16 /ателие/, находящ се в
гр. София, ул. „П...“, № 18, вх. А, аб. № 125162.
Ищецът „Т...“ EАД твърди, че е налице облигационно отношение, възникнало с
наследодателя на ответниците И. П. Г. въз основа на договор за продажба на топлинна енергия при
Общи условия, чиито клаузи съгласно чл. 150 ЗЕ са обвързали потребителите без да е необходимо
изричното им приемане. За натрупаните задължения отговорност носели наследниците – Н. И. Б. и
А. И. Г. при равни квоти. Поддържа, че съгласно тези общи условия е доставил за процесния
период на ответника топлинна енергия, като купувачът не е престирал насрещно – не е заплатил
дължимата цена. . Твърди, че съгласно общите условия /влезли в сила на 11.07.2016 г./ купувачът на
топлинна енергия е длъжен да заплаща дължимата цена в 45- дневен срок от датата на публикуване
на месечните дължими суми на интернет страницата на ищцовото дружество. Моли ответниците да
бъдат осъдени да заплатят на ищеца всеки един от тях сумата от 916,60 лв., представляваща цена
на доставена от дружеството топлинна енергия за периода от 1.5.2020 г. до м.04.2022 г., ведно със
законна лихва от 29.01.2024 г. до изплащане на вземането, мораторна лихва за забава в размер на
148,38 лв. за периода от 15.9.2021 г. до 13.09.2023 г., главница за дялово разпределение за имота за
периода м.08.2020 г. – м.04.2022 г. в размер на 18,79 лв., ведно със законна лихва от 29.01.2024 г. до
изплащане на вземането, мораторна лихва за забава върху главница за дялово разпределение в
размер на 4.45 лв. за периода от 16.10.2020 г. до 13.09.2023 г. за топлоснабдения имот – ап. 16
/ателие/, находящ се в гр. София, ул. „П...“, № 18, вх. А, аб. № 125162. Претендира разноски.
Ответниците Н. И. Б. и А. И. Г. чрез особен представител адв. Д. са депозирали отговор в
срока по чл. 131 ГПК. Оспорват исковете по основание и размер. Представеният по делото
нотариален акт, касаел друг имот в същия блок – ап.18 и собственик бил друго лице.
Третото лице – помагач „... ЕООД изразява становище за основателността на предявените
искове.
Съдът, като съобрази правните доводи на страните, събраните писмени доказателства,
поотделно и в тяхната съвкупност, съгласно правилата на чл. 235, ал. 2 ГПК, достигна до следните
фактически и правни изводи:
По исковете с правно основание чл. 79, ал. 1, пр. 1 ЗЗД, вр. чл. 149 ЗЕ.
В тежест на ищеца е да установи възникването на облигационно отношение по договор за
1
продажба между него и ответника (респ. неговия наследодател), по силата на което е доставил
топлинна енергия в твърдяните количества и за ответника е възникнало задължение за плащане на
уговорената цена в претендирания размер, както и че през процесния период в сградата, в която се
намира процесният топлоснабден имот, е извършвана услугата дялово разпределение от лице, с
което ищецът е сключил договор и че е възникнало задължение за заплащане на възнаграждение в
претендирания размер. При установяване на тези обстоятелства в тежест на ответника е да докаже,
че е погасил претендираните вземания.
Съгласно чл. 153, ал. 1 ЗЕ „потребители на топлинна енергия” са всички собственици и
титуляри на вещно право на ползване в сграда - етажна собственост, присъединени към абонатна
станция или към нейно самостоятелно отклонение. А по силата на § 1, т. 42 (отм.) ЗЕ, но действащ
през релевантния период, „потребител на енергия или природен газ за битови нужди” е физическо
лице - собственик или ползвател на имот, което ползва топлинна енергия с топлоносител гореща
вода или пара за отопление, климатизация и горещо водоснабдяване, или природен газ за
домакинството си. При спор кой е собственик или титуляр на ограниченото вещно право на
ползване на имота, за който е доставена топлинна енергия, т.е. кой е страна по твърдяното
облигационно правоотношение, съответно купувач по договора за продажба на топлинна енергия,
ищецът е длъжен чрез пълно и главно доказване по правилата на чл.154, ал. 1 от ГПК да установи
това правнорелевантно обстоятелство.
Първият спорен въпрос е дали е налице облигационно правоотношение между „Т...“ EАД и
ответниците Н. И. Б. и А. И. Г. досежно доставката на топлинна енергия до топлоснабдения имот –
ап. 16 /ателие/, находящ се в гр. София, ул. „П...“, № 18, вх. А, аб. № 125162, което съобразно
цитираната по-горе дефинитивна разпоредба е обусловено от притежавано вещно право на
собственост върху имота в рамките на исковия период. За да бъде установено така очертаното
спорно между страните обстоятелство ищецът следва в условията на пълно и главно доказване да
установи, че наследодателят И. П. Г. е бил собственик на процесния имот, като за тази цел по
делото са приобщени множество писмени доказателства.
Видно от приетия по делото Нотариален акт № 184, том XXIV, дело 3209/1988 г. за
собственост върху жилище построено върху държавно място от ЖСК „24 Януари“, гр. София, ул.
П... № 18, Й. С. Б. е придобила собствеността върху ап.18, находящ се на ет.7. Съгласно Списък за
броя на живущите по апартаменти на ул. „П...“, № 18 към 1879 г., наследодателят на ответниците И.
П. Г. е вписан като собственик на ап.2, а за ап.16 Н. Н. Л.. Съгласно Протокол от 02.09.2002 г.
Общото събрание на етажните собственици в жилищна сграда в режим на етажна собственост,
находяща се в гр. София, ул. „П...“, № 18, приложен ведно със списък на присъствалите етажни
собственици - в т.ч. И. П. Г., положил подписа си срещу аб. номер 125162, е взело решение за
извършване на услугата дялово разпределение в сградата етажна собственост от конституираното
по делото трето лице помагач „... ЕООД. В тази връзка от представеното по делото Удостоверение
от „ГИС София“ ЕООД от 30.03.2015 г. /лист 11/ се установява, че настоящ адрес ул. „П...“ № 18,
вх.А, Б и В се отнася за жилищна сграда с три входа, нанесени с пл. № 1232, 1233 и 1234.
За установяване възникването на валидно облигационно правоотношение между страните
на ищеца са издадени 2 бр. съдебни удостоверения, които да послужат пред АВ за снабдяване с
преписи от цялата документация касаеща ЖСК „24 Януари“, гр. София, ул. П... № 18, както и пред
СГС Фирмено отделение за снабдяване със същата информация. Видно от приобщено по делото
писмо от АВ, ведно с приложено писмо от 28.06.1988 г., Удостоверение от 16.05.1988 г. ,
Удостоверение от 04.05.1988 г., Удостоверение ФД от 04.02.1994 г. и Окончателен разделителен
протокол за жилищни блокове № 1,22 и 3 на ЖСК „24 Януари“, гр. София , от които съдът
установи, че процесният имот не фигурира като собственост на И. П. Г..
При съвкупния анализ на всички горепосочени писмени доказателства съдът намира за
неустановено в условията на пълно и главно доказване твърдението на ищеца, че ответниците Н. И.
Б. и А. И. Г. в качеството на законни наследници на И. П. Г. са придобила правото на собственост
върху процесния имот за исковия период, още повече, че с отговора на исковата молба е
релевирано изрично възражение в този смисъл. Ангажираните от ищеца писмени доказателства не
доказват по безспорен начин наличието на вещно право на собственост на ответника, респ. на
неговия наследодател, върху процесния топлоснабден имот с адрес: ап. 16 /ателие/, находящ се в
гр. София, ул. „П...“, № 18, вх. А, аб. № 125162.
Ето защо исковете следва да бъдат отхвърлени изцяло като неоснователни, поради липса на
твърдяното облигационно правоотношение между „Т...“ ЕАД и ответниците, чието наличие не
беше доказано при условията на пълно и главно доказване от ищеца в настоящото производство.
С оглед неустановяването на първата материална предпоставка обуславяща
основателността на предявените искове, съдът намира, че е безпредметно да обсъжда останалите
2
материални предпоставки, респ. събраните доказателства за тяхното установява.
По акцесорните искове с правно основание чл. 86, ал. 1 ЗЗД:
С оглед неоснователността на главните искове, неоснователни се явяват и обусловените от
тях акцесорни искове за заплащане на обезщетение за забава в размер на законната лихва по чл. 86,
ал. 1 ГПК.
По разноските:
При този изход на спора и на основание чл. 78, ал. 3 ГПК единствено ответниците имат
право на разноски. Доколкото ответниците се представляват от назначен от съда особен
представител, такива не им се следват.
Ръководен от гореизложеното, съдът
РЕШИ:
ОТХВЪРЛЯ предявените от „Т...“ ЕАД, ЕИК ********, с адрес на управление гр. София, ул.
Я..., срещу Н. И. Б., ЕГН **********, с адрес гр. София, ул. „П...“, № 18, вх. А, обективно
кумулативно съединени осъдителни искове с правно основание чл. 79, ал. 1, пр. 1 ЗЗД вр. чл. 153 ЗЕ
и чл. 86, ал. 1 ЗЗД за осъждане на ответника да заплати на ищеца сумата от 916,60 лв.,
представляваща цена на доставена от дружеството топлинна енергия за периода от 1.5.2020 г. до
м.04.2022 г., ведно със законна лихва от 29.01.2024 г. до изплащане на вземането, мораторна лихва
за забава в размер на 148,38 лв. за периода от 15.9.2021 г. до 13.09.2023 г., главница за дялово
разпределение за имота за периода м.08.2020 г. – м.04.2022 г. в размер на 18,79 лв., ведно със
законна лихва от 29.01.2024 г. до изплащане на вземането, мораторна лихва за забава върху
главница за дялово разпределение в размер на 4.45 лв. за периода от 16.10.2020 г. до 13.09.2023 г. за
топлоснабдения имот – ап. 16 /ателие/, находящ се в гр. София, ул. „П...“, № 18, вх. А, аб. №
125162, като НЕОСНОВАТЕЛНИ.
ОТХВЪРЛЯ предявените от „Т...“ ЕАД, ЕИК ********, с адрес на управление гр. София, ул.
Я..., срещу А. И. Г., ЕГН **********, с адрес гр. София, ул. „П...“, № 18, вх. А, обективно
кумулативно съединени осъдителни искове с правно основание чл. 79, ал. 1, пр. 1 ЗЗД вр. чл. 153 ЗЕ
и чл. 86, ал. 1 ЗЗД за осъждане на ответника да заплати на ищеца сумата от 916,60 лв.,
представляваща цена на доставена от дружеството топлинна енергия за периода от 1.5.2020 г. до
м.04.2022 г., ведно със законна лихва от 29.01.2024 г. до изплащане на вземането, мораторна лихва
за забава в размер на 148,38 лв. за периода от 15.9.2021 г. до 13.09.2023 г., главница за дялово
разпределение за имота за периода м.08.2020 г. – м.04.2022 г. в размер на 18,79 лв., ведно със
законна лихва от 29.01.2024 г. до изплащане на вземането, мораторна лихва за забава върху
главница за дялово разпределение в размер на 4.45 лв. за периода от 16.10.2020 г. до 13.09.2023 г. за
топлоснабдения имот – ап. 16 /ателие/, находящ се в гр. София, ул. „П...“, № 18, вх. А, аб. №
125162, като НЕОСНОВАТЕЛНИ.
РЕШЕНИЕТО е постановено при участието на „... ЕООД, като трето лице-помагач, на
страната на ищеца.
РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване пред Софийския градски съд с въззивна жалба, в
двуседмичен срок от съобщаването му на страните.
ПРЕПИС от решението да се връчи на страните.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
3