Присъда по дело №1055/2013 на Окръжен съд - Бургас

Номер на акта: 38
Дата: 23 юни 2014 г. (в сила от 9 юли 2014 г.)
Съдия: Стефан Христов Стойков
Дело: 20132100201055
Тип на делото: Наказателно дело от общ характер
Дата на образуване: 19 ноември 2013 г.

Съдържание на акта

П Р И С Ъ Д А       

 

Номер     104      ,                2014 година, 23.06.                          град  Бургас                                                          

 

                           В  ИМЕТО  НА  НАРОДА

 

БУРГАСКИ ОКРЪЖЕН СЪД                                              Наказателен състав

На двадесет и трети юни                 две хиляди и четиринадесета  година  

В публично заседание в следния състав:

                                                                                 

                             ПРЕДСЕДАТЕЛ: СТЕФАН СТОЙКОВ

                                                                                                   СЪДЕБНИ ЗАСЕДАТЕЛИ: К.В.

                                                              Е.Д.

                                         

Секретар: Ц.Е.

Прокурор: Ангел Ангелов

като разгледа докладваното от съдия Стойков

наказателно общ характер дело   1055 по описа за 2013 година

 

 

                П Р И С Ъ Д И:

 

ПРИЗНАВА подсъдимите А.В.В., роден на *** г. в *, * гражданин, *, * образование, *, *, с постоянен адрес ***, ЕГН **********,  за ВИНОВЕН в това, че на 03.07.2013 г. около 20.50 часа в гр. Ахелой по черен път, водещ до „Шато Ахелой 2“, община Поморие в съучастие с Г.К.Б. като извършители отнел чужди движими вещи – 1 брой синджир от злато с тегло 3 грама, 14 карата на стойност 150 /сто и петдесет/ лева, 1 брой кръстче от сребро с тегло 2 грама с камъчета на стойност 4 /четири/ лева, 1 брой кръстче от сребро с тегло 3 грама на стойност 6 /шест/ лева, 1 чифт обици от сребро на стойност 16 /шестнадесет/ лева, всичко на обща стойност 176 /сто седемдесет и шест/ лева от владението на Л. Т., родена на *** г. в *, гражданка на * без нейно съгласие с намерение противозаконно да ги присвои, като употребил за това сила и деянието е извършено в условията на опасен рецидив, като на основание чл. 303 НПК вр чл. 199, ал. 1, т. 4 вр чл. 198, ал. 1 вр. чл. 29, ал. 1 б. „а“ и б. „б“ вр. чл. 20, ал. 2 вр. чл. 36 вр. чл. 58а, ал. 1 от НК го ОСЪЖДА на ТРИ ГОДИНИ И ЧЕТИРИ МЕСЕЦА ЛИШАВАНЕ ОТ СВОБОДА.

На основание чл. 60 ал. 1 и чл. 61, т.2 ЗИНЗС наказанието лишаване от свобода, определено на А.В.В. *** при строг режим.

и Г.К.Б., роден на *** г. в *, * гражданин, *, *, *, *, *, с постоянен адрес ***, ЕГН **********, за ВИНОВЕН в това, че на 03.07.2013 г. около 20.50 часа в гр. Ахелой по черен път, водещ до „Шато Ахелой 2“, община Поморие, в съучастие с А.В.В. като извършители отнел чужди движими вещи – 1 брой синджир от злато с тегло 3 грама, 14 карата на стойност 150 /сто и петдесет/ лева, 1 брой кръстче от сребро с тегло 2 грама с камъчета на стойност 4 /четири/ лева, 1 брой кръстче от сребро с тегло 3 грама на стойност 6 /шест/ лева, 1 чифт обици от сребро на стойност 16 /шестнадесет/ лева, всичко на обща стойност 176 /сто седемдесет и шест/ лева от владението на Л. Т., родена на *** г. в *, гражданка на *, без нейно съгласие с намерение противозаконно да ги присвои като употребил за това сила и към момента на извършване на деянието е бил непълнолетен, но е разбирал свойството и значението на деянието, и е могъл да ръководи постъпките си, като на основание чл. 303 НПК вр. чл. 198 ал. 1 вр. чл. 63, ал. 1, т. 3 вр. чл. 20, ал. 2 вр. чл. 60 вр. чл. 58а НК го ОСЪЖДА на ОСЕМ МЕСЕЦА ЛИШАВАНЕ ОТ СВОБОДА

На основание чл. 58 ал. 2 и чл. 191 ал. 2 ЗИНЗС наказанието лишаване от свобода, определено на Г.К.Б.  да бъде изтърпяно в Поправителен дом при първоначален общ режим.

На основание чл. 189, ал. 3 НПК ОСЪЖДА А.В.В. и Г.К.Б. да заплатят разноските по делото в размер на 110 лева по равно /по 55 лева за всеки/.

На основание чл. 189, ал. 2 пр. 1 НПК разноските за преводач в размер на 60 лева от досъдебното производство остават за сметка на ОД МВР – гр. Бургас.

Веществените доказателства по делото – 1 брой тъмно синя платнена торбичка, съдържаща 1 чифт сребърни обици да бъдат върнати на собственика – Л. Т., родена на *** г. в *, гражданка на *.

На основание чл. 59, ал. 1 от НК ПРИСПАДА времето, през което подсъдимият Г.К.Б. е бил задържан с мярка за неотклонение „Задържане под стража“ по настоящото дело от определеното му наказание лишаване от свобода.

 

Присъдата подлежи на обжалване или протестиране пред Апелативен съд Бургас в 15-дневен срок от днес.

 

 

ПРЕДСЕДАТЕЛ:        

 

                 

  СЪДЕБНИ ЗАСЕДАТЕЛИ: 1.

 

 

                                                            2.

 

Съдържание на мотивите

МОТИВИ КЪМ ПРИСЪДА № 104  от 23.06.2014 ГОДИНА ПО НОХД № 1055/13г. ПО ОПИСА НА ОКРЪЖЕН СЪД ГР. БУРГАС .

         Подсъдимият А.В.В., роден на *** г. в гр. *, * гражданин, *, *, *, *, с постоянен адрес *, ЕГН **********, е предадена на съд по реда на чл.247 ал.1 т.1 от НПК както следва:  за това, че на 03.07.2013 г. около 20.50 часа в гр. Ахелой по черен път, водещ до „Шато Ахелой 2“, община Поморие в съучастие с Г.К.Б. като извършители отнел чужди движими вещи – 1 брой синджир от злато с тегло 3 грама, 14 карата на стойност 150 /сто и петдесет/ лева, 1 брой кръстче от сребро с тегло 2 грама с камъчета на стойност 4 /четири/ лева, 1 брой кръстче от сребро с тегло 3 грама на стойност 6 /шест/ лева, 1 чифт обици от сребро на стойност 16 /шестнадесет/ лева, всичко на обща стойност 176 /сто седемдесет и шест/ лева от владението на Л. Т., родена на *** г. в гр. *, *, без нейно съгласие с намерение противозаконно да ги присвои, като употребил за това сила и деянието е извършено в условията на опасен рецидив, - престъпление по  чл. 199, ал. 1, т. 4 вр чл. 198, ал. 1 вр. чл. 29, ал. 1 б. „а“ и б. „б“ вр. чл. 20, ал. 2 

Подсъдимият Г.К.Б., роден на *** г. в гр. *, * гражданин, *, *, *, *, *, с постоянен адрес *, ЕГН **********, е предадена на съд по реда на чл.247 ал.1 т.1 от НПК както следва:  за това, че на 03.07.2013 г. около 20.50 часа в гр. Ахелой по черен път, водещ до „Шато Ахелой 2“, община Поморие, в съучастие с А.В.В. като извършители отнел чужди движими вещи – 1 брой синджир от злато с тегло 3 грама, 14 карата на стойност 150 /сто и петдесет/ лева, 1 брой кръстче от сребро с тегло 2 грама с камъчета на стойност 4 /четири/ лева, 1 брой кръстче от сребро с тегло 3 грама на стойност 6 /шест/ лева, 1 чифт обици от сребро на стойност 16 /шестнадесет/ лева, всичко на обща стойност 176 /сто седемдесет и шест/ лева от владението на Л. Т., родена на *** г. в гр. *, *, без нейно съгласие с намерение противозаконно да ги присвои като употребил за това сила и към момента на извършване на деянието е бил непълнолетен, но е разбирал свойството и значението на деянието, и е могъл да ръководи постъпките си- престъпление по  чл. 198 ал. 1 вр. чл. 63, ал. 1, т. 3 вр. чл. 20, ал. 2

Процесът се проведе при условията на чл.371 т.2 НПК по искане на подсъдимите, които признаха изцяло фактите изложени в обстоятелствената част на обвинителния акт и се съгласиха да не се събират доказателства за тези факти.

В съдебно заседание, представителят на прокуратурата поддържа повдигнатото спрямо подсъдимите  обвинение като изтъква, че от събраните по делото доказателства, същото е доказано по несъмнен и категоричен начин. Пледира подсъдимите да бъде признати за виновни в извършване на престъплението с посочената правна квалификация. Предвид реда, по който е протекъл процеса не се спира подробно на фактическата обстановка. По отношение на наказанието, предлага да бъде наложено такова, при превес на смекчаващите вината обстоятелства. Представителят на прокуратурата поиска от съда на наложи наказание на подсъдимия Б. лишаване от свобода в размер на 1 г. 6 м. по чл.58”а” НК , което да се изтърпи ефективно в поправителен дом. На подсъдимия В. предлага наказание от 6 години лишаване от свобода, което да се редуцира по реда на чл.58“а“ НК и да бъде изтърпяно в затвор при строг режим.

         Защитата на подсъдимия В.  също не се спира на фактическата обстановка, предвид самопризнанието и счита, че тя е идентична с изложената от представителя на държавното обвинение в обвинителния акт. Обръща внимание на обстоятелството, че подсъдимия е имал добро процесуално поведение от началото на процеса. Обръща внимание на младата и възраст и моли съда това да се вземе  предвид. По повод наказанието моли съда да наложи наказание 3 години и 4 месеца и след редукция по реда на чл.58”а” НК.

         Защитата на подсъдимия Б. поддържа казаното от колегата му по отношение на фактическата обстановка. Сочи ниската стойност на предмета на престъплението като смекчаващо вината обстоятелство. При определяне на наказанието съда, да  наложи наказание в минимума, съгласно нормата на закона и след това да се редуцира по реда на чл.58”а” НК , като се приложи и чл.66 ал.1 НК за срок по преценка на съда.

Подсъдимите са съгласни със становището на защитата. Признават се за виновни. Съжаляват за стореното. Молят за минимално наказание.

Съдът, като прецени събраните по делото доказателства по реда на чл. 373 ал.3 от НПК, доводите и възраженията на страните, намира за установено следното:

І. ОТ ФАКТИЧЕСКА СТРАНА

         Пострадалата Т. гостувала в жилището на сина си намиращо се  в гр.А. на ул.“* в комплекс „Ш. А.“. На 03 юли 2013г. около 20, 50 часа след разходка , се прибирала към посочения по горе адрес. Вървяла по черен път  след „Марина Кейп“. На около 50 метра след навлизането в черния път зад гърба и към нея се приближили подсъдимите. Попитали колко е часа. При това положение подсъдимия Б. я подминал, застанал пред нея и сграбчил синджира, който пострадалата носила на врата си. Чрез дърпане го скъсал и взел. Понеже пострадалата започнала да вика, той запушил устата и и я съборил на земята. В същото време подсъдимият В. седнал върху краката на пострадалата и отскубнал едната обеца от нейното ухо, а тя сама му дала втората обеца. По същото време подсъдимия Б. продължавал да държи пострадалата и да запушва устата й. След като отнели описаните по горе вещи, двамата подсъдими пуснали пострадалата и побягнали към асфалтовия път, а тя от своя страна избягала по посока на „Шато Ахелой 2“.  На описаните по горе вещи и по точно на златното синджирче имало два сребърни кръста, по голям и по малък, като по малкият бил украсен с декоративни камъчета. Обеците били сребърни.  Същите обеци по късно по време на разследването пострадалата разпознала като свои.   Отнети били -1 брой синджир от злато с тегло 3 грама, 14 карата на стойност 150 /сто и петдесет/ лева, 1 брой кръстче от сребро с тегло 2 грама с камъчета на стойност 4 /четири/ лева, 1 брой кръстче от сребро с тегло 3 грама на стойност 6 /шест/ лева, 1 чифт обици от сребро на стойност 16 /шестнадесет/ лева, всичко на обща стойност 176 /сто седемдесет и шест/ лева

ІІ ПО ДОКАЗАТЕЛСТВАТА

 

Описаната фактическа обстановка се основава на  доказателствата по делото, разгледани по отделно и в съвкупност.

Пострадалата разпознала по надлежния ред подсъдимите.

По време на разпита си тя подробно разяснила как е извършено деянието и участието на всеки един, както е описано във фактическата обстановка.

На 13 юли 2013г. е извършен оглед на местопроизшествието, което е показано от свидетелката Ч., живееща на съпружески начала с В.Б. – брат на подсъдимия Г.Б..

Същата свидетелка е дала подробни показания , за част от вещите предмет на престъплението, които са продадени в заложна къща на свидетеля Н.. Това се потвърждава и от показанията на последния свидетел.

Съдът приема за правилна и обоснована , приобщената съдебно оценъчна експертиза относно стойността на предмета на престъплението.

ІІІ ПРАВНИ ИЗВОДИ

 

Всички посочени доказателства и доказателствени средства оформят единна по същността си фактическа обстановка, която дава възможност на съда да направи следните правни изводи:

От обективна страна и двамата подсъдими са осъществили в съучастие като съизвършител престъпление по чл.198 НК, като за подсъдимия В. е на лице и квалифициращото обстоятелство „опасен рецидив”, което ще бъде обсъдено по долу.

На първо място е отнето от владението на пострадалата имущество, описано в обстоятелствената част на мотивите и същото е присвоено от двамата подсъдими.

На второ място категорично е употребена сила и от двамата при осъществяване на изпълнителното деяние, изразяваща се в скъсване и издърпване от врата на пострадалата на синджира, събаряне на земята, запушване с ръка на устата на пострадалата и притискане на краката на същата, издърпване на едната обеца от нейното ухо със сила. Като резултат е сломена съпротивата на жертвата и същата се е лишила от владението на собствените си вещи, а подсъдимите са осъществили своя власт върху тях, в резултата на насилието.

От субективна страна двамата подсъдими са действали при общност на умисъла, възникнал инцидентно, но с достатъчно обективирани характеристики за да се направи извод за пряк умисъл по силата на чл.11 ал.2 НК. Всеки по отделно е съзнавал обществено опасния характер на деянието, предвиждал е и е искал настъпването на обществено опасните последици. Същевременно и двамата са съзнавали, че действат задружно за осъществяване на деянието . Б. като непълнолетен е разбирал свойството и значението на деянието и е могъл да ръководи постъпките си.

От свидетелството за съдимост на подсъдимата Б.  се установява, че е осъждан два пъти като непълнолетен на пробация с определено общо наказание на 19.04.2012г. от РС Несебър, което дава основание да се направи извод, че е осъществила престъпния състав на чл.198 ал.1 вр. чл.20 ал.2 НК.

Подсъдимият В. е осъждан многократно – тринадесет пъти. Съдимостта на същия дава основание на съда да приеме, че деянието е осъществено от него при условията на чл.29”Б.”А” и „б”. Това е така, защото с определение по ЧНД 173/12г. по описа на РС Айтос му е определено общо наказание в размерна 1г. и 6 м. лишаване от свобода и на основание чл.68 от НК е приведено в изпълнение наказание от три месеца лишаване от свобода по НОХД 73/09г. по описа на РС М .Търново. Определението е влязло в сила на 19.09.12г.

ІV ПО ОПРЕДЕЛЯНЕ НА НАКАЗАНИЕТО

 

         При определяне на наказанието съдът отчете всички смекчаващи и отегчаващи вината обстоятелства.

 Взе предвид спецификата на процеса проведен при условията на Гл.27 , чл. 371 т.2 НПК. Съдът приложи предвиденото в чл.373 ал.2 НПК като съобрази решението си с чл.58”а” НК.

По отношение на подсъдимия Б. съдът отчете и редукцията на наказанието лишаване от свобода по реда на чл.63 ал.1 т.3 НК.

         Като смекчаващо вината обстоятелство, съдът приема разкаянието и съжалението, изразено от подсъдимите по повод извършеното деяние. Извън предвидените облекчения, които законът предвижда, предвид специфичната процедура, при която се проведе процеса, съдът отчита като смекчаващо вината обстоятелство, факта на категорично изразеното и проявено сътрудничество и съдействие от страна на подсъдимите при установяване на обективната истина, още от първия момент на разследването. Не на последно, място съдът приема като смекчаващо вината обстоятелство и младата възраст на подсъдимите.

На тази плоскост съдът  приема, че трябва да определи наказанието при превес на смекчаващите вината обстоятелства и за двамата подсъдими.

По отношение на подсъдимия Б. съдът намира, че за изпълнение целите на наказанието справедливо се явява лишаване от свобода в размер на една година. Редуцирано по правилата на чл.58”а” ал.1 НК, подсъдимия следва да бъде осъдена на осем месеца  лишаване от свобода. Съдът не намира основание да отложи изпълнението на така наложеното наказание по реда на чл.66 НК макар и да са на лице юридическите критерии за това. Съдът счита, че с оглед цялостната криминална проявеност на подсъдимия до момента, липсата на уседнал живот и трайна социална адаптация в обществото чрез работа или учене, няма да се постигнат целите на наказанието и преди всичко този подсъдим няма да се превъзпита и поправи при условно осъждане. За него е необходимо по интензивно въздействие със педагогически и други законови методи в условията на ефективно изпълнение на наказанието лишаване от свобода.

Наказанието на основание чл.58 ал.2 ал.1 и чл.191 ал.2 ЗИНЗС трябва да бъде изтърпяно в поправителен дом при първоначален общ режим.

На основание чл.189 ал.3 НПК подсъдимия следва да заплати половината от направените разноски по делото в досъдебната фаза на процеса – 55.00 лева

По отношение на подсъдимият В. съдът наред с казаното по горе, отчита правната квалификация по чл.199 ал.1 т.4 НК. Това обстоятелство дава основание на съда да определи наказание на този подсъдим – пет години лишаване от свобода. Редуцирано по правилата на чл.58”а” ал.1 НК, подсъдимия следва да бъде осъден на три години и четири месеца  лишаване от свобода.

На основание чл.189 ал.3 НПК подсъдимият следва да заплати половината от направените разноски по делото в досъдебната фаза на процеса – 55.00 лева.

Веществените доказателства – тъмносиня торбичка съдържаща чифт сребърни обеци следва да бъдат върнати на собственичката Т..

Съдът приспадна и предварителното задържане с мярка за неотклонение „задържане под стража“ по отношение по подсъдимия Б..

 

Мотивиран от горното съдът постанови присъдата си.

 

                                      ПРЕДСЕДАТЕЛ: