Решение по дело №61294/2023 на Софийски районен съд

Номер на акта: 10845
Дата: 6 юни 2024 г.
Съдия: Гергана Иванова Кратункова
Дело: 20231110161294
Тип на делото: Гражданско дело
Дата на образуване: 8 ноември 2023 г.

Съдържание на акта

РЕШЕНИЕ
№ 10845
гр. София, 06.06.2024 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 179 СЪСТАВ, в публично заседание на
двадесети май през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:
Председател:ГЕРГАНА ИВ. КРАТУНКОВА
при участието на секретаря Р.Д.
като разгледа докладваното от ГЕРГАНА ИВ. КРАТУНКОВА Гражданско
дело № 20231110161294 по описа за 2023 година
Предявени са от „Т.С.“ ЕАД срещу Г. П. Т. обективно съединени установителни искове с
правно основание чл. 422, ал. 1 ГПК във вр. чл. 79, ал. 1, пр. 1 ЗЗД вр. чл. 149 ЗЕ и чл. 86
ЗЗД за установяване съществуването на следните вземания: цена на доставена от
дружеството топлинна енергия в размер на 1726,18 лв. за топлоснабден имот находящ се в
***, аб. №*** за периода от 01.05.2020г. до 30.04.2022г., мораторна лихва в размер на
225,18лв. за периода от 15.09.2021г. до 19.06.2023г., сумата от 36,51лв. – цена на услугата за
дялово разпределение за периода от 01.05.2020г. до 30.04.2022г., и сумата от 7,34лв. –
мораторна лихва, дължима върху цената на услугата за дялово разпределение за периода от
15.07.2020г. до 19.06.2023г., ведно със законна лихва върху главниците за периода от
10.07.2023г. до изплащане на вземането за които вземания е издадена заповед за изпълнение
по ч. гр. д. № 38435/2023 г. на СРС, 179-ти с-в. Претендира разноски за исковото и
заповедното производство.
В исковата молба се твърди, че е налице облигационно отношение между него и
ответницата по силата на сключен договор за продажба на топлинна енергия при Общи
условия, чиито клаузи съгласно чл. 150 ЗЕ са обвързали потребителите без да е необходимо
изричното им приемане, като в изпълнение на този договор е доставил за периода от
м.05.2020 г. до м.04.2022 г. топлинна енергия, а потребителите не я заплатили, в 45-дневен
срок от датата на публикуването на месечните фактури на интернет страницата на
дружеството, дължимата цена, поради което е изпаднал в забава. Ищецът заявява, че
първоначално е претендирал други суми от ищцата за процесния период, но след постъпило
частично плащане е преизчислил сумите и е предявил установителен иск за останатала
незаплатена сума по издадената заповед. Искането към съда е да уважи предявените искове.
В срока по чл.131, ал. 1 ГПК ответникът не депозира писмен отговор. Във
1
възражението по чл.414 ГПК е релевирал възражение за изтекла погасителна давност по
отношение на процесното вземане, а по отношение на непогасения остатък заявява, че желае
разсрочено плащане.
В молба преди насроченото съдебно заседание, ответникът Г. Т. е признал предявения
иск и е заявил желание да сключи извънсъдбено споразумение за разсрочено плащане на
задълженията.
С оглед направеното от ответника изявление, процесуалният представител на
ищцовото дружество е направил искане за постановяване на решение при признание на
исковете.
След преценка на събраните по делото доказателства, съдът установи следното:
Ищецът, чрез процесуалния си представител, прави искане съдът да постанови
решение по реда на чл.237, ал.1 ГПК - при признание на иска, като му се присъдят и
направените по делото разноски.
Разпоредбата на чл. 237 от ГПК предвижда възможността ищецът да поиска от съда да
прекрати съдебното дирене и да поиска постановяването на решение при признание на иска.
В този случай съдът постановява решението си, като в мотивите му е достатъчно да се
укаже, че същото е постановено при признание на иска.
Съдът намира, че в конкректия случай са налице предпоставките за произнасяне с
решение по чл.237, ал.1 от ГПК. С нарочна молба ответникът е направил изрично признание
на исковете. С оглед събраните по делото доказателства, исковете се явяват основателни,
което не се оспорва от страните. Спазени са и изискванията на чл.237, ал.3 ГПК, тъй като
признатото право не противоречи на закона или на добрите нрави, а от друга страна е
такова, с което страната може да се разпорежда. С оглед направеното признание на иска,
съдът намира предявените искове за основателни и доказани и следва да бъдат уважени.
Ето защо, съдът постановява настоящото решение при признание на иска, като на
основание чл.237, ал.2 ГПК не е необходимо да излага мотиви за това.
С оглед уважаването на исковете, на ищеца следва да се присъдят разноски.
Независимо от извършеното признание на исковите претенции съдът приема, че ответникът
дължи заплащане на разноските, направени от ищеца в производството в пълен размер,
установени за сума общо от 89,92 лв. – съдебни разноски за заповедното производство и
139,92лв. – съдебни разноски за исковото производство. тъй като не е налице втората
предпоставка за приложение на чл. 78, ал. 2 ГПК, а именно извършено плащане.
Така мотивиран, съдът
РЕШИ:
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО по исковете, предявени от „Т.С.” ЕАД, ЕИК ***,
със седалище и адрес на управление: ***, срещу Г. П. Т. с ЕГН: ********** , с правно
основание чл. 415, ал.1 1 ГПК вр. чл. 79, ал. 1, пр. 1 ЗЗД вр. чл. 149 ЗЕ и чл. 86 ЗЗД, че Г. П.
2
Т. дължи на „Т.С.” ЕАД сумата сумите 1 726,18 лева (хиляда седемстотин двадесет и шест лева
и 18 стотинки), представляваща главница за цена на доставена от дружеството топлинна енергия за
период от 01.05.2020 г. до 30.04.2022 г. за топлоснабден имот, находящ се на адрес: ***, аб.№***,
ведно със законна лихва за период от 10.07.2023 г. до изплащане на вземането, сумата 225,81 лева
(двеста двадесет и пет лева и 81 стотинки), представляваща мораторна лихва за период от
15.09.2021 г. до 19.06.2023 г., 36,51лева (тридесет и шест лева и 51 стотинки), представляваща
главница за цена на извършена услуга за дялово разпределение за период от 01.05.2020 г. до
30.04.2022 г., ведно със законна лихва за период от 10.07.2023 г. до изплащане на вземането,
сумата 7,34 лева (седем лева и 34 стотинки), представляваща мораторна лихва, дължима върху
цената на услугата за дялово разпределение за период от 16.07.2020 г. до 19.06.2023г.
ОСЪЖДА Г. П. Т. с ЕГН: ********** да заплати на „Т.С.” ЕАД, ЕИК *** със
седалище и адрес на управление *** на основание чл. 78, ал. 1 от ГПК сумата 139,92 лв.
разноски за исковото производство и сумата от 89,92 разноски за заповедното производство.
РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване в двуседмичен срок от връчването му пред
Софийски градски съд.
Препис от решението да се връчи на страните.

Съдия при Софийски районен съд: _______________________
3