Р Е Ш
Е Н И Е
№.............,
град Шумен, 14.12.2021 г.
В ИМЕТО НА
НАРОДА
Шуменският административен съд в публичното
заседание на тридесети ноември две хиляди двадесет и първа година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: Росица Цветкова
при участието на секретаря Св. Атанасова,
като разгледа докладваното от административен съдия Р.
Цветкова адм.д.№289 по описа за 2021 година, за да се произнесе, взе предвид
следното:
Производство по
реда на чл.145 и сл. от АПК във вр. с чл. 405а ал.7 и ал.1 от Кодекса на труда КТ/,
образувано по жалба на „Я.“ ООД с ЕИК ******** със седалище и адрес на
управление ***, представлявано от управителя П.П., чрез пълномощник адвокат Е. К.
при ВАК, срещу Постановление от 19.08.2021 г. за обявяване съществуването на
трудово правоотношение за лицето З.С.Д., и срещу обективираното в него
Предписание за сключване на трудов договор с лицето З.С.Д., издадени от Е.Н. - главен инспектор в Д „ИТ“
град Варна.
В жалбата се навеждат доводи за
незаконосъобразност на административните актове, поради издаването на същите
при неправилно приложение на материалния закон. Оспорващият твърди, че лицето З.С.Д.
не е упражнявал трудова дейност в полза на дружеството в момента на проверката.
В случая няма и не е имало каквото и да е по вид трудово правоотношение, което
да налага сключването на писмен трудов договор. Твърди се също, че изложените
констатации в Постановлението не съответстват на действителната фактическа
обстановка, с оглед на което не са налице фактическите основания за издаване на
Постановление за обявяване съществуването на трудово правоотношение между З.Д.
в качеството му на работник и „Я.“ ООД гр.Шумен, като работодател, както и за
издаване на Предписание по чл.405а, ал.4 от КТ. Въз основа на изложените
аргументи жалбоподателят отправя искане за отмяна на атакуваните
административни актове и за присъждане на направените по делото разноски.
Ответната страна Дирекция „Инспекция по
труда“ гр.Варна, редовно призована, за нея се явява пълномощник Д. О.К.н-к
отдел АИПО и лице с юридическо образование, редовно упълномощена, която
изразява становище за неоснователност на жалбата. Счита, че са налице
фактическите и правни основания за издаване на актовете, поради което отправя
искане за отхвърляне на жалбата.
Заинтересованата страна З.С.Д., редовно
призован, се явява лично. Изразява становище за основателност на жалбата.
Твърди, че отразените в постановлението и предписанието обстоятелства не
съответстват на обективните факти. Твърди, че е пенсионер по болест и се
занимава с монтаж на дограма по заявка на клиенти. Сочи, че между него и
дружество не съществува и не желае да съществува трудово правоотношение. По
тези съображения моли обжалваните актове да бъдат отменени.
От събраните по
делото доказателства, преценени поотделно и в тяхната съвкупност, съдът
установи от фактическа страна следното:
С Постановление от 19.08.2021 г. на главен инспектор при Дирекция „Инспекция
по труда“ град Варна, на основание чл.405а ал.1 от Кодекса на труда КТ/ е
обявено съществуването на трудово правоотношение между лицето З.С.Д. с ЕГН **********
***, изпълняващ длъжността „монтажник дограма“, в обект извършване на
СМР-подмяна на дограма в град Варна, ул.Д. №7, вх.Г, ет.5, ап.77 и работодателя
„Я.“ ООД гр.Шумен, с ЕИК ********, ул.Искра №3. Въз основа на постановлението и
на основание чл.405а ал.4 от КТ, на дружеството-жалбоподател е дадено
задължително предписание да предложи на работника З.С.Д. с ЕГН ********** сключване
на трудов договор. Произнасянето на административния орган е мотивирано с
установени факти при извършена проверка на 17.08.2021 г. в обект – извършване
на СМР /подмяна на дограма/ в град Варна, ул.Д. №7, вх.Г, ет.5, ап.77, с оглед
настъпил инцидент. При проверката е констатирано, че жалбоподателят „Я.“ ООД
гр.Шумен е допуснал до работа З.Д., да престира труд в полза на дружеството,
изпълнявайки трудови функции на „монтажник дограма“ в обекта, с определено
работно време от 8.20 ч. до 16:00 ч., уговорено трудово възнаграждение, с
определено работно място – град Варна, ул.Д. №7, вх.Г, ет.5, ап.77, без да е сключил трудов
договор в писмена форма между страните по възникналото трудово правоотношение. С
оглед на това, на дружеството – жалбоподател на 19.08.2021 г. е издадено
Постановление за обявяване съществуването на трудово правоотношение между
лицето З.С.Д. с ЕГН **********, изпълняващ длъжността „монтажник дограма“, и
работодателя „Я.“ ООД гр.Шумен, с ЕИК ********, ул.Искра №3, ап.10, и
Предписание по чл.405а ал.4 от КТ работодателят да предложи на работника
сключване на трудов договор.
Като част от
административната преписка по делото са представени и приети като доказателство
по делото Обяснение по чл.402 ал.1 т.2 от КТ, подписано от З.Д., в което е
отразено следното: „По уговорка на управителя на фирма „Я.“ на 17.08.2021 г.
отидох да натоваря дограмата за извършване на монтаж на обекта в град Варна.
Дограмата я натоварихме в цеха в град Шумен в 8.20 ч., на автомобил на фирмата
и пристигнахме на обекта в град Варна в 12.30 ч., заедно с М. и В.. Рамката
започна да завлича М. надолу и той падна. Веднага звъннах на 112. До 16.00 часа
трябваше да извършим монтажа и да се върнем в град Шумен“. В представеното Обяснение по чл.402 ал.1 т.2 от КТ, подписано от В. Г., е
отразено следното: „Сутринта на 17.08.2021 г. З.Д. ме взе от дома ми с личния
си автомобил. Отидохме двамата във фирма „Я.“ ООД *** да товарим дограма и там
ни чакаше М. да помогне. Натоварихме дограма и тръгнахме за град Варна, където
трябваше тримата да извършим монтаж на дограмата. При издърпване на рамката от
терасата на апартамента, който е на 5 етаж, М. политнал от терасата и паднал
долу“.
От представените
по делото Експертно Решение на ТЕЛК при МБАЛ Шумен АД от 20.07.2020 г. и Разпореждане
за отпускане на рична пенсия за инвалидност поради общо заболяване от
10.11.2020 г. на ТП на НОИ град Шумен се установи, че заинтересованата страна З.Д.
е с определена 60% трайно намалена работоспособност със срок от 08.07.2020 г.
до 01.07.2021 г. и с отпусната пенсия за инвалидност, считано от 02.10.2020 г.
Няма спор между страните, а това се установява
и от представения трудов договор №169/14.05.2016 г., че М.И. М. е в трудово
правоотношение с жалбоподателя „Я.“ ООД ***. От представената отчетна форма от
дружеството-жалбоподател за явяването/неявяването на работа за месец август
2021 г. се установи, че на 17.08.2021 г. М. М. е отсъствал. В този смисъл са и
показанията на свидетеля М.И.М., който изрично заявява, че на 17.08.2021 г.
действително не е отишъл на работа. От показанията на свидетеля също се
установи, че З. го поканил да монтират дограма в обекта в град Варна. При
монтирането на дограмата били тримата и там претърпял инцидента. Свидетелят
също сочи категорично, че дружеството-жалбоподател няма нищо общо с този обект,
а З. го поканил, който също се занимава с монтиране на дограми.
От приложения по
делото приемо-предавателен протокол се установи, че на 17.08.2021 г. фирма „Я.“
ООД е предала на З.С.Д. 5 броя PVC
рамки с изброени
размери, на обща стойност 1580.00 лв. по фактура 14304/17.08.2021 г. В
посочения приемо-предавателен протокол е записано, че дограмата ще бъде
извозена с транспорт на фирмата – бус „Ивеко“ №Н1055ВХ, но за сметка на З.Д.,
като дограмата и стъклопакетите са приети без забележка.
От показанията
на свидетелите Е.Д.Н.Н.И.И.– служители на Дирекция „Инспекция по труда“
гр.Варна и извършили проверката се установи, че на 17.08.2021 г. в град Варна,
на ул.Д. №9 са посетили обекта по повод възникнал инцидент с работника М.. След
снетите обяснения от З.Д. и В. Г.установили, че тримата – З., В. и М., сутринта
са натоварили дограмата от цеха на фирма „Я.“ ООД и са тръгнали за обекта в
град Варна, където трябвало да я монтират, с бус на дружеството-жалбоподател. В
показанията си и двамата свидетели сочат, че в разговора със собственика на
апартамента – Д., където е следвало да бъде монтирана дограмата, същият е
заявил, че за поръчката е кореспондирал само със З., като представител на фирма
за дограма, който е взел и предварително размерите и с него са уговорили сумата
за плащане. В показанията си свидетелят И. сочи, че при разговора с В. и З.
същите заявили, че имат уговорка да получат възнаграждение за извършената
работа, като част от сумата, която ще им даде собственикът на апартамента, ще
отчетат във фирмата, а другата част ще остане за тях.
В обясненията си заинтересованата страна З.С.Д.
твърди, че дружеството „Я.“ ООД само е изработило дограмата, а монтажът е
уговорен между собственика на апартамента в град Варна и З. да я монтират. Той
поканил М. и В., за да заработят страничен доход. В обясненията си
заинтересованата страна също сочи, че е бивш работник на
дружеството-жалбоподател и от там познава работниците, включително и М. и
затова го е поканил да извършат монтажа. Лично е поръчал дограмата в дружеството,
която е заплатил по банков път срещу издадената му фактура, както и превозът до
град Варна е извършен чрез транспорт на дружеството, но за негова сметка.
Следва да се посочи, че тези обяснения напълно съответстват на отразеното в Приемо-предавателния
протокол от 17.08.2021 г., който е част от административната преписка и
представен на контролните органи от дружеството към момента на проверката.
От така
установеното фактическо положение, съдът достигна до следните правни изводи:
Предмет на
оспорване са два административни акта – Постановление по чл.405а ал.1 от КТ и
Предписание по чл.405а ал.4 от КТ. Постановлението по чл.405а ал.1 от КТ
подлежи на съдебно оспорване в качеството на индивидуален административен акт,
за който липсва изрична законова забрана за обжалване в нормата на чл.405а ал.7
от КТ, по аргумент от чл.159 т.1 от АПК. Предписанието по чл.405а ал.4 от КТ
подлежи на оспорване съгласно изричното изброяване на ал.7 от правната норма.
Жалбата е подадена от субект с правен интерес от оспорването, доколкото административните
актове имат утежняващ за адресата характер, тъй като касаят правоотношение,
което адресатът оспорва и разпореждат извършване на фактически действия, сочени
от дружеството като недължими. Жалбата е подадена от надлежно легитимирано лице
- адресат на административния акт, за което е налице интерес от оспорването.
Постановлението и Предписанието са връчени на представляващия оспорващото
дружество на 19.08.2021 г., видно от отбелязването, направено в самия акт.
Жалбата е депозирана пред АдмС град Шумен на 27.08.2021 г., с което е спазен
преклузивният 14-дневен срок по чл.149 ал. 1
от АПК. С оглед изложеното, съдът намира, че жалбата е процесуално
допустима.
При
разглеждането й по същество и след проверка на оспорените административни актове
по реда на чл.168 ал.1 от АПК на основанията по чл.146 от АПК, съдът намира, че
жалбата е и основателна по следните съображения:
Съгласно нормата
на чл.405а ал.1
и ал.2 от КТ,
контролните органи на инспекцията по труда имат право да обявяват с
постановление съществуването на трудово правоотношение, когато установят, че
работната сила се предоставя в нарушение на чл.1 ал.2 от
същия кодекс. На основание чл.405а ал.4
от КТ, въз основа на постановлението по ал.1, контролните органи на
инспекцията по труда дават предписание на работодателя да предложи на работника
или служителя сключване на трудов договор. В случаите по ал.1, изречение трето,
трудовият договор се сключва от датата на възникването на трудовото
правоотношение, определена в постановлението.
Обжалваните
административни актове са издадени от орган с материална и териториална
компетентност и такава по степен, предвид разпоредбите на чл.405а от КТ. Процесните
актове са издадени от Е.Д.Н..–главен инспектор в Д „ИТ“ град Варна, поради което
съдът приема за установена компетентността на административния орган.
Постановлението
и предписанието са издадени в надлежната писмена форма и съдържат всички
реквизити по чл.59 ал.2 от АПК. При издаването на актовете не са допуснати съществени нарушения
на процесуалните правила.
Предвид
обуславящото за издаване на предписанието значение на постановлението, съдът
счита, че първо следва да се прецени спазване на материалния закон при
обявяване съществуването на трудово правоотношение. Релевантно за спора е
установяване на налично трудово правоотношение, като основното възражение на
оспорващото дружество е за липса на такова.
За да прецени
дали са били налице предпоставките по чл.405а от КТ
за издаване на оспорените актове и конкретно - дали З.С.Д. е предоставял
работна сила на „Я.“ ООД гр.Шумен, съдът съобрази следното:
Съгласно нормата
на чл.1 ал.2 от КТ отношенията при предоставянето на работна сила се уреждат само
като трудови правоотношения. С трудовия договор се уговаря осъществяването на
трудова функция, като съществените елементи от съдържанието на трудовия договор
са посочени в нормата на чл.66 от КТ.
При трудовия договор се дължи работна сила - жив труд в рамките на определено
работно време за изпълнение на определена трайно осъществявана работа. При
трудовия договор работникът се намира в зависимост и подчиненост на
работодателя - на установен трудов ред и трудова дисциплина.
В
доказателствена тежест на административния орган е да установи, че волята на
страните е за сключване на трудов договор, което по аргумент от разпоредбата на
чл.405а ал.1
от КТ, може да се установява с всички доказателствени средства. В
мотивационната част на акта не се съдържат факти, въз основа на които може да
се направи извод за характера на отношенията между дружеството и лицето, което
извършва дейност на проверения обект. Не са налице доказателства и не се
установи по категоричен начин, че правоотношението между посочените по-горе
страни може да бъде характеризирано като трудово. Да се установи, че работната
сила се предоставя в нарушение на чл.1, ал.2 от КТ, означава на първо място да бъде установена същността на работата
(като съвкупност от трудови функции), за чието извършване се предоставя
работната сила (арг. чл.124 от КТ,
наименован „Съдържание на трудовото правоотношение“). Видно от Постановлението,
контролният орган е посочил, че на обекта лицето З.Д. „извършва СМР-подмяна на
дограма“, като „Я.“ ООД е допуснал до работа посоченото лице да престира труд в
полза на дружеството, извършвайки трудови функции на „монтажник дограма“, с
определено работно време от 8.20 ч. до 16.00 ч., уговорено възнаграждение и
работно място – град Варна, ул.Д. №7, без да е сключен трудов договор в писмена
форма между страните. Това по същество представлява правен извод, като в
мотивите на постановлението не се съдържат констатации за съществените елементи
на трудовото правоотношение - предоставяне на работна сила в условията на
продължителност, непрекъснатост и повторяемост за определен период от време, на
определено работно място, при определено работно време, срещу уговорено
възнаграждение. Изброени са единствено елементите на трудовото правоотношение
без изобщо да са констатирани и вписани техните параметри, а именно каква точно
е продължителността на работното време, какъв е точно размерът на уговореното
трудово възнаграждение, от кога се престира труда. В тази връзка вписаният
интервал като работно време – от 8.20 ч. до 16.00 ч., съответства на
обясненията на лицето, дадени пред контролните органи на 18.08.2021 г. Само че,
в тези обяснения е посочен момента на товарене на дограмата в град Шумен – 8.20
ч. и кога е следвало да завърши монтажът – 16.00 ч. Това не може да се приеме
като работно време, уговорено между работник и работодател по смисъла на КТ.
Липсват данни, че З.Д. работи в условията на
йерархическа подчиненост, при установен трудов ред и трудова дисциплина.Такива
факти и обстоятелства не се съдържат в цялата административната преписка, нито
се установиха в хода на съдебното производство.
В тази връзка
следва да се отбележи, че фактите, посочени от лицето в Обяснението по чл.402
ал.1 т.2 от КТ, попълнена по време на проверката не водят до друг извод, тъй
като в тях въобще не са описани от самото лице такива факти за основните елементи
от съдържанието на трудовото правоотношение. Дадено е подробно обяснение за
инцидента, който е станала на обекта, както и че дограмата е натоварена от
фирма „Я.“ и е трябвало да бъде монтирана от тримата – З., В. и М.. От тези
обяснения, а и от събраните по делото доказателства – писмени и гласни, не се
установява З.Д. да полага труд за дружеството-работодател. Напротив, за
процесния монтаж на дограмата уговорката е извършвана между него и собственика
на апартамента, където е следвало да се извърши монтажа, а не между собственика
на апартамента и дружеството-жалбоподател. Действително, дограмата е закупена
от „Я.“ ООД ***, съгласно приложения Приемо-предавателен протокол и е извозена до
град Варна с транспорт на фирмата, каквито са и показанията на свидетелите, но
изрично е посочено в протокола, че превозът е за сметка на З.С.Д.. Това води до
единствения извод, че дограмата действително само е закупена от
дружеството-жалбоподател от З.Д., но не и до извод, че дружеството е възложило
на З.Д. да извърши нейния монтаж и то от името на дружеството. В този смисъл са
и дадените обяснения от собственика на апартамента – Д. Н.К., в които изрично
сочи, че единствено и само е комуникирал със З. и уговорката е между тях
двамата както за монтажа, така и за възнаграждението.
Кредитираните от
административния орган обяснения по правния си характер съставлява частен свидетелстващ
документ, поради което макар и да представлява допустимо в административното
производство доказателство, съгласно чл.402 ал.1 т.2 от КТ, същите не притежават
обвързваща административния орган и съда материална доказателствена сила,
поради което не представляват доказателство, годно да обезпечи пълно доказване
на поставения пред административния орган въпрос за характера на процесното
правоотношение. Извън горното, съдът намира за необходимо да отбележи, че и
отразените в обясненията факти не могат да обосноват извод за предоставяне на
работна сила. Извод в подкрепа на застъпеното от административния орган
становище за трудовия характер на правоотношението не може да се направи и въз
основа на останалите събрани по делото доказателства. С оглед изложеното съдът
приема, че в хода на проведеното административно производство не са събрани
съответните доказателства, въз основа на които може да се направи обоснован
извод за наличие на трудово правоотношение между оспорващото дружество и З.Д..
Въпреки че
чл.405а ал.1 изр.2 от КТ дава възможност съществуването на трудовото
правоотношение да се установява с всички доказателствени средства, в настоящото
съдебно производство такива не бяха събрани. При това положение съдът приема,
че обжалваното постановление е издадено при липса на обосноваващото го
фактическо основание, поради което се явява материално незаконосъобразно. Доколкото
предписанието по чл.405а ал.4 от КТ е фактически обусловено от постановлението
по ал.1 и предвид установената материалноправна незаконосъобразност на
постановлението, съдът приема, че издаденото предписание също се явява
незаконосъобразно, поради издаването му в противоречие с материалния закон.
Съдът като
съобрази становището на заинтересованата страна З.С.Д., изразено в настоящото
дело, както и нежелание за сключване на трудов договор с
дружеството-жалбоподател, приема, че обжалваните актове са издадени и в разрез
с целта на закона, формулирана в чл.1 ал.3 от КТ, а именно - да осигури
свободата и закрилата на труда, както и осъществяване на социален диалог между
държавата, работниците, служителите, работодателите и техните организации за
уреждане на трудовите и непосредствено свързаните с тях отношения.
От така
установеното фактическо и правно положение, съдът приема, че жалбата на „Я.“ ООД
гр.Шумен е основателна, респективно се налага извода, че Постановление за
обявяване съществуването на трудово правоотношение от 19.08.2021 г. на Дирекция
«Инспекция по труда» гр.Варна и Предписание за сключване на писмен трудов
договор със З.С.Д., са незаконосъобразни - издадени в противоречие с
материалния закон и неговата цел, което съставлява основание за отмяната им по смисъла
на чл.146 т.4 и
т.5 от АПК.
При този изход
на спора и съобразно разпоредбата на чл.143 ал.1 от АПК, съдът намира за
основателно направеното от жалбоподателя искане за присъждане на разноските по
делото. В случая претендираните от оспорващия разноски общо в размер на 550.00
лева, от които 50.00 лв. заплатена държавна такса 500.00 лв. договорено и
изплатено възнаграждение за един адвокат, следва да се възложат в
тежест на Дирекция „Инспекция по труда“ гр.Варна.
Водим от
горното, Шуменският административен съд
Р Е
Ш И :
ОТМЕНЯ по жалба на „Я.“ ООД с ЕИК ********
със седалище и адрес на управление ***, представлявано от управителя П.П., Постановление
от 19.08.2021 г. за обявяване съществуването на трудово правоотношение за
лицето З.С.Д. с ЕГН **********,
и Предписание за сключване на трудов договор с лицето З.С.Д. с ЕГН **********,
издадени от Е.Н. - главен инспектор в Дирекция „Инспекция по труда“ град Варна.
ОСЪЖДА Дирекция „Инспекция по труда“ град Варна да заплати на „Я.“ ООД с ЕИК ********
със седалище и адрес на управление ***, представлявано от управителя П.П.,
направените по делото разноски общо в размер на 550.00 /петстотин и петдесет
лева/ лв.
Решението подлежи на касационно обжалване пред Върховен административен
съд на РБ - София в 14-дневен срок от съобщаването му на страните.
На основание чл.138 ал.1 от АПК препис от решението да се изпрати на
страните.
АДМИНИСТРАТИВЕН СЪДИЯ: