Р Е Ш Е Н И
Е
№ …
гр. Враца, 27.09.2021 г.
В ИМЕТО НА
НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД
гр. ВРАЦА, ГО, VI състав, в публичното съдебно заседание на осми септември две хиляди двадесет и първа година в
състав:
РАЙОНЕН СЪДИЯ: МАГДАЛЕНА
МЛАДЕНОВА
при секретаря Н.
Г., като
разгледа гр.
д. № 1663 по описа на
Районен съд – Враца за 2021 г., за да се произнесе, взе предвид следното:
Предявен е иск с правно основание по чл. 2,
ал. 1, т. 3, предл. 1 от Закона за отговорността на държавата и общините за
вреди.
В исковата молба се твърди, че с постановление за привличане като обвиняем по ДП № 3M3294/2015 г. по описа на 01РУ- СДВР от 21.06.2016 г. ищецът И.М.П. е привлечен като
обвиняем за извършване на престъпление по чл. 346, ал. 5, вр. ал. 2, т. 3, вр. ал.
1, вр. чл. 20, ал. 2, вр. ал. 1, вр. чл. 18, вр. чл. 195, ал. 1, т. 3 и т. 4 от НК. Сочи се, че срещу подсъдимия е образувано НОХД № 14309/2016 г. по описа на
СРС, като по делото са проведени множество съдебни заседания, в които И.П. е
взел лично участие. На последното проведено съдебно заседание по делото, СРС е
постановил присъда, с която е признал подсъдимия за невиновен за
престъплението, за което е бил подсъдим. Присъдата не е била обжалвана или
протестирана и е влязла в сила на 12.06.2019 г.
Твърди се освен това, че със
заповед за задържане на лице от 08.12.2015 г. на ОР при 01 РУ-СДВР, И.П. е
задържан за срок от 24 часа на основание чл. 72, ал. 1, т. 1 от ЗМВР.
Наказателното производство, от
момента на привличането на П. като обвиняем до постановяване на окончателен
съдебен акт, продължило почти три години. Твърди, че през цялото това време И.П.
е търпял неимуществени вреди. В началото му се е налагало да крие качеството си
на обвиняем от своите роднини и приятели, за да им спести притеснението и
неудобството. Впоследствие, след като всички негови близки разбрали за
повдигнатото му обвинение, на ищеца му се налагало да обяснява на всеки
поотделно в какво престъпление е обвинен, че не го е извършил и че няма никаква
представа по каква причина е възбудено наказателното преследване срещу него.
Наложило му се дори да отговаря на въпроси като „Ти такъв ли си?“, „Сигурен ли
си, че не си извършил това, в което те обвиняват?“ и да чува реплики като „Не
искам да живея под един покрив с престъпник“, „Колкото и да държа на теб, ще
трябва да се разделим“.
Сочи се, че особено силен
дискомфорт на ищеца причинявал фактът, че през цялото това време той бил
вътрешно убеден в невинността си, а е третиран като престъпник от полицията и
прокуратурата. След привличането си като обвиняем, ищецът силно ограничил и
социалните си контакти. Загубил желание да се вижда с приятели, затворил се в
себе си, а в ежедневието си бил подложен на постоянен силен стрес поради
невъзможността да планира свободно ангажиментите си. За да докаже невинността
си, му се наложило да ангажира като свидетели свои близки, което също му
коствало немалка доза притеснение. Самият факт, че за повдигнатото му обвинение
НК предвижда наказание лишаване от свобода бил неимоверно стресиращ и тревожен
за ищеца.
Ищецът счита, че справедлив
размер за обезщетяване на причинените му
неимуществените вреди, настъпили от незаконно повдигнатото обвинение, е
сумата от 5 000 лв.
Поради изложеното и на основание
чл. 2, ал. 1, т. 3 ЗОДОВ, моли съда да осъди Прокуратура на Република България
да му заплати сумата от 5 000 лв., представляваща обезщетение за причинени
неимуществени вреди вследствие на воденото срещу него наказателно преследване,
ведно със законната лихва върху главницата, считано от 12.06.2019 г. – датата
на влизане в сила на присъдата по НОХД № 14309/2016 г. по описа на СРС, 23 с-в,
до окончателно погасяване на задължението. Претендира разноски.
В срочно подаден отговор,
ответникът счита предявения иск за допустим, но неоснователен поради
недоказаност. Сочи, че претенцията е обща и не е подкрепена от никакви
доказателства. Недоказан счита, че е и претендираният от ищеца размер на
обезщетението от 5 000 лв., като намира същия за прекомерен и неотговарящ на
принципа за справедливост съгласно чл. 52 ЗЗД. Поддържа, че наличието на минало
осъждане за извършено престъпление по чл. 354а, ал. 5 вр. ал. 3, т. 1 НК сочи
за по-нисък интензитет на отрицателните преживявания.
Излага на следващо място, че
задържането на И.П. за срок от 24 часа по ЗМВР със заповед за задържане на лице
с peг. № 225зз-3128/08.12.2015г. по описа на 01 РУ-СДВР, е административна
мярка, приложена от орган на изпълнителната власт, в случая полицейски орган,
поради което не следва да се приема и ангажира отговорността на Прокуратура на
Република България.
По отношение на продължителността
на наказателното производство счита, че досъдебната фаза е протекла в разумен
срок, а именно 2 месеца и 13 дни, от момента в който ищецът е привлечен в
качеството на обвиняем на 21.06.2016 г., с предявяване на постановлението за
привличане на 06.07.2016 г., и внасянето на обвинителен акт от СРП в CPC на
08.08.2016 г. За продължителността на съдебната фаза до влизането в сила на
краен съдебен акт – присъдата от 27.05.2019 г., намира, че прокуратурата няма
ръководни функции на контрол и надзор.
Съдът като взе предвид събраните по
делото доказателства, съобразно изискванията на чл. 235 ГПК, и прецени доводите
на страните, приема за установена следната фактическа обстановка:
С
доклада на съда по делото е отделено като безспорно и ненуждаещо се от
доказване в отношенията между страните обстоятелството, а и от събраните по
делото доказателства се установява, че с обвинителен акт от 08.08.2016 г. по ДП
№ ЗМ3294/2015 г. по описа на 01РУ-СДВР /пр.пр. № 44581/2015 г. по описа на СРП/
е повдигнато обвинение срещу ищеца И.М.П. за извършено престъпление по чл. 346, ал. 5, вр. ал. 2, т. 3, вр. ал. 1, вр. чл. 20, ал. 2, вр. ал. 1,
вр. чл. 18, ал. 1, вр. чл. 195, ал. 1, т. 3 и т. 4 НК.
Видно
от приложеното в досъдебното производство постановление за привличане на
обвиняем /л. 55/, ищецът И.М.П. е привлечен в качеството му на обвиняем за
извършено престъпление по чл. 346, ал. 5, вр. ал. 1, вр. чл. 20, ал. 2, вр. ал.
1, вр. чл. 18, ал. 1 НК на 09.12.2015 г., като му е взета мярка за неотклонение
„Гаранция в пари” в размер на 500,00 лв. На 14.12.2015 г. е проведен и първият
му разпит в това качество /л. 56-57/. Впоследствие обвинението е прецизирано,
като ищецът И.М.П. е привлечен в качеството му на обвиняем за извършено
престъпление по чл. 346, ал. 5, вр. ал. 2, т. 3, вр. ал. 1, вр. чл. 20, ал. 2, вр. ал. 1,
вр. чл. 18, ал. 1, вр. чл. 195, ал. 1, т. 3 и т. 4 НК на 21.06.2016 г. /л. 52/.
Обвинителният
акт е внесен в Софийски районен съд на 10.08.2016 г., за което е образувано
НОХД № 14309/2016 г.
Пред
първоинстанционния съд са проведени девет съдебни заседания с присъствието на
ищеца на осем от тях – на 22.02.2017 г., на 05.06.2017 г., на 23.10.2017 г., на
26.02.2018 г., на 16.05.2018 г., на 10.10.2018 г., на 04.02.2019 г., на 03.04.2019
г. и на 27.05.2019 г., като на последната дата е произнесена и присъда, с която
П. е признат за невиновен по повдигнатото му обвинение. Срещу така
постановената присъда не е подадена жалба или протест, като същата е влязла в
законна сила на 12.06.2019 г.
От
приложената към НОХД № 14309/2016 г. справка за съдимост на ищеца И.М.П. от 08.12.2016
г., се установява, че с Решение № 444/12.12.2012 г. по НАХД № 1387/2012 г. за
престъпление по чл. 354а, ал. 5, във вр. с ал. 3, т. 1 НК, извършено на
04.10.2012 г., И.М.П. на основание чл. 78а, ал. 1 НК е освободен от наказателна
отговорност и му е наложено административно наказание глоба в размер на
1 000,00 лв.
Видно
от приложената в досъдебното производство справка от унифицираната
информационна система на Прокуратурата на Република България срещу ищеца И.М.П.
е водено още едно производство за извършено престъпление – ДП № 79/2015 по
описа на РПУ 01-София /пр.пр. № 01584/2015 г. по описа на СРП/.
Пред
настоящата инстанция е разпитан свидетелят М. А. Д..
От
разпита на същия се установява, че свидетелят познава ищеца от 2005-2006 г.,
като е един от най-близките хора на семейството му. Свидетелят Д. посочва, че знае,
че срещу ищеца са водени две наказателни производства, като второто от тях било
за това, че ищецът откраднал автомобил, като по него последният бил задържан за
72 часа. Свидетелят питал ищеца има ли нещо общо с това, като той му отговорил,
че по това време е бил на друго място. Наказателното производство продължило
дълго време, като в крайна сметка по делото се доказало, че ищецът е бил на
друго място и делото приключило в негова полза. Свидетелят посочва, че след наказателното
производство приятелката на ищеца се разделила с него. След случилото се
отношенията между ищеца и баща му се влошили, като последният му задавал
въпроса „Престъпник ли съм отгледал?”. Свидетелят твърди, че всичко това се
отразило на ищеца, като той станал по-свит, по-отдръпнат, не говорел с хората и
не бил същият човек както преди.
При така изложеното от фактическа
страна, съдът прави следните правни изводи:
За основателността на предявения иск в тежест на ищеца е да докаже, че по отношение на него е налице влязла в сила
оправдателна присъда по процесното наказателното производство, както и конкретно настъпилите за него неимуществени вреди,
вследствие действията на ответника, както и пряката им причинно-следствена
връзка с тези действия.
Съгласно чл. 7 ЗОДОВ исковете за обезщетение се предявяват срещу органите
по чл. 1, ал. 1 и чл. 2, ал. 1, от чиито незаконни актове, действия или
бездействия са причинени вреди. Пасивно легитимирани по тези искове са
съответните държавни органи – юридически лица, а не техните териториални
поделения или обособени структури без правосубектност. Доколкото Прокуратурата
на Република България е юридическо лице на бюджетна издръжка със седалище в гр.
София /чл. 137 ЗСВ/, по делото е налице пасивна легитимация на ответника.
В настоящия случай от събраните доказателства
безспорно се установява, че срещу ищеца е било
повдигнато обвинение за извършено
престъпление
от общ характер по чл. 346, ал. 5, вр. ал. 2, т. 3, вр. ал. 1, вр. чл. 20, ал. 2, вр. ал. 1,
вр. чл. 18, ал. 1, вр. чл. 195, ал. 1, т. 3 и т. 4 НК, като по внесения в съда
обвинителен акт лицето е било оправдано
с влязла в законна сила на 12.06.2019 г. присъда. Оправдаването на обвиняемия е
достатъчно, за да се приеме, че обвинението е било незаконно и че е осъществен
фактическият състав на отговорността на държавата за дейността на
правозащитните й органи, поради което следва да бъде ангажирана отговорността
на Държавата, в лицето на неин орган
–
Прокуратура на Република България, като тази отговорност има обективен характер
и се носи независимо дали са били налице предпоставките за образуване на
наказателно производство (законен повод и достатъчно данни за извършено
престъпление), дали процесуално-следствените действия са били извършени в
съответствие с изискванията на НПК и дали са налице виновно причинени вреди от
съответното длъжностно лице, действало от името на съответния държавен орган. Отговорността е обективна и не е
обвързана от наличието или липсата на вина у длъжностното лице, пряк причинител
на вредата – в този смисъл т. 3 от ТР № 3 от 22.04.2005 г. по ТД № 3/2004 г. на
ОСГК на ВКС.
Следва да се отбележи, че едно висящо
наказателно производство
винаги води до
негативни преживявания, свързани със стрес, притеснения и неудобства за
съответното обвинено лице, които са пряко свързани с повдигнатото спрямо него
обвинение. В този смисъл
претенцията се явява основателна, като отделен е въпросът
до какъв размер същата следва да бъде уважена, на който въпрос може да се отговори, след като бъде
установено конкретно какви са неимуществените вреди, причинени на ищеца.
От показанията и на разпитания по делото
свидетел се установява, че след като му било повдигнато обвинение, у ищеца
настъпила промяна в негативен аспект. П. станал по-свит, по-отдръпнат, не
говорел с хората и не бил същият човек както преди. Свидетелят посочва, че
негативната промяна у ищеца била в резултат на повдигнатото срещу него
обвинение, поради което може да се приеме, че наличието на причинна връзка
между действията на ответника и причинените на П. неимуществени вреди е
доказана по делото. Съдът приема за достоверни показанията на свидетеля в
частта, в която се изяснява правнорелевантното обстоятелство, че за психичното
състояние на ищеца е настъпила промяна в негативен аспект, вследствие на провежданата
срещу него наказателна процедура по незаконно обвинение за извършено
престъпление, тъй като, преценени с всички други събрани по делото
доказателства, те не са вътрешно противоречиви, житейски логични са, като
субективните възприятия за последиците върху състоянието на ищеца по време на наказателния
процес са непосредствени.
Но субективните възприятия на свидетеля, изнесени
пред съда, по отношение на обстоятелството, че поради незаконното обвинение ищецът
е влошил отношенията си с баща си и е бил напуснат от своята приятелка, не се
установяват от останалите събрани по делото доказателства, поради което
настоящата съдебна инстанция не ги приема за достоверни и въз основа на тях не
може да формира вътрешното си убеждение (арг. чл. 12 ГПК, във вр. с чл. 235,
ал. 2 ГПК) при постановяване на своя краен съдебен акт. Свидетелските показания
в частта, в която се изяснява, че причина за влошаване на отношенията между
ищеца и баща му и за раздялата между ищеца и неговата приятелка представлява
процесното незаконно обвинение, обективират изводи на свидетеля, а не конкретни
факти, от които може обосновано да се достигне до заключението, че единствената
причина за развитието на тези отношения е незаконното обвинение. Следователно,
не бе установено в процеса на доказване в настоящото исково производство – по
правилата на чл. 154, ал. 1 ГПК, по несъмнен начин, че е налице пряка
причинно-следствена връзка между тези обстоятелства и повдигането на процесното
незаконно обвинение.
При извършване на преценка за
справедливия размер на обезщетение следва да се вземат предвид
продължителността на воденото срещу ищеца наказателно производство, извършваните
процесуално-следствени действия, взетите по отношение на него мерки за
неотклонение и други мерки за процесуална принуда. В случая като начален момент
за продължителността на наказателното производство следва да се вземе предвид
датата, на която П. е привлечен като обвиняем, а не датата на образуването на
съответното досъдебно производство, тъй като от момента на привличането за него
е било възможно да има каквито и да било негативни последици, имащи характер на
неимуществени вреди. Установи се, че първоначалното привличане на ищеца в
качеството му на обвиняем е на 09.12.2015 г., на 08.08.2016 г. е внесен
обвинителен акт срещу него, като наказателното производство е приключило с
влязъл в сила съдебен акт на 12.06.2019 г., тоест, по отношение на П.
производството е имало продължителност около 3 години и 6 месеца. Ищецът е бил е
обвиняем, респ. подсъдим в един продължителен период от време, като явяването
му пред органите на досъдебното производство и пред съда за осъществяване на
съдопроизводствени действия го е ангажирало физически и емоционално.
Следователно, проведеното наказателно производство – в досъдебната и съдебната
фази (около 3 години и 6 месеца),
надвишава разумния срок за провеждане на това производство, предвид
разглеждането на делото само пред една съдебна инстанция.
Следва да се отбележи още, че
повдигнатото на ищеца обвинение е било за тежко умишлено престъпление.
Квалификацията по чл. 346, ал. 5, вр. ал. 2, т. 3, вр. ал. 1 НК предвижда в санкционната си част
възможността да бъде наложено наказание лишаване от свобода от три до дванадесет години и лишаване от право
да се управлява моторно превозно средство, като съдът постановява и конфискация
на не по-малко от 1/2 от имуществото на дееца.
Настоящият съдебен състав намира, че
всяко образуване на едно наказателно производство и повдигане на обвинение срещу
конкретно лице предизвиква състояние на стрес, притеснения и напрегнаст, както и
негативна обществена реакция спрямо обвиняемия. Безспорно такива отрицателни емоции, които да са резултат
от повдигнатото обвинение, се установи, че е преживял и ищецът, поради което се
доказа причиняването на конкретни неимуществени вреди. Не се доказа обаче тези
негативни емоции и отрицателни преживявания да са с по-висок интензитет и сила
от обичайните
психически страдания при повдигане на едно обвинение, за които съдът достигна до извода, че са налице.
За
достигане до този извод съдът отчете фактът, че по отношение на ищеца е била
взета втората най-лека мярка за неотклонение „парична гаранция” в един
относително нисък размер – 500,00 лв., с което не са наложени особени
ограничения на личността на ищеца, като не е препятствана и възможността му да планира свободно ангажиментите си, както се твърди в исковата молба.
Следва да се обърне внимание и на личността
на ищеца. Видно от приложената по наказателното дело справка за съдимост на
ищеца с Решение № 444/12.12.2012 г. по НАХД № 1387/2012 г. за престъпление по
чл. 354а, ал. 5, във вр. с ал. 3, т. 1 НК, извършено на 04.10.2012 г. И.М.П. на
основание чл. 78а, ал. 1 НК е освободен от наказателна отговорност и му е
наложено административно наказание глоба в размер на 1 000,00 лв. Видно от
приложената в досъдебното производство справка от унифицираната информационна
система на Прокуратурата на Република България срещу ищеца И.М.П. е водено още
едно производство за извършено престъпление – ДП № 79/2015 по описа на РПУ
01-София /пр.пр. № 01584/2015 г. по описа на СРП/. От тези доказателства се
установява, че срещу ищеца са водени наказателни производства, като макар и
освободен от наказателна отговорност с налагане на административно наказание,
той вече е бил привличан в качеството на обвиняем за извършено от него
престъпление, явявал се е пред органите на досъдебното производство и е
участвал в съдебно такова. Ето защо, съдът намира, че търпените от ищеца
неимуществени вреди от привличането му като обвиняем, негативни преживявания, свързани със
стрес, притеснения и неудобства от
воденото срещу него наказателно производство, са с по-нисък интензитет от обичайните
психически страдания при повдигане на едно обвинение. В сравнение с всяко друго лице, което е привлечено за
първи път в качеството си на обвиняем, ищецът е търпял и преди негативните
емоции, породени от това да бъде посочен като автор на престъпление.
Изложеното дава основание да бъде обоснована тезата, че претендираното обезщетение в размер на 5 000,00 лв. за причинените на ищеца
неимуществени вреди е завишено, защото не
се установява лицето да е претърпяло значителни или изключително тежки вредни
последици от повдигнатото обвинение. Безспорно
изпитаните и следващите се емоционални страдания и негативни
чувства от факта на обвинението, преживените стрес и притеснения, несигурността
от изхода на делото и страха от евентуално осъждане по повдигнатото обвинение следва да бъдат овъзмездени. Същото обаче трябва да
бъде преценено според общоприетия критерий за справедливост и на база анализа
на събраните доказателства
и посочените по-горе мотиви, касаещи определянето на размера му. Въз основа на
тях, съдът
намира, че обезщетението за причинените на ищеца неимуществени вреди следва да се определи на 1 500,00 лв., като искът
до пълния предявен размер от 5 000,00
лв. следва да
се отхвърли като неоснователен и недоказан. Доколкото се претендира и законна
лихва върху сумата, тя също следва да бъде присъдена, като началният й момент е
от датата на влизане в сила на оправдателната присъда – 12.06.2019 г. /арг. от т. 4 от ТР № 3 от 22.04.2005 г. по ТД № 3/2004 г.
на ОСГК на ВКС/.
По
разноските:
С оглед изхода на делото ответникът
носи отговорност за заплащане на следващите се разноски и държавна такса.
Воденото производство не е безплатно, като съгласно чл. 9а ЗОДОВ за делата по
този закон се внася проста държавна такса, в размер, определен по тарифата,
приета от Министерския съвет. Съгласно чл. 2а, т. 1 от Тарифата за държавните
такси, които се събират от съдилищата по ГПК, дължимата държавна такса е в
размер на 10 лв., която е внесена от ищеца при образуване на делото. На ищеца
следва да се присъди сумата от 3,00 лв. съобразно уважената част от иска.
С оглед изхода от делото на
основание чл. 38, ал. 2, във вр. с 38, ал. 1, т. 2 от Закона за адвокатурата,
ответникът следва да бъде осъден да заплати на адв. М.А.А. сумата от 174,00 лв.
съобразно уважената част от иска, представляваща адвокатско възнаграждение в
минимален размер съобразно чл. 7, ал. 2, т. 2 от Наредба № 1/2004 г. на Висшия
адвокатски съвет.
Мотивиран от горното, съдът
Р
Е Ш И:
ОСЪЖДА Прокуратурата на Република България, с адрес: гр. София, бул. „Витоша” № 2, да заплати на
И.М. П., ЕГН: **********, сумата от 1 500,00 лв., ведно със законната
лихва върху нея, считано от 12.06.2019 г.
до
окончателното погасяване, представляваща обезщетение за
претърпени неимуществени вреди в резултат на незаконно повдигнато обвинение за
престъпление по чл. 346, ал. 5, вр. ал. 2, т. 3, вр. ал. 1, вр. чл. 20, ал. 2, вр. ал. 1,
вр. чл. 18, вр. чл. 195, ал. 1, т. 3 и т. 4 НК, по което
е била
постановена оправдателна присъда по НОХД
№ 14309/2016 г. по описа на Софийски районен съд, като ОТХВЪРЛЯ иска за присъждане на сумата за разликата над 1 500,00 лв. до пълния
предявен размер от 5 000,00
лв. като неоснователен.
ОСЪЖДА Прокуратурата на Република България, с адрес: гр. София, бул. „Витоша” № 2, да заплати на И.М. П.,
ЕГН: **********, сумата от 3,00 лв., представляваща направени в производството
разноски за заплатена държавна такса съобразно уважената част от иска.
ОСЪЖДА на осн. чл. 38, ал. 2, във вр. с
чл. 38, ал. 1, т. 2 от Закона за адвокатурата Прокуратурата на Република България,
с адрес: гр. София, бул. „Витоша” № 2 да заплати на адв. М.А.А. от САК, ЕГН: **********, със
служебен адрес: ***, сумата от 174,00
лв., представляваща адвокатско възнаграждение за оказана безплатна правна
помощ съобразно уважената част от иска.
Решението
подлежи на обжалване пред Окръжен съд
– Враца в
двуседмичен срок от връчването му на страните.